Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firestarter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 153 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.

ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.

 

Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Подпалвачката
Firestarter
АвторСтивън Кинг
Първо издание29 септември 1980 г.
САЩ
ИздателствоViking Press
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър, научна фантастика, трилър
ISBNISBN 0451167805
Подпалвачката в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.

Сюжет

Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.

20

Дон Джулс се бе оказал в позицията на главнокомандващ поради липса на други желаещи. Той удържа хората, колкото можа, след започването на пожара, убеден, че малкото момиченце ще побегне в техния обсег на обстрел. Когато това не се случи — агентите пред конюшнята започнаха да долавят с по някой поглед какво е станало с онези зад нея, — реши че не може да чака повече, ако иска да ги задържи. Започна да се придвижва напред и останалите тръгнаха с него… но лицата им бяха напрегнати и вкаменени. Те вече не приличаха на мъже, тръгнали на лов за патици.

Тогава от вътрешната страна на двойните врати бързо се раздвижиха сенки. Тя излизаше. Оръжията се вдигнаха: двама стреляха преди навън да се е появило каквото и да било. После…

Но не беше момиченцето; бяха конете, шест, осем, десет, с избила по козината им пяна, с въртящи се очи, обрамчени в бяло, обезумели от страх.

Хората на Джулс, с пръсти на спусъците, откриха огън. Дори онези, които отначало се въздържаха да стрелят, като видяха, че излизат коне, а не човешки същества, изглежда бяха неспособни да спрат, след като колегите им започнаха. Това беше касапница. Два коня паднаха на колене, единият, цвилейки нещастно. В яркия октомврийски въздух бликна кръв и слегна тревата.

— Престанете! — кресна Джулс. — Престанете, дявол да ви вземе! Престанете да стреляте по тия проклети коне!

Със същия успех можеше да бъде крал Кнут и да дава заповеди на прилива. Мъжете — изплашени от нещо, което не можеха да видят, напрегнати до краен предел от бръмченето на алармената инсталация, положението яркожълто, огъня, който вече бълваше плътни черни облаци дим към небето, и силното буууммм на експлодиралия бензин за трактори — на края разполагаха движещи се мишени, по които да стрелят… и те стреляха.

Два коня лежаха мъртви на тревата. Друг беше паднал наполовина върху чакълената алея и хълбоците му бързо се издигаха и спадаха. Три други, полудели от страх, свърнаха наляво и се отправиха към неколцината мъже, пръснати там. Те отстъпиха със стрелба, но на единия краката се преплетоха и пищейки, той беше стъпкан.

— Престанете! — крещеше Джулс. — Престанете! Прекратете… прекратете огъня! Дяволите да ви вземат, престанете да стреляте, тъпаци!

Но касапницата продължаваше. Мъжете презареждаха оръжията си със странни, безизразни лица. Много от тях, подобно на Рейнбърд, бяха ветерани от Виетнамската война и лицата им носеха мрачния, сгърчен израз на хора, които отново преживяват с безумна сила стар кошмар. Няколко души бяха престанали да стрелят, но те бяха малцинство. Пет коня лежаха ранени или мъртви на тревата и алеята. Няколко бяха избягали, между тях и Некромант, развял опашката си като бойно знаме.

— Момиченцето! — изпищя някой, сочейки към вратата на конюшнята. — Момиченцето!

Беше твърде късно. Касапницата на конете току-що бе приключила и вниманието им бе раздвоено. По времето, когато се извърнаха към мястото, където Чарли стоеше с наведена глава, дребничка и смъртоносна в дънковото си костюмче и тъмносини три-четвърти чорапи, вълните от огън вече бяха започнали да се излъчват радиално от нея към тях, като нишки на някаква носеща смърт паяжина.