Джуд Деверо
Изкусителката (12)

Единадесета глава

Още преди изгрев-слънце Крис и Ашър напуснаха града. Тя скалъпи някакъв отговор на многобройните му въпроси, обясни, че годежът е бил само напук на Рори и Прескот изглеждаше напълно удовлетворен от разкаянието й.

Като минаха покрай затвора, Крис забеляза тъмния силует на Тайнън зад прозореца. Тя обаче гледаше право пред себе си и нито веднъж не отклони очи от пътя.

Двамата с Ашър нямаха какво да си кажат. Яздеха бързо, без да се наслаждават на природата. Към обяд спряха, за да починат и да хапнат. По едно време се чу тропот от конски копита и сърцето на Крис се обърна. Но не беше Тайнън. По пътя препускаха трима мъже. Бяха се снишили над седлата и шапките прикриваха лицата им. Не им обърнаха никакво внимание.

— Радвам се, че не търсят нас — подхвърли Ашър, когато отминаха.

Той не беше особено словоохотлив и Крис си спомни колко пъти се беше държала грубо с него. При това абсолютно несправедливо. Тя си постави за цел да компенсира това и използваше всяка възможност да му се усмихне. Още повече, че сега, в отсъствието на Тайнън, виждаше Ашър с други очи. Той е от нейната среда, баща й го одобрява. Той е човек, който никога няма да навреди на другите.

Вече се свечеряваше, когато се натъкнаха на преобърнат фургон. Видяха го съвсем случайно. Всъщност Крис го забеляза, като проследи дълбоките дири, които се губеха в храстите.

— Нека спрем за малко. Искам да видя нещо — викна тя и скочи на земята.

Само няколко крачки по-нататък зърна огромния фургон. Изпод него стърчеше женска ръка. Крис хукна обратно за Ашър.

— Ела бързо. Трябва да мръднем фургона.

Той се поколеба за миг, но се приближи. Двамата надникнаха отдолу. Тялото на жената беше премазано под каруцата.

— Можеш ли да повдигнеш малко, аз ще опитам да я издърпам навън? — рече задъхано Крис.

Ашър заби крака в калта, приклекна и опря рамо на каруцата.

— Хайде — изпъшка той и успя да помести колата.

Крис дръпна тялото. Ашър се приближи и запали клечка кибрит, тъй като здрачът вече се сгъстяваше. Жената беше цялата в кръв.

— Има най-малко три рани от куршум.

— Но още диша! — Крис докосна ръката й. — Ей сега ще те заведем при доктора — зашепна й тя.

— Мъжът ми… — простена жената. — Къде е мъжът ми?

Крис погледна Ашър, който обхождаше околността.

— Той спря, обърна се и печално поклати глава.

— Мъжът ти е добре — успокои я тихо тя. — Вече спи.

— Кой го направи? — попита Ашър.

Жената говореше много трудно, дишаше на пресекулки, от раните й продължаваше да блика кръв.

— Трима бяха — успя да изрече най-накрая. — Искаха да ни убият, защото знаем за Лайънел. Но ние ще го спасим.

Изведнъж жената се втренчи в Крис.

— Помогни му! Обещай ми! Обещай, че ще помогнеш на Лайънел!

— Разбира се, че ще му помогна. Щом се пооправиш, двете ще… — Крис млъкна, тъй като главата на жената клюмна на една страна.

— Трябва незабавно да повикаме шерифа — каза Ашър. — Ще оставим всичко така, докато дойде той. Крис! — извика смаяно той. — Какво правиш, за Бога.

Тя клечеше край разпилените вещи и ровеше из тях.

— Опитвам се да разбера кой е Лайънел.

Той се наведе и я хвана за раменете.

— Не мисля, че е разумно да търсим причината, поради която тези хора са намерили смъртта си. Прибираме се у дома и няма да спираме по никакъв повод. Този Лайънел ще трябва сам да се погрижи за себе си. Хайде да тръгваме.

— Не можем да ги оставим така.

Крис се приближи до мъртвата, приглади косата й, кръстоса ръцете й на гърдите. Въпреки тъмнина, полепналата кал и кръвта личеше, че е съвсем млада, с дълга руса коса. Твърде млада и хубава, за да умре по този начин.

Крис се изправи и хвърли последен поглед на преобърнатата каруца. В тревата нещо проблесна. Тя се наведе да го види по-добре. Беше металната закопчалка на дебела кожена тетрадка. Крис бързо разрови една от торбите, напипа кибрит и на светлината от пламъчето прочете:

Ние сме длъжни да му помогнем. Животът на Лайънел е в опасност. Няма си никого на този свят.

Както се надяваше, това бе дневник. Щом чу, че Ашър се приближава, Крис бързо го затвори и го мушна в джоба си.

Двамата се качиха на конете и продължиха на юг. Като стигнаха до една странноприемница. Ашър започна да мърмори колко било мръсно и неприветливо, но Крис изобщо не го слушаше. Мислеше единствено за дневника. Хапна надве-натри от оскъдната вечеря и веднага се затвори в стаята си.

Дневникът започваше три години по-рано. Когато Даяна Хамилтън се омъжила за Уитман Ескридж — най-умния човек на света. Само няколко месеца й били достатъчни да проумее, че той се е оженил за нея заради парите й. Твърде скоро цялата й зестра била пропиляна и той започнал да иска още.

Бащата на Даяна се самоубил и чак след смъртта му тя разбрала, че Ескридж крадял от касата.

Компанията на баща й фалирала. Имуществото им било разпродадено на търг, но през цялото време Даяна стояла неотлъчно до мъжа си. После той заявил, че иска да идат да живеят при богатите й роднини в щата Вашингтон и тя се подчинила. Написала писмо на братовчед си Оуен, когото никога не била виждала и го помолила за помощ и за покрив над главите им.

Няколко дни дневникът не бе попълван, после Даяна описваше как мъжът й научил, че Оуен забогатява на гърба на Лайънел. Оказваше се, че Лайънел е тринадесет годишно момче, което всъщност е истинският собственик на именията във Вашингтон. Всичко било завещано на него, но под попечителството на чичо му — братовчеда на Даяна и Уитман Ескридж разполагал с доказателство, че Оуен злоупотребява с наследството. За съжаление дневникът не споменаваше нищо по-подробно.

Крис чете още дълго и неусетно заспа с дневника в скута, а после сънува, че е Даяна Ескридж.

— Събуди се, Крис! — Беше Ашър, който разтърсваше рамото й. — Няколко пъти чуках на вратата, но ти не се обади. Цяла нощ ли чете?

Крис сподави прозявката си и кимна.

— Е, дано е било интересно. Просто се отбих да ти кажа, че шерифът се зае със случая. Заведох го при каруцата и прибрахме телата. Сега ще ида да поспя, ще се видим на вечеря.

Крис беше капнала, но не успя да заспи повече. Нелепата смърт на тази млада жена и на нейния съпруг не й даваше мира. Всичко беше толкова несправедливо! И какво ще се случи сега с това момче? Лайънел си няма никого… Единственият му близък е подлият чичо.

През целия ден Крис мислеше за участта на Даяна и търсеше начин да помогне на момчето. Трябва да направи нещо! Не би могла да позволи злото да възтържествува. На вечеря тя засипа Ашър с въпроси как изглежда Даяна, висока ли е, слаба ли е, добре ли е била облечена. Най-накрая не издържа и попита онова, което най-силно я вълнуваше:

— Мислиш ли, че с нея си приличаме на външен вид?

— Крис, какво говориш? Я, най-добре кажи какво си наумила!

Тя припряно му разказа за дневника, за нещастния брак на Даяна Ескридж и за съдбата на момчето.

— Всъщност са отивали в имението на Оуен Хамилтън.

Ашър заби поглед в чинията си.

— А не си ли помисли, че може да не я е убил той?

— Разбира се. Но преди да издъхне, тя ни закле да спасим Лайънел.

— И как предлагаш да стане това? Ще идеш при чичото, ще го посочиш с пръст и ще кажеш:

„Извинете, случайно да мамите племенника си? Ще бъдете ли така добър да прекарате остатъка от живота си в затвора?“

Крис, това са глупости!

Тя пое дълбоко въздух и заяви тихо:

— Мисля си, че Даяна и Оуен никога не са се виждали… Та бих могла да ида там вместо нея.

— Ами ако все пак именно той е изпратил хора да я убият? Според теб няма ли да се усъмни, като те види на прага си здрава и читава?

— Но той не би могъл да каже: „Мислех, че вече си умряла.“

— Не ти, Крис — Даяна Ескридж! Разбираш ли, това не е шега работа. Опасно е! Знаеш твърде малко неща за тази жена и за рода й. Може би разполага с начин да я разпознае. Не, невъзможно е да се справиш.

Крис наведе глава и се опита да се овладее, но сълзите се стичаха по бузите й.

— Какво има? — Ашър се пресегна над масата и стисна ръката й. — Добре, да речем, че се представиш за Даяна, обаче какво ще обясниш за съпруга? Нали Оуен Хамилтън ще ги очаква двамата? Не можеш да заявиш, че си го загубила по пътя…

— Не се сетих за това. Мога да кажа, че е умрял от едра шарка или че индианците са го убили, или…

— А защо пък не се появиш със съпруга си?

— Искаш да кажеш да ида с Тайнън? Но той ще застреля Оуен в мига, в който го види. Освен това…

— Крис, няма ли поне за малко да престанеш да мислиш за тоя Тайнън! — възмути се Ашър? — Имах пред вид аз да се представя за Уитман Ескридж.

— Ти — мой съпруг?

Ашър я изгледа укорително.

— Сигурна ли си, че толкова искаш да помогнеш на онова момче?

— Разбира се, но… Мистър Прескот, вие не бива да се захващате с това. Имате си други задължения. Ще трябва да се справя сама. Ще кажа, че съпругът ми е бил премазан от влак или е паднал от коня и си е счупил врата, или се е удавил в реката. Иска ми се да измисля нещо гадно за тоя Ескридж.

— Крис, моето единствено задължение е да се грижа за теб. Ако не ми позволиш да те придружа, веднага ще уведомя баща ти, в какво си се забъркала този път.

— Не ти вярвам.

Той присви очи към нея.

— Искаш ли да пробваме?

Крис се облегна назад и се замисли. Ашър толкова се стараеше да й покаже, че я харесва. И ето сега й се струва, че искрено желае да й помогне.

Той сякаш прочете мислите й и се усмихна.

— Разбира се, първо ще трябва да прегледам дневника и след това ще обсъдим как да изиграем кучия… пардон… Мислиш ли, че ще се справиш с ролята на кротка съпруга?

— Мога да се справя с абсолютно всяка роля — отсече категорично тя. — Оуен Хамилтън няма да се усъмни нито за секунда.

— Ако е вярно това, което мислиш за него — че е способен да отнеме наследството на едно дете и да прати хора да убият роднините му, едва ли ще се поколебае да те провери. Положително знае за самоубийството на бащата на Даяна, на баща ти, де… — Ашър намигна заговорнически. — И може би е чул, че аз съм допринесъл за разоряването му.

— Наистина ли си готов да се изложиш на този риск? — попита недоверчиво Крис.

Все още не вярваше, че той е способен на такава постъпка. Дали я харесва чак толкова или баща й и него е подмамил с пари?

— Ако Нола Далас не се беше излагала толкова пъти на риск, колко неща щяха да са си постарому?…

— Крис, за мен е чест да бъда твой съпруг, независимо дали ще е само за няколко дни или за цял живот.

Крис се усмихна смутено.

— Е, действаме ли? — продължи той. — Предлагам утре да останем тук и много внимателно да прочетем дневника. Трябва да научим колкото се може повече. И най-незначителната подробност може да се окаже жизненоважна, трябва да бъдем отлично подготвени, нали?

Крис го стрелна крадешком. На лицето му грееше усмивка, сякаш очакваше да се случи нещо особено приятно. Утре по това време ще бъдат съпрузи. Почти.

Когато той се обърна и срещна очите й, тя за първи път забеляза, че миглите му са дълги и гъсти, а погледът му бе такъв, че я изпълни със смут. Изведнъж Крис почувства странна тръпка и притеснено сведе глава, докато слушаше как крои планове за временния им съвместен живот.