Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Grand Testament, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

Балада за парижките жени

Минават за красноречиви

влюбчивите венецианки,

седят из древните архиви

на приказки дори спартанки,

а римлянки-републиканки

и флорентинки, умни триж,

ще те побъркат със гатанки,

но най-устати са в Париж.

 

В устата, знам, че нямат сливи

добрите неаполитанки,

че кудкудякат като диви

за бой готовите германки;

египтянки и атинянки,

че и унгарките ги виж,

наред с прочутите испанки!

Но най-устати са в Париж.

 

Дори бретонките бъбриви

или швейцарските държанки

са като риби мълчаливи,

щом срещнат наши куртизанки;

знам, могат разни англичанки

или фламандки със престиж

да съскат като пепелянки,

но най-устати са в Париж.

 

Да славим всички парижанки

(че как ли да им устоиш?!) —

признават го италианки:

но най-устати са в Париж.