Лора Джо Роуланд
Китаноката (22)

Глава 21

Шествието от петдесет самураи на коне спря пред ограденото с каменен зид полицейско управление. Янагисава скочи от коня си.

— Чакайте тук — заповяда той на войниците си.

Маруме попита:

— Защо спираме? Не трябваше ли да продължим към къщата на владетеля Ибе?

Докато окачваше шлема си на седлото, Янагисава едва сдържаше гнева си. Собствените му васали никога не биха се осмелили да зададат подобен въпрос.

— Имам работа тук — отвърна той и влезе в главната сграда. Предишния ден бе наредил на своите шпиони от Мияко да открият къде Сано държи йорики Хошина. Едва рано призори му бяха съобщили, че е в полицейското управление. Янагисава искаше да се срещне лице в лице със своя любовник. Предателството му го изпълваше с гняв, изгарящ като отрова. Преди няколко вечери бяха изживели заедно близост, каквато Янагисава не бе изпитвал с другиго. При това дворцовият управител му бе намекнал, че почти е решил да го вземе в Едо като свой нов главен васал. Сега, докато прекосяваше коридорите на полицейското управление, не можеше да повярва, че се е показал тъй глупав и влюбчив.

Килията на Хошина бе в задния ъгъл на постройката. Пред обкованата с желязо врата на пост стояха двама стражи.

— Отворете! — нареди Янагисава. Стражите се поколебаха. Той им каза с тих стоманен глас: — Ако не ме пуснете вътре, ще бъдете екзекутирани! — стражите побързаха да дръпнат резето и да отворят вратата. Янагисава застана на прага. Йорики стоеше в средата. В очите му се четеше ужас. — Предател! — изсъска дворцовият управител.

Хошина протегна ръце в умолителен жест.

— Моля ви, позволете ми да обясня…

Янагисава се приближи и го удари през устата.

— Какво има за обяснение? — попита Янагисава с презрение. — Казал си на Сано всичко, което знаеше. Казал си му къде съм. Предал си ме! — той срита Хошина в корема. Йорики загуби равновесие, политна назад, блъсна се в стената и се свлече на пода. — Какво, може би Сано ти е предложил мечтаното повишение? Затова ли ме предаде?

Залитайки, Хошина се изправи на крака.

— Никога не бих ви навредил умишлено… не и след онази… — и гласът му секна.

— Млъкни! — това, че йорики дръзваше да спомене нощта, която бяха прекарали заедно, вбеси Янагисава още повече.

— Сано не ми е предлагал повишение. Заплаши, че ще ме унищожи, ако му откажа съдействие. Не съм предател, а страхливец… — той коленичи: — Моля, простете ми!

С рязък презрителен смях Янагисава отвърна:

— И милион извинения няма да откупят прошката ми, нито да те оправдаят за това, че се опита да ме убиеш!

— Да ви убия? За какво говорите? — Хошина се взря в него слисан.

Янагисава заговори с яростен шепот, тъй че никой друг в сградата да не го чуе:

— Сано не беше единственият, когото подведе с непълна или фалшива информация. Ти също имаш свободен достъп до императорския дворец. Беше там в нощта, когато Коное умря, нали? С теб ли трябваше да се срещне в езерната градина? А снощи ти единствен, освен Айсу, знаеше, че, освен Сано, в двореца ще бъда и аз. Ти си убиецът! Но това не е всичко. Амбицията ти се простира доста отвъд заместник на шошидай или личен помощник на дворцовия управител. Ти си част от заговора, който Сано разкри. Коное е разбрал за него и ти си бил принуден да го премахнеш, преди да е докладвал за теб на мецуке.

— Какъв заговор? — Хошина изглеждаше озадачен.

— Не ме прави на глупак. Ти събираш войски и оръжие в къщата на даймио Ибе и организираш въстание за сваляне на Токугава. Смъртта ми би причинила голям смут в бакуфу, без мен щеше да настъпи безвластие, а то е идеалната ситуация за осъществяване на твоя заговор. Затова си искал да ме убиеш!

Сега очите на Хошина засвяткаха от гняв.

— Никого не съм убивал, за разлика от вас, както всички знаят. Ако искате да видите един истински убиец, погледнете се в огледалото! — и той докосна дворцовия управител с показалеца си.

Янагисава бе обладан от ярост.

— Как смееш да ме докосваш!

— Нямахте нищо против да ви докосвам онази нощ! — отвърна рязко Хошина. — Рискувах живота си за вас, саботирах отколешния ви враг, изложих на опасност кариерата си, а вие се отнасяте така с мен. Нима аз съм най-лесната изкупителна жертва?

— Жалък предател! — Янагисава го удари в брадата тъй силно, че главата на йорики се отметна назад. — Можех да ти дам цялата власт и богатства на тази страна. В замяна исках само Сано да го няма!

Йорики изпъна ръка и нанесе удар право в лицето на Янагисава. После двамата се сплетоха във вихъра на открит двубой. Строполиха се на пода и всеки от тях се опитваше да докопа гърлото на противника си. Изведнъж у Янагисава пламна желание — желаеше Хошина тъй силно, колкото и да го убие със собствените си ръце. И тогава килията се изпълни с хора. Те издърпаха Хошина встрани от Янагисава и го задържаха в здрава хватка. Дворцовият управител седна на пода и попипа окото си — цялото бе отекло. Докато напускаше килията с надменен вид, духът му се гърчеше в агония, която нямаше нищо общо с физическата болка.

— Янагисава сан! — гласът на Хошина, умолителен и зовящ, го прониза като назъбено острие. Против волята си той се обърна. Йорики стоеше смирено коленичил на пода: — Кълна се в честта си, че никога не съм искал да ви нараня, и дълбоко съжалявам, че съм го сторил… — в очите му, вперени в Янагисава с равен по сила ответен копнеж, светеше искреност. — Ако ми дадете още една възможност, ще ви се отплатя. Ще ви помогна да разрешите случая с убийството, ще ви посветя живота си, като ви служа предано… всичко, което пожелаете.

— Осъждам те на смърт! — дори когато произнасяше присъдата, дворцовият управител изпитваше страстно желание и мъка. Беше безнадеждно влюбен в Хошина. Трябваше да го предвиди. И да го предотврати. Той се извърна. Йорики трябваше да умре. Дори и само за да може Янагисава да осуети изнудването на Сано. — Ще бъдеш екзекутиран утре сутринта!

Стенобитната машина се стовари върху портата на владетеля Ибе с оглушителен трясък. Войниците се втурнаха през зейналите врати. Други прехвърлиха оградата около къщата и изпълниха двора. Като размахваха мечове и копия, те закрещяха:

— В името на шогуна излезте и се предайте!

Янагисава се втурна в двора след хората си.

Войниците вече претърсваха къщата. Навсякъде кънтяха стъпките на щурмоваците, в мрачните помещения отекваха викове. И тогава Маруме пристигна тичешком от дъното на къщата.

— Вътре няма никой, Янагисава сан — каза той.

Детектив Фукида затрополи надолу по стълбите.

— И вторият етаж е празен. Няма и следа от оръжията.

— Претърсете къщата отново! — нареди дворцовият управител. — Гледайте за всичко, което може да ни подскаже къде са метежниците сега или какво възнамеряват да правят — когато хората му се разпръснаха отново, Янагисава огледа складовете. Те бяха празни, макар че във въздуха още се усещаше мирис на барут. Под прозореца се търкаляше един-единствен кръгъл куршум. Янагисава го вдигна и го стисна унило в шепата си. Войниците се върнаха и докладваха, че повторното претърсване е завършило без успех. — Разпитайте съседите къде са отишли обитателите! — нареди Янагисава. — Ако не знаят нищо, искам да се претърси цялата околност. Намерете метежниците, преди да ни се е наложило да потушаваме гражданска война!

Войниците се втурнаха да изпълняват нареждането, а Янагисава остана в празния склад. Ужасяваше се да се върне в замъка Ниджо и да прекара нощта сам, със съзнанието, че Хошина скоро няма да бъде между живите. Приклекна на пода, оброни глава на колене и се отдаде на мъката си.