Георги Константинов Георгиев
Антиистория славянобългарска (30)

1.1.3.9.
Нови походи, които завършват с невидимото заколване на Страшния хан

Че навярно тълкувателите на Крумовата стратегия са имали право, личи от последвалите събития:

В късната есен и ранната зима на същата 813 година Крум предприел нов поход. Той нахлул с 30-хилядна армия — „цяла в желязо“ — в същите области и стигнал до Аркадиопол (днешния Люле Бургас). И този път на север потеглили колони от 50 хиляди пленници и кервани с плячка. Били задигнати дрехи, медни съдове, големи арменски килими, стада от волове и овце.^[1]

Дали от тези подготвителни операции оцелялото и изплашено население дало на нашия хан прозвището „Страшни“, или русофилските ни историци от след-„освобожденската“ епоха го нарекли по примера на Иван Грозни — страшен, не се знае. Като че ли по-вероятно е второто. Нашите „учени“ и „общественици“ непрекъснато са правили и правят опити да ни сближават с всевъзможни „братя освободители“. В най-новата епоха един друг владетел — Вълко Червенков, имитирайки грузинския наследник на Ив. Грозни, бе навлякъл върху тлъстото си туловище сталинска куртка, а държавните шапкарски предприятия произвеждаха стотици хиляди зелени каскети — тип „сталинки“ — за нуждите на приспособенци, надари и цивилни сталинисти.

Както и да не бъде, най-после, в 814 година Крум събрал великата армия от унугундури, авари и славяни, снабдена с модерна бойна техника: няколко етажни, подвижни бойни кули — високи от 27,5 до 55 метра, овни-тарани по за 1500 носачи за пробиване на стените, огнеметни катапулти на сяра, смола и вряло масло, каменни стенобойни машини, скорпиони за хвърляне на огромни пламтящи стрели — ракети, дървени навеси — куританки, покрити с огнеупорни пресни кожи, напоени с оцет, дълги стълби, куки и прашки, копачи и „градопревзимачи“, 10 хиляди пола, запретнати в пет хиляди обковани в желязо коли. (Въоръженията на Б. Н. Армия са изброени от Скриптор Инцериус — девети век. Любознателният читател може да намери един подробен каталог на тези оръжия у Златарски, в приложението към неговия Първи том, „Бойните машини и оръдия на Крум“. Повечето от тях, открити още от старите гърци, римляни и картагенци, са образували основата на военната техника и стратегия чак до откриването на барута.)

Изобщо, както добавя ст.н.с. Примов: „Българската бойна техника но времето на Крума се намирала на голяма висота, което било важна предпоставка за успеха на неговите военни мероприятия“.

Освен оръжия, както споменахме, Крум купувал и „сиво вещество“. (В неговите арсенали работили за по-голяма заплата не малко арабски и ромейски техници.) Ако се съди по огромните количества оръжия и ниската производителност на труда във феодалното стопанство, може да се заключи, че още в девети век Крум, подобно Гьоринг, решил дилемата „масло или топове“ в полза на последните. В своите производствени планове и бюджети, той дал предимство на производството от „Група А“. Въпреки мизерията, пиянството и просията, ханът инвестирал главно в оръжейната индустрия. Така днешните диуретици на марксическата политикономия били изпреварени с цяло хилядолетие.

Горните сведения показват, че „законът“ за изпреварващото развитие на тежката индустрия е общ за социализма и феодализма. Негово пряко следствие е „оправяне на положението“ на хана, неговата рода и приближените боили и катили, със съпътствуващото го закрепостяване на доведените до поголовна просия поданици. Последният ефект е предвиден дори от светите писания, където е казано: „Който няма, ще му се отнеме и това, което няма, а който има, ще му се притури“. (Лука: 5 за 4)

„Несъмнено — продължава ст.н.с. — овладеният технически и производствен опит е намерил приложение и в мирното строителство и стопанска дейност“. Този вестникарски език на академическите членове би трябвало да ентусиазира археолозите. С голяма вероятност в разкопките те могат да открият отчетните доклади на хана за изпълнение и преизпълнение на петилетните планове от началото на деветия век.

Но много добре не е на добре! Тъкмо когато приготовленията били в разгара си, „първият българин, известният Крум — както се изразява съвременникът — бил невидимо заклан“.

Обесен или „невидимо заклан“, случилото се идвало само още веднъж да докаже, колко нетрайна е земната слава и дълголетието на победителите. И колко далече все още била държавната власт в България от наследствената.

За 11-те години, в които Крум упражнявал безразделно властта, били направени много стъпки, навътре и навън, към централизма и консолидацията на монархическия принцип, но боилите били далече от това да виждат божествеността на „първия между първите“ и когато този се опитвал да наложи царствената си воля и лична диктатура, превръщайки ги в свои послушни чиновници, те му светили маслото. Както техните предшественици процедирали през целия осми век с наместниците на Тангра.

Тази противоестествена смърт на българския хан се опитал да осребри, и с нея затвърди авторитета си, императорът Лъв. В едно от неговите арменски комюникета се твърдяло, че той е убиецът на Крум. Прочее, в тази, пък и в по-сетнешните епохи, владетелите често си приписвали мними геройства и подвизи, в което съществена помощ им оказвали тълпата придворни летописци и блюдолизци. Така напр., въпреки сведенията на Теофан, Зонара и Михаил Сирийски, които вкупом свидетелствуват, че скъперникът и педераст Никифор Първи Геник бил заклан „заедно с женоподобните си служители“ от ромеите, които отдавна му крояли кюляфа, нашите попове и игумени от средата на 14 век приписват обезглавяването му на страшния хан.

Ние оставяме научния спор: Кой кого заклал? да бъде решен от днешните дипломирани хроници. А читателя отправяме към първия параграф на следващата Четвърта глава, където самите събития повдигат завесата, за да разкрият последния акт от ханската драма.

Всеизвестно е, че народните традиции са един от решаващите фактори за формирането и запазването на българската нация, за нейното оцеляване в години на тежки изпитания. Те са били и винаги ще бъдат наше неоценимо духовно богатство, непресъхващ извор на душевни сили и красота.

Не може да не се признае обаче, че дълги години на тях не се обръщаше достатъчно внимание. Насъбраха се не малко погрешни схващания и мнения, които тепърва се изживяват и предстои да бъдат изживени. Причините за това са различни, но главната е, че у нас още няма пълна научна марксистко-ленинска оценка на традициите на народа в областта на духовната му култура.

Вълчо Радев

„Народни традиции“