Лора Джо Роуланд
Китаноката (9)

Глава 8

Жилището на императорската съпруга се намираше насред градина с борове и върби, оградена с висок зид. Възрастният придворен заведе Рейко в дъното на двора, откъдето се носеха музика и смях. Стигнаха до покрита с балдахин дървена платформа. Отдалеч Рейко съзря, че на нея стояха мъж и жена — тя с пищно пурпурно кимоно с цветни орнаменти, а той — облечен като селянин в памучна роба и сламени сандали. Наблизо трима музиканти свиреха на флейта и шамисен под съпровода на звуци от дървено клепало. Придворни в традиционни дворцови одежди бяха коленичили пред импровизираната сцена и с интерес следяха драматичното действие. Рейко разпозна пиесата — преди няколко години бе много популярна в театралния район на Едо. Разказваше за забранената любов между проститутка и грънчар.

— Жената на сцената е почитаемата съпруга на императора — изрече тихо придворният и посочи девойката, която изпълняваше ролята на проститутката.

Госпожа Асагао имаше кръгло лице, пищна гръд и заоблен ханш. Актьорът до нея бе красив, с тънки черти и крехко телосложение. Щом настъпи финалната сцена, в която обречените влюбени трябваше да се прегърнат за последен път, от публиката се изтръгна въздишка. Рейко забеляза, че ръцете на актьора доста фриволно галеха госпожа Асагао, а и тя пламенно отвръщаше на ласките му. Двамата май изпитваха твърде голяма наслада от забавлението си! После актьорът измъкна от пояса си дървен кинжал, прободе проститутката и миг по-късно го заби в собствените си гърди. Публиката ги аплодира бурно. Мъртвите останаха да лежат неподвижно още миг, после се изправиха и се поклониха през смях. И тогава госпожа Асагао забеляза новодошлите. Очите й светнаха. Тя скочи долу от сцената и се отправи напето към Рейко.

— Уважаема госпожо Сано! Толкова се радвам да се запозная с вас! Добре, че пристигнахте навреме за нашата пиеса. Какво мислите? Хареса ли ви?

— Никога не бях виждала нещо подобно — каза Рейко в старанието си да постигне компромис между честност и ласкателство.

Двусмисленият комплимент предизвика весел смях от страна на Асагао.

— Едва ли заслужавам подобно хвалебствие! Още повече че сигурно сте имали щастието да гледате някои от най-добрите актьори! О, как ми се ще и аз да можех! Но сме толкова изолирани тук в двореца… Елате да се запознаете с моята публика! — и тя я повлече за ръка към скупчените в подножието на сцената придворни. Представи й ги един по един и накрая сложи собственически ръка върху десницата на актьора, изиграл грънчаря.

— Това е кампаку Годжо. Един от секретарите на императора… — двамата си размениха лъчезарни, пълни с интимност погледи. После Асагао разшири очи и възкликна: — Току-що ми хрумна великолепна идея! Госпожа Сано да вземе участие в нашата пиеса!

— О, не, в никакъв случай — отдръпна се ужасена Рейко. Групата приветства с ентусиазъм идеята на Асагао. — Но аз не знам репликите — възпротиви се Рейко отчаяно.

— Ще ги четете от ръкописа! — капризно рече Асагао. — Няма да ни разочаровате, нали?

— Добре, не бих си позволила да ви разочаровам — отвърна Рейко с пресилена искреност.

— Чудесно! — засмя се императорската съпруга и плесна с ръце. После огледа критично семплия кок на Рейко и морскосиньото й кимоно на бледозелени бръшлянови листа. — О, ще трябва да ви намерим костюм, но нека първо придадем малко блясък на прическата и грима ви. Елате! — и я отведе в един ъгъл на двора, където голям чадър пазеше сянка над маса, отрупана с огледала, четки, гребени, украшения за коса и стъкленици с грим. — Донесете ни вино, Годжо сан — извика Асагао, — а после пригответе сцената за първа картина — младият мъж се подчини. Две придворни дами започнаха да разресват прическата на Рейко, а Асагао размаза някаква смес от мас и бял оризов прах върху лицето на Рейко, докато бъбреше: — Дано не ме сметнете за лекомислена, щом си прекарвам времето по този начин, но тук удоволствията са толкова малко и животът е ужасно скучен.

Рейко използва момента да насочи разговора към убийството:

— Но ужасният инцидент в езерната градина все пак е някакво разнообразие…

Асагао придоби озадачен вид, после лицето й се проясни.

— О, имате предвид смъртта на Коное. Но то беше много отдавна. Вълнението отмина. Може би си мислите, че съм безчувствена, но нали не засяга татко… — после добави: — Баща ми е десният министър Ичиджо — Рейко си спомни, че Ичиджо е благородникът, който трябваше да посредничи на Сано в отношенията му с императорския двор. След смъртта на левия министър десният бе станал главно длъжностно лице на двореца. Асагао взе една четчица и нанесе розово багрило около клепачите на Рейко: — Пък и честно казано, съм доволна, че е мъртъв! — неочакваното й откровение увисна във въздуха като неприятна миризма. Придворните дами изведнъж се оказаха много заети със заниманията си, а Рейко бе твърде слисана, за да реагира, но Асагао продължи, сякаш не си даваше сметка, какво е казала: — Беше отвратителен стар тиранин! Знаете ли какво ми причини?

— Не, какво? — попита Рейко.

— Реши, че харча твърде много пари — Асагао изпухтя с възмущение, — и ми намали издръжката. Не ми се полагаха нито нови дрехи, нито развлечения до края на годината. Аз, съпругата на императора, да живея като просякиня!

— Вероятно ви се е искало да му отмъстите… — подметна Рейко.

— Ами аз това и направих — обяви Асагао. — Първо отидох при баща ми, но той ми каза, че Коное бил с по-висш по ранг от него. После се оплаках на Томохито, но той ми рече, че трябва да се съобразявам с левия министър. Молих се. Плаках. Бях толкова разгневена. От къде на къде ще слушам някакъв си служител от куге — гласът на Асагао се извиси до гневен фалцет.

Рейко кимна съчувствено и измърмори:

— И какво направихте после?

Последва кратко мълчание, а сетне Асагао отвърна:

— Нищо. Просто благодарих на боговете, когато умря, защото сега вече баща ми ще е главен…

— А видяхте ли нещо през онази нощ, някой подозрителен тип или…

— Че как бих могла? — прекъсна я Асагао. — Въобще не съм се доближавала до езерната градина.

— О-о. А къде бяхте? — попита Рейко небрежно.

В очите на Асагао се мярна тревога.

— Не си спомням. Беше толкова отдавна… — съпругата на императора отмести поглед от Рейко, после отново се взря в нея с нескрито желание да бъде убедителна. — Чакайте! — извика тя. — Бях в лятната беседка, с моите придворни дами. Пиехме вино и свирехме на шамисен — тя погледна другите жени с изражение, което изискваше потвърждение. — Нали? — с неуверени усмивки те кимнаха, но и за слепия бе ясно, че лъжат. Според доклада на йорики Хошина те са били по домовете си, пък и ако Джокьоден се е разхождала около павилиона, както твърдеше, сигурно щеше да забележи светлините и шума от празненство. Съпругата на императора рече с раздразнение: — Целият този разговор за убийството ме разстройва ужасно. Хайде да престанем — тя огледа Рейко и усмивка на доволство прогони нервността й. — Мисля, че сте готова за сцената — и вдигна огледалото, за да може Рейко да се види. — Как ви се струва?

Рейко се втренчи в отражението си ужасена.

— Не знам какво да кажа — отрони тя, свита от срам. Знаеше, че много мъже обожават стила на проститутките, но Сано щеше да се ужаси, ако я видеше в този вид.