Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Grand Testament, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

XLII–XLVI

XLII

Щом папа, крал или дофин,

износени в добра утроба,

багажа сдават до един

в житейската си тъмна доба,

че аз ли, скитник чиста проба,

не ще умра? Но моля Бог,

преди да ме натика в гроба,

да ми даде по-дълъг срок.

XLIII

Не е безкраен до разкош,

а преходен е този свят.

Ще минем всичките под нож —

това го знае и богат.

Утеха е, че бил е млад,

за стареца, изпаднал в смут,

но върне ли се той назад,

ще кажат всички, че е луд.

XLIV

И като просяк най-злочест

той търси във смъртта подслон,

че както вчера, тъй и днес

душата му е тъжен стон.

И често, тръгнал по наклон,

се случва да не знае срам —

погазил божия закон,

той себе си убива сам.

XLV

Чаровен бил е той, но днес

до простотия го докара —

не представлява интерес

една маймуна, щом е стара.

Мълчи ли — удрят го в кантара

и му погаждат номера,

обади ли се — му се карат

и викат, че е дал фира.

XLVI

От ревност старите жени

направо ги избива пот,

че младите във наши дни

живеят по-добър живот.

И влизат в спор: защо са плод

на толкоз стари времена?

Но Бог мълчи от своя свод,

да не е губеща страна.