Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (12)

Осма песен

Солена вода в тенис-залата! Да, това е досадно,

ала мокри нозе далеч още не означават краят на света.

Хората вечно се радват твърде рано на гибелта,

като самоубийци, които си търсят алиби, а при това

губят поглед върху нещата, губят и нервите си.

Та кой иска да се дави, и то при минус два градуса?

А че преценката на пасажерите в миг на опасност

не е дотам сдържана, както би могло да се желае —

какво да се прави! Най-сетне сам аз кисна тук и зъзна

на тоя проклет параход, макар и в първа класа

и с чашка портвайн в ръка, който впрочем е забележителен.

 

Но дори да допуснем, че „Титаник“ наистина потъне,

нещо, което аз лично смятам за изключено — инженер съм

и фантазията ми не е толкова развита, —

е, и? Какво следва от това? Погледнато чисто статистически,

по всяко време десетки кораби се намират в беда,

но никой не иска да ги знае само защото са „Розалинда II“

или „Добра надежда“, но не и „Титаник“! Обратно:

Я помислете за хилядите плавателни съдове, които кръстосват

всички морета и океани, които, дори ние да се издавим,

ще стигнат навреме и невредими в крайните си пристанища.

 

Впрочем всяко обновление се дължи на някоя катастрофа:

нови машини, теории, чувства — хората наричат това еволюция.

Ето защо аз казвам: дори на шега да приемем,

че в един и същи ден всички кораби потънат,

тогава би трябвало нещо друго да измислим:

гигантски планери, дресирани китове, стоманени облаци.

Или пък да заживеем уседнало. Дърветата вършат това отдавна,

очевидно с успех. Ако пък не измислим нещо —

е, най-сетне и други форми на живот вече са изчезнали,

бих казал, за наше щастие. Къде щяхме да сме днес,

ако летящите гущери и динозаврите не бяха се натъкнали

някога на известни проблеми, които техните мозъци

така и не са успели да разрешат? Ето, виждате ли!

 

От това заключавам, че е безсмислено да разглеждаме

всяко премеждие, което случайно сполита нас самите,

например собствената ни смърт, от твърде тесен зрителен ъгъл.

С това аз — като любител на портвайн и инженер, —

естествено, не ви казвам нищо ново, ето защо ще загина.

 

1978