Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (3)

„Апокалипсис“. Умбрийски майстор, около 1490 година

Той вече не е в първа младост, въздиша,

изважда голямо платно, размишлява,

пазари се дълго и неотстъпчиво с клиента,

някакъв стиснат кармелит от Абруцо,

приор или каноник. Иде вече зима,

ставите на ръцете пукат, а съчките

пукат в камината. Той въздиша, грундира платното,

оставя го да поизсъхне, грундира го втори път,

нетърпеливо скицира на малки картони

своите образи, още безплътни, очертава ги с бяла боя.

Колебае се, разтрива бои, пропилява

няколко седмици. После, а в туй време

са минали Заговезни или Сретение Господне,

един ден, още в зори, потапя

четката в печената умбра и почва да рисува:

Ще стане мрачна картина. Откъде да захване,

та да изобрази гибелта на света? Пожарите,

потъналите острови, мълниите, странно

бавно сриващите се зидове, зъбери, кули:

технически въпроси, проблеми на композицията.

Да разрушиш целия свят се иска много работа.

Особено трудно ще нарисуваш звуците,

разкъсването на завесата в храма,

ревящите зверове, гръмотевицата. Защото

всичко трябва да се разкъса, да бъде разнищено,

само не и платното. А срокът

е твърдо определен: най-късно Задушница.

Дотогава, в задния план, трябва хилядократно

да се лакира бушуващото море със зелени,

пенливи отблясъци, пронизано от мачти,

отвесно потъващи в глъбините кораби,

плаващи останки, догдето вън, в средата на юли,

дори куче не се мярка на прашния площад.

Художникът е останал съвсем сам в града,

напуснат от жени, ученици, прислуга.

Изглежда уморен, но кой би си помислил това,

до смърт уморен. Всичко е в охра, без сянка,

вцепенено, замряло в някаква

зла вечност; само не и картината.

Тя нараства, бавно помръква, изпълват я

сенки, стоманеносини, земленосиви, мътновиолетови,

помпейскочервени; изпълват я дяволи, конници,

кланета; докато гибелта на света

благополучно приключи, а на художника

му олекне, макар само за миг;

безумно весел като дете,

сякаш са му подарили живота,

той още същата вечер поканва

жени, деца, приятели и врагове

на вино, пресни трюфели и бекасини,

а вън ромоли първият есенен дъжд.

 

1978