Лора Джо Роуланд
Китаноката (14)

Глава 13

Когато Сано се прибра в имението, вечерта бавно се спускаше. В двора предаде коня си на едно момче от конюшнята и се отправи по коридора към своите стаи. Рейко сигурно изгаряше от нетърпение да чуе всички подробности, но Сано се чувстваше ужасно изморен и предпочиташе да остане сам. Освен това имаше и друга причина за нежеланието си да види Рейко.

Съпругата му рано или късно щеше да се сети, че Сано е ходил в храма Кодай, и щеше да попита за Козери. А заради развитата си интуиция Рейко веднага щеше да се досети колко силно му бе въздействала бившата съпруга на убития.

Сано спря пред вратата на стаята, въздъхна и влезе. Рейко седеше вътре, свежа и красива в своя жълт халат. Щом го видя, скочи от мястото си до прозореца с блеснали от очакване очи.

— Какво стана? — извика тя. Сано изпита обичайната радост и прилив на обич при вида й, но в следващия миг го обзе чувство за вина.

— Имаме разрешение на случая — каза той, — което обаче никак не ме удовлетворява — остави меча си на един стенен рафт, легна на пода и отпусна глава върху възглавниците.

— Ти си изморен. Трябва да те оставя да починеш, вместо да те засипвам с въпроси — Рейко коленичи до него и положи влажна хладна кърпа на челото му. Наля му чаша вода. Загрижеността й засили угризенията му.

— Няма нищо — каза той и й описа признанията на Асагао.

Рейко възкликна удивена:

— Не мога да повярвам, че е направила самопризнания! Нито пък че е виновна. Провери ли версията й?

— Да, разбира се. След задържането й отидох отново в къщата на левия министър и разговарях с личната му прислуга. Те признаха, че са знаели за срещите му с императорската съпруга. Тъй че връзката е била факт и Асагао е имала сериозен мотив да желае смъртта на Коное. Разпитах и придворните дами, с които си се срещнала вчера. Те признаха, че са те излъгали, че Асагао е била с тях по време на убийството. Тя била излязла от стаята си малко преди полунощ… за да се срещне с някого. Жените не знаеха нито с кого, нито къде, но казаха, че през последните месеци често се измъквала тайно и ходела някъде. Тяхната история е косвено потвърждение на любовната й връзка.

Рейко седеше безмълвна, без изобщо да забелязва настроението на Сано.

— Не разбирам… Ти никога нямаше да откриеш съществуването на тази връзка без самопризнанията на Асагао. Но за нея щеше да е по-добре да си мълчи — после в очите на Рейко засия вдъхновение. — Ами ако императрицата е била принудена да се жертва заради някого… заради убиеца…

— Мислих за това. А изцапаните с кръв роби?

— Убиецът е бил облечен с нейните дрехи, за да заблуди Коное, който е смятал, че в езерната градина ще се срещне с Асагао… О, не бива да допускаш императорската съпруга да умре заради чуждо престъпление!

— Стига, Рейко! Престани да се правиш на детектив! — избухна Сано. — Остави ме на мира с твоите непрестанни „версии“! Не разбираш ли, че това не е игра?

Смут замъгли очите на Рейко.

— Разбирам. Напълно съзнавам рисковете… Само не разбирам защо си ми толкова ядосан? Защо крещиш?

Сано изведнъж си даде сметка, че се държи така, защото желаеше Козери, и си го изкарва на Рейко. Имаше ужасното предчувствие, че този случай може да разруши брака му. Направи усилие да се усмихне и взе ръката на Рейко в своята.

— Съжалявам. Денят беше тежък и съм изнервен. Прости ми.

За момент Рейко застина, все още бдителна и непреклонна; после се усмихна в отговор и стисна ръката му.

— Знам, че съм виновна, задето претърсих стаята на Асагао. Ако бях стояла мирна, нямаше да ти навлека сегашните неприятности…

— Не се извинявай, ти не си я карала да прави самопризнания — каза Сано. Той също изпитваше угризения към императорската съпруга. — Мое беше решението да те пратя да разследваш дамите от двореца…

— И какво ще правим сега? — попита Рейко. — Ще намерим истинския убиец ли?

— Поне ще се опитаме — отвърна Сано. — Утре започвам разследването от самото начало. Ако има улики или заподозрени, които йорики Хошина е пропуснал, аз ще ги открия.

— Като стана дума за други заподозрени — каза Рейко, — забравих да те питам дали се срещна с бившата жена на левия министър.

Изведнъж пространството около Сано сякаш се превърна в пустинен пейзаж, осеян с плаващи пясъци, дълбоки дупки и остри скали. Дръпна ръката си, да не би Рейко да почувства нервността му, и отвърна:

— Да — после с възможно най-безстрастен тон изложи сухите факти от разговора си с Козери.

— Трудно ми е да повярвам, че не е имала никакви лоши чувства към Коное — Рейко сякаш разсъждаваше на глас. — Питам се дали ти е разказала цялата история. Може да е по-откровена с друга жена. Дали да не я посетя?

— Не! — думата изригна от Сано. Рейко го погледна безкрайно озадачена от разпаления му отказ. Ако видеше красотата на Козери, тя можеше да се сети какво изпитва мъжът й към тази монахиня. — Искам да кажа, че според мен Козери е по-малко вероятен заподозрян или свидетел от членовете на императорския двор… — трябваше да пази съпругата си и Козери далеч една от друга. Освен това копнееше да я види отново.

— Но тя е единствената следа, която мога да поема — каза Рейко разочарована. — В двореца вече знаят, че събирам сведения за теб, и жените няма да ми кажат нищо. По-добре да посетя Козери, отколкото да седя тук и да не правя нищо.

Почукване на вратата го отърва от необходимостта да отговори.

— Влез — извика той, отдъхвайки си.

В стаята влязоха Маруме и Фукида. Поклониха се и Маруме каза:

— Моля да ни извините за безпокойството, сосакан сама, но пристигна специален пратеник от двора и попита за вас. Донесе ви ето това — и поднесе напред украсен със златни хризантеми цилиндричен калъф за свитъци от черен лак.

Сано го отвори и разгъна сложения вътре документ. Плъзна поглед по съобщението, изписано с плътен черен шрифт, и после внимателно разгледа печата.

— От императора е. Негово величество иска да го посетя още сега. Предполагам, ще иска от мен да освободя съпругата му. Трябва да вървя! — и с усещането, че излиза от едно опасно положение, за да се озове в друго, стана и препаса мечовете си. — Маруме сан, Фукида сан, идвате с мен — после се обърна към Рейко: — Ще довършим разговора си по-късно.