Джуд Деверо
Изкусителката (25)

Двадесет и четвърта глава

През следващите два дни Крис полагаше неимоверни усилия да стои настрана от Тайнън, но напразно. Отидеше ли за вода, там се оказваше и той. Спреше ли да се порадва на местността, погледът й попадаше най-напред на него. Веднъж тя се стресна от някакъв шум в храстите, надникна предпазливо и кого да съзре — Тайнън с разтворени обятия и ухилен до уши. Сутринта на втория ден в далечината се чуха гърмежи и сърцето й се разтуптя до пръсване, когато Тайнън, стиснал пушката в ръка, се спусна по стръмния склон, за да види какво става. Крис едва не извика от радост, когато той се появи читав и невредим и обясни, че били нищо и никакви ловци и то на голямо разстояние.

— Да не си се притеснила за мен? — подхвърли той със светнал от желание поглед.

Крис сграбчи полите на роклята си и побягна към бараката.

— Какво има? — попита невинно Пилар, докато чистеше рибата, наловена малко по-рано от Тайнън.

Откак Крис бе съсипала скъпоценните запаси брашно при опита си да омеси курабии, Пилар бе поела в свои ръце приготовлението на храната.

— Този човек е просто непоносим! — заяви Крис, като дишаше дълбоко, за да успокои побеснелия си пулс.

— Той наистина те харесва.

— Но не и аз.

— Твоята майка не ти ли е казвала да не лъжеш?

— Опасявам се, че е забравила да ме научи на доста неща. Как например да отказвам на особено настойчивите каубои. Пилар, размеквам се. Още два дни и няма да издържа.

— Струва ми се, че Тайнън е съвсем наясно по въпроса.

— Така е, но аз трябва да бъда силна! Няма да му се дам! Каквото и да ми приказва, както и да ме гледа, няма да му се дам! — лицето й излъчваше безпределна тъга и дори може би страх. — Но ако само още веднъж ме целуне по шията, с мен е свършено…

Пилар наведе глава, за да прикрие усмивката си.

През целия ден Крис храбро удържаше на изкусителните погледи на Тайнън, но щом се свечери, той решително се приближи и й предложи да се разходят.

— Крис, не те каня да ми пристанеш — побърза да осуети отказа, който вече напираше на устните й. — Знам, че не можеш да ми устоиш, затова обещавам да не те докосвам.

— Какво? Аз да не мога да ти устоя! Слушай, Тайнън, способна съм да прекарам остатъка от живота си заедно с теб на самотен остров и пак няма да ти се дам — излъга пламенно тя.

— Чудесно, разцъфна той — значи нищо не те спира да се разходиш с мен на лунна светлина.

Крис сви юмруци, за да не издаде гнева си. Отиде да помоли Пилар за помощ, но тя й отказа под предлог, че я боли рамото. Естествено, докато месеше хляба, изобщо не се бе сетила за него, но сега не била в състояние да помръдне.

Пряко волята си Крис пое по тясната пътечка към ручея, следвана по петите от Тайнън.

— Бързаш ли за някъде или просто те е страх да вървиш до мен? — обади се по едно време той.

Тя спря и го погледна.

— От нищо не ме е страх! Ти си мислиш, че бързам, защото не усещаш, че едва се движиш с болния си крак.

— А, така ли било? — той я хвана под ръка и се облегна на рамото й. — Няма ли тогава да помогнеш на клетия инвалид?

Те повървяха така известно време, като Крис се мъчеше да стои на разстояние, въпреки преплетените им ръце.

— Само преди няколко седмици човек не можеше да се отърве от теб. Кой какво прави, ти все се появяваш отнякъде и заповядваш я да се съблека, я да се събуя. Да не говорим колко пъти ми се показа чисто гола…

— Това беше преди… — каза Крис, устремила поглед право пред себе си.

— Преди нощта в хижата? Преди да се забавляваме истински?

— За теб не е било никакво забавление. Каза ми, че не означавам нищо за теб и че съм една от многото.

— Може би тогава се държах малко грубо, но пък ти ме уплаши до смърт с твоите приказки за брак и дечица. Защо не започнем отначало? Всичко вървеше толкова добре, докато не ти хрумна идеята да ми наденеш брачния хомот.

Крис издърпа ръката си.

— Не желая да ти надявам никакъв хомот. Бракът е за хора, които се обичат. Онази нощ аз бях наивна дотам да си въобразя, че това, което става между нас, е любов. Бях влюбена в теб, иначе никога нямаше да го направя. Нямаше да позволя да ме докоснеш и с пръст. Но за теб то беше нещо съвсем различно. Ти никога не си изпитвал чувства към мен. Тогава, в хижата ти получи каквото желаеше, но не и аз — тя се извърна настрани, за да не види той сълзите й.

Тайнън я притегли към себе си и притисна главата й към гърдите си.

— Крис, досега никоя жена не е била истински влюбена в мен, самият аз нямам представа какво означава да обичаш. Не съм искал да те огорча. Съжалявам. Може би ти си смятала, че си влюбена в мен, защото не си срещала престъпник и любопитството ти…

— Първо, познавам какви ли не престъпници — и бандити, и крадци, и убийци. Второ, не си ти този, който ще прецени какво мисля и какво чувствам. Освен това ще ти кажа, че…

Гласът й секна, защото Тайнън жадно впи устни в нейните, притисна я плътно до себе си и горещото му тяло я обгърна отвсякъде.

Крис знаеше, че силите я напускат.

— Недей, моля те. Спри! — простена немощно, когато устните му бавно се плъзнаха по шията й. — Не мога да издържам повече. Не! Престани! Няма да мога да ти устоя…

— И не е нужно — устните му започнаха да си играят с ухото й.

Чак когато се плъзнаха по бузата й и усетиха соления вкус на сълзите, той спря и се отдръпна рязко.

— Отивай си тогава — отсече хладно. — Иди си в студеното самотно легло и си стой там.

При тези думи сълзите на Крис се отприщиха и тя хукна с всички сили обратно към бараката. Пилар не каза абсолютно нищо, когато тя изнемощяла се строполи върху нара.

Крис плака дълго, свита на кълбо под завивката, но когато сълзите престанаха, решението бе взето. Няма никакво значение ще се ожени ли той за нея или не. Все едно е дали я обича. В тялото й гори нестихващ копнеж и единственото, което желае, е отново да усеща Тайнън върху себе си, да чувства ръцете му навсякъде по тялото си, да се любят както тогава…

Все още подсмърчайки, но вече много по-спокойна, тя стана и излезе навън. Знаеше, че за да охранява бараката. Тайнън си е стъкмил постеля сред дърветата и уверено пое натам. Мястото беше празно, но без да се колебае нито миг, тя се съблече и легна под одеялото. Нощта напредваше, а Тайнън го нямаше и Крис постепенно се унесе, усмихната замечтано при мисълта как той ще я събуди.

— Крис! — Тайнън я прегърна нежно. — Милата ми, прекрасна Крис.

Тя отвори очи и премига на слънчевата светлина. Утрото отдавна бе настъпило, птичките пееха безгрижно и цялата гора ухаеше. Дланите на Тайнън се плъзгаха по голото й тяло и я изпълваха с трепетно очакване.

— Дошла си при мен — шепнеше той. — Ти си дошла, а аз цяла нощ се скитах из гората. О, Крис, подлудяваш ме! Моята хубава, прекрасна Крис… Дори и в затвора не съм бил тъй нещастен…

Тя тръпнеше в блаженство. Това признание я изпълваше с радост. Дълбоко в себе си таеше надеждата, че наистина е успяла да го накара да се чувства поне мъничко нещастен, че изпитва поне частица от нейното страдание.

Тайнън зарови ръце в русите кичури, приближи лицето й до своето и я целуна тъй нежно и страстно, сякаш никога нямаше да я пусне.

Нейните ръце се сплетоха зад врата му и го притиснаха. Ето за какво мечтаеше и от какво бягаше цяла вечност…

Без да спира да я милва, той свали ризата си легна до нея. Продължи да обсипва с целувки лицето й, но изведнъж вдигна рязко става и се ослуша.

— Има някой. Трябва да стана.

— Това е Пилар — Крис го придърпа обратно под одеялото. — Няма да дойде тук.

Тайнън се изправи на крака и нахлузи ризата.

— Някой се качва по пътеката — той изгледа с тъга Крис. Изглеждаше като човек, който всеки момент ще избухне в сълзи. — Сигурно е баща ти. Обличай се. Ако не е той, ще продължим, но ако е той, може изобщо да не си губи времето с въпроси — Крис понечи да каже нещо, но той я възпря. — Недей да спориш и да усложняваш положението. Моля те, облечи се, а аз ще ида да видя кой е.

Докато Крис се обличаше, той я наблюдаваше със смесица от желание, съжаление и болка. После я сграбчи и прошепна:

— Откак те видях за пръв път, съм остарял с двадесет години. Моля се да е всеки друг, само не баща ти — целуна я бързо и я поведе към бараката. Пилар все още спеше под навеса.

— Иди ми донеси бинокъла. В торбата на седлото е — рече Тайнън.

Крис се втурна да изпълнява, а Пилар се надигна на лакът и я погледна многозначително.

— Щастлива ли си?

— Можеше и да съм по-щастлива — Крис трескаво ровеше в торбата. — Особено ако Тайнън беше благоволил да си спи на мястото.

— А сега какво става?

— Тай чу някакъв шум и отиде да види кой идва. Аз естествено нищо не чух. Е, намерих го най-сетне — тя извади бинокъла и хукна към хълма.

— Ще дойда с теб — викна Пилар и отметна одеялото. В следващата секунда вече тичаше след Крис.

Тайнън лежеше върху една скала, застинал и незабележим като гущер. Наложи се да им извика, за да го видят.

— Те са — заяви с нескрита тъга. — Знаех си аз — той протегна ръка към бинокъла.

Крис и Пилар се покатериха до него и се втренчиха в далечината.

— Сигурен ли си, че е баща ми? — попита развълнувано Крис.

— Който и да е, надявам се да носи провизии — обади се Пилар.

— Ако се съди по броя на конете, Матисън се е приготвил за кръстоносен поход.

Крис взе бинокъла от ръцете му. Баща й не можеше да бъде сбъркан с никого. Яздеше, изправил гръб като да бе глътнал бастун, а конят изглеждаше смешно малък под туловището му. Дори и от такова разстояние личеше, че е бесен.

Тя свали бинокъла и видя, че Тайнън я наблюдава развеселен.

— Ако те е страх, да ти услужа с пистолет?

— Кой е човекът до него? — попита Пилар, като погледна през бинокъла.

— Не го познавам — отговори той.

Крис слезе от скалата.

— Мисля, че трябва да приключа с този въпрос колкото се може по-бързо. Ако сте чувствителни или прекалено деликатни, стойте настрана. Когато се ядоса, баща ми… — тя махна с ръка, защото не съществуваха думи, способни да опишат гнева на Дел Матисън.

Крис пое дълбоко въздух, после тръгна надолу по пътеката. Постепенно крачката й се ускоряваше и като излезе на равното, тя почти летеше. Най-после баща й я забеляза и пришпори коня си.

Крис вдигна полите на роклята си и хукна още по-бързо. Конят препускаше с всички сили. Когато я достигна, Дел Матисън не намали ход, а само протегна ръка и тя се метна зад него. Беше я научил на този номер още като съвсем малка и през бурния си живот Крис доста често бе прибягвала до това си умение.

Тя се хвана за баща си и видя, че Тайнън е тичал след нея. Мъжът, който яздеше до тях спря и го качи зад себе си.

Щом стигнаха бараката, Дел изобщо не се церемони, а започна да крещи още преди да слязат на земята.

— От всичките глупости, дето си ги вършила през твоя живот тази е най-голямата! Повече никога няма да те изпускам от поглед! И ти нямаш капчица мозък като целия ви род!

Крис се изправи на пръсти и го прегърна. Радваше се да го види бодър и енергичен както винаги — едър, красив, с гъста прошарена коса, подобна на лъвска грива.

Той също я прегърна, но бързо я отблъсна от себе си.

— Даваш ли си сметка какво ми причини? Имаш ли представа колко хора дойдоха да ми кажат, че си била на косъм от смъртта?

— Колко? — най-сериозно попита Крис.

— Не ми се прави на интересна млада госпожице, защото ще довърша това, което ти се е разминало. Къде е младежът, дето трябваше да те пази? — той огледа пространството пред бараката, изпълващо се с все повече коне и ездачи.

Тайнън излезе напред.

— За мен ли говорите?

Дел го измери неколкократно от глава до пети и впери очи в парцаливата превръзка на крака му.

— Доколкото виждам, и ти си пострадал заради нея.

Тайнън изпъна тяло и вирна глава.

— Мистър Матисън, аз поемам цялата отговорност за всичко, което се случи. На няколко пъти имаше възможност да ви я върна безпрепятствено.

— Хм, а как си отговарял за нея докато си бил в ареста? А какво чувам, че двамата сте се били сгодили?

Крис изстена и премести очи от баща си към Тайнън. Той явно не възнамеряваше да се обажда. Всичко зависеше от този момент. Ако каже, че са сгодени, баща й ще го изпрати в затвора. В съзнанието й отново изникна набраздения от камшик гръб. Мислеше си, че ще може да повлияе на баща си, но сега изправена пред него, изобщо не бе чак толкова уверена. Една-едничка погрешна дума и с Тайнън щеше да е свършено.

— Не сме сгодени — тихо отвърна Крис. — Заявих това, за да се измъкнем от една опасна ситуация. Във всеки един момент той беше образец, на джентълмен и направи всичко, за да ме защити. Дори ме спаси от самия Дайсън.

Крис следеше как баща й съсредоточено изучава Тайнън, сетне изсумтя, но не продума.

— Смея да храня надеждата, че Крис ще приеме моето предложение.

Крис се обърна изненадано и видя Ашър с бинтована глава. Той се приближи, усмихна се собственически и обгърна с ръка раменете й. Баща й се втренчи в нея, както едно време, когато беше малка, и Крис проумя, че се опитва да прецени дали казва истината или отново фантазира. Тя нямаше сили да срещне погледа му, затова наведе глава и впери очи в ръцете си.

Тишината се наруши от Пилар. Тя пристъпи напред и протегна ръка на Дел.

— Позволете ми да се представя. Аз съм Пилар Елърн. Вие не ме познавате, но аз съм чувала много интересни неща за вас. Случайно да ви се намират някакви провизии. Всички умираме от глад.

Дел се здрависа с нея, но лицето му си остана все тъй строго и Крис разбра, че наистина е разтревожен, щом не се усмихва на една хубава жена.

Тя се измъкна от прегръдката на Ашър и хвана баща си под ръка.

— Съжалявам, че ти причиних толкова неприятности. Наистина не съм искала.

Дел я изгледа продължително и Крис забеляза колко тъжни са очите му. Дали няма и друга причина за притесненията му?

— Ще позволите ли да ви се представя, мис Матисън.

Пред нея застана мъжът, който яздеше до баща й. Изглеждаше на неговата възраст — висок и строен, с черна коса, посивяваща по слепоочията. Имаше свежия вид на човек, който прекарва доста време на открито, но заедно с това притежаваше елегантността на потомствен аристократ. Макар че револверът в кобура напълно подхождаше на решителния му поглед, Крис отлично си го представяше и в бална зала с чаша вино в ръка.

— Казвам се Самюъл Дайсън — рече той с плътен глас.

— Самюъл Дайсън? — възкликна Крис и хвърли поглед на Тайнън. — Но Бейнард ви…

— Търсел ли ме е? — Мъжът изглеждаше изненадан.

— Чух, че от години търси човек на име Самюъл Дайсън.

Сам и Дел се спогледаха.

— Разбирам. И кога ви каза това?

— Ами аз… Всъщност той не ми го каза… ами…

— Подслушвала е от едни храсти — отговори вместо нея Тайнън.

— Нямаше друг начин! — сопна му се Крис. — Лайънел беше в опасност.

— Лайънел ли? — изръмжа Дел. — Искаш да кажеш, клечала си в храстите заради онова отвратително хлапе, дето ми го изпрати? Че аз го бия три пъти дневно.

— Биеш Лайънел? Но той е дете!

— И теб е трябвало да те пошляпвам, ама нали ми беше жал и си въобразявах, че малките момиченца са друга работа. Но нека ми е за урок. Това хлапе ще го възпитам както подобава, така че да не му хрумва да се скита из големите градове и да пише врели-некипели, за които след това да го преследват с пушки. Знаеш ли тия дни колко пъти чух едно и също: „А, тя ли? Беше тук, да, остави три трупа и изчезна.“ — той впери поглед в Тайнън. — Благодарение на вас двамата светът е намалял със стотина души.

— Но Тайнън спасяваше живота ни! — извика Крис.

— Освен когато раних Рори Сейърс — обади се съвсем сериозно Тайнън.

Тя се завъртя към него.

— А какво можеше да направиш? Да стоиш и да чакаш той да те застреля? Те през цялото време се чудеха как да те предизвикат, подстрекаваха те, насъскваха те. Ти беше длъжен да се защитиш!

Изведнъж Крис осъзна какво говори. Не беше чудно, че казва именно това, изричала го бе и преди, но този плам, който лъхаше сега от думите й, извираше от дълбините на сърцето й.

Тайнън я гледаше и по лицето му пробяга сянка от усмивка, после той се обърна към Матисън:

— Сър, дъщеря ви постоянно си навлича беди, защото е решила да оправя света. Според мен вие сте я възпитали страшно добре. А сега, имате ли нещо против да похапнем? — той протегна ръка към Крис. — Мис Матисън, разрешете да ви придружа до трапезата.

Тя зашеметена го хвана под ръка. До ден-днешен в присъствието на баща й познатите й бяха ставали по-ниски от тревата. Точно както Ашър в момента — гледаше отстрани и си кротуваше.

Крис и Тайнън се присъединиха към петдесетината души, които бе довел със себе си Матисън и за първи път от дни наред ядоха като хората. Крис с усмивка отвръщаше на сърдитите погледи на баща си, който я засипваше с какви ли не въпроси. Не искаше да го разстройва допълнително и се стараеше да му спести разказите за най-опасните случки. Не излъга нито веднъж, но в никакъв случай не разкри и цялата истина.

— Отишла си при Хамилтън, след като си знаела, че убийството на братовчедка му и на мъжа й е негово дело!

— Не бях съвсем сигурна. Искам да кажа, че изглеждаше като нещастен случай. А се чувствах длъжна да помогна на едно клето дете. Освен това с мен бяха двамата самоотвержени мъже, които ти сам си избрал. Нямаше нищо страшно — тя не се осмели да срещне погледа нито на Тайнън, нито на Ашър или Пилар.

Дел доближи глава до нея.

— Страшното е можело да дойде от Дайсън. Имаш ли понятие, що за човек е той?

— Да — невинно рече тя. — Но сега едва ли е най-подходящия момент да говорим за него? — Крис хвърли поглед на Самюъл Дайсън.

Той остави чинията си.

— Не се притеснявайте. Не бих могъл да се засегна, защото по-добре от всеки друг знам какво представлява племенникът ми. Имах нещастието да го познавам от дете.

Пословичното любопитство на Крис взе връх.

— Тогава защо той каза, че ви търси от толкова години? Не знае ли къде да ви намери?

Дел понечи да скастри дъщеря си, но тя упорито гледаше към Самюъл. Той пък сякаш не можеше да откъсне очи от Тайнън и в един момент Крис започна смутено да върти глава от единия към другия. Най-после Самюъл се усети и отговори:

— Така и не успях да проумея, какво се случи с това момче. Още докато беше в пелени майка му разправяше, че щял да стане мой наследник и когато разбра, че няма да е така лесно, го настрои против мен.

— А кой е вашият наследник?

— Кристиана! — ревна насреща й Матисън. — Къде ти е възпитанието?

— Съжалявам, мистър Матисън. Професионално изкривяване. Просто си помислих, че историята е много заплетена и интересна.

Самюъл сложи длан върху ръката на Матисън.

— Няма нищо. Въпросите не ме разстройват. Имах син, но той изчезна при едно плаване преди много години. Може и да е глупаво от моя страна, но и до ден-днешен не съм се разделил с надеждата да го открия. Но дори и това да не се случи, Бейнард няма да получи нито цент.

— Той като че ли и сега има много нари.

— Каквото има, натрупал го е чрез кражби, измами и убийства.

Крис наведе глава над чинията си.

— Мистър Тайнън — продължи Самюъл, — ще възразите ли, ако погледна крака ви? Имам опит.

Тайнън изненадано повдигна вежди.

— Вижте първо Пилар.

— Разбира се — Самюъл се усмихна.

— Знаете ли… — започна замислено Крис, като местеше очи от единия към другия.

— И как можа да напишеш такива неща за клетия Хю Ланиър? — прекъсна я боботещият глас на баща й. — Обвиняваш го в едва ли не в най-ужасните престъпления на века.

Крис въздъхна и отново се впусна да обяснява каква е истината.