Лора Джо Роуланд
Якешину (4)

Глава 3

Почитай верния закон,

търси универсалното познание,

а в делата си стреми се

към съвършена яснота.

Из сутрата „Черният лотос“

Затворът на Едо се издигаше над мръсен канал сред бордеите на Кодемачо, в северната част на търговския квартал Нихонбаши. Над рушащите се каменни зидове стърчаха наблюдателни кули. Същинската част на затвора зад тях бе заобиколена от паянтови постройки на канцеларии и казарми, а в най-отдалечената част на загражденията се намираше градската морга. Именно там работеше доктор Ито Генбоку, известен рангакуша — учен, който прилага забранени от закона чуждоземски лечебни практики. Сано се бе сприятелил с него преди години, когато разследваше първия си случай на убийство. Сега доктор Ито стоеше на припек пред градината си.

— Добро утро — поздрави го Сано.

Висок и слаб, прехвърлил седемдесетте, доктор Ито се поклони в отговор и се усмихна. Късо подстриганите му бели коси блестяха на слънцето.

— Добре дошли, Сано сан. Очаквах ви. Как е Масахиро чан?

— Искрени благодарности за интереса ви към моето клето, недостойно за вниманието ви дете — каза Сано, спазвайки етикета да изразява неодобрение към своя потомък. — Мъникът расте с всеки изминал ден.

Искрицата в проницателните очи на доктор Ито показа, че е разпознал бащината гордост зад скромността на Сано.

— Радвам се да го чуя. Надявам се, че почитаемата госпожа Рейко също е добре?

— Да, благодаря — отвърна Сано, но споменаването на Рейко го разстрои. Как ли се справяше в момента съпругата му зад високите зидове на храма Зоджо? Реши да насочи разговора към целта на посещението си: — Докараха ли ви труповете от пожара в храма „Черният лотос“?

Лицето на доктор Ито доби сериозно изражение:

— Да. И със съжаление трябва да ви съобщя, че след обстойния преглед стигнах до констатации, които могат да усложнят работата ви… — той въведе Сано във вътрешността на моргата — ниска постройка с олющени хоросанови стени и занемарен сламен покрив. В единственото помещение имаше каменни корита за миене на труповете, шкафове с инструменти и малък подиум, отрупан с книги и ръкописи. Мура, помощникът на доктор Ито — мъж, прехвърлил петдесетте, с посивели коси и квадратно интелигентно лице почистваше ножовете. Той се поклони на Сано и на господаря си. Беше ета, член на най-презряната класа, от която се подбираха събирачите на трупове, тъмничарите, мъчителите и палачите. Наследствената принадлежност на ета към свързани със смъртта професии, като касапство и щавене на кожи, определяше духовната им оскверненост и ги обричаше на пълна изолация от страна на останалите граждани. Доктор Ито единствен се отнасяше към Мура като към равностойно човешко същество, затова слугата му беше безкрайно предан и благодарен. Сега докторът посочи към едната от трите високи до кръста маси, върху които лежаха три трупа, скрити под бяло покривало. — Оябун Ояма — каза той и помощникът му тутакси махна покривалото. Отдолу се появи голо мъжко тяло с масивен торс и яки крайници. Сано потръпна, неспособен да сдържи отвращението си от съприкосновението с мъртвото тяло. — Обърни го, Мура — нареди докторът и ета се подчини. Ито посочи към тила на Ояма, където зееше грозна дупка с червеникава разкъсана плът в средата. — Черепът на оябун е разбит от удар с нещо твърдо и тежко — поясни той.

Сано знаеше, че аутопсията е противозаконна, но това бе единственият му шанс да разбере как и от какво всъщност бе умрял началникът на полицията.

— Може ли раната да е получена, след като вече е бил мъртъв? — попита боязливо той.

Доктор Ито поклати глава.

— И сам виждаш колко кръв има наоколо, нали? А мъртвите не кървят. Ояма е бил жив, когато някой го е ударил отзад. Такава рана обикновено е смъртоносна. При това трупът му не е сериозно обгорял и не притежава типичния розов оттенък, който се получава, когато човек почине от вдишване на дим. Сигурен съм, че смъртта му е причинена от удара, а не от пожара!

— Но аз претърсих щателно мястото на пожара… Не открих нищо, което да наподобява оръжие — каза Сано. После въздъхна и поклати глава. Бе се надявал, че смъртта на Ояма е резултат от трагично стечение на обстоятелствата — неподходящият човек на неподходящото място в неподходящото време. Но явно случаят излизаше извън границите на храма „Черният лотос“. Списъкът на заподозрените, който доскоро се изчерпваше единствено със сирачето Хару, сега включваше не само хората от храма, но и всички потенциални врагове, които началникът на полицията си бе създал по време на дългогодишната си работа.

Сякаш прочел мислите му, доктор Ито погледна съчувствено към Сано и каза:

— Опасявам се, че преди пожара не е имало само едно убийство… — и той го отведе до втората маса. Мура откри трупа на жената и въздухът се изпълни със зловонието на изгоряла разлагаща се плът. Сано усети, че стомахът му се преобръща, и преглътна с мъка. Жената лежеше на дясната страна със свити колене и сгърчени ръце. Тялото й бе осеяно с мехури, на места се виждаха оголена до червено плът или изпепелена до черно кожа. Когато Мура обърна мъртвата на другата страна, Сано видя, че по торса има и незасегнати места. — Там, където се е опирало о пода, тялото не е било поразено от пламъците — каза доктор Ито. — Освен това — той посочи към основата на тила — с пожара не може да се обясни тази тясна червена вдлъбнатина… — Сано се приведе по-ниско и различи отпечатъка на тънко въже. Изправи се и срещна мрачния поглед на Ито, който бавно изрече: — Била е удушена и оставена да изгори в пламъците.

Сано вече имаше работа не с едно, а с две предумишлени убийства и макар че втората жертва заслужаваше справедливост не по-малко от оябун Ояма, смъртта й създаваше допълнителни трудности.

— Как бих могъл да установя кой я е убил и защо, след като дори не знам коя е?

— Може да е била позната на Ояма — предположи доктор Ито. — В края на краищата те са били заедно в къщата. Може би семейството му я познава…

— Възможно е — съгласи се Сано, — но кой би могъл да я разпознае в това състояние?

Вперил поглед в тялото, доктор Ито каза:

— Тя е средна на ръст, с нормално телосложение. Вдясно липсват два задни зъба, а вляво един. Другите са в добро състояние и с остри ръбове. Незасегнатата от пламъците кожа е изопната и без петна. По видими белези е била около трийсетгодишна — той посочи крака й и добави: — Ходилото е загрубяло и напукано, с набита в кожата мръсотия, а ноктите са грапави. Ходела е боса навън, което предполага, че е селянка…

— Впечатлен съм, че можете да извлечете толкова информация при дадените обстоятелства — каза Сано. — Сега вече разполагам с описание на жертвата, макар че то пасва на хиляди жени…

— Дрехата й е била тъмносиня, на бели бамбукови клонки… — докторът разви едно необгоряло парче от кимоното на жената. — От онези евтини памучни роби, които се продават из целия град и ги носят хиляди селски жени…

— Но щом е била облечена така, значи не е монахиня, иначе щеше да носи обикновен коноп — заключи Сано.

Доктор Ито мушна някакъв странен инструмент между гънките под плата около талията.

— Тук има нещо… — каза той и след миг върху масата изтрака малък предмет. Беше фигурка от нефрит в кехлибарен цвят с големината на едра череша, фино изработена във формата на свита кошута. През една дупчица минаваше късче връв.

— Това е оджиме — каза Сано, разпознавайки предмета — беше мънисто, с което мъжете връзваха шнуровете на кесиите си и ги увесваха на поясите си.

— Явно го е носела около кръста си — каза доктор Ито. — Сигурно като амулет…

— Изработката е уникална и изглежда скъпо — отбеляза Сано. — Може би ще ми помогне да я открия — Мура изми мънистото и го уви в чисто парче плат. Сано го тикна в кожената кесия на кръста си и последва доктор Ито до третата маса, където лежеше малко телце под бяло покривало. — И детето ли е било убито преди пожара?

Доктор Ито кимна тъжно. Когато Мура дръпна покривалото, Сано извърна очи, неспособен да погледне обгорялото, сгърчено телце и застиналото в кошмарна черна маска личице със зяпнала уста и празни очни орбити. Усети как доктор Ито го извежда от моргата. Свежият въздух навън го съживи. Засрамен от реакцията си, понечи да се върне в помещението, но приятелят му внимателно го възпря:

— Не е необходимо да гледате останките, аз мога просто да ви обобщя резултатите от прегледа. Детето е момче. Вратът му е счупен, вероятно също е било удушено. Върху незасегнатата от огъня кожа на гърба му има нови и стари синини. Видима възраст — две години, но може и да е по-голямо, защото е било жестоко изтезавано и е страдало от недохранване. Всичко сочи, че е недоразвито за тази възраст… — доктор Ито поклати глава: — Понеже трупът на детето е намерен редом с трупа на жената, логично е да се приеме, че са били майка и син, но подобно предположение може да се окаже подвеждащо… — и добави: — За съжаление сред бедните в Едо има много такива недохранени и малтретирани деца… Опасявам се, че ще са ви необходими други методи, за да определите самоличността на жената и момчето.

— Да, вече наредих на Хирата какво да прави… Сега отивам в дома на оябун Ояма, за да разпитам семейството му…

След като се сбогува с доктор Ито, Сано напусна затвора, яхна коня си и пое през гъмжащите от хора улици към центъра на града. Предстоеше му нелека задача, но този път бе още по-непоколебим, защото трябваше не просто да открие истината, служейки на справедливостта, а и да отмъсти за смъртта на незнайното дете.

Ако Хару бе виновна за тези убийства, Сано лично щеше да се погрижи тя да заплати със собствения си живот.