Лора Джо Роуланд
Якешину (22)

Глава 21

Ако някой се поддаде на съмнения

и вярата му почне да линее,

той тутакси ще полети надолу,

по пътеката на злото.

Из сутрата „Черният лотос“

— Хару сан? — извика Рейко, докато вървеше по коридора към моминската си стая в къщата на съдията Уеда.

Докато се върне от Шинагава в Едо, вечерта се бе спуснала и зад хартиените стени проблясваха фенери, но стаята, която бе отстъпила на Хару, тънеше в мрак. Рейко плъзна вратата встрани. Намери дрехи и дреболии по пода, но Хару бе изчезнала.

— Тя замина — каза зад нея баща й.

Рейко се обърна озадачена.

— Замина? Къде?

Съдията я изгледа мрачно.

— Да седнем в гостната. Можем да пийнем чай, докато ти обяснявам, а?

— Не искам чай — опитът му да избегне прекия отговор я разтревожи още повече. — Искам да знам какво се е случило с Хару.

— Тя е в затвора Едо — отвърна с неохота баща й. — Тази сутрин съпругът ти я арестува заради престъпленията в храма „Черният лотос“ — и той й описа как Хару бе сипала ругатни по адрес на съпруга си и на оябун Ояма, признавайки, че е желаела смъртта им, защото са й причинявали болка. След това й разказа как момичето се бе разгневило и се бе нахвърлило върху Сано и Хирата.

— Всичко това без съмнение я представя в грозна светлина, но съвсем не е доказателство, че е убила когото и да било — тихо каза Рейко. После напусна тичешком къщата на баща си.

 

Когато Сано влезе през портите на имението си, придружен от Хирата, завариха в осветения от факлите двор детективите Канрю, Хачия, Такео и Тадао. Канрю и Хачия все още носеха дрипавите кимона, в които се бяха предрешили като поклонници. Сано слезе от коня и четиримата коленичиха в краката му.

— Моля, простете ни, сосакан сама — произнесоха те в хор.

— Какво става тук? — попита Сано. — Трябваше да сте в храма…

В този момент портите се отвориха отново и носачи внесоха в двора паланкин. Сано трепна смаян. Къде бе ходила Рейко и какво правеше навън тъй късно?

— В „Черният лотос“ разбраха, че сме шпиони — обясни Канрю. — Нямаше смисъл повече да оставаме там…

Носачите оставиха паланкина на земята и от него слезе Рейко. Покрусеният й поглед показа на Сано, че знае за Хару. Съпругата му влезе в къщата с изпънати рамене и гордо вдигната глава.

— Станете — нареди Сано на хората си. Сърцето му вече блъскаше в гърдите в очакване на поредната сцена с Рейко. — Кажете ми какво се случи.

— Бях се промъкнал в онази част на храма, където се намират жилищните помещения на духовенството — започна да обяснява Канрю, — когато изведнъж се появи някакъв свещеник и ми заяви: „Трябва да ви помоля незабавно да напуснете храма.“ И ме изпроводи до портата.

— Същото се случи и с мен, докато търсех тайни проходи или подземия — обади се Хачия.

— Ние пък казахме на свещеника, че искаме да станем членове на сектата — рече на свой ред Тадао. — Пратиха ни в едно помещение с още дванайсет мъже. Поразпитаха ни, нахраниха ни и ни оставиха, за да можем да разсъдим насаме дали мястото ни наистина е в „Черният лотос“. След известно време свещениците дойдоха и ни изведоха навън — мен и Такео. Казаха ни, че не сме подходящи за духовници и че трябва да напуснем…

— По очите им личеше, че знаят кои сме всъщност — добави Такео.

— Не е съвпадение, че ни изхвърлиха и четиримата — обади се пак Канрю. — Просто са ни разкрили до един. Знаели са защо сме там…

Сано бе обзет от тревожно подозрение.

— Кой друг, освен Хирата сан и мен знаеше, че имате задача да проникнете в храма?

— Само отрядът детективи — каза Хачия.

След като освободи хората си, Сано се обърна към Хирата:

— Вероятно между нас има шпионин, който предоставя сведения на „Черният лотос“… — тази мисъл го изпълни с безпокойство. Както и фактът, че според „Черният лотос“ агентите му трябва да бъдат изхвърлени от храма.

— Ще разбера кой е предателят, и ще се освободим от него — каза Хирата, притискайки кърпа към нараненото си око. — Мислех, че познавам всеки един от тези мъже и никога не съм имал основание да поставям под въпрос лоялността им към вас. Но ако „Черният лотос“ може да купи честта на един самурай, значи сектата е силна… и опасна.

В къщата Рейко седеше заедно с Мидори в гостната. Хубавата прислужничка Охана им сипваше чай. Когато Сано и Хирата влязоха, жените се поклониха. Мидори и Охана изрекоха тихо поздрав на вежливост, но Рейко нито погледна към Сано, нито отрони дума. Седеше скована, със стиснати устни. Сано се подготви за нов сблъсък.

Мидори впери поглед в Хирата с радост, която премина в изненада.

— Какво се е случило с окото ти? — възкликна тя.

— Пострадах, докато изпълнявах задача по разследването — заяви Хирата гордо.

— Чакай да видя — Мидори скочи и се приведе към него, за да огледа раната. — Боли ли много?

— А-а, няма нищо, не е толкова зле.

На лицето на Мидори се мярна особено изражение и тя се отдръпна от Хирата.

— Гледай сега да не се разкиснеш — каза тя.

Тревогата й бе преминала в студенина. Сано и Хирата се втренчиха в нея озадачени. По бузата на Рейко потръпна мускулче. Охана мигом се озова при Хирата.

— Ясно, че ви боли — загука тя гальовно. — Я елате в кухнята да го наложим с билкова лапа.

Докато двамата излизаха от стаята, Хирата хвърли поглед през рамо към Мидори. Тя се поколеба, но после забърза след тях. Сано коленичи срещу Рейко.

— Какво й става на Мидори? — попита той. Рейко се втренчи в купичката чай в ръцете си и сви рамене. От нея се излъчваше враждебност. — Къде е Масахиро? — смени темата Сано.

— В леглото. Вече спи — в тихия й глас звучеше скрито напрежение. Възцари се мълчание, заплашително като приближаваща буря. — Как можа да я арестуваш? — попита тя, без да го поглежда.

— А ти как можа да отидеш в храма и след това в Шинагава, след като ти бях забранил? — откликна на упрека й той.

— И дори не ми каза — продължи тя с горчивина. — Ако не се бях отбила при баща ми, нямаше и да разбера.

Сано с усилие потисна гнева си:

— Съжалявам, че не те уведомих, но нямах представа, какво ще се случи, когато разпитвах Хару, а след това вече нямаше кога…

— Защо не ми каза, че ще ходиш там?

С усилие Сано подмина поредния й упрек:

— Разбра ли, че твоята невинна Хару се нахвърли върху мен и Хирата? — Рейко кимна, все така непреклонна. — Пратих я в затвора, където няма да може да нарани когото и да било — продължи Сано. — Ако я беше видяла разгневена като тигрица, щеше да се съгласиш с преценката ми.

— Ако бях там, това изобщо нямаше да се случи! — сега Рейко вдигна гневен поглед към Сано и остави купичката си с чай.

— Искаш да кажеш, че нямаше да й позволиш да направи самопризнания? — възкликна Сано. — Ти би осуетила всеки опит да се изтръгне истината от нея. Ето затова не ти казах, че възнамерявам да я разпитам отново.

— По-точно — да изтръгнеш от устата й онова, което толкова искаш да чуеш.

— Нищо не съм изтръгвал, тя сама си каза всичко. Дори се опита да насочи подозренията ми към доктор Мива и Джункецоин — и Сано преразказа историята за доктора, който заплашвал Чие, и за игуменката, която всячески се опитвала да се отърве от своята съперница.

Рейко пое дълбоко въздух и изрече с помирителен тон:

— Моля те, не преследвай Хару само защото си ядосан на мен…

— Не съм! — извика Сано. — Опитвам се да служа на справедливостта, а ти ми пречиш!

— Преценката ти е прибързана, а аз се старая да те предпазя от ужасна грешка!

Хирата влезе, притиснал влажна платнена кесия върху окото си. След него, готова да се разплаче, вървеше Мидори. Слисани, двамата се взряха в Сано и Рейко.

— Престани да саботираш разследването ми — заяви Сано.

— Не го саботирам — възрази Рейко. — Искам справедливост! Попаднах на информация, която противоречи на онова, което враговете на Хару твърдят за нея. Самият Анраку заяви, че по характер тя е добра…

— На мен пък ми каза — реагира Сано, припомняйки си разговора с Анраку същия следобед, — че най-добре би било да я арестувам.

На лицето на Рейко първо се изписа слисване, после неверие и накрая болезнено осъзнаване на горчивата истина.

— Анраку сигурно се е обърнал срещу Хару, след като аз съм разговаряла с него. „Черният лотос“ се предпазва, жертвайки Хару. Вероятно тези престъпления са извършени от сектата, и то по нареждане на Анраку!

Начинът, по който тя обръщаше логиката, го раздразни.

— Анраку или е свидетел на едно добро момиче, или е зъл убиец. Не може да бъде и двете едновременно. Освен това не ми се стори опасен. Малко странен, наистина, но не повече от ред други свещеници…

— Щеше да си на друго мнение, ако го беше видял в присъствието на Кейшо — възрази му Рейко.

— Милостиви божества! Казах ти да стоиш далеч от майката на шогуна!

Рейко за миг извърна поглед и каза:

— А след като си тръгнах от храма, отидох в Шинагава… — и описа пред Сано отровените кладенци, задушливия дим, тайнствените епидемии, новите похищения, както и експлозията и пожара в постройка, собственост на „Черният лотос“. — Фугатами смята, че сектата готви нещо по-сериозно. Утре ще говори по този въпрос пред съвета на старейшините и те покани официално да присъстваш…

— И дума да не става! — отсече Сано. — Ако публично заявя подкрепата си за човек с тъй несигурна репутация в бакуфу, това ще навреди на положението ми в двора… Може да загубя правомощията…

— Умолявам те да отидеш — Рейко протегна ръце към Сано в жест на отчаяна молба. — Длъжни сме да спрем набезите на „Черният лотос“ и да заловим истинския убиец!

— Аз вече го залових! И това е Хару! — отвърна рязко Сано. Рейко понечи да възрази, но Сано я прекъсна: — С каквито и факти да разполага министър Фугатами, той може да ги представи на процеса на Хару. Повече няма да разговаряме по този въпрос.

Хирата пристъпи към Сано.

— Сумимасен… извинете, но мисля, че ще трябва да се срещнете с министър Фугатами — каза той тихо, така че другите да не го чуят. — Ако има и най-малка вероятност „Черният лотос“ да е предизвикал пожара и да е дал нареждане за убийството на онези хора, не бива да чакате чак до процеса, за да се запознаете с информацията на министъра. Може да се окаже твърде късно! Трябва да сме проучили всички улики преди това…

Хирата беше прав, призна си Сано, кимайки с неохота. Погледна към Рейко и каза:

— Добре, утре ще отида на съвещанието…

— Наистина ли? — възкликна тя. Изглеждаше така, сякаш искаше да попита защо, но се страхуваше, че въпросът може да го накара да промени решението си. Лицето й засия в онази прекрасна лъчезарна усмивка, която толкова отдавна му липсваше: — Благодаря ти! — каза и се поклони.

— С Хирата имаме работа — заяви Сано и двамата с васала му излязоха от стаята.

Рейко усети изведнъж прилив на надежда:

— Не всичко е загубено! — рече тя. — Щом съпругът ми си поговори с Фугатами, и сам ще стигне до моята гледна точка — и се засмя въодушевена. Светът изведнъж й се стори прекрасен. — И скоро ще докажем, че истинският виновник е „Черният лотос“!

Мидори въздъхна.

— Ще ми се и аз да имах някаква надежда. Мисля, че никога няма да означавам за Хирата онова, което той означава за мен. Само да го беше видяла как флиртуваше с Охана току-що — гласът й трепереше, а в очите й блестяха сълзи. Рейко я прегърна, за да я утеши.

— А какво стана с плана ти да си даваш вид, че вече ти е безразличен? Нужно е време, за да има резултат. Много бързаш.

— Няма смисъл — отвърна мрачно Мидори. — Не мога да бъда друга. Да не говорим, че изобщо не мога да го заблудя. Когато отидох в кухнята, той се засмя и ме попита: „Защо се мъчиш толкова да се правиш на надменна? Нали знам, че ме харесваш?“

Мидори потъна в печален размисъл, а Рейко отново насочи мисълта си към разследването.

— Колко важно е сега да говоря пак с Благочестива Истина! Но Фугатами смята, че той вече не е между живите. Твърди, че сектата премахва всеки, който се опита да свидетелства срещу нея. Без човек отвътре може никога да не намерим сигурни доказателства за престъпленията на „Черният лотос“… Ех, да можех да намеря начин да разбера какво става вътре в храма!

— Аз бих могла да отида там и да опитам…

— Какво? — Рейко се втренчи в Мидори. — Ти?

— Че защо не? Това би решило както твоя, така и моя проблем… Ще се повъртя из храма, ще наблюдавам монахините и свещениците. Ако видя, че стават някакви лоши неща, сосакан сама ще бъде принуден да действа, както ти искаш…

— Съжалявам, но не мога да те намесвам — заяви Рейко твърдо. — „Черният лотос“ е твърде опасен. Отвличат хора, тровят ги, изтезават ги и ги убиват. Хванат ли те да ги шпионираш, нямаш представа, какво могат да ти сторят!

— Но аз ще внимавам. Няма да им позволя да ме хванат! — безутешността на Мидори отстъпи пред внезапно избликналата в нея смелост и увереност.

— Съпругът ми никога не би го допуснал — поклати глава Рейко, за да не се издаде, че според нея Мидори не би се справила с такава задача.

— Не е необходимо да научава, преди да съм си свършила работата — възрази й Мидори.

— Хирата ще се ядоса, ако разбере, че правиш нещо, което би заслужило неодобрението на господаря му…

— Не стигнах доникъде с Хирата, като се правех на красива и недостъпна, тъй че какво толкова имам да губя?

— Живота си — отвърна Рейко.

Лицето на Мидори помръкна от обида.

— Смяташ, че от мен няма да излезе добър шпионин, нали? — гласът й секна, очите й се напълниха със сълзи. — Мислиш ме за глупачка.

— Нищо подобно — побърза да я увери Рейко.

— Тогава ме остави да разузная какво се върши в „Черният лотос“!

Рейко се сблъскваше със сериозна дилема. Отказът й щеше да обиди Мидори и да разруши приятелството им; съгласието й можеше да изложи приятелката й на смъртна опасност. И все пак тя много добре си даваше сметка, какво бе преимуществото да наеме Мидори за свой агент. Тя изглеждаше тъй безобидна и обикновена; в „Черният лотос“ никога нямаше да се усъмнят в нея, камо ли да я заподозрат в шпионска дейност…

Здравият разум и тревогата за Мидори надделяха над желанието й да научи какво се случваше зад стените на храма.

— Мидори, трябва да ми обещаеш, че няма да се доближаваш до храма или до когото и да било от сектата! — заяви Рейко строго.

Девойката се съгласи и Рейко й разказа всичко, което знаеше за сектата и за нейните членове.