Джуд Деверо
Изкусителката (24)

Двадесет и трета глава

Крис се зае да приготвя задушено месо и бульон, но откри, че разполага с твърде малко продукти. При бягството от имението на Дайсън провизиите бяха последната им грижа, из торбите нямаше почти нищо, а от бараката се носеше такава непоносима воня, че все още не бе посмяла да надникне вътре.

Тя си пое дълбоко въздух, запуши си носа и отвори вратата. Вътре беше пълно с какви ли не вехтории — явно онзи мизерник никога нищо не бе изхвърлял, независимо колко е изгнило и безполезно.

Крис погледна назад към Пилар, която лежеше изнемощяла и усети прилив на сили. За нула време от боклуците с бъкащи из тях буболечки и червеи нямаше да остане и помен. Тя взе лопатата, която Тайнън бе оставил отвън и си проправи път през купищата мръсотия.

Два часа по-късно цялата смет беше струпана на огромна купчина до ръба на скалата. Крис реши да изчака да съмне съвсем, за да разгледа по-добре дали все пак няма нещо ценно, макар по всичко да изглеждаше, че в камарата има само зле ощавена кожа и мухлясал хляб, нападнат от пълчища мравки.

В дъното на единствената стая откри малко дървено сандъче. Изнесе го навън и приклекна да го изследва. Беше с голяма ключалка, но както всичко друго и тя бе ръждясала. След като почовърка минута-две. Крис успя да я отвори. Вътре имаше свитък от няколко банкноти, обвити в паяжини, отломка от скала, която наподобяваше самородно злато и най-отдолу — снимка на красива млада жена. Крис почисти мухъла в единия ъгъл и я вдигна на светлината. Жената беше усмихната, щастлива на вид и преливаща от енергия. Крис прибра снимката в джоба си и затвори сандъчето.

— Нещо интересно? — обади се Тайнън зад гърба й.

— Защо не спиш? — попита на свой ред тя. — Цяла нощ си бодърствал.

— Нищо ми няма. Ти какво правиш? Не съм виждал човек, който така да умира да бърника из чуждите вещи.

— Не бърникам, а чистя.

Той седна до нея и на лицето му се появи влудяваща усмивчица.

— Чистиш, да, но първо напъваш ключалките — Тайнън кимна към сандъчето. — Откри ли нещо интересно?

— Само десет кила злато — подхвърли небрежно тя и му показа буцата. — Ето защо твоят приятел не ще да мръдне оттук.

Тай я пое в ръка, облегна се на лакът и я огледа от всички страни.

— Толкова му разбира на него главата. Нищо чудно да си въобразява, че е злато. Колко години копае вече от другата страна на скалите… Започна, когато бях съвсем малък.

— А щом няма злато, защо не се махне оттук? Защо живее по този начин?

— Той си вярва, че един ден ще напипа жилата, а пък живее така, защото си мисли, че след време цената на тази дупка ще се качи.

— Както и бебетата трябва да се изчакат да пораснат, за да бъдат продадени по-изгодно.

Тайнън лежеше все едно, че не я е чул, само проследи с поглед една птица в небето.

— Защо живее на толкова отдалечено място? — продължи Крис. — Все пак трябва да има някакви пари. Само от кражба ли се препитава?

— По-рано да — рече след известна пауза Тайнън. — Но сега аз му пращам пари, когато мога.

— Ти? Защо? След като той се е държал така с теб и след като толкова го мразиш?

— Никога не съм имал баща, а по едно време този мизерник беше единственото човешко същество край мен. Освен това не ми се ще други деца да споделят моята съдба.

— Чудя се кое ли го е направило такъв? Сигурно са му се случили ужасни неща, положително е преживял някоя нещастна любов.

Тайнън я погледна като да беше си изгубила ума.

— Как ти хрумна, че този негодник е способен да обича?

— Намерих снимката на жената, която е обичал.

— Дай да я видя — Крис му я подаде и той дълго се взира в усмихнатата жена. — Каза, че я е изгорил и аз му повярвах.

— Ти си я виждал?

— Тази снимка беше най-голямото ми съкровище.

— Коя е тази жена? — колебливо попита Крис.

— Той твърди, че е майка ми.

— Майка ти? Но, Тай, по тази снимка можеш да откриеш коя е тя, кой си ти самият!

— Аз знам кой съм — отсече той.

Крис отново се вгледа в снимката.

— Как е името й?

— Нямам представа.

— Но не си ли питал?

— Кого бих могъл да попитам? Старият каза, че единствената дума която произнесла, била „Тайнън“.

— Ти показвал ли си тази снимка на Ред и на… другите?

— Разбира се, но никой не я позна. Всички въздишаха колко е романтично и трогателно, просълзяваха се, дори я сложиха в рамка, но после дъртакът я открадна.

Крис обърна фотографията и възкликна:

— Но тук пише нещо… Не мога да го разчета.

— С-А. Останалото е изтрито. Дълго време си мислех, че майка ми се е наричала Сара.

— Като малък сигурно постоянно си се взирал в тази снимка…

Тайнън не отвърна, излегна се на тревата и зарея поглед в небето.

— В затвора най-много ми липсваха облаците. Виждаш ги, но през решетка. Дрънченето на веригите също е отвратително.

Крис не го чуваше, защото мисълта за жената от снимката не й даваше мира.

— Старият как се е докопал до тази фотография? Може би жената е имала у себе си и други вещи.

— Продал е абсолютно всичко, дори дрехите й и бельото. Вероятно е хвърлил трупа й от някоя скала наблизо. А може и да е още някъде тук.

— Тайнън! Тази жена е била твоя майка и е умряла при раждането ти.

Той седна, но продължи да гледа в безкрайността.

— Умряла е от три куршума в гърба.

— Но как? Кой би стрелял по бременна жена?

— Ще се намери ли нещо за ядене или да ида на лов?

— Няма ли да ми отговориш? Сещаш ли се защо някой би искал да я убие?

Тай я погледна сурово.

— Защо мъжете мамят на карти? Защо се напиват и се хващат за гушите? Не знам. Тя се скитала сам-сама из гората с три дупки в гърба, паднала на земята, родила ме, изрекла „Тайнън“ и умряла. Толкова знам. Оня изверг е щял да я подмине, но се е сетил, че може да продаде дрехите й и врещящото бебе. Така че я съблякъл, прибрал дрехите й и ме занесъл в града. Това е всичко, Крис. Продал е вещите й с изключение на снимката. На никого не му е трябвала снимка на непозната жена, така че едно лято, когато ме беше довел тук да работя, аз я взех. Сега заслужих ли си закуската?

Крис все още не можеше да се примири, че знае толкова малко.

— Много е красива — рече замислено.

— Била е красива. Умряла е преди много години. Крис, какво толкова те гложди мисълта за моята майка?

— Гложди ме… — тя млъкна. За малко да се изпусне, че я гложди мисълта за самия Тайнън. Въздъхна и се изправи. — Аз съм репортерка и се интересувам от всичко.

— Е, аз пък се интересувам какво ще къкри в тази тенджерка. Защо не ми правиш компания, докато търся дивеч?

— Не мога да оставя Пилар.

— И тя може да дойде. Малко разходка няма да й навреди.

— Съмнявам се. Освен това трябва да довърша с чистенето и да…

Тайнън се приближи и докосна с длан лицето й.

— Ела с мен, Крис, моля ти се. Обещавам, че ще се държа прилично. Няма да правя нищо против волята ти.

Крис побърза да отстъпи назад. Този глас бе способен да стопи цялата й твърдост.

— Аз… аз трябва да…

— Какво трябва? — попита Тайнън, като не й даваше възможност да се измъкне.

— Крис! — викна Пилар. — Много ми се иска да се поразтъпча. Ела и ти.

— Ами… добре — съгласи се неохотно Крис, после строго изгледа засмяното лице на Тайнън. — Но не си въобразявай, че ще стане твоето!

Очите му се премрежиха.

— Мила моя, аз още нищо не съм ти предложил.

Тайнън унищожи съдържанието на тенджерката, помогна на Пилар да се изправи, взе пушката и ги поведе по пътечката зад бараката. Крис на няколко пъти му напомни да внимава за крака си, но той само се усмихна насреща й.

— Помниш ли когато с момчетата на Чанри обрахте онази банка в Тексас? — рече по едно време Пилар.

— Банка? Обирал си банка? — възкликна Крис и занемя.

Тай намигна дяволито на Пилар и подхвърли:

— Тя ме мисли за кротък като агънце.

— Нищо подобно. С очите си съм виждала как стреляш по невинни хора — тя заразказва на Пилар: — Заведох го на пикник и докато се обърна, той така се скара с един от мъжете, че след малко отнесоха човека на носилка, а нашият Тайнън се озова в затвора. При това пикникът беше след неделната литургия.

— Рори Сейърс — намеси се Тайнън, сякаш този факт обясняваше всичко.

— Той открай време си го проси — рече Пилар. — Тай, нали тук някъде беше градинката ти като малък?

Крис вървеше след тях и се чувстваше като попаднала сред непознати. Пилар и Тай се надпреварваха да си припомнят стари случки и общи приятели, като разговорът постоянно се въртеше около един или друг сблъсък със закона, престрелки, бягства, грабежи. Споменаваха се и имената на различни престъпници, за които тя само беше чела.

След като се изкачиха на хълма, Тайнън разчисти храсталаците и посочи пространството, на което още личаха следи от лехи.

— Тук беше. Садих моркови, картофи и ягоди. Ягодите така и не се хванаха, зайците пък не оставиха на мира морковите. Вижте — той изрови от пръстта ръждясала консервена кутия. — Една от първите ми мишени. По цели дни се учех да стрелям.

— Че с какво друго да се занимаваш? — рече Пилар. — Тук ли е златната мина на стария?

— Ей по тази пътека.

Пилар тръгна нататък, но Крис поизостана и Тайнън се доближи до нея. Преди да се опомни, тя се озова в прегръдката му.

— Самотна ли се чувстваш? — попита нежно той.

— Не, разбира се — тя се опита да го отблъсне, но безуспешно.

— Можем да кажем на Пилар да върви напред, а ние да се скрием в храстите. Знам едно местенце, което е само за любов. Много е тихо, закътано, наблизо има ручейче и е пълно с цветя. Не искаш ли да се любиш, заобиколена от цветя?

— Не, не искам — сряза го тя, но не звучеше убедително. — Не желая да бъда използвана.

— Но аз ти говоря за любов! Ще се усещаш прекрасно. И двамата ще се усещаме прекрасно…

— Остави ме, Тайнън. Няма да бъда една от многобройните жени в леглото ти и най-добре ще е да свикнеш с тази мисъл. Ще се върна при баща си, ще се омъжа и ще имам цяла дузина деца.

— Прескот ли имаш предвид?

— Уверена съм, че Ашър ще бъде добър съпруг. Той ми направи предложение и аз като нищо ще приема. Теб изобщо какво те засяга? Ти не желаеш на ръцете да ти увиснат жена и дечурлига. Направил си избора си, аз също ще направя своя. Какво има да спорим?

— Ти държиш да бъдеш високо морална, но каква според теб е разликата между това да се продадеш за няколко долара или срещу подпис на хартия и венчален пръстен.

— Поне сама ще избера цената, за която да се продам — сопна му се Крис, завъртя се и настигна Пилар.

Тя стоеше пред тъмен отвор в скалата, който явно водеше към златната мина. В ръката си държеше лъскав къс, подобен на онзи от ковчежето.

— Наоколо е пълно е такива. Той положително си мисли, че е злато — Пилар погледна към Крис. — О, вие двамата май пак сте имали разговор.

— Той е най-упоритото същество, което съм срещала. Дебелата му глава отказва да проумее, че когато казвам „не“, значи искам да кажа „не“. Никоя жена ли не му е от казвала.

— Най-вероятно — отговори напълно сериозно Пилар, — но пък и никога така не е преследвал жена. Обикновено само си седи и външността му върши цялата работа. Но ако по някаква случайност жертвата остава незасегната, той само си отваря устата и гласът му я покорява на секундата.

— Аз търся в мъжете много повече от красиво лице и подмамващ глас. А от Тайнън явно няма да го получа.

В далечината се чу изстрел и Пилар се ослуша.

— Мисля, че току-що се уреди обядът ни. Хайде да идем да видим.

Крис не помръдна, но Пилар я поведе по пътеката.

— Само след няколко дни ще си бъдеш вкъщи и може би никога повече няма да видиш Тайнън. Всички сме толкова изморени, нека се порадваме на почивката.

Крис се остави Пилар да я дърпа след себе си. В никакъв случай не трябваше да издава как я разстройва представата, че повече никога няма да види Тайнън.

Когато го откриха, той вече одираше сърната и Крис събра съчки за огъня. Съвсем скоро се разнесе и мирис на печено месо.

— Хубаво е тук, нали? — попита Тайнън, като й подаваше дажбата.

Крис се огледа и чак сега разбра, че именно това е мястото, което й бе описал преди малко — мястото, където й предложи да се любят.

— Не е лошо — отсече хладно тя и погледна Пилар: — Разкажи ни за щастливите мигове в брака, за децата ти. Как се казват, приличат ли на теб?

Тайнън въздъхна отегчено, но Крис насочи цялото си внимание към изпълнената с носталгия Пилар. Тя не премълча трудностите, бедността и ежедневната борба за съществуване, която водеха с мъжа си, но в думите й прозираше усещането за близост, единомислие и сговор, които Крис копнееше да създаде в своето семейство. После Пилар я попита за нейния живот, за работата й.

— Сигурно е невероятно вълнуваща… — възкликна тя.

— Навремето и аз така мислех — отвърна с въздишка Крис, — но вече разсъждавам другояче. Готова съм да имам свой дом, съпруг, деца…

— Готова е още откак един господин се появи от гардероба й — подметна саркастично Тайнън. — Ако питаш нея, докосне ли я мъж, трябва на секундата да поиска ръката й.

— Това изобщо не е вярно! — извика разпалено Крис и се обърна да го погледне. — Не ми е ясно от къде на къде ми хрумна, че съм влюбена в теб. Ти си непоносимо разглезен и суетен. Няма да се оженя за теб дори и на колене да ме молиш.

— Не се тревожи. Само след една седмица ще съм много-много далеч. Ще бъда свободен, хич няма да ме е еня, с какво се занимава капризната малка богаташка, която си въобразява, че целият свят е създаден за нейно собствено удоволствие. Ще бъда свободен, чуваш ли? Нито ти, нито който и да било може да ми отнеме свободата.

— Престанете и двамата! — намеси се Пилар. — Като деца сте. Принудени сме да бъдем няколко дни заедно, защо не се опитаме да ги прекараме приятно? Тай, ти сигурно си ядосан, защото не си се наспал, а и кракът те боли. Защо не легнеш в скута на Крис, пък тя ще ни разкаже някоя интересна история? Ще ми се да подремна.

Настана неловко мълчание, а Крис упорито гледаше пред себе си.

— Добре — примири се тя най-накрая. — Може би наистина имаме нужда от почивка. Разрешавам ти да легнеш в скута ми.

— Само ако се закълнеш, че няма да го приемеш като предложение за женитба!

— Ако ми беше син, щеше да си получиш шамара — обади се строго Пилар. — Хайде, лягай и се дръж прилично.

Крис се облегна на едно дърво и Тайнън положи глава в скута й. И двамата бяха като на тръни и се стараеха да се докосват колкото е възможно по-малко.

— Миналата година четох една френска книга — „Граф Монте Кристо“, нея ще ви разкажа.

— Бас държа, че героите се оженват и живеят щастливо и прещастливо дълги години.

— Това е история за алчността, предателството, изневярата и отмъщението. Направо може да се каже, че е писана за теб.

— Звучи обещаващо — рече Тайнън, намести се и затвори очи.

— Уверена съм, че френската нация ще бъде изпълнена с радост от твоето благоразположение — подхвърли Крис и се впусна да разправя за жаждата за мъст, породена от любовта на двама мъже към една жена.

От време на време Тайнън измърморваше по нещо, но скоро утихна. Гласът на Крис в топлия следобед бе нежен и приспивен. Не след дълго се чу равномерното дишане на Пилар. Тайнън също изглеждаше заспал и Крис полека започна да гали косата му. Така доверчиво отпуснат в скута й приличаше на малко момченце. През дупката на панталона му надничаше превръзката, посивяла и парцалива от скитането из гората.

Макар двамата й слушатели да спяха. Крис продължаваше да говори. Обичаше историите, а още повече обичаше да ги разказва. Когато свърши, тя зарови пръст в черните кичури над челото на Тайнън и се заслуша в песента на птиците.

— Хареса ми — неочаквано промълви той.

Крис веднага отдръпна ръката си.

— Мислех, че спиш.

Тайнън я улови в своята.

— Не, беше ми интересно да чуя края. Един търговец в града ми каза, че горе-долу по времето, когато съм се родил, миньорът му продал някаква книга и аз дълго се питах дали е била на майка ми и за какво ли се е разправяло в нея. Винаги съм обичал книгите — Тайнън разсеяно докосна с устни връхчетата на пръстите й и започна да ги целува, сякаш това бе най-естественото нещо на света.

— Няма ли да престанеш?

— Крис, кълна ти се, че ако имах намерение да се женя, ти щеше да си първата жена, с която бих пожелал да се свържа. Честно казано, мисълта да живея с теб ми се струва изключително примамлива. Ти си привлекателна, в леглото си страстна…

Крис уплашено погледна към Пилар, но тя все още спеше дълбоко.

— Освен това си най-интересната жена, която съм срещал. Споделял съм с теб неща, които не съм разкривал на никого… Но истината е, че не ставам за женене. Да не говорим, че не се задържам на едно място, разбира се, с изключение на затвора, където ще се озова само при мисълта, че бих могъл да се оженя за безценната дъщеря на Дел Матисън. Не ти ли е ясно, че просто няма как да се получи?

Крис не позволи раздразнението й да проличи. Мъжете така умело измислят оправдания за постъпките си. Тайнън не желае да се жени, изпитва панически ужас от самата дума „брак“, но тъй извърта нещата, та да излезе, че всъщност през цялото време мисли за нейното добро.

— Съвсем ми е ясно — тя закима състрадателно. — Ти не искаш да се жениш, а аз няма да се съглася да спя с мъж, който не желае да бъде мой съпруг. Няма смисъл да говорим повече.

Тайнън извъртя глава, за да я погледне.

— Но, Крис, защо да не се възползваме от приятните моменти в живота, докато все още ни е по силите, преди да се окажем разделени завинаги?

Тя му се усмихна възможно най-мило.

— За нищо на света.

В първия момент си помисли, че той пак ще се развика, но на устните му беше разцъфнала едва забележима хитра усмивчица.

— Но не можеш да ми попречиш да опитам — той отново се съсредоточи върху пръстите на ръката й. — По моите изчисления имаме най-малко четири дни, докато Прескот пристигне с баща ти. Кой знае какво ще се случи през това време.

— Знам отлично какво няма да се случи — заяви самодоволно тя, но Тайнън не й обърна внимание и впи устни в дланта й.

 

— Тъй, дядка — каза Прескот, когато за трети път нагласи миризливия старец върху седлото.

Ашър не можеше да не се чувства гузен от това, което направиха. Настаниха се в дома на миньора, вързаха го и сега той го води нанякъде, а старецът с нищо не е заслужил такова отношение. Ето защо всеки път, когато нещастният човечец се оплакваше, че въжетата са прекалено стегнати. Ашър спираше, за да ги поразхлаби.

Почти два дни не бяха слизали от конете и трябваше да починат преди последния напън.

Прескот състрадателно погледна омотания с въжета старец, който подозрително се озърташе на всички страни. После смъкна седлото на земята и положи глава върху него.

— Аз сега ще подремна — рече той, сетне подпря стареца на едно дърво и разтърка очите си.

Старецът, като че ли също спеше, но когато чу успокоеното дишане на Прескот, отметна въжетата и спокойно се изправи.

— Глупак — изсумтя той и се наведе да отвърже краката си. — Кръгъл глупак.

Огледа се внимателно, забеляза един камък, внимателно се приближи, стисна го в ръка и безшумно запълзя към Ашър. Без да се колебае, се надвеси над него и го удари в тила. Няколко мига се наслаждава на резултата, след това се зае да претършува джобовете му. Само след петнадесет минути Ашър вече лежеше само по долни дрехи, без седло, без оръжие. Старецът се замисли дали да не отмъкне и бельото му или поне да изреже копчетата, но в далечината се чу конски тропот и той побърза да изчезне.

Качи се на единия кон, хвана поводите на другия и се скри между дърветата, мърморейки под нос:

— Мислиш се за голям хитрец, убиец такъв. Знам аз на кого да кажа къде си. И той ще плати. Ще те науча аз тебе, Тайнън.

Той изруга и се отправи на север, към имението на Бейнард Дайсън.