Георги Константинов Георгиев
Антиистория славянобългарска (4)

… и за автора

Интересът му към историята е истински и започва от детството с историческите романи и даскалските уроци, за да се стигне полека-лека до една неосъществена мечта: да се моделира математически историческият процес, развитието във времето и промените в живота на хората.

Да се изразят във формули, функции, уравнения и системи: войните и коалициите, кризите и експанзиите, социалните експлозии и революциите, робството и епохите на реакция, тези на духовен запек или ренесанс!

За тази цел, след като си излезна от затвора, той учи шест години математика. Но, както му се поясни от заведущ „Личния състав“ при БАН по време на разпределението, поради сложната вътрешна и международна обстановка бе изпратен на работа в един изчислителен център, където пет века след Йохан Гутенберг, трябваше да печата на компютър фактури и разписки за банички и хлебни изделия. И когато съвсем му дотегна, плю и хвана пътя към Драгоман.

За съжаление, и в емиграция той нищо друго не можа да направи, а и не знае други правят ли нещо? Футуролозите моделират бъдещето, а никой не се опитва да стори това с миналото, където валидността на модела може веднага да бъде проверена върху изобилието от факти и събития, станали вече история!

Ето какви са отношенията му с Клио — Музата.

За добро или за зло обаче животът му пое по съвсем стръмни пътеки и извива далече от изследователските институти и тихите зали на големите библиотеки, от задружната работа и свободното творчество на екип, чиито сътрудници обичат истината, приятелството и взаимопомощта в общото дело.

За този му друг житейски път може би е виновна и обременената му наследственост. От четири поколения насам хората от бащиния му род прекарват една не малка част от „съзнателния си живот“ в тюрмите, като се започне с тези на Отоманската империя. Където някои и завършват земната си „кариера“…

Разбира се, в интерес на истината, не трябва да се стоварва всичко върху наследството. Авторът не е от „невинните“ спрямо днешните властници. Борил се е с тях със слово и бомби, и предпочита… оръжието като метод за разрешаване на спорните въпроси, между „различните обществени системи“, както обичат да се изразяват днес.

Следователно, писарството не е неговото амплоа. Той винаги е предпочитал делото (един взрив например), пред един том. Но сам войнът не е войн! (Освен в съветските шпионски филми.) Затова, в очакване на възкресението на народа-Лазар, и появата на една нова генерация, която ще знае да се бие, умира или побеждава в борбата за свобода и хляб, авторът по неволя произвежда книги, вместо бомби!