Боби Смит
Вземи сърцето ми (24)

Двадесет и четвърта глава

Бе късно през техния втори и последен ден в пустинята. Серад и Хасим яздеха бавно към лагера, когато Хасим забеляза колко кротка е станала кобилата на брат му.

— Май най-после успя да подчиниш това животно — засмя се тихо той.

— По-рано бе игрива, но сега я държа здраво в ръцете си — съгласи се Серад със странното усещане, че му е по-приятно да я язди, когато сякаш има някакво състезание между тях.

— Може би е така и с повечето жени — отбеляза Хасим. — Интересни са за известно време, но после стават досадни.

— Не и Тори. Съпругите ти са научени да се подчиняват. Живеят, за да ти доставят удоволствие.

— Знам — усмихна се широко Хасим.

— Няма ли да ти е приятно да прекараш известно време с интелигентна жена, която говори каквото мисли, а не това, което знае, че искаш да чуеш?

Хасим бе озадачен. Вероятността някоя от жените му да изкаже мнение, противоположно на неговото, противоречеше на всичко, на което го бяха учили.

— Намирам го интригуващо. Тори е открита и не се колебае да ми каже своето мнение за нещата. Мисля, че се възхищавам от дързостта й. Много е смела.

— Как тогава ще я държиш в подчинение? — Хасим бе озадачен и се чудеше защо разумен мъж съзнателно ще си създава главоболия.

— Не искам да подчинявам Тори. Искам тя да дойде при мен, защото го желае, а не защото съм я накарал.

— А ще желае ли?

— Надявам се, че скоро — отвърна унило той.

— Значи затова не искаш да се разделиш с нея? — рече Хасим замислено. — Тя те е предизвикала.

— С изключение на леля ми, не съм срещал друга като Тори — призна Серад.

— Раби е специална — съгласи се Хасим, като си мислеше за жената, влязла в живота на баща му и донесла толкова промени. — Чувствам я близка, но все още не ми е ясно защо, след като баща ми престана да обръща внимание на другите си жени, тя отказва да се омъжи за него.

Серад също се чудеше на това. Живееха в Алжир почти двадесет години, а Раби не се съгласяваше. Бе останала в харема му само като наложница.

Серад тъкмо щеше да изкаже мнението си, когато забеляза газела в далечината. Притисна пети в хълбоците на коня и препусна след грациозното животно. Дотук в лова на дивеч бе наравно с Хасим. Но сега имаше намерение да излезе напред със следващия изстрел.

Хасим обаче също бе готов да участва в надпреварата. Той бързо последва Серад. Всеки от тях мислеше, че ще повали първи плячката. Яздеха бързо, твърдо решени да докажат необикновеното си умение с оръжието. Обаче и двамата пропуснаха и газелата се скри.

— Сгреши за моето отслабнало зрение и старческа немощ — засмя се Хасим, когато Серад приближи коня си. — Изглежда, и двамата сме загубили уменията си.

Серад също се засмя:

— Мисля, че умът ми е някъде другаде. Май открих друго предизвикателство, което съм готов да приема. Наградите там повече ме привличат.

По-късно, след падането на нощта, двамата мъже се оттеглиха, за да отпочинат преди връщането в Алжир на следващата сутрин. Всеки лежеше буден в палатката си и мислеше за това, което си говориха през деня. Хасим отново си спомни думите на Серад и се почуди какво ли е да имаш жена, която не се втурва незабавно да изпълни всяка твоя прищявка. Бяха го учили, че жените нямат собствена воля и са създадени за удоволствие. Идеалната жена, както му казваха, ще го облекчи, когато е уморен, ще се погрижи за всичките му нужди, ще… Хасим спря. Ако всичко това бе вярно, той притежаваше идеалната жена в харема си. Всичките му съпруги се подчиняваха, готови да му угодят, мълчаливи, освен ако не ги заговориш. Ако те бяха образец, тогава защо той се чувстваше незадоволен?

Хасим отново си спомни за баща си и Раби. Видя любовта им в нова светлина и внезапно го осени мисълта, че наистина може да има нещо повече у жената от това, което предполагаше. Това бе просветление за него и той нямаше намерение да спре дотук. Заспа доволен.

Серад дори и не помисли да легне в палатката си. Тори изцяло бе обзела мислите му и той знаеше, че няма да може да заспи. Седна самотен в тишината на пустинната нощ и си спомни мекотата на плътта и топлината на целувките й. Спомни си и малкия портрет на годеника, когото тя обичаше. Все още не можеше да забрави думите на леля си. Бе настояла да пусне Тори да си върви без уговорки. Но как можеше някога да я остави да си тръгне, като я желаеше толкова много? Серад бе раздразнен от постоянно натрапващите му се съмнения. А бе решителен мъж. Правеше това, което трябваше да се направи. Точно тази страна на личността му го водеше сега, когато трябваше да вземе решение. Изведнъж това, срещу което се бе борил, му се стори много просто. Няма да връща Тори срещу откупа, защото я обича. Ще я задържи, но няма да я насилва или принуждава по никакъв начин. Ще чака, докато тя дойде при него сама. Дотогава ще трябва да се владее. Бе успял по време на пътуването, щеше да успее и сега — бе сигурен. Серад се отпусна назад и за първи път от много дни успя да заспи бързо и да си почине.

На другата сутрин се събуди в добро настроение. Бе доволен, че излязоха на лов, за да може да подреди мислите си. Когато се качиха на конете, Серад бързаше да се върне в Алжир.

 

— Серад се върна? — повтори Тори, учудена защо сърцето й подскочи пред току-що съобщената от Ома новина. През дните, откакто бяха пристигнали в Алжир и Серад незабавно бе изчезнал, чувствата й се колебаеха между радост поради свободата от натрапената му близост в каютата на кораба и раздразнение от факта, че той бе толкова незаинтересуван от съдбата им и ги остави, без да каже нито дума. Той ги бе взел в плен, за да иска откуп, но по всичко изглеждаше, че все още не е направил нищо, за да осъществи намеренията си. Помисли си за завръщането му и раздразнение смени напиращата радост.

— Да, Серад се върна и желае да го посетиш в покоите му.

— Разбирам. — Тори се пребори с изблика на вълнение при новината за поканата му. Каза си, че единствената причина за вълнението, породено от завръщането му, е, че тя и Джоунс ще могат да разберат повече за бъдещето си. Лично към него тя със сигурност не изпитваше нищо. Знаеше кой и какъв е той.

— Помоли да облечеш това, преди да отидеш при него. — Ома повдигна подобна на роба дреха, ушита от смарагдовозелена коприна.

Бе изискана рокля, но би разкрила повече, отколкото би скрила. Бе дреха, създадена за удоволствие на мъжа.

— Кажи на Серад, че ще се радвам да го посетя, но ще нося моите собствени дрехи. Благодаря! — изрече твърдо Тори. Веднъж вече почти се бе отдала на силата на неговата страст и нямаше никакво намерение да се поставя в такава ситуация отново. Щеше да облече собствените си дрехи, за да бъде спокойна.

Ома изглеждаше шокирана.

— Но вие не можете да направите това…

— Със сигурност мога — отвърна гордо тя. — Вземи тази дреха обратно. Няма да имам нужда от нея.

— Мога да отида при Серад и да му предам отказа ви. Той много ще се разгневи.

— Тогава не му казвай. Аз ще му кажа сама, когато отида при него — отвърна Тори със самочувствие.

Ома я смяташе за глупава жена и се опита бързо да измисли начин, за да я накара да облече копринената дреха. Идея проблесна в съзнанието й и тя отвърна меко:

— Както желаеш. Ще влезеш ли в банята? Имаш поне час.

Тори се съгласи и последва прислужничката. Ома приготви банята и се усмихна одобрително, когато Тори потъна в мраморната вана и отпусна главата си назад. Търпеливо я изчака да затвори очи, както обикновено, и да потопи главата си във водата. Почувства се като победителка в момента, в който Тори изглеждаше напълно отпусната, и тихо събра английските й дрехи. След това излезе от стаята и побърза да се отърве от тях. Върна се обратно и забеляза, че Тори не е усетила нейното отсъствие. Благодари на Аллаха за помощта му в тази измама. Ома чувстваше, че господарят й ще бъде доволен от хитрината й и започна да помага на Тори да се приготвя.

Тори се измъкна, изправи се във ваната и се огледа.

— Къде са нещата ми? — попита тя. Очакваше дрехите да бъдат там, където бяха оставени, и бе смаяна, че ги няма — всичките. Очите й се свиха с подозрение и погледна към слугинята, която изглеждаше необикновено спокойна, държейки хавлията.

— Ома?

— Серад иска да облечеш други дрехи. Няма да позволя да го разочароваш — твърдо отговори тя, показвайки чии желания изпълнява.

Тори почувства как гневът се надига в нея, сграбчи хавлията от ръцете на Ома и я обви около себе си.

— Не ме интересува дали ще се харесам на Серад. Отказвам да нося това нещо…

— Мис Тори? — Джоунс бе чула разправията и се втурна в банята. — Какво има?

— Серад се е върнал — отговори тя.

— Защо си ядосана? Това, че се е върнал е добре. Сега ще можем да разберем нещо относно нашето завръщане у дома…

— Не, това не е добре. Серад очаква да облека това, когато отида при него — обясни тя, като посочи красивата дреха, която Ома държеше.

— О! — Джоунс застина пред гледката на изкусителната дреха.

— Казах на Ома, че няма да я облека. И тя открадна дрехите ми, но аз пък няма да отида при Серад.

Хитра усмивка освети лицето на Джоунс при мисълта, която я осени.

— Разбира се, че ще отидеш да го видиш. Това е единственият начин, по който можем да разберем нещо — рече тя. — Имам една идея. Ела с мен…

— Какво имаш предвид, Джоунс?

— Ома може да е взела дрехите ти, но не и моите — отвърна старата жена и очите й проблеснаха лукаво. Тори бе много по-висока от нея, но нямаше значение. Те влязоха в спалнята и тя извади една стара износена дреха от сандъка си. — Ето, сложи това с моята благословия и сърдечно одобрение. Мисля, че ще изглеждаш като истинска английска лейди. Нали?

Тори не можеше да не се засмее на идеята й. Държеше дрипавата рокля до гърдите си.

— Благодаря ти, Джоунс! Мисля, че никога не съм била благодарна толкова много за дреха, взета назаем.

Ома гледаше от вратата и дори не прикриваше нещастното си изражение. Серад с радост бе изпратил прекрасната изумрудена коприна, за да я носи Тори. Бе сигурна, че той няма да е доволен от това, но не знаеше какво да направи. Тези две упорити жени не приличаха на онези, които тя познаваше. Не бе сигурна как господарят й ще реагира на това, че Тори открито не се подчини на нарежданията му.

Джоунс видя, че Ома я гледа с неодобрение.

— Може да си тръгваш. Ще те извикаме, когато мис Виктория е готова.

Когато Ома си тръгна, Джоунс се обърна към Тори:

— Готова ли си?

— Повече от готова.

Ръкавите бяха къси и маншетите стояха високо над китките на Тори. Яката бе твърде тясна и трябваше да бъде оставена незакопчана. Нагръдникът я стягаше, полата беше на пет инча от пода, разкривайки нежния й глезен и част от стройния й прасец.

Джоунс се отдръпна, за да я огледа.

— Е, щях да бъда по-щастлива, ако тежах с 30 паунда повече, когато си ших тази дреха, но се боя, че това е най-доброто, с което разполагаме в момента.

— Ако не правя резки движения, всичко ще мине добре — опита се да я увери Тори. — Може да изглеждам нещастна, по все пак чувствам, че по-лесно ще се справя със Серад в тази дреха, отколкото в копринената.

— Бъди внимателна, мис Виктория! — предупреди я Джоунс. Тя се безпокоеше за намеренията на Серад и способностите на младата довереница да се справи с него. Той бе много красив, силен мъж, а Тори все още не бе срещала друг като него. Ако имаше още нещо, което Джоунс може да стори, за да я защити, щеше да го направи. Но тя се довери на острия ум на Тори и на своите страстни молитви.

— Ще се пазя, Джоунс.

Те се погледнаха разбиращо и след това повикаха слугинята. Ома се появи на вратата, готова да отведе Тори при Серад, и очите й се разшириха учудено при вида на дрехата, която господарката й бе облякла.

— Да тръгваме — каза Тори.

Ома просто кимна, знаейки, че е безполезно да се противопостави. Серад ще се справи. Тя безмълвно я поведе към покоите му.

Серад очакваше Тори в малката стая, долепена до спалнята му, която, служеше за дневна. Бе се изкъпал и облякъл риза и панталони за вечерта. С нетърпение очакваше да я види. Бе невъзможно да стои на едно място и да бъде търпелив. Крачеше из стаята и най-после застана до прозореца, през който се откриваше гледка към градината.

Серад се опита да отдаде дължимото на красотата на дърветата и цветовете, но мисълта му бе изцяло обзета от Тори, както бе всеки миг след раздялата им. Искаше да я види, да говори с нея, да я държи и да я целуне още веднъж. Споменът за тези няколко изгарящи минути, когато я държеше в прегръдките си в каютата, нямаше да избледнее и…

— Господарю Серад! — един от слугите му стоеше на вратата.

— Да? — Той се обърна изненадан.

— Жената е тук.

— Доведи я при мен — отвърна той, учуден от трептенето на собствения си глас.

Серад гледаше към вратата в очакване Тори да се появи.

Моментът, който бе очаквал с нетърпение. Тази нощ той бе сигурен, че ще я направи своя. Това, което бе започнало в каютата, щеше да бъде доведено до щастлив край.

Серад си помисли за изумруденозелената копринена дреха, която бе избрал за нея, защото знаеше колко ще й отива и се надяваше, че тя ще я хареса. Дори бе купил и огърлица, изработена от злато и изумруд — за да замени верижката и медальона, който й бе отнел. Дълго бе търсил, за да намери хубав камък и когато очите му попаднаха на красивата скъпоценност, той знаеше, че е открил това, което търси. С нетърпение очакваше да закрепи украшението на врата й и да види блестящия камък, почиващ между гърдите й.

Звук подсказа на Серад, че тя е близо и очакването му нарасна. Съзнанието му бе изпълнено с видения за Тори, носеща изумрудената дреха. Тя се появи и той премигна изумен. Това бе Тори наистина, но определено не носеше изумрудената рокля. Тори бе облякла една много семпла, много къса, много тясна, много английска дневна рокля.

— Искал си да ме видиш? — Тори невинно изрече думите и се придвижи към входа на покоите на Серад. Беше подготвена за гневно избухване и вярваше, че самата е достатъчно ядосана, за да устои срещу евентуалното противопоставяне. Но това, което не бе очаквала, бе, че когато се изправи лице в лице със своя похитител, ще се изпълни с непознат копнеж. Той беше толкова висок и така неземно красив! Погледът й бе жаден за него, макар че опита всичко, за да отхвърли внезапното осъзнаване, че той й бе липсвал и тя с вълнение е очаквала да се върне.

Серад бе онемял от дръзкото потъпкване на заповедите му и можеше само да стои и да я гледа. За кратко го обзе недоволство и той сякаш загуби мисълта си. После внезапно, осъзнавайки, че пред него стои Тори, избухна в смях. Серад не знаеше как може да е бил толкова глупав, че да очаква да направи нещо, което той е искал. Винаги бе успявала да го изненада в постоянната борба на волите им и той разбра, че е глупаво да го забравя.

Тори очакваше яростна реакция и неговият смях напълно я обезоръжи. Знаеше, че трябва да остане ядосана, тъй като му бе сърдита, но след това огледа себе си и разбра всъщност колко комична изглежда в тези дрехи. Започна да се смее неудържимо.

Смехът й звучеше толкова мелодично, че Серад внезапно спря. Погледът му се насочи към прекрасното й лице. После се плъзна надолу, проследявайки нежната извивка на шията й, нагръдника на тясната й рокля. Споменът за целувките, с които тя го бе дарила, се върна с пареща сила и тръпката на желанието отново премина през него. Той я желаеше…

Тори забеляза, че Серад не се смее и повдигна очи, усетила изпитателния му поглед. Изражението му бе сериозно.

Тя застина.

Той ти бе липсвал… той се върна! Някакъв вътрешен глас й шепнеше. Но последните отблясъци на разума стремително заглушиха зова на сърцето й. Това е Серад, опитваше да си напомни тя, мъжът, който те отведе в пленничество. Имаше някаква първична страст в него и макар че тя се страхуваше, привличаха я сили, които не разбираше.

— Защо не си облякла роклята, която ти изпратих, Тори? — попита най-накрая Серад. Тонът му бе дълбок и леко заплашителен. Пристъпи напред.

Тори инстинктивно се отдръпна.

— Предпочитам да нося моите дрехи — отговори тя.

— Трудно бих повярвал, че тази рокля е твоя — отбеляза той и погледът му отново се плъзна по тялото й. — Сигурно с на твоята по-ниска компаньонка?

— Прав си. На Джоунс е — отвърна тя с гордо спокойствие. — Бях принудена да я взема, защото Ома открадна моите неща.

— Ома „открадна“ дрехите ти? — попита недоверчиво Серад.

Слугите му бяха безукорно честни.

— Да. Когато отказах да нося дрехата, която ти си изпратил, тя взе моите. Мислила е, че ще бъда принудена да облека това, което ти ми изпращаш.

— Но ти се оказа твърде хитра. — Серад довърши мисълта й. — Трябваше да предупредя Ома за теб.

Той тръгна към нея. Непокорният й дух го привличаше като любовен еликсир и той започна да губи контрол над себе си. Изведнъж му се прииска — не, пожела — да съблече дрехата от красивото й тяло.

— Изглежда, по време на моето отсъствие си забравила много от уроците, на които те учих.

— Нищо не съм забравила — отвърна тя, запазвайки самообладание.

— О, мислех, че си разбрала, че аз съм победителят и господарят.

— Може да си по-силен сега, но никога няма истински да ме покориш. — Тори продължи да се противопоставя на неговите, а и на собствените си копнежи. За момент в очите му проблесна гняв и това я предупреди, че настъпва в опасна зона, но бе твърде увлечена, за да обърне внимание.

— Точно там грешиш — отвърна бавно Серад и погледът му потъмня. — Няма нужда да те покорявам.

— Аз никога не ще бъда твоя.

— Ти вече си. — Той се изсмя тихо и протегна ръка, като започна да си играе с най-горното копче на нагръдника й. Почти без усилие успя да го откопчее и дрехата се разтвори от само себе си, разкривайки малка изкусителна част от гърдите й.

— Недей… — Тя леко се отдръпна при допира му.

— Глупаво е да криеш прелестите си от мен, Тори, знаеш, че дори и да се опитваш да го правиш, пак ще знам как изглеждаш без дрехи. — Споменът от вида й във ваната, когато бяха на кораба, проблесна сякаш като отмъщение. Почувства как горещият пламък на страстта избухва в него, изгаряйки всички прегради, които си бе поставил.

— Точно затова и взех тази рокля. — По женски Тори бе успяла да усети промяната у Серад. Отдръпна се назад, но почувства допира до студената каменна стена. Нямаше къде да избяга или да се скрие.

— Не бяха ли ти приятни нашите целувки, Тори? — попита нежно той и продължи домогванията си. Изведнъж забеляза несигурност в очите й и самообладанието му го напусна. — Шегата бе добра, но вече свърши. Тъй като си отхвърлила моя подарък, предпочитам да не носиш нищо. Свали тази дреха!

Заповедта му прозвуча с такава арогантност, че Тори почервеня от гняв.

— Не, няма — непреклонно отвърна тя и зелените й очи блеснаха застрашително срещу властната му заповед.

— Няма смисъл да ми отказваш, Тори. Вече знаеш какъв с изходът от всяко противопоставяне между нас. — Приближи се отново до нея. Желанието, което изпитваше, не можеше да бъде сдържано и той вдигна ръка, за да разкопчае другото копче. Тори пое въздух, в последно усилие да го спре положи ръка на гърдите му и повдигна очи към неговите. Искаше да му откаже, но не успя. Искаше да използва Алекс, за да се защити, да спомене любовта си към него и да се опита да обуздае този пират. Но когато се вгледа в тлеещите дълбини на сивия му поглед, усети как в тялото й се ражда отговор на страстната му нужда.

Внезапно Тори също си спомни екстаза, когато за кратко границите между тях бяха изчезнали и те бяха само мъж и жена, пламък и страст. Бе объркана. Бе възбудена. Желаеше го…

— Серад, аз…

— Тори… — Той я целуна и името й се изгуби в стенания.