Джуд Деверо
Изкусителката (6)

Пета глава

Ашър седеше край уютния огън, грееше се и й се усмихваше. Заговори нещо за гората, но тя изобщо не му обърна внимание. Въпросът защо Тайнън е бил изпратен в затвора не й даваше мира.

— Крис! Слушаше ли ме?

— Разбира се.

По-късно, когато се сгуши под одеялата, дълго време лежа будна. Дърветата скриваха звездите, но тя гледаше нагоре, към сплетените клони, обвити в паяжини и мъхове, и се опитваше да проникне през черния мрак. Нощем гората беше страховито място.

По едно време Крис чу някакъв шум. Знаеше, че е Тайнън, който идва да провери дали всичко е наред. Не беше срещала човек с толкова сериозно отношение към задълженията си.

Тя го следеше с широко отворени очи. Тайнън провери огъня, храната, конете и пристъпи към нея. В първия миг впереният й поглед го стресна.

— Вече би трябвало да си заспала — каза той, надвесен над нея. — Утре тръгваме рано.

— Как е пътят?

Ашър се размърда, а Тайнън коленичи до нея и зашепна:

— Добре. Имаше някакви храсти, но ги разчистих.

— Ял ли си нещо?

Той се усмихна и белите му зъби проблеснаха в тъмнината.

— От теб ще излезе чудесна майка. Да, ядох. А сега спи. Ще се видим утре.

Тя се изпъна на твърдата постелка, но той продължаваше да стои до нея.

— Мис Матисън, съжалявам за днес. Не биваше да си изпускам нервите. Просто мисля, че ще е по-добре отношенията ни да отговарят на задачата, която стои пред нас. Както вече ви казах, доста време не съм бил с жени и понякога трудно се владея.

— Аз имам ли вина? — прошепна тя с глас, който недвусмислено разкриваше очакването й да чуе, че е превърнала живота му в истински ад.

Той й се усмихна дружелюбно.

— В никакъв случай. А сега заспивай като добро момиче.

— Без целувка? — попита Крис, възмутена от подигравателните нотки.

— Не от мен! — отсече той и този път Крис се усмихна, защото в думите му се долавяше ужас.

Тайнън се отдалечи, а тя се обърна по корем и заспа.

Когато на другата сутрин се събуди, очите й се спряха първо на него. Беше се надвесил над огъня, косата му беше мокра, а в тенджерката цвърчеше риба.

— Кога успя да я уловиш? — възкликна с усмивка Крис, но не чу отговора му, тъй като той отиде при конете.

След малко тръгнаха отново и Тайнън винаги гледаше да стои настрана от нея. Няколко часа тримата яздиха безмълвно през гората. На обяд спряха да хапнат и Тайнън заръча на Ашър да вземе Крис със себе си и да съберат дърва за огъня.

Ашър я хвана за лакътя и почти я повлече след себе си.

— Доколкото знам, баща ви се занимава също с кораби — повтори Ашър и Крис най-после го чу.

— Да — отвърна разсеяно. — Консерви, кораби, говеда, дъскорезници, изобщо каквото успее да докопа.

— И вие сте оставили всичко това, за да отидете в Ню Йорк. Но сега се най-после се прибирате вкъщи…

— Не по своя воля! Възнамерявам по най-бързия начин да замина отново за Ню Йорк.

— Аха. Не знам защо бях останал с впечатлението, че имате други планове.

— Какви по-точно? — Крис се обърна да го погледне. — Да не би баща ми да ви е казал, че имам други планове?

— Само, че вече сте готова да заживеете по-спокоен живот, че сте все още млада и че той се надява да…

— Все още млада за какво?

— Е, ами сигурно да създадете семейство.

Крис прехапа устни, за да не отговори веднага.

— Все си мисля, че още не ми е изпята песента — заяви бавно и отчетливо. — Освен това съм чувала, че и на моите години може да се раждат деца.

— О, аз не исках да ви засегна…

Крис го погледна и изведнъж се почувства неловко. Ето, върви през гората с този симпатичен млад мъж, който се опитва да бъде любезен, а тя е готова да му се нахвърли при най-малкия повод заради някакви въображаеми чувства към човек, когото изобщо не познава.

— Сигурна съм в това, мистър Прескот — тя му се усмихна сърдечно. — Как се запознахте с баща ми?

— Вашият и моят баща са били приятели и по едно време дори партньори. Видях го веднъж преди години, вие бяхте съвсем малка. Стояхте в салона с майка си. Тогава си помислих, че тя е най-красивата жена.

— Такава беше.

Ашър скупчи пред нея събраните подпалки.

— И как така баща ми се е спрял на вас за тази спасителна акция?

— Не е открил други. Сега не се намират много мъже на моята възраст, които да нямат някаква работа, а след като толкова години бях без началник, ми е доста трудно да съм просто наемник.

— Прекрасно ви разбирам. Баща ми постоянно раздава заповеди, а когато самата аз не му се подчиня, изпраща хора да ме отвлекат.

— Да, но вие сте… — Ашър погледна искрящите очи на Крис и спря. — Този път май вече си го заслужих.

— Какво значение има дали ще ви се ядосам?

Ашър се усмихна широко.

„Той наистина е много симпатичен. Но, естествено не е интересен като Тайнън, но все пак е привлекателен.“

— Мис Матисън, аз съм сам в тази гора с една хубава жена и тя ме пита какво значение може да има, ако ми се разсърди… Ами аз се чувствам като в сън и по-скоро ще умра, отколкото да позволя той да бъде разрушен.

Ашър откъсна едно лилаво цветенце, поникнало сред мекия мъх, и галантно й го подаде. Крис се разсмя и го сложи зад ухото си.

Ашър вдигна купчината дърва и каза:

— Мисля, че е време да се връщаме. Сложете вашите отгоре.

— Няма нужда, аз ще ги нося.

— Мис Матисън, в мое присъствие никоя жена няма да носи дърва за огъня. Така че сложете вашите отгоре.

Крис въздъхна.

— Говорите досущ като баща ми.

— Благодаря. Аз уважавам вашия баща и му се възхищавам, така че приемам думите ви като комплимент.

— Сега ме водете към лагера, защото нищо не виждам.

Развеселена Крис го хвана за двата пръста и те поеха обратно. Тайнън подготвяше огъня. Щом ги зърна, той ги стрелна с очи, но бързо сведе глава.

Изведнъж Крис почувства, че я завладява някаква буйност и кръвта й закипява. Прихвана полите на костюма си за езда и започна да си тананика.

— Мистър Прескот, какво ще кажете за един танц? — с ъгълчето на окото си наблюдаваше Тайнън, но той изобщо не си направи труда да погледне към тях.

Искрено очарован, Ашър я обгърна през талията и я завъртя около огъня. Не беше ясно какво точно танцуват, но двамата бликаха от енергия и се смееха като деца. Крис следваше стъпките му, Ашър я въртеше все по-бясно, по едно време краката й едва докосваха земята.

— Внимавайте! — извика Тайнън в момента, в който двамата хлътнаха в една покрита с папрат вдлъбнатина и се строполиха един върху друг.

Те останаха да лежат, без да мръднат, докато си поемат въздух. Ръцете на Ашър продължаваха да обгръщат талията на Крис, а полите на костюма й се бяха заметнали върху гърба му. Тайнън стоеше до тях, изправен в цял ръст.

— Добре ли сте? — попита намръщен.

— Великолепно! — възкликна Ашър и енергично целуна Крис по бузата.

Трепетното вълнение още не бе напуснало Крис и тя храбро погледна Тайнън в очите. Изражението му беше доста странно.

— Мисля, че вече можем да сядаме да ядем — отсече той, преди да се отдалечи. — Искам да кажа, ако сте приключили с танците…

— За момента, да — заяви бодро Крис и се настани край огъня.