Джуд Деверо
Изкусителката (16)

Петнадесета глава

Въпреки че дървосекачите отдавна бяха напуснали местността, хижата бе в съвсем добро състояние. Явно Оуен я бе поддържал, тъй като беше на негова територия или по-точно на територията на Лайънел, състоеше се от едно помещение без никакви мебели. Имаше само огнище и купчина нацепени дърва.

Няколко минути по-късно конят беше разпрегнат, огънят запален, а зайците одрани.

Крис измъкна одеялото от вързопа на седлото и се благодари на съдбата, че поне то не е станало вир-вода. Но одеялото беше само едно, а дрехите й бяха залепнали по тялото и съвсем скоро зъбите й затракаха неудържимо. Тя чак сега си даде сметка, защо Тайнън толкова неохотно я бе довел тук.

Крис въздъхна, стисна одеялото в ръце и приседна на седлото.

Какво би казала майка й, ако можеше да прочете мислите й? Дали щеше да се отврати от дъщеря си? Дали Джудит Монтгомъри би харесала този каубой, който дори нямаше представа какво означава думата „дом“?

Крис сложи зайците върху жарта и се опита да мисли трезво и разумно. Никога не й беше хрумнало, че ще трябва да прелъстява мъж. От съвсем малки момичетата биват привиквани да казват „не“. Те казват „не“ на непознатите чичковци, които им предлагат бонбони, казват „не“ на танцовите забави, казват „не“ до деня на сватбата.

Е, Крис, как сега ще кажеш „да“? И най-вече как да кажеш „да“ на въпрос, който изобщо няма да ти бъде зададен?

Тя се втренчи в огъня.

Може би Тайнън просто не я желае и за това така лесно се държи на разстояние… Може би смуглата красавица му е напълно достатъчна…

Крис потръпна. Май не беше само от студ. Изправи се полека и без да откъсва очи от веселия огън, започна да се съблича. Все още не бе решила, какво ще прави и дали трябва да го прави, когато мислите й бяха прекъснати от Тайнън.

Крис стреснато вдигна глава и инстинктивно се прикри с одеялото. Той я стрелна с очи, после се обърна с гръб, свали шапката си и изля водата събрала се в периферията, после клекна пред огнището.

— Едва ли ще спре през нощта. Зайците готови ли са.

Крис пристегна одеялото и се приближи.

— Почти. Още мъничко им трябва.

Тя вдигна глава и срещна пронизващия поглед на Тайнън. Чак сега усети, че одеялото се е свлякло от рамото й. Крис се извърна настрани, за да не забележи той тържествуващата й усмивчица. Е, поне успя да предизвика любопитството му.

— Ще ги опитам — рече строго Тайнън.

Крис също се надвеси, после примигна невинно срещу него, а той още повече смръщи вежди.

— Махни се! — сряза я грубо. — Стой там до стената. Не, ей в оня ъгъл! И не мърдай оттам, докато не свърша.

— Тайнън! Държиш се с мен като с прокажена. Уверявам те здрава съм и с нищо няма да те заразя.

Той изсумтя и отчупи цвърчащото заешко бутче. Дрехите му бяха вир-вода и идеално очертаваха всяко мускулче по гърба му. Виждаха се дори белезите от камшика.

— Ти си по-страшна от проказа. Ти си напаст!

— Господи, Тайнън!… Какво говориш? Аз няма да ти сторя зло. Като те гледа човек, ще помисли, че съм насочила пистолет към гърдите ти.

— Предпочитам да си имам работа с двадесет пистолета. Хайде, яж и лягай да спиш. Утре призори отиваме да вземем Прескот и продължаваме за дома ти. Не искам да се занимаваш повече с Хамилтън.

Крис легна на дъсчения под със заешко бутче в ръка и се опита да си представи как ще прекара нощта. Одеялото беше прекалено малко и когато се опитваше да загърне краката си, раменете й оставаха отвън, когато пък завиеше тях, оголваха се коленете й и така битката започваше отначало.

— Няма ли най-после да спреш да мърдаш? — викна в един момент Тайнън и Крис подскочи.

Той седеше на седлото и дъвчеше, без да откъсва очи от огъня.

— Просто се опитвам да се стопля.

— Ти измисли да дойдем тук, така че престани да хленчиш. И заспивай!

— Как мога да заспя, като умирам от студ? А и защо си все още с мокрите дрехи? — тя се надигна. — Погледни се! Вече си посинял от студ. Едно кафе ще ни се отрази добре. Дали ще се намери някакъв съд, в който да го сварим.

Тайнън изобщо не й обърна внимание. Просто си седеше безмълвно, вперил гневен поглед в огъня и дъвчеше.

Крис отиде и седна срещу него, но очите му преминаха през тялото й като през стъкло. Тя стисна ръцете му.

— Какво има, Тайнън? — попита тихо. — Да не би тази хижа да ти навява лоши спомени? Може би те подсеща за времето, когато си бил с бандите или с твоя приятел, дето са го обесили?

Той изведнъж се втренчи смаяно в нея, сякаш си бе изгубила ума.

Ръцете му бяха съвсем ледени и Крис започна да ги разтрива и да ги гали, за да се стоплят.

— Крис — прошепна дрезгаво Тайнън, — няма да мога да издържа повече. Моля ти се, иди да легнеш там и ме остави на мира.

— Наистина ще умреш от студ, ако седиш така, мокър до кости. Защо не се съблечеш?

Цялото й сърце беше в очите й, но в неговите имаше единствено тъга. Крис понечи да заговори, но изведнъж Тайнън я сграбчи и я притегли към себе си. Ако беше опитен в разкопчаването на копчета, то одеялата бяха смешна преграда пред ръцете му. Още преди устните му да докоснат лицето й, одеялото вече беше захвърлено някъде из стаята. Крис почти извика, когато се допря в подгизналите му дрехи, но ръцете й се сключиха зад врата му и тя се притисна още по-плътно до него.

— Тайнън! О, Тайнън! — шепнеше тя, докато той жадно целуваше лицето, шията, раменете й… Дланите му се впиваха в гърба й, пръстите му оставяха синини по кожата й.

За миг той я отдели от себе си и се вгледа в очите й.

— Крис, — рече едва чуто и по тялото й полазиха тръпки, — никога не съм изпитвал такова желание да притежавам жена. Това е последният ти шанс да кажеш „не“. Оттук нататък спиране няма.

Носовете им се опираха и Крис леко наклони встрани глава, за да докосне устните му.

— Да! И да, и да, и да! — отговори тя, като подкрепяше всяка дума с целувка.

Тайнън се усмихна — бавно и изкусително, а Крис потръпна за миг.

Значи това беше Тайнън — любовникът!

Той се усмихна още по-широко, зарови ръце в мократа й коса и започна да хапе устните й.

— Сега ще ти дам да разбереш, палавница такава! Придърпа я нагоре, устните му се спуснаха по тялото й, заравяха се в косата, играеха си с нежната част на ухото й, смучеха пръстите й. Ръцете му очертаваха гръбнака и дланите му милваха вътрешната част на бедрата, след това корема, после раменете и отново колената.

Крис вече не усещаше грубите мокри дрехи, а само изгарящото докосване на устните и на пръстите му по кожата си, за първи път усетила мъжка ласка.

— Господи, колко е прекрасно! — простена тя със затворени очи.

Беше загубила представа за действителността. Не знаеше къде се намира, нито къде е застанал Тайнън в момента, не се интересуваше колко време е минало откак се бяха подслонили от бурята и от мига, в който се бе озовала в прегръдката му.

Неговите пръсти продължаваха да изследват всяко кътче от тялото й. Неочаквано устните му се спряха върху гърдите и Крис уплашено отвори очи.

Отблясъците от огнището бяха единствената светлина в стаята и играещите по стените и тавана сенки придаваха някаква свръхестественост на момента. Тайнън беше по-красив от всякога и Крис изведнъж си помисли, че не друг, а самият Аполон я държи в прегръдките си.

Тя погали лицето му и жадно вкуси устните му.

— Обичам те, Тайнън! — въздъхна сладостно.

Ръцете й усетиха мускулите на гърба му, както и раните от камшика. Чак сега разбра, че по някое време ризата му е последвала одеялото.

Тя почувства сърцето си в гърлото, когато топлите му устни обсипаха с целувки нежната кожа на бедрата й и те от само себе си се разтвориха.

— Тай! — зашепна Крис. — Мили мой Тай!

Той не каза нищо, а продължи да плъзга устни по-нагоре по краката й, по корема, после описа кръг около настръхналите й гърди. Крис замря и отпусна назад глава. От устата й се изтръгна въздишка на трепетно очакване.

Тайнън бавно легна отгоре й и когато навлезе в нея, Крис отвори широко очи. Той се усмихваше лъчезарно, но по челото му бяха избили ситни капчици пот.

Крис очакваше да изпита болка, но осезанието бе по-скоро изненада от истинската физическа и духовна близост между мъжа и жената. Тя инстинктивно сплете крака зад гърба му и видя как той притваря очи и прониква в нея докрай.

Стори й се, че сърцето й ще изхвръкне, когато Тайнън бавно започна да се движи напред-назад. Беше толкова нежен и внимателен, а усещането — неповторимо, божествено. Той я изпълваше цялата, разтапяше я, носеше я заедно със себе си към върха на страстта. С всеки тласък я заливаха все по-горещи вълни и Крис имаше чувството, че ще полети.

— Тайнън! Тайнън? — едва ли не с уплаха в гласа промълви тя.

Той стисна краката й и я повдигна във въздуха. Започна да се движи по-бързо и сякаш още по-дълбоко. Крис се вкопчи в гърдите му, искаше й се да забие нокти в стоманените мускули. Главата й се залюшка настрани дишаше на пресекулки, стоновете й се сляха с неговите и в един момент й се стори, че ще експлодира.

Когато Тайнън се отпусна върху нея. Крис го прегърна силно и прошепна:

— Значи си можел.

Той се засмя, легна на една страна и мушна ръка под главата й.

— Беше прекрасно — продължи тя. — А аз как ти се сторих? Не си разочарован, нали?

— Не.

— Ти да не заспиваш? — сепна се Крис.

— Как бих могъл, ако така бръщолевиш? Утре трябва да ставаме рано-рано, денят беше отвратителен — по покривите ли не се катери, в тревата ли не се спотайва. Не е толкова странно, че искам да поспя.

Крис се размърда и го погледна изумено.

— Но имаме да обсъдим толкова неща! Трябва да знам кога ще се оженим, какво смяташ да правим с Лайънел, а също и…

Тайнън вдигна глава.

— Чакай! Кой е казал, че ще се женим?

— Ами как?… Нали след това, което… се случи…

Той се дръпна, изправи се и нахлузи панталона. Крис остана да лежи по гръб, изнемощяла от вълнение и от обида. Придърпа бодливото одеяло и се зави. Очите й следяха Тайнън, който разпали огъня, за да стопли зайците. После й подаде парче месо и застана до вратата.

— Не исках да се случва — обади се след малко. — Бях твърдо решен да не те докосвам, точно както искаше баща ти.

— Ако това те притеснява, аз ще се погрижа всичко да бъде наред. Баща ми няма да те изпрати в затвора.

— Как не разбираш?… Всичко е много по-сериозно? Тия като мен не се женят за такива като теб, а пък и аз изобщо не искам да се женя.

Крис преглътна залъка и възкликна:

— Тайнън, как можеш да имаш такова лошо мнение за себе си?

— Когато стане напечено, твоето мнение не е много по-различно.

— Тогава сгреших и много съжалявам. Няма да се повтори. Особено ако си мой съпруг.

— Е, няма да бъда. Ако се женех за всяка, с която…

— Да, разбирам — побърза да го прекъсне Крис. — Но аз те обичам.

— Само така ти се струва. Слушай Крис, това, което се случи тази вечер, се случва винаги, когато мъж и жена пренощуват някъде сами. Беше неизбежно.

Крис се изправи и усука одеялото около тялото си.

— За теб може и да е било неизбежно, но за мен — не. Ти знаеш ли, че като събирах материалите срещу правителството на Мексико, прекарах три нощи с един мексикански войник и той дори не направи опит да ме докосне.

— И колко пистолета имаше в ръчичките си?

— Е, пистолетчето беше толкова миниатюрно!

— Няма какво повече да говорим. Искам да легнеш и да заспиш. Най-добре е да забравим, че тази нощ е съществувала.

— Да забравим?… Но аз…

— Какво повече искаш? Истината? Истината е, че за мен ти беше едно захарче и аз най-после го схрусках. Не си нищо повече от средство да получа свободата. Понякога си по-опасна от банда разбойници, но понякога си непоносимо досадна с твоите идеи да оправяш света. Единственото, което искам, е да те заведа при баща ти, да получа свободата, стига да ми я даде, след като посегнах на неприкосновената му девствена дъщеричка и повече никога да не те видят очите ми. Нито теб, нито всичките такива като тебе. Е, стана ли ти ясно най-после?

— Абсолютно — заяви Крис със стиснати зъби, за да не издаде как са й се отразили думите му. — Уверявам те, ще си получиш свободата.

Крис се обърна с гръб и бавно започна да облича мокрите дрехи.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Нищо, което да ти навреди по какъвто и да било начин.

— Крис!

— Каза това, което искаше, и ако нямаш нищо против, не желая да чувам повече. Вземи си одеялото. Не искам да ти създавам никакви проблеми и неприятности. Ще стоя в ей този ъгъл и ще чакам да съмне.

Тя се облегна на стената и повече не го погледна.