Стивън Кинг
Подпалвачката (44)

13

— Здравей, Анди — усмихна се Ал Стайнович. — Здравей, Чарли.

Ръцете му бяха празни, но сакото му бе разкопчано. Зад него другият мъж стоеше нащрек до колата, с ръце на хълбоците. Втората кола спря зад първата и от нея се изсипаха още четирима мъже. Всички коли спираха, всички мъже излизаха. Анди преброи дванайсет, след което престана да брои.

— Махайте се — изписка немощно Чарли в хладния ранен следобед.

— Голяма гоненица падна — подхвърли Ал на Анди и се обърна към Чарли: — Мила, недей…

— Махайте се! — кресна тя.

Ал вдигна рамене и обезоръжаващо се усмихна.

— Страхувам се, че не можем, мила. Изпълняваме заповеди. Няма да направим нищо лошо нито на теб, нито на татко ти.

— Лъжец такъв! Имаш заповед да го убиеш, зная!

Анди заговори и за негово учудване гласът му не трепна.

— Съветвам ви да послушате дъщеря ми. Сигурно ви е известно защо искат да я хванат. Разбрали сте за войника на летището.

О. Дж. и Норвил Бейтс се спогледаха с тревога.

— Елате в колата и всичко ще обсъдим — предложи Ал. — Честна дума, няма да стане нищо, освен…

— Знаем какво ще стане — прекъсна го Анди.

Мъжете от последните две-три коли бяха образували кордон и с привидно нехайни стъпки напредваха към верандата.

— Моля ви — вдигна очи Чарли към мъжа с удивително жълтото лице. — Не ме карайте да правя нищо.

— Няма смисъл, Чарли — спря я Анди.

Ърв Мандърс излезе на верандата.

— Нямате право да влизате тук — заяви той. — Веднага напуснете моята собственост.

Трима от агентите на Арсенала се бяха приближили до предните стъпала на верандата и се намираха на осем-девет метра вляво от Анди и дъщеря му. Чарли им хвърли предупредителен, отчаян поглед и те спряха — за момента.

— Ние сме правителствени агенти, сър — обясни Ал Стайнович учтиво. — Тези двамата трябва да бъдат разпитани, нищо повече.

— Все ми е едно, ако ще дори да са убили президента — изкрещя на пресекулки Ърв. — Покажете ми заповед за арест или се махайте, за Бога, от моята собственост.

— Ние нямаме нужда от заповед — каза Ал. Гласът му вече бе поръбен със стомана.

— Имате нужда, освен ако тази сутрин съм се събудил в Съветския съюз — извика Ърв. — Изчезвайте, и то бързо. Това е последната ми дума.

— Ърв, прибери се! — проплака Норма.

Анди долови появата на нещо странно във въздуха около Чарли, нещо подобно на електрически заряд. Космите по ръцете му внезапно започнаха да се изправят и да мърдат като водорасли в невидим прилив. Взря се в личицето на дъщеря си и забеляза странната промяна в израза й. „То идва — помисли си безпомощно. — То идва, Господи, идва!“

— Изчезвайте! — изкрещя той на Ал. — Не разбирате ли какво ще направи? Не можете ли да го усетите? Не ставайте глупак, човече!

— Моля ви — Ал се извърна към тримата мъже в другия край на верандата и недоловимо им кимна. После върна поглед към Анди. — Само да обсъдим…

— Внимавай, Франк! — викна Ърв Мандърс.

Тримата мъже в края на верандата се втурнаха неочаквано към тях, изваждайки оръжието си в движение.

— Стойте! Стойте! — дереше се единият. — Не мърдайте! Ръцете на…

Чарли се обърна към тях. И тутакси още шестима, между които Джон Мейо и Рей Ноулс, се хвърлиха с извадено оръжие към стъпалата на верандата.

Очите на Чарли леко се разшириха и Анди усети как нещо парливо, обгърнато от загрят въздух, мина покрай него.

Тримата мъже бяха изминали половината път, когато косите им пламнаха.

Прогърмя изстрел, оглушително силен, който откърти към двайсетсантиметрова треска от подпорния стълб на верандата. Норма Мандърс писна, а Анди се сви. Но Чарли сякаш не забеляза. Лицето й беше замечтано и замислено. Едва загатната усмивка, тип Мона Лиза, трептеше на устните й.

„Прави й удоволствие — помисли си Анди ужасен. — Затова ли толкова се страхува от него? Защо й е приятно?“

Чарли се обърна отново към Ал Стайнович. Тримата мъже, които бе изпратил да нападнат Анди и Чарли, бяха забравили дълга си към Бога, родината и Арсенала. Те се мъчеха да угасят пламъците върху главите си и стенеха. Задушливата миризма на горена коса изпълни околността.

Прозвуча нов изстрел. Един прозорец се разби.

— Не по детето! — извика Ал. — Не по детето!

Анди беше сграбчен грубо. Верандата закипя от суетящи се мъже. Издърпаха го в суматохата до перилата. После някой се опита да го повлече другаде. Чувстваше се като въже, теглено от два отбора в противоположни посоки.

— Пуснете го! — ревеше гръмогласно Ърв Мандърс. — Пуснете…

Гръмна друг пистолет и Норма отново запищя, зовейки непрестанно името на мъжа си.

Чарли погледна Ал Стайнович и изведнъж студеният, самоуверен израз изчезна от лицето му и то се разкриви от ужас. Жълтият му цвят се насити и стана направо кашкавален.

— Не, недей… — промълви той с почти разговорен тон. — Недей…

Невъзможно бе да се определи откъде тръгна огънят. Панталонът и спортното му сако лумнаха едновременно. Косата му щръкна като запален храст. Той отстъпи с писък, блъсна се в колата си и се завъртя към Норма Бейтс с протегнати напред ръце.

Анди отново почувства милувката на загретия, раздвижен въздух, сякаш покрай носа му прелетя с космическа скорост нажежен патрон.

Лицето на Ал Стайнович пламна.

За миг той замръзна в безгласен писък под прозрачната огнена обвивка, а после чертите му се сляха и потекоха като топяща се лой. Норвил рязко се дръпна от него. Ал Стайнович се превърна в горящо плашило. Препъвайки се, той затича слепешком по алеята, размахал ръце, а после рухна по очи до третата кола. Изобщо не личеше, че е човек: изглеждаше като горящ вързоп парцали.

Замръзнали по местата си, мъжете на верандата наблюдаваха втрещено неочакваната огнена сцена. И тримата с подпалените коси бяха успели да се изгасят. Безспорно щяха да изглеждат странно в бъдеще (колкото и кратко да беше то): късо подстриганите им според правилника прически се бяха превърнали в шапки от почернели, заплетени фъндъци пепел.

— Махайте се! — изграчи Анди дрезгаво. — Бързо се махайте. Тя не е вършила подобно нещо досега и не знам дали може да спре.

— Аз съм добре, тате — обади се Чарли спокойно, със странно безразличие. — Всичко е наред.

И тогава загърмяха колите.

Експлозиите започваха откъм задната част: по-късно, когато си припомняше произшествието във фермата на Мандърс, Анди беше сигурен в това. Всичките гръмваха откъм задната част, където бяха резервоарите с бензин.

Светлозеленият плимут на Ал избухна пръв с приглушен тътнеж. От задната му част се издигна ослепително ярка топка от пламъци. Задният прозорец се пръсна към вътрешността на купето. Фордът, с който бяха дошли Джон и Рей, го последва няма и две секунди по-късно. Остри парчета метал се разхвърчаха из въздуха и затракаха по покрива.

— Чарли! — извика Анди. — Чарли, спри!

Ала със същия спокоен тон тя съобщи:

— Не мога.

Третата кола хвръкна във въздуха.

Някой се затича. Друг го последва. Мъжете на верандата започнаха да отстъпват. Дръпнаха отново Анди, ала той се запъна и внезапно го пуснаха. Изведнъж те всички побягнаха, с побелели лица и невиждащи очи. Единият от мъжете с овъглените коси се опита да прескочи перилата, закачи си крака и падна с главата напред в малката градинка, където преди време Норма бе садила фасул. Коловете, около които се бе увивал фасулът, още си стояха там и един от тях се заби в гърлото му и излезе от другата страна със зловещо изклокочване, което Анди запомни за цял живот. Нещастникът се замята из градинката като пъстърва на сухо, с фасуления прът, забит като стрела във врата, хъхрейки и обливайки с кръв предницата на ризата си.

Една подир друга и останалите коли хвръкнаха във въздуха като оглушителен наниз фишеци. Двама от бягащите мъже бяха изхвърлени като парцалени кукли от взривната вълна, единият пламнал от кръста надолу, другият посипан с парченца армирано стъкло.

Във въздуха се издигаше тъмен, мазен пушек. Отвъд алеята далечните поля и хълмове се извиваха и гърчеха през топлинната завеса, сякаш трепереха от ужас. Навсякъде, с неспирно писукане, тичаха обезумели пиленца. Изведнъж три от тях избухнаха в пламъци и се втурнаха сляпо — бягащи топчици огън, — за да паднат от другата страна на двора.

— Чарли, спри веднага! Спри!

Огнена диря хукна по диагонал през двора — гореше пръстта под права линия, сякаш бе посипана с барут. Пламъкът достигна до дръвника, със забитата брадва на Ърв, направи ефирен кръг около него и изведнъж скочи вътре. Дръвникът лумна в пламъци.

— ЧАРЛИ, ЗА БОГА!

Пистолетът на някой от агентите на Арсенала лежеше в края на поляната между верандата и пламтящата редица коли на алеята. Изведнъж патроните в него започнаха да гърмят в серия от остри, пукащи експлозии. Пистолетът заподскача зловещо из тревата.

Анди зашлеви с всички сили дъщеря си.

Главата й се люшна назад, сините й очи гледаха зареяно. После тя се взря в него учудена, обидена и замаяна и той изведнъж се почувства затворен в капсула от бързо нарастваща топлина. Пое въздух, който му се стори като течно стъкло. Космите в носа му сякаш се накъдриха.

„Самозапалване — помисли си Анди. — Хвръквам във въздуха от самозапалване…“

После капсулата изчезна.

Чарли се олюля и вдигна ръце към лицето си. И тогава през пръстите й се изви един пронизителен писък на такъв ужас и мъка, че Анди се изплаши да не е загубила разсъдъка си.

— ТАААААТЕЕЕЕЕЕ…

Той я прегърна, притисна я.

— Шшшт. О, Чарли, мила, шшшт.

Чарли млъкна и се отпусна. Беше припаднала.