Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firestarter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 151 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.

 

Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Подпалвачката
Firestarter
АвторСтивън Кинг
Първо издание29 септември 1980 г.
САЩ
ИздателствоViking Press
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър, научна фантастика, трилър
ISBNISBN 0451167805
Подпалвачката в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.

Сюжет

Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.

ПРОИЗШЕСТВИЕ ВЪВ ФЕРМАТА МАНДЪРС

1

Докато Кап разискваше бъдещето й с Ал Стайнович в Лонгмънт, Чарли Макджий седеше на ръба на мотелското легло в номер шестнайсет на „Слъмбърланд“, прозяваше се и се протягаше. През прозореца струеше ярка утринна светлина от безоблачното, бездънно синьо есенно небе. Всичко изглеждаше толкова по-хубаво на добрата дневна светлина!

Тя погледна към баща си — една неподвижна издутина под одеялата. Навън стърчеше само кичур черна коса. Чарли се усмихна. Той бе много грижовен баща. Ако и двамата огладнееха, а имаха една-единствена ябълка, той си отхапваше само веднъж и я караше да изяде останалото. Когато е буден, той е много грижовен.

Но когато спи, задига всички одеяла.

Тя отиде в банята, съблече се и пусна душа. Изчака да дойде по-топла вода, влезе под струята, затвори очи и се усмихна. Няма нищо по-приятно на света от първите една-две минути под горещ душ.

(ти беше лоша снощи)

В челото й се вряза бръчка.

(Не. Татко каза, че не.)

(подпали обувките на онзи човек, лошо момиче, много лошо, харесва ли ти мечо такъв очернен?)

Бръчката се задълбочи. Сега тревогата доби отенък на страх и срам. Мисълта за плюшеното мече не проникна в съзнанието й; тя бе подсъзнателна и както често се случва, чувството за вина я завладя под формата на миризма — миризма на изгорено и овъглено, на тлеещ плюш и пълнеж. И тази миризма извика мъглявите образи на майка й и баща й, надвесени над нея, огромни като великани. Изплашени, сърдити, те викаха и гласовете им гърмяха като свличащи се планински канари във филм.

(лошо момиче! много лошо! не бива Чарли! никога! никога! никога!)

На колко ли годинки е била? На три? На две? Откога най-рано човек може да има спомени? Веднъж попита татко, но той не знаеше. Спомнял си как един път го ужилила пчела, а майка му твърдяла, че тогава е бил на годинка и три месеца.

Нейният първи спомен бе от гигантските лица, надвесени над нея, гласовете, гърмящи като свличащи се планински канари и миризма на изгорени вафли. Миризмата идваше от косата й. Тя беше подпалила собствената си коса и я бе изгорила почти до корен. След този случай татко бе заговорил за „помощ“, а мама бе започнала да се държи странно, първо се смя, после плака, пак се смя, толкова кресливо и неестествено, че татко й удари плесница. Запомни го, защото дотогава не беше виждала баща си да прави подобно нещо на майка й. „Може би трябва да потърсим «помощ» за нея“ — така каза татко. Намираха се в банята и главата й беше мокра, защото той я бе пъхнал под душа. „О, да — отговори майка й, — хайде да отидем при доктор Уонлес, той ще ни осигури много «помощ», както едно време…“ После смехът, плачът, още смях и плесницата.

(ти беше толкова ЛОША снощи)

— Не — промърмори тя под барабанящата струя. — Татко каза, че не, че е можело да отиде… в лицето му.

(ТИ БЕШЕ МНОГО ЛОША СНОЩИ)

Но те имаха нужда от монетите в автоматите. Татко я накара.

(МНОГО ЛОША)

Отново се замисли за мама и за времето малко преди да навърши шест години. Не обичаше тези спомени, но те вече бяха дошли и тя не можеше да ги прогони. Случи се точно преди да дойдат лошите хора и да наранят мама.

(да я убият, е думата, те я убиха)

Да, добре, преди да я убият и да отвлекат Чарли. Татко я взе в скута си, за да й прочете приказка преди лягане, но вместо към обичайните книжки за Пух и Тигъра, и Жабока, и Големия стъклен асансьор на Уили Уонка, посегна към куп дебели книги без никакви картинки. Тя сбърчи носле с отвращение и помоли за Пух.

— Не, Чарли — отказа й той. — Искам да ти прочета нещо друго и трябва да ме слушаш. Вече си голямо момиче, ето и мама да ти каже. Макар че може мъничко да се изплашиш, важно е да чуеш тези истории, защото са истински.

Спомняше си имената на книгите, защото наистина я изплашиха. Имаше една, наречена „Внимание!“, от някой си Чарлс Форт. Друга, със заглавие „По-странно от наука“, бе от Франк Едуардс. Трета се казваше „Нощна истина“. А имаше още една, със заглавие „Пирокинеза: истински случаи“, но мама не позволи на татко да чете от нея. „Не сега! — настоя мама. — Нека да порасне, Анди.“ И книгата изчезна оттогава. За радост на Чарли.

Историите бяха наистина ужасни! В едната се разправяше за някакъв мъж, който се подпалил в парка. В друга за жена, която изгоряла насред всекидневната на своя дом ремарке, без нещо друго да бъде засегнато, освен малка част от стола, на който седяла и гледала телевизия. Имаше твърде сложни и неразбираеми за нея места, но в главата й се запечатаха думите на полицая: „Не можем да си обясним тази смърт. От жертвата са останали единствено зъбите и няколко овъглени парчета кости. За да бъде изгорен така човек, е необходима цяла клада, а наоколо нямаше дори следи от опърлено. Не можем да си обясним защо пожарът не е избухнал в цялата къща.“

Третата история беше за едно голямо момче — на единайсет или дванайсет години, — което пламнало на плажа. Баща му го потопил във водата, сам изгаряйки се жестоко, но огънят не угаснал и момчето изгоряло цялото. Едно малко по-голямо момиче пък се запалило, докато изповядвало греховете си пред свещеника. Чарли знаеше всичко за католическата изповед от приятелката си Дийни. Тя й бе обяснила, че трябва да признаеш на свещеника всичко лошо, което си направил през седмицата. Дийни още не ходеше, защото не бе получила първо причастие, но брат й Карл ходеше. Карл бе в четвърти клас и трябваше да си казва всичко, дори как веднъж тайно влязъл в стаята на майка си и си взел от шоколадовите бонбони за рождения й ден. Защото, ако не кажеш на свещеника, няма да бъдеш измит в КРЪВТА НА ХРИСТОС и ще отидеш на ГОРЕЩОТО МЯСТО.

Смисълът на всички тези истории не убягна на Чарли. Тя толкова се изплаши от онази за момичето в изповедалнята, че сълзите й рукнаха. „И аз ли ще се изгоря сама? — плачеше тя. — Както, когато бях малка и подпалих косата си ли? И аз ли ще се превърна в пепел?“

Татко и мама се разстроиха. Мама побледня и взе да хапе устни, но татко я прегърна и успокои: „Не, мило. Няма, ако не забравяш да внимаваш и да не мислиш за това… нещо. За нещото, което понякога правиш, когато си ядосана или изплашена.“

„Какво е то? — изхлипа Чарли. — Какво е то, кажете ми какво е, аз дори не знам, няма да го правя никога, обещавам!“

Мама отговори: „Доколкото знаем, миличка, то се нарича пирокинеза. Означава да можеш понякога да палиш огън само като си помислиш за това. Обикновено се случва, когато хората са разстроени. Някои хора, изглежда, имат тази… тази сила през целия си живот, без дори да подозират за нея. А други… други силата ги обзема в един миг и те…“ Езикът й не се обръщаше да го изрече.

„Те се самоизгарят — довърши татко. — Както ти, когато беше малка и си подпали косата, да. Но ти можеш да контролираш тази сила, Чарли. Трябва. И Господ знае, че вината не е твоя.“ Те срещнаха очи с мама за миг и сякаш нещо мина между тях.

Стиснал я в прегръдката си, татко продължи: „Понякога не можеш да го спреш, зная. То става случайно, както като беше малка се заиграваше и забравяше да отидеш до тоалетната навреме. Наричахме го на шега «произшествие» — помниш ли?“

„Вече не го правя.“

„Да, разбира се. Скоро ще започнеш да контролираш и другото по съвсем същия начин. Но засега, Чарли, трябва да обещаеш, че ще се стараеш никога, никога, никога да не се разстройваш така. Така, че да палиш. А ако се случи, ако не можеш да се овладееш, изтласкай го далече от себе си. В кофата за боклук или в пепелника. Гледай да го изкараш навън, да го потопиш във вода, ако има някъде наоколо.“

„Но никога не го насочвай към човек — подхвана мама, със застинало, бледо и сериозно лице. — Това е много опасно, Чарли. Направиш ли го, ще си много лоша. Защото може… — тя се насили да стигне докрай — може да убиеш човек.“

Тогава Чарли се разрева истерично, от ужас и разкаяние, защото двете ръце на мама бяха превързани и тя се досети защо татко й прочете всички тези страшни истории. Защото предния ден, когато мама не я пусна да отиде на гости на Дийни, задето не си е разтребила стаята, Чарли много се ядоса и изведнъж огненото нещо подаде глава както винаги — отнякъде, като някакво зло дяволче от кутийка, и тя в яда си го избута към майка си и ръцете на мама пламнаха. И това не беше прекалено лошо,

(можеше да бъде и по-лошо, можеше да бъде лицето й)

защото мивката бе пълна със сапунена вода за чиниите, не беше прекалено лошо, но беше МНОГО ЛОШО и тя бе обещала на двамата никога, никога, никога…

Топлата вода барабанеше по лицето, по гърдите, по раменете й, обвиваше я в топъл пашкул, разсейваше спомените и тревогите. Татко каза, че всичко е наред. А щом татко казва, значи е така. Той е най-умният човек на света.

Мислите й се пренесоха от миналото към настоящето и тя се сети за мъжете, които ги преследваха. Те са от правителството, обясни татко, но не от добрата му част. Работят за правителството в отдела, наречен Арсенала. Те ги преследваха непрестанно. Навсякъде, където отидеха, след известно време се появяваха и мъжете от Арсенала.

Чудя се как би им харесало, ако ги подпаля? — студено се запита нещо в нея и тя стисна очи, виновна и ужасена. Не бива да мисли така. Лошо е.

Чарли се пресегна и рязко затвори крана за топлата вода. Следващите две минути стоя разтреперана, сгушила слабото си телце под леденостудените игли на струята, преодолявайки силното си желание да излезе.

Когато имаш лоши мисли, трябва да платиш за тях.

Дийни й бе казала така.