Джуд Деверо
Изкусителката (28)

Двадесет и седма глава

— Наистина ли смяташ, че имаш моралното право да си облечена в бяла рокля? — попита Ашър на пейката в градината. — Искам да кажа, не си ли просиш клюките и подмятанията?

Крис не си направи труд да отговаря. Всъщност сама го бе помолила да се ожени за нея и постепенно той започна да разкрива истинската си същност. Щом научи за бебето, направо побесня от това, че е преспала с „оня разбойник“, както сам се изрази и не пропускаше случай да й натякне този факт. Споразумяха се, че когато детето се роди уж преждевременно, той ще може да се пъчи наляво и надясно, че е съблазнил дъщерята на Дел Матисън три месеца преди сватбата.

— Няма ли вече да почне да ти личи? — продължи да се заяжда той.

За миг Крис затвори очи.

— Как бих могла да знам? Не съм имала дете. Баща ми не ти ли е намерил някаква работа за днес? Нали щеше да му ставаш помощник?

— Тази сутрин не мога. Фредериксън продава една великолепна кобила и трябва да я огледам още веднъж, преди да я купя.

— Но тази седмица вече купи два коня…

Ашър се изправи и я погледна отвисоко. Крис прочете мислите му. Той спасява честта на Дел Матисън и тази благородна постъпка му отваря всички врати.

Прескот не се занимаваше с абсолютно нищо и Крис подозираше, че изобщо не възнамерява да работи. Ще си живее из имението на баща й, ще харчи парите му и няма да си мърда пръста.

От друга страна, баща й изобщо не се интересуваше от поведението на бъдещия си зет. Гневът към Крис му пречеше да мисли за каквото и да било. Самюъл пък я гледаше с безгранична тъга, така че тя рядко напускаше стаята си.

— Мислех този кон да е за теб — прекъсна мислите й Ашър, — като се роди детето на оня, ще имаш нужда от кон.

Крис стисна зъби. Пред хората той винаги й казваше „бебето ни“, но когато бяха сами, винаги го наричаше „детето на оня“.

— Да, разбира се. Ще ми трябва кон.

Готова бе да каже всичко, само и само да се отърве от него. Докато го гледаше как се отдалечава Крис помисли, че най-добре ще е, след като роди, да замине на изток. Бебето ще има баща, но няма да се налага тя да го търпи всеки Божи ден.

Крис направи опит да се съсредоточи в книгата, но нищо не можа да спре сълзите й. Тя хукна към къщата, заключи се в стаята си и прекара още един ден в плач.

Денят на сватбата бе мрачен и потискащ. Небето бе причерняло от облаци, от които всеки момент щеше да се излее невиждан порой. Мисис Сънбъри помагаше на Крис за роклята.

Едва ли някога е имало по-тъжно обличане на булка. Старата готвачка подсмърчаше, а по страните й се търкаляше сълза подир сълза. Още от мига, в който за пръв път видя Ашър и чу заповедите му, тя се настрои срещу него и сега не спираше да повтаря: „Майка ти нямаше да го хареса…“, „За половин месец е изхарчил два пъти повече отколкото баща ти за цяла година…“, „Все още не е късно, момичето ми.“

Крис полагаше върховни усилия да се владее. Нагласи воалите, вдигна високо глава и излезе от стаята. Мисис Сънбъри я последва с хълцане.

Във вестибюла пред стълбите я чакаше баща й. Подаде й ръка, без дори да я удостои с поглед. Ярост лъхаше от всяка бръчка на свъсеното му лице. Самюъл Дайсън тръгна след тях, като правеше жалки опити да се усмихва, но от това като че ли изглеждаше още по-нещастен.

Крис едва не извика в лицата им, че ако не се бяха намесили, това може би нямаше да се случи. Ако не бяха заплашили Тайнън със затвор, той може би щеше да погледне на нея с други очи…

Тя премига, за да отпъди сълзите.

Не, той просто не я обича и никога не го е било грижа за нея.

Църквата бе претъпкана. Много от присъстващите Крис не бе виждала от детството си, а други изобщо не познаваше. Всички погледи се устремиха към нея, когато с баща й стъпиха на пътеката. Пред олтара тържествуващ стоеше Прескот.

— Сигурно си мисли какви жребци ще купи утре — изсумтя Дел. — Знаеш ли защо се е разорил преди няколко години?

— Не ме интересува — просъска Крис. — Ти си го избирал.

— Само като база за сравнение. Мислех, че имаш поне малко акъл да се сетиш.

— Аз имах, но Тайнън нямаше.

— Можеше да…

— Да му родя близнаци? — тя го прониза с поглед.

Свещеникът започна церемонията и чак сега Крис в пълна степен осъзна какво върши. Обещава да обича, почита и милее за този мъж до края на дните си. Сълзите я задавиха и от устата й не излезе звук, когато дойде време за нейния отговор. Наложи се пасторът да зададе въпроса три пъти. Ашър бе готов да я удари, а гостите започваха да се споглеждат озадачено.

В този миг, докато Крис призоваваше на помощ волята си, започна суматохата. Вън проеча изстрел и изведнъж църквата се изпълни с мъже размахващи пушки. Те нахълтваха през прозорците, изкъртваха вратите. Двама се бяха скрили в горната галерия и сега се изправиха с насочени към тълпата револвери.

— На твое място щях да си трая, мистър — подвикна един от натрапниците към Самюъл, който бе пъхнал ръка в жилетката на костюма си.

Двадесетината неканени гости заеха места край ъглите, до входовете и пред олтара, докато всички други стояха като вкаменени.

Крис се озърна смаяно и в този момент откъм задния вход отекна тропот на подкови. Ездачът, като че ли не бързаше за никъде.

Изведнъж на пътеката изникна Тайнън, яхнал снажен дорест жребец и с ръка върху дръжката на пистолета. Изглеждаше така, сякаш е излязъл на сутрешна разходка.

Той спря насред църквата и небрежно започна да свива цигара.

— Не мога да позволя това да се случи, Крис — подхвърли невъзмутимо и наплюнчи бялата хартийка.

Крис направи крачка към него, но баща й я изпревари.

— За да вземеш дъщеря ми, ще трябва първо да се ожениш за нея.

— За това съм дошъл — Тайнън все още не бе срещнал погледа на Крис. Навиваше цигарата бавно и съсредоточено, сякаш това бе най-важното нещо на света.

Дел се върна до Крис и рече на пастора:

— Продължаваме. За дъщеря ми ще се ожени ей този каубой.

— Но как… — понечи да възнегодува Ашър, ала Матисън го хвана за ухото като непослушно хлапе и го заведе до най-близкото свободно място.

— Можете да сядате — изкомандва присъстващите Дел, сякаш нямаше нищо по-естествено от това младоженецът да е на кон пред пастора. — Вие също! — ревна Матисън на новодошлите. — Свалете си шапките!

Те се подчиниха. В църквата се разнесе шепот и тук-таме — приглушен смях. После всички седнаха. Крис погледна пастора, който бе пребледнял и не знаеше откъде да започне.

— Може би, ще е добре да побързате, че животното може да оскверни олтара — пошушна му Крис. — Името на господина е Самюъл Джеймс Дайсън трети, по прякор Тайнън.

— Да, да — смотолеви пасторът и се изкашля.

Този път отговорът не създаде никакви проблеми на Крис. Нейното гръмко и категорично „да“ разсмя всички присъстващи. Щом дойде редът на Тайнън, тя се обърна назад, за да наблюдава изражението при споменаването на името му.

Тайнън озадачено смръщи вежди, хвърли поглед на Самюъл, който кимна утвърдително, после за пръв път откак бе влязъл в църквата срещна очите на Крис.

— Да — рече той и ръкоплясканията за малко да съборят сградата.

Крис извика с всички сили: „Алилуя!“, хвърли воала си към пейката, на която седеше Ашър и се затича към Тайнън. Той й подаде ръка и я издърпа на седлото пред себе си. Сред овации, радостни викове и изстрели във въздуха те изхвърчаха навън.

Крис се беше вкопчила в него, а той препускаше все по-бързо и по-бързо. След двадесет минутен галоп Тайнън най-после спря и я свали на земята. Още след първата целувка роклята й се оказа разкопчана до талията.

— Чакай, чакай — каза той, като я отдели от себе си. — Никой ли не ни преследва? Не се ли интересуват вече от нас? Къде е баща ти? Няма ли да изпрати хайка?

— Само за да ни предаде благословията си — отвърна тя и отново приближи устни до неговите.

— Не, стой. Защо пасторът ме нарече „Дайсън“?

— Защото така се казваш. О, Тайнън, имам да ти разправям толкова неща!… Знам кои са родителите ти… Самюъл ти е дядо… Ще имаме бебе… Тай, какво те накара да дойдеш?…

Тайнън се отпусна на земята и я погледна объркано.

— Нищо не разбирам. Баща ти ще ме изпрати ли в затвора?

— Само ако ме изоставиш.

— Ох, недей така — изпъшка той, когато Крис прекара ръце по гърба му.

— Ранен ли си? Какво се е случило?

— Лестър Чанри отново ме спипа — Тайнън се ухили.

— И какво измисли този път?

— Дадох му от един от камъните на миньора и му казах къде има още.

— Значи сега клетият Чанри ще трябва да се справя със стария.

— Двамата ще се харесат от пръв поглед. Сигурен съм — Тайнън плъзна устни по раменете й. — Ако наистина никой не ни преследва и вече сме женени, не е ли време вече за първата брачна нощ?

— Но още е светло! — с престорен ужас възкликна Крис.

— Докато те нацелувам, вече ще се е стъмнило.

— Е, щом е тъй — може.

— Утре ще ми разкажеш всичко… — той се усмихна. — В момента имам да мисля за по-важни неща.

Без да я изпуска от обятията си, Тайнън се метна отново на коня и се понесе в галоп. Цялата долина се огласи от радостните му викове „Ще имаме бебе!“ и от звънливия смях на Крис.