Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grand Testament, 1461 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Васил Сотиров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Ирония
- Контракултура
- Ренесанс
- Сатира
- Средновековие
- Средновековна литература
- Хумор
- Черен хумор
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2009)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
CXLII–CXLIII
CXLII
А моят „Спор с Франк Гонтие“[1] —
той за Анри Куро[2] остана,
че съди нашто битие
и сваля шапка на тирана.
Но спор не мисля да подхвана
със който и да е тиран,
че влязъл на тиран в капана,
човек ще бъде жив одран.
CXLIII
Във спор да вляза ми приляга
със Гонтие, че като мен
и той е гол като тояга,
не е със свита обкръжен;
но ми се фука нощ и ден,
че си живеел най-мизерно,
а мен ме смята за блажен.
Кажете ми кое е верно!