Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на липсващ маркер за стихотворение

Вътрешна безопасност

Опитвам се да повдигна капака,

логично погледнато, капака,

който затваря моя сандък.

Та това не е ковчег, съвсем не,

а просто опаковка, кабина,

с една дума — сандък.

 

Но вие добре знаете какво имам наум,

когато казвам „сандък“,

не се правете на глупави,

имам наум само

един най-обикновен сандък,

дори не по-тъмен от вашия.

 

И тъй, искам да изляза, хлопам,

блъскам по капака,

крещя „Повече светлина!“[1], боря се

за глътка въздух, логично погледнато,

тропам по прозорчето. Хубаво.

 

Но за безопасност той е заключен,

моят сандък, не се отваря,

моята кутия за обувки има капак,

но капакът е доста тежък

с оглед на безопасността,

защото тук става дума

за хранилище, за свещен кивот,

за сейф. Не ще се справя.

 

Освобождението, логично погледнато,

може да се постигне само с общи усилия.

Но за безопасност аз съм

насаме със себе си в моя сандък,

в моя собствен сандък.

 

Всекиму своето! За да се измъкна

с общи усилия от собствения си сандък,

би трябвало, логично погледнато, вече

да съм се измъкнал

от собствения си сандък, и това важи,

логично погледнато, за всички.

 

И тъй, наблягам на капака

със собствения си врат. Ето!

Открехна се! Ах! Навън

прекрасен, просторен пейзаж,

изпълнен с консервни кутии, бидони,

и пак със сандъци, отзад

се носят стремително зелени вълни,

прекосяват ги плаващи куфари,

отгоре — неимоверно високите облаци,

и навсякъде, навсякъде — въздух!

 

„Пуснете ме да изляза!“, значи, крещя

с отслабващи сили, противно на разума,

с обложен език, плувнал в пот.

Да се прекръстя — дума да няма!

Да помахам — не може, ръцете ми са заети!

Да свия юмрук — изключено!

 

И тъй: „Изразявам — крещя —

съжаление, тежко ми!

Собственото си съжаление!“

Додето с глухо „хлоп“,

с оглед на безопасността,

капакът отново

над мен се затваря.

 

1978

Бележки

[1] Предсмъртните думи на Гьоте — Б.пр.