Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Firestarter, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вихра Манова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 152 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.
ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.
Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Подпалвачката | |
| Firestarter | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 29 септември 1980 г. САЩ |
| Издателство | Viking Press |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър, научна фантастика, трилър |
| ISBN | ISBN 0451167805 |
| Подпалвачката в Общомедия | |
„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.
Сюжет
Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.
16
Хокстетър трескаво проверяваше уредите си. Косата му, обикновено сресана и опъната до болка назад, сега бе разрошена и стърчеше на места като щръкналата четина на Алфалфа, от „Малките негодници“.
— Хванахме го! — задъхваше се той. — Хванахме го, изцяло го хванахме… имаме го на запис… скока в температурата… видяхте ли как вреше водата във ваната?… Господи!… Хванахме ли го на аудиомонитора?… Да? Господи Боже, видяхте ли какво направи тя?
Той мина край един от техниците, извърна се и грубо го сграбчи за реверите на престилката.
— Можеш ли за миг да се усъмниш, че тя предизвика всичко това? — изкрещя той.
Техникът, развълнуван почти колкото самия Хокстетър, поклати глава.
— Няма никакво съмнение, шефе. Никакво.
— Света Дево! — пусна го Хокстетър и се обърна невиждащ в друга посока. — Допусках… нещо… да, нещо… но онзи поднос… полетя… — Той зърна Рейнбърд, който все още стоеше пред еднопосочното стъкло със скръстени зад гърба ръце, с мека вглъбена усмивка на устните. За Хокстетър старите вражди бяха забравени. Той се спусна към големия индианец, сграбчи ръката му и я стисна.
— Хванахме го! — извика той на Рейнбърд с неописуемо задоволство. — Хванахме го докрай, записите стават дори за пред съда! Направо за пред скапания им Върховен съд!
— Да, хванахте го — съгласи се благо Рейнбърд. — А сега най-добре изпрати някого да хване и нея.
— Ъ? — Хокстетър го гледаше неразбиращо.
— Ами — продължи Рейнбърд с най-благия си тон, — човекът, който беше вътре, вероятно имаше някаква уговорка, за която бе забравил, защото щеше да си счупи краката от бързане. Той остави вратата отворена и твоята подпалвачка просто си излезе.
Хокстетър зяпна през стъклото. Влагата го бе замъглила, но нямаше никакво съмнение, че стаята зад него е празна, като се изключат ваната, електроенцефалографа, прекатурения стоманен поднос и пръснатите пламтящи парченца дърво.
— Някой да изтича да я хване! — извика Хокстетър, като се обърна. Петима или шестима мъже стояха край уредите си и не помръдваха. Очевидно никой, освен Рейнбърд, не беше забелязал, че Кап излезе едновременно с момиченцето.
Рейнбърд се ухили на Хокстетър, а после вдигна поглед, за да включи и останалите — тези мъже, чиито лица изведнъж бяха станали бели като лабораторните им престилки.
— Наистина — рече тихо той. — Кой от вас иска да изтича да хване малкото момиченце?
Никой не помръдна. Беше много забавно: на Рейнбърд му хрумна, че сигурно така ще изглеждат и политиците, щом разберат, че краят е дошъл — ракетите действително са във въздуха, бомбите валят, горите и градовете са в пламъци. Беше толкова забавно, че трябваше да се разсмее… и да се смее ли, смее.