Джуд Деверо
Изкусителката (21)

Двадесета глава

Някакъв мъж я сграбчи за ръката и я бутна към стълбите, след това изръмжа в лицето й:

— След като той свърши с теб, си моя. И разбира се, след като нахрани псетата с тоя красавец… — Той кимна към Тайнън, който вървеше подире им, сподирян от още един мъж, с пушка.

Като стигаха първия етаж, ги натикаха в трапезарията, където чакаше Дайсън. Той не продума, докато мъжете не завързаха Тайнън за един стол пред прозореца и излязоха.

Дайсън запали пура, премести очи от Крис към Тайнън и най-после заговори:

— От години чакам този момент. Планирах всеки детайл, обмислях всяка дума. Кой би се сетил, че всичко от само себе си ще се нареди?… Примамката просто ми се натика в ръцете.

Дайсън беше вперил поглед в Тайнън и говореше единствено на него, сякаш Крис изобщо не съществуваше. Тогава тя разбра, че той възнамерява да я използва срещу Тайнън.

— Преди да… умрем, ще ни кажете ли защо сме тук — намеси се тя. — Какво сме направили?

Дайсън бавно всмукна от пурата.

— Нямам намерение да ви казвам абсолютно нищо. Утре тази къща ще бъде само купчина пепел и сред нея ще бъдат останките от две тела. Никой няма да може да ги разпознае. Баща ти така и няма да научи какво се е случило с милата му дъщеричка.

— А няма ли хората да пожелаят да научат какво се е случило с Нола Далас?

Дайсън отново се загледа в пурата си.

— Ти си пълна с изненади — той вдигна очи към Тайнън, който все така не помръдваше. — Както и ти впрочем. Тази е доста по-различна от приятелките ти.

— Какво имате против Тайнън? — обади се отново Крис. — Ако си мислите, че се интересува от мен, грешите. За него аз не означавам нищо, абсолютно нищо.

— Естествено — на устните на Дайсън затрептя сатанинска усмивка. — Ела тук.

Крис сви юмруци.

— Няма.

— За всяка неизпълнена моя заповед ще отнемам един час от неговия живот. Ако ми се подчиняваш, ще го гледаш жив малко по-дълго.

— Аз не мога да…

Изражението на лицето му я възпря и тя потръпна. Защо Тайнън не предприемаше нищо? Наистина ли му е все едно какво ще се случи с нея? Крис се опита да се овладее и да разсъждава трезво. Тайнън явно няма да се намеси, дори няма да пророни и дума, за да осуети действията на Дайсън. Значи всичко зависи от нея. Ще трябва да се бори сама.

Тя крадешком огледа стаята, като се стараеше да не се издава. На скрина имаше две кутии за сребърни прибори. Поне едната вероятно съдържа нож. Ако успее да го докопа и да подлъже Дайсън…

Крис бавно пристъпи към него. Очите му я пронизваха.

— Защо си мислите, че този каубой ме интересува? Баща ми го е наел, за да ме преведе през мъгливата гора. Знаете ли, че е бил в затвора? Татко е уредил освобождаването му. Той изобщо не е мой тип.

Дайсън я наблюдаваше изпитателно и Крис забеляза как погледът му се задържа по-продължително на бедрата й, които тя люлееше повече от необходимото.

— Аз харесвам властните мъже — продължи тя.

Вече бе почти до него и пред скрина.

— Имате ли понятие, колко богат е моят баща? Можете ли да си представите, каква империя ще се получи, ако неговото и вашето богатство се слеят?

Думите й явно го развеселяваха.

— Да не би да се опитваш да ме прелъстиш? Май се залъгваш, че ще ме накараш да забравя целта си. Ти си попаднала между кръстосан огън случайно, но и ти ще получиш куршум.

Лицето на Крис беше вече почти на педя от неговото.

— Опитвам се да спася главата си. Ако ние с вас, така да се каже, се обединим, ще имаме неограничена власт. Ако ме убиете, баща ми ще ви преследва накрай света. Животът ви ще се превърне в кошмар.

— А тоя тук?

— Какво значение има той? Пуснете го да си върви. Не ни е нужен.

Дайсън й се ухили.

— Добре се справяш, малката, но номерът няма да мине. И двамата ще умрете. Матисън няма да допусне в своята империя човек, който е посегнал на дъщеря му.

Изведнъж той сграбчи Крис, притегли я към себе си, захапа устните й и грубо ги разтвори с език. Когато я пусна цялото й същество изразяваше отвращение към него.

Той я бутна назад.

— Не те бива за артистка. Не искам да ме смятат за глупак. Ела тук!

Крис вече истински се страхуваше от този човек. Няма да може да му се измъкне. Той ще я измъчва пред очите на Тайнън, след това ще убие него, а по-сетне и нея. И тя дори няма да разбере защо.

Тя отново се приближи и нежно обгърна врата му. Започна да го целува, зарови пръсти в косата му. Стараеше се да вложи някакво чувство и да отслаби бдителността му. Той отново плъзна език в устата й и Крис престорено въздъхна. Дясната й ръка вече беше в кутията със сребърните прибори. Пръстите й напипаха ножа, но сега идваше най-рискованият момент — да го извади безшумно и да замахне… Почти бе успяла, но изведнъж Дайсън се завъртя и хвана ръката с ножа.

— Ще ти се да ме прободеш в гърба, така ли, миличка? — възкликна той и я удари през лицето.

Крис се строполи на пода и докосна разкървавената си уста.

Дайсън се спусна към нея, а тя бързо запълзя назад. Той обаче я стигна и замахна силно, но тогава Тайнън скочи от стола и го хвана за врата. В ръката му проблесна нож и той го опря в гърлото на злодея.

— Време е да ти излезе насреща достоен противник — просъска Тайнън, като го завъртя и стовари юмрук в лицето му.

Дайсън политна към един стол и падна заедно с него на пода до Крис. Тайнън обаче не му позволи да си поеме дъх, а се нахвърли с нови сили.

— Страхливец! — мърмореше, като му нанасяше удар след удар.

Крис се изправи и се опита да го спре, но той беше толкова озверял, че изобщо не я чуваше. Тя хвърляше поглед към вратата, защото се страхуваше, че всеки момент ще нахлуят двамата пазачи и ще ги запокитят обратно в мазето. Трябваше да изчезват по най-бързия начин.

Крис се увеси на врата на Тайнън, но той само размърда рамене и тя пак полетя назад. Чак след няколко секунди осъзна какво е направил. Пусна Дайсън, който се свлече по стената, оставяйки кървава диря, и се надвеси над Крис. Вдигна я на ръце и се вгледа в очите й.

— Друг път не се навирай между шамарите.

— Трябва да бягаме, докато все още е възможно. Защо се забави толкова?

— Знаеш ли как се реже въже дебело един пръст с джобно ножче? Пък и ти май доста се забавляваше. Може би предпочиташ да останеш тук, за да сливате империите си, така да се каже.

— Ще ти представлява ли трудност да отложиш за малко сцената на ревност? Искам да се махна оттук, а вън все още ни чакат пазачите и кучетата.

След като се увери, че Крис се държи на краката си, Тайнън отиде при Дайсън и го вдигна за яката.

— Ти идваш с нас. Ако ни нападнат псетата, ще започнат от теб. Крис, подай ми въжето.

Докато Тайнън го завързваше, тя се взираше през прозореца.

— Какви са шансовете ни според теб? Пазачите са навсякъде.

— Надявам се, че Пилар и Ашър са успели да се измъкнат.

— Да, ама не са. Заеха вашето място в мазето — каза Дайсън, преди Тайнън да напъха в устата му мръсната кърпа от джоба си.

— Значи трябва да ги освободим — отсече Крис и тръгна към вратата на коридора.

Тайнън блъсна Дайсън до стената и я задържа.

— Не му се хващай толкова лесно. Ако наистина са заключени, ще се върна за тях, след като те изведа на безопасно място. Сам, разбираш ли?

— Понеже Пилар и Ашър не влизат в уговорката с баща ми, ти е все едно какво ще се случи с тях, нали?

Тайнън поклати глава, после отиде при Дайсън и прерови джобовете му. Разгледа малкия пистолет и го пусна в джоба си.

— Така, хайде да тръгваме. Крис, ще изляза през прозореца заедно с него. Искам ти да изчакаш малко и след това да дойдеш — той спря и се вгледа в нея. — Но искам да се закълнеш, че няма да вършиш глупости, като например да вземеш да търсиш другите из къщата. Ясно ли е?

Тя кимна, но всъщност си мислеше, че ще е далеч по-разумно да се опита да открие Пилар и Ашър, вместо после да се налага Тайнън да идва специално за тях.

— Крис! — смъмри я той, с крак върху перваза.

Зад къщата имаше ниска тухлена стена, ограждаща няколко лехи с цветя и зеленчуци. Тайнън се сниши зад нея и притисна Дайсън към земята, без обаче да изпуска от очи Крис, сякаш очакваше тя всеки момент да изчезне

Почти бяха стигнали до края на стената, когато Тайнън надигна глава. Гората беше само на няколко метра и Крис ясно чуваше гласове и кучешки лай. Ще са нужни само няколко минути, за да ги разкрият.

Тайнън опря гръб о стената и провери пистолета на Дайсън.

— Крис, ти ще стоиш плътно зад нас — разпореди се той. — Ще използвам Дайсън като щит и ще вървя към дърветата. Ще се справиш ли? Не искам да ми създаваш допълнителни неприятности. Изобщо не си и помисляй да се връщаш в къщата — Тайнън погледна към гората, после изправи Дайсън и го хвана през кръста. — А ако на теб ти хрумне да се бунтуваш, на секундата ще ти пръсна черепа. Хайде.

Те напуснаха прикритието на тухлената стена и излязоха на открито, но никой не им обърна внимание. Пазачите се виждаха много добре, скупчени от другата страна на къщата, но се бяха втренчили в нещо и изобщо не помръдваха.

Крис чу, че оттам се носи звън на камбанки и надигна глава.

— Стой си на мястото! — обади се Тайнън и отново облегна Дайсън на стената.

— Какво има?

— Това са пътуващи артисти. Навремето Пилар танцуваше с една трупа. Ако са двамата с Прескот, трябва да стигнем до тях. По-лесно ще е да избягаме с дилижанс. Иначе кучетата веднага ще ни надушат.

— Но как ще се доберем дотам? Не можем просто да се появим ей така. А и какво ще правим с него?

— Ще го оставим тук, а после ще се промъкнем обратно в къщата, за да привлечем вниманието на Прескот. Ще видим как да подходим.

Тайнън преметна Дайсън през стената и завърза глезените му за една греда, стърчаща между тухлите.

— Нещо ми подсказва, че трябва да ти видя сметката сега — рече Тайнън, докато изпробваше здравината на въжето. — Ще има още да си патя от теб и ще се проклинам, че съм изпуснал такъв златен шанс — той вдигна очи към Крис. — Готова ли си?

— Тай, сигурен ли си, че са те? Може наистина да са пътуващи артисти, а Пилар и Прескот да си стоят заключени в мазето…

Тайнън не отговори, стисна я за ръка и я поведе обратно към къщата. Преди да изтичат под прозореца, той се озърна на всички страни, за да се увери, че няма засада после се покатери и издърпа Крис в трапезарията.

Тя вървеше след него, като се притискаше към стените, както я беше инструктирал, а Тайнън проверяваше стаите и ъглите. Като се промъкна през една врата, иззад нея се чу тъп шум, като от тупване на тяло върху пода. После Тайнън се появи отново в коридора и й махна да го последва.

Крис не задаваше въпроси откъде познава той така добре къщата и как успява да се ориентира в непознатата обстановка, а просто изпълняваше нарежданията му, без да се колебае.

Тайнън й махна да влезе в някаква спалня в далечното крило на къщата, погледна през прозореца и каза:

— Пилар е. Танцува на покрива, а Ашър кара конете. Не знам с колко време разполагаме. Но всъщност, като се има предвид колко дрехи има на себе си Пилар, може да я зяпат и цяла седмица — той се обърна към Крис. — Можеш ли да тичаш бързо?

— Не знам. Ако някой ме гони, мисля, че бягам доста бързичко.

— Ще отвлека вниманието им, а ти ще бягаш с всички сили към дилижанса и ще се метеш отзад. Ще успееш ли.

— А ти? Не може да станеш тук!

— Откога така ти домилях? Само преди няколко минути целуваше Дайсън.

— Ха, целувала съм го. Опитвах се да докопам един нож на полицата зад гърба му. Ти да не би да ревнуваш?

— И таз добра. Сега ще бягаш ли или ще се заяждаш, докато ни убият?

Крис кимна, но планът не й харесваше, за Тайнън опасността бе твърде голяма. А ако се наложи повторно да се справя с Дайсън, няма да е никак лесно.

Той й намигна и пое навътре в къщата, но изведнъж се обърна и я сграбчи в обятията си. Целувката му беше съвсем кратка, толкова кратка, че само едно копченце поддаде на порива му, но това беше целувка, изпълнена със страст.

Тайнън я пусна също така неочаквано и се отдалечи.

— Всичко ще бъде наред — подхвърли през рамо. — Само се ослушвай и когато започне пукотевицата, си плюй на петите.

За Крис тези няколко минути бяха цяла вечност. Беше клекнала под прозореца и крадешком надничаше към ярко боядисания дилижанс, наобиколен от любопитни мъже с пушки в ръцете. Върху покрива танцуваше Пилар в полупрозрачни шалвари от бледосиня коприна и миниатюрно елече. Съвсем очевидно беше, че костюмът е бил предвиден за някоя крехка девойка и пищната плът на Пилар застрашително напираше да разкъса плата. Вероятно именно този момент очакваха и прехласнатите зрители.

Техният възторг постепенно започна да се предава и на Крис, но точно тогава отекнаха изстрелите на Тайнън от другото крило на къщата и реакцията на пазачите бе мигновена. Като един хукнаха по посока на стрелбата. Крис се прехвърли през прозореца и се втурна към дилижанса, успя да отвори дървената вратичка отзад и се покатери вътре. Пилар викна на Ашър и конете се понесоха напред.

Крис се хвана за някаква кутия, за да не се изтърколи навън. Дилижанса явно принадлежеше на амбулантни търговци, защото беше претъпкан с какво ли не — като се почне от топове плат, тенджери и тигани, та се стигне до градинарски инструменти. По едно време задната врата се открехна и Крис видя, че къщата на Дайсън се отдалечава с бясна скорост.

— Не! — изпъшка тя, но Прескот нямаше как да я чуе.

Трябваше да направи нещо, и то веднага.

Тя започна да лази по всевъзможните кутии и сандъци, за да си проправи път до капрата. Издърпа една малка брадвичка и разцепи дъските на няколко сантиметра от гърба на Ашър.

Той смаяно я погледна как балансира на четири крака.

— Трябва да се върнем! — изкрещя с всички сили тя, за да надвика тропота от конските копита. — Не можем да изоставим Тайнън.

— Права е — обади се Пилар и показа глава. — Трябва да се върнем.

— Добре, аз ще се върна, но вие оставате тук.

— Не! — викнаха в един глас двете, Ашър ги изгледа и без нито дума повече изплющя с камшика и изви конете по обратния път.