Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Обработка
- NomaD (22.01.2011)
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm
Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm
История
- — Добавяне
- — Добавяне на липсващ маркер за стихотворение
Двадесета песен
На осми май бе черен ден —
„Титаник“ беше потопен.
Огняр на име Шайн бе там,
подгряваше котел голям.
Ядеше тъкмо сланина с праз,
но чинията му отплува завчас.
„Капитане, тъкмо ям сланина с праз,
и чинията ми отплува завчас.“
Капитанът рече: „Нима се боиш?
Помислѝ, Шайн, какво ми дължиш!
Седни си на черния гъз и трай,
своите помпи пуснах докрай.“
Шайн слиза пак, но нещо гори,
а водата корема му даже покри.
„Капитане, но нещо гори,
а водата корема ми даже покри.“
Капитанът рече: „Нима се боиш?
Помислѝ, Шайн, какво ми дължиш!
Седни си на черния гъз и трай,
своите помпи пуснах докрай.“
Шайн ляга долу в своя хамак,
но водата му стига до гърлото чак.
„Капитане, лягам в своя хамак,
но водата ми стига до гърлото чак.“
Капитанът рече: „Нима се боиш?
Помислѝ, Шайн, какво ми дължиш!
Седни си на черния гъз и трай,
своите помпи пуснах докрай.“
„Капитане, ти винаги прав си бил,
но тоз път животецът ми е мил!“
Шайн се съблича, напет като лорд,
и скача безмълвно през високия борд.
Капитанът вика: „Шайн, моля те, стой!
Ето ти сто и шейсет долара в брой.“
„Капитане, събличай се — Шайн му крещи, —
тук при акулите скачай и ти!“
Капитанската щерка надава вик,
на палубата хвърля сутиена си в миг.
„Шайн, мили Шайн!“ — моли го тя
с ръчичка на поничката и кюлотки на врата. —
„Шайн, мили Шайн, върни се и знай,
бялата ми поничка е твоя докрай!“
Шайн вика: „Благодаря, но късно е вече,
прибирам се вкъщи, а дотам е далече.“
Шайн бързо заплува с бодър вид,
по пътя си среща грамаден кит.
Китът казва: „Плуваш като риба в море,
но ако те пипна, ще си хапна добре.“
Шайн вика: „Съгласен съм, само ме хвани!“
И в миг изчезва сред сините вълни.
Във Вашингтон гръмна като бомба навред,
че „Титаник“ потънал с жертви безчет.
Шайн седи в бара, слуша засмян,
черпи наред всички, вече мъртвопиян.
По „Deep down in the Jungle. Negro Narrative Folklore from the Streets of Philadelphia.“[1] Съставил Роджър Д. Ейбрахамс, Чикаго 1970.
1978