Георги Константинов Георгиев
Антиистория славянобългарска (35)

1.1.4.3.
Още едно преизпълнение на интернационалния дълг^[1]

Тридесетгодишният мир се оказал бременен с подвизи. Сред тях особено място заемат разигралите се наскоро след подписването му събития във Византийската империя. Участието на българските наемници в тях са освен косвено доказателство за съдържанието и характера на изгубените клаузи, един жалон в славните традиции на българските ханове и председатели на държавни съвети.

Касае се за въстанието на Тома Славянина, което разтърсило императорския престол. Последният, още в 820 г. бил зает от приятеля на Лъв Пети — стратега Михаил Арморейски. Станало това така: На връх Рождество Христово, докато поредният Лъв не се бил съвзел още от коледния махмурлук, Михаил го отпратил в зелените тилилейски полета и му взел императорската служба. (Затова народът казва: Пази ме, боже, от приятелите, а от неприятелите аз сам ще се пазя!) Затова, властници, пазете се от навъртащите се около банкетните софри приятели и преди винените пари да нахлуят в натежалата от пируване ваша глава, не забравяйте, че най-добрият приятел на властника е мъртвият приятел! — виж „Катехизиса на Крум“.)

Заразен от пресния пример на новопровъзгласилия се император — Михаил Втори Балба, един друг негов приятел и имперски военноначалник в Мала Азия — Тома, по произход славянин и едноименник на апостола скептик, вдигнал на следващата 821 година Анадола на бунт.^[2] Провинцията се отцепила от империята и признала ръководната роля на бившия другар на Михаил Втори.

Тома не си поплювал при избора на средства. От една страна, той издигал социалистически лозунги, за да удовлетвори рикаещата стоглава ламя на плебса. От друга, се съюзил с чернокапците, обещавайки да им възвърне иконите (и имотите), след разгрома на продължаващия по инерция да се бори с иконната живопис, Михаил Балба. Най-после неверният Тома показал, че разбира от комбинаторика на политическите сили — чужди и свои — поне колкото пломбирания в кайзеровия вагон Улянов-Ленин, сключвайки военен съюз с арабите. Към Славянина се присъединила и част от императорската флота. Така че обективните и субективни предпоставки за една нова… революция като че ли били напълно съзрели в империята.

Отправилият се по море и суша към Константинопол Тома бил посрещан навсякъде по пътя си, от Мала Азия до Тракия, като освободител. Недоволните градски и селски тълпи тръгнали след него към столицата. В смъртоносната прегръдка на обсадата градът на царете щял скоро да издъхне, отдавайки се на бившия императорски приятел и военноначалник, и настоящ революционер и народен трибун. Дните на Балба като че ли били преброени. Скоро нов държавен задник щял да седне върху трона на цезарите.

Но в този критичен момент нашият ювиги хан Омортаг изпълнил интернационалистическите си задължения, произтичащи навярно от олющените клаузи на 30-годишния мирен договор. Начело на българското войнство той се явил в гърба на Тома Славянина. Със съвместните действия на двете братски армии бунтът бил потушен за около две години. Удареният от две страни въстанически вожд бил разбит и принуден да търси убежище в близките планински възвишения. После, понеже нямал подръка запрегнат файтон, той се затворил в крепостта Аркадиопол с надежда да възпламени отново бунтовната стихия. Но жителите на града го заловили и предали в ръцете на неговия стар приятел — императора. Последният разгледал делото му по бързата процедура и го обезглавил към средата на м. октомври 823 г. за назидание на всички, които биха дръзнали да нарушат законно установените ред и тишина в страната.

Тогава спасилият кожата и властта си Михаил Втори, славещ се със скъперничеството си отворил вместо хазната си, вратите на домовете на местното тракийско население, което се било присъединило към бунтовниците, за да възнагради великодушно оказалия му братска и безкористна помощ български господар (и васал?). Наемници и мародери, воглаве с нашия ювиги Омортаг, се награбили с плячка, след което се оттеглили отново в границите, очертани от договора за 30-годишния мир. Така завършила тази блестяща военнополицейска операция. Освен финансово-мародерската страна, тя имала и дълбок политически смисъл. Била смазана хидрата на бунта, която крие в себе си смъртна опасност за властниците. Защото, макар че Тома Славянина не е отивал по-далече от овакантяването на императорската служба и една адресна регистрация във Влахернския дворец, с похода си срещу столицата той разбудил цяла стихия от най-разнообразни и противоречиви апетити. На крак били вдигнати обикновено спящите дълбок летаргичен сън „народни“ слоеве на империята. А когато борбата за властта напусне тишината и мрака на дворцовите заговори и излезне на улицата или в планините, тогава от бутилката изскачат духове, които не подлежат на ничий контрол. Тогава никой вече не може да предскаже с положителност кой ще пие и кой ще плаща за непоканените на пира.

Именно това нарушение на правилата на политическата игра и влизането в нея на сили, чието обичайно предназначение е да бъдат впрягани, доени или стригани, изтрило всички „спорни въпроси“ и обединило в един интернационал — интернационалът на властниците — василевса Балба и наместника на Тангра в Плиска. А нищият духом (поради което и блажен), ст.н. сътрудник Примов, казва, че не били ясни конкретните причини и поводът за намесата на Омортаг, и приносът му в ликвидирането на опасното за властта в Константинопол движение на Тома Славянина. Ами че конкретният повод е защитата на социалистическите завоевания на византийския пролетариат срещу контрареволюционните попълзновения на увлечената от Тома дребнобуржоазна стихия, бе др. Примов! И в изпълнение на клаузите за взаимопомощ и солидарност между властвуващите в Цариград и Плиска прогресивни сили. В защита на мира и законността!

Нищо не са разбрали тези ст.н. с-ци нито от старата, нито от новата и най-новата ни история! Да не говорим за диалектиката на историческия процес.

Бадева ядат от копанята в БАН!