Боби Смит
Вземи сърцето ми (35)

Епилог

— Прекрасно е… — въздъхна Тори, която стоеше до Алекс на брега на езерото. Водата бе гладка като огледало и отразяваше зеления балдахин на приведените клони и цветовете на разцъфналите храсти, които я заобикаляха. Беше истински рай, подобен на техния оазис.

— Красиво почти колкото теб — отговори Алекс, като я погледна. Нямаше търпение да види отново своето любимо място от детството си и беше довел Тори в момента, в който пристигнаха в имението Хънтингтън. Алекс се огледа наоколо и откри, че паметта му не бе преувеличила красотата на езерото, защото го намери прекрасно, както го помнеше.

Тори бе въодушевена от това, че той я бе довел тук, и се приближи към него, като обви ръце около врата му.

— Разбирам защо го харесваш. Тук е много спокойно… и безлюдно. — Тя се изправи на пръсти, за да го целуне.

— Това бе моето съкровище, когато бях момче. Идвах тук с дядо и пускахме корабчето. Още тогава мечтаех да стана морски капитан, дори когато… — За момент в погледа му се появи замечтаност.

— Радвам се, че нещата се наредиха добре с Тарик и останалите.

Алекс се усмихна:

Дядо наистина има влияние и с положителност знае как да го използва. Почувствах се облекчен едва когато чух, че ги е освободил всички и те са на път към Алжир.

— Съжалявам, че изгуби „Ятаган“ — каза Тори. — Знам какво означаваше за теб.

Алекс остана тъжен за момент, но след малко каза с насмешка:

— Все още имам оригиналния „Ятаган“…

Той се отмести, за да вземе играчката, която беше донесъл, и гордо й показа прясно изписаното име на едната страна.

— Дядо го написа за мен.

Тори бе толкова щастлива, че очите й се насълзиха.

— Обичам те, Алекс, и се надявам, че си щастлив.

Усети закачката в гласа й и се върна при нея.

— Разбира се, че съм щастлив. Нали сме заедно! Върнах се отново при дядо и сключих мир с Джоунс. — Алекс не успя да сдържи усмивката си, като си спомни изражението на Джоунс, когато й подари чисто нов чадър след завръщането им от медения месец!

— Мисля, че ако аз не бях се омъжила за теб, тя щеше да го направи.

— А, не знам… — засмя се Алекс. — Винаги съм мислил, че Тарик е слабото й място.

— Никога! Харесваше теб, но трябваше да ме защитава, нали знаеш.

— И свърши чудесна работа. Поне за малко. Радвам се, че сега се провали.

— Аз също. — Тя го целуна нежно. — Ще ти липсва ли домът в Алжир? Май се отказа от прекалено много неща заради мен.

— Не, Тори. От нищо не съм се отказал. Спечелих целия си живот. А и това не означава, че никога няма да видя отново Малик, леля Катрин и Хасим. Ще отпътуваме след няколко месеца с дядо до Алжир. Какво повече мога да искам? Животът ми е чудесен. А какво ще кажеш за твоя?

— О, Алекс, знаеш, че съм щастлива. Все още ми е трудно да повярвам, че нещата се подредиха по този начин, но не съм толкова глупава, за да мисля, че ще изкарам чак такъв късмет.

— Значи така, наистина си била влюбена в годеника си?

— Разбира се — каза тя с насмешливо достойнство. — Просто не осъзнавах през цялото време, че това си ти.

Алекс пусна „Ятаган“ в езерото и се отдръпна, за да го наблюдава как плава по гладката вода. Главата му бе изпълнена със спомени за приключенията, за които бе мечтал като дете, и се чудеше на обрата в живота си.

Тори остана на място и погледна Алекс. Любовта й я изпълни с топлина. Изправен до брега, в панталон и бяла риза, изглеждаше като истински джентълмен и тя не успя да въздържи усмивката си. Той беше нейният пиратски капитан, нейният емир, а сега бе нейният английски благородник. И тя го обичаше във всичките му превъплъщения.

Тори се приближи до него. Без да проговори, обви ръце около кръста му и го целуна.

— Обичам те, Александър!

Той се усмихна и прие непроизнесената й покана.

— Аз също те обичам.

Алекс с лекота я вдигна на ръце и я положи на меката трева. Легна върху нея, покри тялото й със своето и я целуна отново.

— Колко усамотено е това място! — въздъхна Тори.

— Да, много — промълви той.

— Мисля, че може да стане и мое любимо място.

Алекс и Тори се прегърнаха, а „Ятаган“ плаваше по гладката повърхност на слънчевото езеро. Наслаждаваха се на любовта си в усамотението на своя рай и знаеха, че животът им заедно ще бъде щастлив, както плаването на „Ятаган“.