Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grand Testament, 1461 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Васил Сотиров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Ирония
- Контракултура
- Ренесанс
- Сатира
- Средновековие
- Средновековна литература
- Хумор
- Черен хумор
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2009)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
Балада за парижките жени
Минават за красноречиви
влюбчивите венецианки,
седят из древните архиви
на приказки дори спартанки,
а римлянки-републиканки
и флорентинки, умни триж,
ще те побъркат със гатанки,
но най-устати са в Париж.
В устата, знам, че нямат сливи
добрите неаполитанки,
че кудкудякат като диви
за бой готовите германки;
египтянки и атинянки,
че и унгарките ги виж,
наред с прочутите испанки!
Но най-устати са в Париж.
Дори бретонките бъбриви
или швейцарските държанки
са като риби мълчаливи,
щом срещнат наши куртизанки;
знам, могат разни англичанки
или фламандки със престиж
да съскат като пепелянки,
но най-устати са в Париж.
Да славим всички парижанки
(че как ли да им устоиш?!) —
признават го италианки:
но най-устати са в Париж.