Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firestarter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 151 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.

 

Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Подпалвачката
Firestarter
АвторСтивън Кинг
Първо издание29 септември 1980 г.
САЩ
ИздателствоViking Press
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър, научна фантастика, трилър
ISBNISBN 0451167805
Подпалвачката в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.

Сюжет

Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.

23

Чарли стоеше в собствения си свят от белота и тласкаше силата си в езерцето, борейки се с нея, за да я укроти, за да я накара да престане. Нейната жизненост изглеждаше безкрайна. Вече я бе овладяла наистина: тя струеше гладко към езерото като през невидима тръба. Но какво ще стане, ако цялата вода изври, преди да е разрушила и разпръснала силата?

Никакво унищожение повече. По-скоро ще й позволи да се върне в нея самата и да я разруши, отколкото да тръгне навън и пак да започне сама да се подхранва.

(Прибери се! Прибери се!)

Най-после усети как тя загубва част от настойчивостта си, от… целостта си. Разпадаше се. Навсякъде се стелеше плътна бяла пара и миришеше на гладачница. Чуваше се гигантско бълбукащо съскане откъм езерото, което вече не можеше да се види.

(!! ПРИБЕРИ СЕ!!)

Пак й се мярна смътна мисъл за баща й и скръбта отново я проряза: мъртъв, той е мъртъв; мисълта, изглежда, още повече разпръсваше силата и най-после съскащият звук започна да намалява. Парата величествено се кълбеше покрай нея. Над главата й слънцето се бе превърнало в потъмняла сребърна монета.

„Аз промених слънцето — помисли си тя без никаква връзка, а след това: — Не… не е истина… това е от парата… мъглата… тя ще се разсее…“

Но с внезапна увереност бликнала от самите й дълбини, Чарли разбра, че би могла да промени слънцето, ако поиска… след време.

Силата все още растеше.

Този акт на разрушение, този апокалипсис беше доближил само сегашните й граници.

Потенциалът бе едва докоснат.

Чарли падна в тревата на колене и започна да плаче, да оплаква баща си, да оплаква и другите хора, които бе убила, дори Джон. Може би това, което Рейнбърд бе искал за нея, щеше да бъде най-доброто, но дори след смъртта на баща си и този дъжд от разрушения върху съвестта си, тя усещаше жажда да живее, един упорит ням копнеж да оцелее.

И затова може би най-силно от всички оплакваше себе си.