Ханс Магнус Енценсбергер
Гибелта на „Титаник“ (24)

Слаба утеха

Борбата на всеки срещу всеки,

както узнаваме от среди,

близки до Вътрешното министерство,

ще бъде в най-скоро време одържавена —

до последната капка кръв.

Много ви здраве от Хобс.

 

Гражданска война с неравни оръжия:

каквото е за един данъчната декларация,

това е за друг велосипедната верига.

Отровителите и подпалвачите

ще трябва да основат профсъюз

за защита на работните си места.

 

Отзивчиво до немай-къде

ще протича изпълнението на присъдата.

Измиваем, в черна пластмасова подвързия,

Кропоткин ще бъде предоставен за изучаване:

„Системата на взаимопомощ

в природата“. Слаба утеха.

 

Със съжаление научаваме,

че няма справедливост,

а с още по-голямо съжаление —

както въпросните среди,

потривайки ръце, уверяват, — че подобно

нещо е немислимо, не трябва и не може да съществува.

 

Все тъй е спорно кой или какво

е причината за това. Дали първородният грях

или генетиката? Отглеждането на кърмачетата?

Недостатъчното възпитание на чувствата?

Неправилната диета? Лукавият?

Господството на мъжете? Капиталът?

 

А че за жалост не можем да престанем

взаимно да се изнасилваме,

да се разпъваме на всяко срещнато кръстовище

и да си ръфаме останките — за това

хубаво би било да намерим обяснение,

балсам за разума.

 

Макар че всекидневната грозота ни смущава,

тя все пак едва ли ни учудва.

Обаче непонятни изглеждат

мълчаливото съглашателство,

безпочвеното добродушие,

както и ангелската кротост.

 

Значи е крайно време с пламенно слово

да похвалим келнера, който часове наред

радушно слуша тирадите на импотентния;

а също — проявилия милосърдие търговски агент

на ръжен хляб, оттеглил платежното нареждане

малко преди смъртоносния удар;

както и усърдната богомолка, която

ненадейно укрива дезертьора,

затропал без дъх на вратата й;

да похвалим и похитителя, който, до смърт

изтощен, с вяла доволна усмивка

внезапно изоставя своя объркан кроеж;

 

после отпускаме вестника

и се радваме, повдигаме рамене, също както

при щастлив завършек на сърцераздирателен филм,

когато лампите в киното светват, а навън

е престанало да вали, и тогава най-сетне

вкусваме първата глътка дим от цигарата.

 

1978