Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grand Testament, 1461 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Васил Сотиров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Ирония
- Контракултура
- Ренесанс
- Сатира
- Средновековие
- Средновековна литература
- Хумор
- Черен хумор
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2009)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
XLII–XLVI
XLII
Щом папа, крал или дофин,
износени в добра утроба,
багажа сдават до един
в житейската си тъмна доба,
че аз ли, скитник чиста проба,
не ще умра? Но моля Бог,
преди да ме натика в гроба,
да ми даде по-дълъг срок.
XLIII
Не е безкраен до разкош,
а преходен е този свят.
Ще минем всичките под нож —
това го знае и богат.
Утеха е, че бил е млад,
за стареца, изпаднал в смут,
но върне ли се той назад,
ще кажат всички, че е луд.
XLIV
И като просяк най-злочест
той търси във смъртта подслон,
че както вчера, тъй и днес
душата му е тъжен стон.
И често, тръгнал по наклон,
се случва да не знае срам —
погазил божия закон,
той себе си убива сам.
XLV
Чаровен бил е той, но днес
до простотия го докара —
не представлява интерес
една маймуна, щом е стара.
Мълчи ли — удрят го в кантара
и му погаждат номера,
обади ли се — му се карат
и викат, че е дал фира.
XLVI
От ревност старите жени
направо ги избива пот,
че младите във наши дни
живеят по-добър живот.
И влизат в спор: защо са плод
на толкоз стари времена?
Но Бог мълчи от своя свод,
да не е губеща страна.