Флора Спиър
За любов и чест (6)

Глава 5

Време е да ставаш. — С тези думи Парис изля пълна кофа със студена вода върху Алейн. Той изстена и се изправи. Разтърка очи, а после отново се отпусна върху сламата.

— Хайде, Алейн. Късно е вече. Ще забележат отсъствието ни и ще трябва да даваме обяснения.

— Искам да спя. — Алейн зарови глава в сламата.

— Добре! В такъв случай ще трябва да опитам отново. Парис изля още една кофа със студена вода върху Алейн. Втория път той се съвзе по-бързо и започна да крещи на приятеля си. Тогава се появи конярят.

— Хей, какво става тук? — попита той. — Не знаете ли, че като мокрите сламата, ще изгние? Бандити! Махайте се от тук!

— Ние сме гости на барон Рудолф — каза Парис с надменен тон — и не ми харесва начинът, по който говориш с по-високостоящи от тебе.

— Гости, а? — Конярят се изсмя на думите на Парис. — Рудолф обича конюшнята винаги да е в изрядно състояние и когато му кажа какво сте направили вие двамата, ще бъде много ядосан. А сега да видя къде са женичките ви. Не обичам разврата, още повече в конюшнята ми.

— Няма никакви жени. — Алейн се изправи и прегърна Парис през рамото. — Аз съм се отрекъл от тях.

— Тогава си научил много малко в краткия си живот. — Сега по-благоразположен, конярят добави: — По-разумно би било да се махнете от тук и да се преоблечете. Аз ще кажа на момчето от обора да почисти мократа слама.

— Съжаляваме за случилото се. — Парис реши, че ще е добре да умилостиви мъжа, и пъхна една монета в портмонето му. — Приятелят ми не се чувстваше добре през изминалата нощ и се нуждаеше от място, където да почине.

— Попрекалил е с пиенето, а? — каза конярят и с невероятна бързина прибра монетата. Сигурно този човек имаше навик да събира пари от пренощувалите в обора и броят на тези хора не беше малък. Тъмните ъгли на обора бяха най-подходящото място, където оръженосците можеха да доведат някоя красива кухненска прислужница. Самият Парис бе водил жени в чужди конюшни, докато се занимаваше с военни дела.

— Благодарим ти за любезността — каза Алейн, залитайки. Парис мигновено го хвана за ръката.

— Все още си пиян, ако питаш мен — отбеляза конярят. Той съзря двете кани, едната от които беше счупена. Вдигна здравата и каза: — Явно много вино сте изпили снощи.

— Повече отколкото трябваше — отговори Парис, но погледна Алейн и каза: — Ала това не е достатъчно.

— Аха, значи е заради жена — отбеляза конярят, като гледаше как Парис извежда Алейн навън.

Алейн спря в двора и запримигва на ярката слънчева светлина.

— Хайде, първо ще посетим банята — подтикна го Парис. — Сигурен съм, че ще се почувстваш по съвсем различен начин. После ще се обръснеш, ще облечеш нови дрехи, ще се нахраниш и отново ще бъдеш в отлична форма.

— Това, което казах, беше вярно. Отказах се от всякакви жени.

— Тези думи са продиктувани от силното ти главоболие. Не ми приличаш на монах — заговори Парис с характерното си чувство за хумор. — Все пак, ако наистина си толкова луд, че да направиш това отвратително нещо в нейна чест, тогава ще остане една жена, от която няма да си се отказал.

Топлата вода и парата в банята направиха чудо с Алейн. След като облече чисти дрехи и бе избръснат, той наистина се почувства по-добре. Заедно с Парис влезе в големия салон, за да се нахранят и да изпият по чаша топло питие.

Първото нещо, което съзря Алейн, беше Джоан. Тя носеше зелена рокля, а на главата си имаше мрежичка, каквато носеше Ройз предната вечер. Джоан се усмихваше и изглеждаше, че единственото нещо, което виждаше тя, бе Крайспън. Тя го съзерцаваше с любов и възхищение, а той й отвръщаше със страст и топлина. Всичко това потресе Алейн.

— По дяволите! Защо са станали толкова рано?

— Вече е почти обед — каза му Парис. — Хайде да ги поздравим. Това със сигурност не можем да избегнем, така че да го направим.

— Заповядайте! — каза Крайспън, щом ги забеляза. — Къде се бяхте скрили?

— В конюшнята — отговори Алейн, обърнат към Крайспън, защото не се осмеляваше да погледне Джоан.

— Ха — изсмя се Крайспън, — с някое младо слугинче, предполагам?

— Не, с кана вино — каза Парис. — По-точно с две кани вино. Втората я донесох аз.

— А как са сега главите ви? — Крайспън продължаваше да се смее, без да разбира, че нещо не е наред.

— Главата ми е добре — отговори Алейн и добави тихо: — Само сърцето ми е наранено.

Крайспън не го чу, за разлика от Джоан. Алейн видя слисаното й изражение, видя как от восъчно бледо то стана алено.

— Ще дойдете ли с нас на лов? — попита Крайспън, все още несъзнаващ напрежението между Алейн и Джоан.

— Ще дойдем, но само ако е останала закуска и за нас. — Парис постави ръка върху рамото на приятеля си и го насочи към масата, където имаше хляб, сирене и месо за всички, които искаха да закусят. Отдалечавайки се от Джоан, Крайспън отиде при тях.

— Толкова време ви търсих. Знаете, че женитбата ми няма да промени приятелството ни, нали?

— Нито ще се промени фактът, че сме братовчеди — каза Парис, преди Алейн да може да проговори. — Но една жена винаги променя мъжа.

— Мисля, че го променя към по-добро — каза Крайспън със сериозно изражение. — Джоан е страхотна и изобщо не е толкова срамежлива, колкото се страхувах, че ще бъде. Тази сутрин съм много щастлив.

— Е, това е вече нещо, което се радвам да чуя — Рудолф изникна зад тях. — Добър да е денят ви, младежи. Крайспън, ако може да ми отделиш няколко минути. Искам да поговоря с теб. Смятам, че докато си в Нормандия, аз мога да направя някои неща в Хоугстън от твое име. Чудех се… — Той се отдалечи заедно с Крайспън и остави двамата приятели сами.

— Ако има нещо, което може да промени приятелските ни отношения с Крайспън — Парис се загледа след тях, — това е неговият тъст.

— Той изобщо не одобрява заминаването на младоженците в чужбина — каза Алейн. — И вчера беше гневен заради това.

Те видяха как Крайспън и Рудолф преминаха през салона, видяха и Джоан, която ги последва.

— Не мога да стоя повече в Бенингфорд. Това ме убива — каза Алейн и стана.

— Не можеш да си тръгнеш точно сега — посъветва го Парис. — Крайспън ще иска да знае защо си променил плановете си, след като му обеща да останем тук, докато той и Джоан отпътуват.

— Що за съвет, стари приятелю? — В думите му нямаше хумор. Парис разбра, че той ще избухне. Алейн нямаше да може да се примири да гледа двамата влюбени. Трябваше да се направи нещо, за да бъде излекуван от любовната треска.

— Остани само днес и утре — предложи Парис. — Това ще задоволи Крайспън и няма да обиди Рудолф, което ще се случи, ако си тръгнем по-рано. Ще бъде достатъчно лесно да избегнеш това, което не искаш да виждаш, по време на лова. Самият лов ще ти помогне да се разтовариш. А за вечерта ще трябва да помислим как да се измъкнем от големия салон. Утре вечер ще съобщя, че искам да поема задълженията си в Хоугстън най-сетне. Ще кажа също, че се изморих от безкрайните празненства и пиенето. Крайспън ме познава добре и ще повярва. Ти ще му кажеш, че искаш да ми правиш компания и затова ще дойдеш с мен в замъка. Мисля, че той ще приеме подобно извинение.

— Дотогава има цели два дни. — Алейн поклати глава. — Не искам да остана толкова дълго, а и няма да мога да издържа.

— Направи го в името на приятелството. Това е най-добрият начин да се справиш с тази ситуация.

— Добре — предаде се Алейн. — Още веднъж ще приема съвета ти. Изобщо няма да ми е лесно. Съдбата не е на моя страна, откакто съм в Бенингфорд. И ако ме видиш да пия твърде много, моля те, спри ме. Искам да бъда с ясно съзнание следващите два дни.

 

В следващите години Алейн много пъти си пожелаваше да бе напуснал Бенингфорд веднага след сватбата. Толкова много неща щяха да са по-различни, ако бе последвал интуицията си. Но тъй като той остана, една дълга драма започна своето начало.

Положи големи усилия, за да стои далеч от Крайспън и Джоан. Когато Крайспън беше сам, беше по-лесно. Алейн го обичаше така, както обичаше Парис. Те тримата имаха прекрасни спомени от съвместния си живот, изпълнен със смях и приключения. Крайспън беше по-различен. Докато двамата бяха буйни и непокорни, той беше благ и често замислен. Никога обаче не се бяха карали и Алейн нямаше да допусне това да се случи сега. Поради тази причина той държеше езика си зад зъбите, не пиеше и се отнасяше мило с всички, дори с Рудолф и неговия телохранител. Той броеше часовете, които оставаха до напускането му, и се опитваше да не мисли за Джоан.

 

Докато Алейн внимаваше с виното, Рудолф пиеше без мярка. Той беше изключително щастлив от факта, че бракът на Джоан е консумиран и скоро можеше да стане дядо.

— Сватбите са прекрасни забавления — каза той на Ройз, която стоеше от дясната му страна. — Самият аз се чувствам като младоженец. — Като доказателство той прегърна Ройз.

— Лорде мой, моля ви. Това е неприлично — възпротиви се тя. — Какво ще си помислят гостите?

— Повечето от тях ще си помислят, че ще създам собствен син, преди Джоан и Крайспън да ме дарят с наследник — каза Рудолф и похотливо се усмихна. — А и ти не трябва да си толкова скромна, жено. Никой не може да види какво става под масата, а дори и така да е, какво значение има това. Ние сме съпрузи и това ни е позволено.

Ройз се опита да се отдръпне от съпруга си, но неговата прегръдка бе доста стегната и тя не успя. Погледът й бе отправен безцелно напред, тя седеше отвратена и не събра кураж да избута ръцете му. Искаше да го накара да се отнася с уважение към нея поне на публично място, А вместо това се налагаше да понесе всичкото това унижение.

Парис седеше до Ройз. Тя знаеше, че той е забелязал вулгарното отношение на Рудолф към нея. Със сигурност бе видял и грубите му пощипвания. А и как ли някой от присъстващите би могъл да не ги забележи? В този момент спасител на Ройз бе Бейъд. Той се приближи до масата и съобщи на Рудолф нещо за нощната охрана, което отвлече вниманието му. Едва тогава Ройз се освободи. Тя усещаше, че лицето й пламти. Мислеше, че ще умре от срам, особено след като забеляза погледите на някои дами изпълнени със съжаление. Всички те се бяха вторачили в нея и тихо коментираха положението й.

— Лейди Ройз — започна разговор Парис, — този сос е неустоим. Сигурно го правите по специална рецепта, която пазите в тайна.

— Научих я от майка си, а тя бе изключителна домакиня — отговори Ройз, разбирайки към какво се стремеше тон. Погледна го в очите, където очакваше да открие съжаление, но той я дари с приятелска усмивка. Явно бе истински джентълмен.

— Тогава, лейди Ройз, отправям комплименти към вашата майка и към дъщеря й също.

— Оставям домакинството почти изцяло на прислугата. Аз само ги контролирам — каза Ройз, изключително доволна, че говорят по неутрална тема. — Специално този сос приготвям винаги сама. Когато се задомите, сър Парис, ще изпратите съпругата си при мен, за да я науча как се приготвя. Така тя ще може да го приготвя за вас.

— О, вашата красива външност съответства на доброто ви сърце. Благодаря ви. — Парис си позволи за миг да докосне лакътя й, без Рудолф да забележи. Жестът бе изключително мил и натъжи Ройз.

— Парис, спомняш ли си… — Крайспън се наведе през масата и заразказва една история от детството им. Парис се включи в разговора.

Ройз се облегна назад, за да могат двамата приятели да се виждат, докато говорят. От другата страна на Крайспън стоеше Джоан и се забавляваше с историята, която разказваха. Ройз се страхуваше Рудолф да не забележи, че вниманието й е насочено към Парис, и затова внимаваше, докато го изучаваше. Тя се възхити от това, което видя. Лицето му бе издължено, фино, с току-що набола брада. Брадата, както и косата, бяха черни, а очите му — толкова тъмнокафяви…

Тя знаеше, че милото отношение към нея не означава нищо. Парис се държеше с нея така, защото бе добре възпитан и нямаше други помисли, но тя запази приятното чувство, че се е отнесъл с нея като с дама. Рудолф бе толкова груб и вулгарен! Сър Парис никога нямаше да бъде груб към жена. Ако имаше такава, той би се грижил чудесно за нея и винаги би я уважавал. Това джентълменско отношение събуди в сърцето на Ройз топлина, която тя запази.

 

По време на следобедния лов Крайспън бе хвърлен от коня си. Смеейки се на собствената си несръчност, той се изправи, изтръска дрехите си и увери останалите, че е добре. Но вечерта, когато се прибраха в двореца, той започна да усеща болки. Парис и Алейн отидоха с него в спалнята, където бързо го освободиха от дрехите му, за да могат да го прегледат добре.

— Та това е голяма синина — каза Парис и докосна подутото място върху гърдите на Крайспън. След като го разгледа по-внимателно, той каза: — Мисля, че нямаш счупени ребра, но ще трябва да ти сложим топъл компрес и билкова отвара. На лактите и коленете също, ако възнамеряваш да ловуваш утре. Къде е твоят оръженосец? Ще го изпратя до кухнята за леген с топла вода.

— Той се упражнява в момента — каза Крайспън и се опита да стегне мускулите на раменете си. — Ох, как боли! През последните дни тренирах толкова упорито и не трябва да губя форма. Трябва да се върна към упражненията.

— Избий си тези неща от главата. — Парис взе един шал и го уви около рамото на Крайспън.

Това бе шалът на Джоан — тъмносин като очите й. Алейн я бе видял да го носи през една по-хладна вечер. Той си наложи да не гледа към него.

— Аз ще донеса леген с вода. — Алейн предложи това, за да може да излезе от стаята, която Крайспън делеше със съпругата си. Тук въздухът ухаеше на розовата тоалетна вода, която тя използваше. Малките пантофи до дрешника също му напомняха за нея.

Алейн почти стигна до кухнята, когато срещна Джоан. Тя носеше вода и кана, от която се издигаше пара. Алейн си наложи да потисне всички чувства и я погледна.

— Значи вече знаеш, че той е паднал. — Той взе каната от ръцете й и се отправи нагоре. Тя го последва.

— Бих искала в този момент да бях до него, за да му помогна, но баща ми не ми позволява да яздя. Страхува се. — Тя прекъсна за миг, погледна го и колебливо продължи: — Баща ми се страхува, че ако съм бременна и отида на лов, може да пометна.

— Не трябва ли това да решава Крайспън? — Алейн се опита да пропъди мисълта, че Джоан сигурно носи детето на приятеля му.

— Баща ми налага волята си и върху Крайспън — каза тя.

— А ти винаги се подчиняваш на Рудолф, нали? — Алейн сам отговори на въпроса си. — Разбира се, че е така. Ти винаги си го правила и ще продължиш да го правиш. — Тя долови сарказма в думите му. Искаше да протестира, но не го направи. Искаше да му каже, че жената винаги е в подчинено положение и трябва да се съгласява с решенията на някой друг, но той не й остави такава възможност. — За какъв, по дяволите, се мисли този Рудолф? Защо взема решения вместо теб и отнема правата на съпруга ти? Под чие крило трябва да си ти, Джоан — под това на баща ти или под това на съпруга ти?

— Ако трябва да бъда искрена — под крилото на нито един от двамата. Сама отговарям за себе си — заяви тя. — Мога да покажа на всички арогантни мъже какво значи истинска жена и как се държи тя.

— Арогантни? — Той я погледна изненадан. — Ще трябва да видим това. Извини ме, Джоан. Не исках да те обидя. Просто съм разтревожен за Крайспън.

— Баща ми каза, че не се е наранил сериозно.

— Като казах, че се тревожа, нямах предвид последствията от падането. През целия ден бях обхванат от странни предчувствия и когато го видях да пада от коня, разбрах защо. Дори да звучи глупаво, аз инстинктивно усещах, че нещо ще се случи с него. Не е толкова тежко наранен. Ето, влез да го видиш. — Алейн отвори вратата на спалнята и я въведе вътре.

Вътре бяха Рудолф и отец Еймбрас. Те двамата оглеждаха синините на Крайспън, а Парис тихо стоеше отстрани. Когато видя Джоан, Крайспън понечи да стане, но Рудолф го спря, като обясни, че трябва внимателно да прегледа синините и да ги наложи с компреси. Той заяви пред всички, че Крайспън трябва да остане неподвижен.

— Мили Крайспън, добре ли си? Толкова се разтревожих за теб. — В очите на Джоан се бяха появили сълзи. Тя не можеше да сдържи чувствата си.

— Дъще, напусни веднага и ни остави сами — заповяда грубо Рудолф, без дори да я погледне. — Аз ще се погрижа за съпруга ти и после ще те повикам. Сега нямаме нужда от теб. Хайде, излез!

Върху лицето на Джоан се изписа разочарование, когато чу тази заповед. Но тя послушно остави легена и се запъти към вратата. Там се спря и се загледа в Крайспън, без да помръдне. Фактът, че иска да остане до съпруга си, а не й е позволено, предизвика реакция у Алейн. Той не можеше да понесе подобно отношение към нея, и то от страна на баща й, и избухна.

— По дяволите! Крайспън е човешко същество, Рудолф. Той не е плодовит жребец, когото можеш да чифтосваш с любимата си кобилка. Джоан също е човек и ако ти не я приемеш като такава, то знай, че тя също има права.

— Алейн! — отец Еймбрас се обърна по посока на Алейн и с поглед го предупреди да мълчи.

— Мисля, че трябва да излезем, Алейн — каза Парис и приближи до приятеля си.

— Аз оставам — каза Алейн твърдо.

— Сега трябва да се разположиш удобно. — Рудолф се направи, че не е забелязал избухването на Алейн, и заговори на зет си: — Мисля, че трябва да превържа ребрата ти. Джоан, намери Ройз и й кажи да донесе превръзки.

— И сама знам къде се намират те, татко. Не е нужно да безпокоя Ройз.

— Тогава отиди и ги донеси. Крайспън, ти седни на леглото и свали панталоните си. Искам да погледна коленете ти. Не можем да позволим на един младоженец да накуцва, нали? Джоан, казах ти да донесеш превръзки. Не стой като вцепенена там, момиче, и прави каквото ти казвам. Всъщност няма значение. Ще изпратя оръженосеца на Крайспън, тъй като ти, глупачко, дори не разбираш какво ти се говори. Той ще се справи по-добре от теб.

Рудолф даде заповеди на оръженосеца и после се обърна към своя собствен. Той току-що бе влязъл в спалнята и бе готов да се подчини на господаря си.

— Бейъд, и ти пристигна най-сетне. Изведи Джоан от тук, и то веднага.

Сега бе време Джоан да избухне. Спалнята й бе пълна с мъже — баща й, отец Еймбрас, Бейъд, който водеше и своя приятел със себе си и който тя изобщо не харесваше; Парис и, разбира се, Алейн. Алейн, който я гледаше с любов и възхищение. Тя се стараеше да бъде достойна съпруга на Крайспън, но всеки път, когато се отдалечеше от него, срещаше Алейн. Неговата одевешна реакция й даде сила. Погледът му й помогна да се противопостави.

— Аз не съм момиче! — изкрещя тя на баща си. — И вече не съм под твое попечителство. Няма повече да се подчинявам на заповедите ти. Аз съм омъжена жена и това е спалнята, която споделям със съпруга си. Ако трябва някой да напусне тази стая, това си ти. Остави ме насаме с Крайспън. Аз ще се грижа за него. Аз, неговата съпруга, жената, с която той спи. Махай се, чу ли! Махай се оттук!

— Лейди Джоан е права — каза свещеникът. — На всички нас мястото ни е вън, а и Крайспън не е сериозно ранен.

— Радвам се да чуя, че поне един от вас проявява благоразумие. — Джоан бе удовлетворена от тази подкрепа. — А сега излезте всички.

Тя избута един по един мъжете към вратата. Искаше да се отърве от всички и най-сетне да остане сама със съпруга си. Последен бе Парис и след него тя затвори вратата.

— Колко решителна си била! — Крайспън я гледаше слисан. Тя се приближи до него и на свой ред разгледа синините. После нежно зацелува подутите места. Бе сигурна, че това ще успокои болката му. — О, Джоан, мила, ти си толкова страстна и нежна…

— Можеше да бъдеш убит. Какво бих правила без тебе тогава! — Джоан се опита да изкупи вината, която изпитваше заради чувствата си към Алейн. Тя си спомни и за предчувствията на Алейн. Целуваше Крайспън по лицето и същевременно говореше: — Трябва да ми обещаеш, че отсега нататък ще бъдеш много внимателен. А сега ме остави да се погрижа за теб. В каната сложих билки. Ще ги привържа към тялото ти. Така болката ще се успокои. Ще те накарам да се почувстваш по-добре, Крайспън.

В мига, в който прокара ръка по тялото на съпруга си, всички мъчителни и объркващи чувства се засилиха: отчаяното желание да бъде прегръщана от Алейн, гневът към баща й, задето искаше да я изгони от собствената й стая, когато Крайспън бе ранен и се нуждаеше от нея. Всички тези чувства контрастираха с нежността към Крайспън. Те я тласнаха към изненадващи действия.

— Ела в леглото, Крайспън! — каза тя, а от интонацията й стана ясно, че не възнамерява да упражнява върху него медицински грижи.

— Какво? Сега? На дневна светлина? — Крайспън изглеждаше шокиран, но не разгневен.

— Да, сега. — Тя хвана ръката му и го дръпна към леглото.

— Но, Джоан, моментът е съвсем неподходящ.

— Не ме интересува. Аз съм изплашена. Ужасена съм от това, което е можело да ти се случи, а аз не съм била до теб, за да ти помогна. Аз съм твоя съпруга и сега те желая, желая те… — Все още държейки ръката му, за да не може той да се изплъзне, тя легна върху леглото. Със свободната си ръка вдигна полата си до кръста. Той затаи дъх и тя мигновено видя физически отговор на предложението си. Несигурна, че той ще направи това, което тя желаеше, поради колебанието му, кое е правилно и кое не, тя продължи да стиска ръката му. Когато посегна към връзката на панталоните му, трябваше да използва лявата си ръка. Бе затруднена, но той не й помогна. С усилие се опитваше да възстанови положението си на господар в леглото.

— Джоан, остави ме. Аз ще ти кажа кога и как ще… за бога, Джоан, недей! — Крайспън се предаде. Затворил очи, той я остави да го освободи от дрехите му.

— Ти наистина си жребец, моят жребец — мълвеше Джоан и се наслаждаваше на силното му тяло.

— Не трябваше да правиш това — бе последният му опит да се противопостави.

— Желая те… — За Джоан това бе единственият начин да се освободи от натрупалия се в нея гняв, да затвори раните в сърцето си. В прегръдките на Крайспън тя щеше да забрави и да намери миг спокойствие. — Аз искам дете, Крайспън, твоето дете.

Когато Крайспън проникна в нея, тя обви крака около кръста му, привличайки го по-дълбоко в себе си. В природата на Крайспън бе да остане нежен докрай, без значение колко силно го желае тя. Така бе и този път. Когато той се отдръпна от нея, Джоан избухна в плач. Едри сълзи се стичаха по бузите й, изпълни я раздразнение.

Крайспън се изправи и седна в края на леглото. Тя оправи дрехите си, но остана да лежи.

— Никога не съм си представял, че едно мило и порядъчно момиче като теб би могло да се държи по такъв отвратителен начин — каза той строго.

— Не ми се сърди — помоли се тя. — Когато чух, че си ранен, бях толкова изплашена. А после, когато дойдох тук и видях, че имаш само няколко синини…

— Не мислех, че те е грижа за мен толкова много — по характерния за него бавен начин, Крайспън се размърда и постави ръката си върху бедрото й. — Това обижда ли те?

— Не, лорде мой. — Тя леко раздели бедрата си, за да му позволи да я докосва.

— Сега би било редно аз да легна на леглото, а ти да използваш лечебните билки, за да наложиш коленете ми, както и ребрата и лактите ми. Мисля, че си съгласна, защото не би искала да ме видиш да куцукам, нали?

— Разбира се, лорде мой. — Пръстите на Крайспън се движеха все по-нагоре по вътрешната страна на бедрата й.

— Но роклята ти съвсем скоро ще бъде мокра.

— Тогава мога да я махна, както мога да освободя и косата си от мрежата.

— Това наистина би било… ъ-ъ… много, много по-удобно.

— Щом така желаеш, лорде. — Смеейки се на неговата официалност, тя се плъзна от леглото и свали всичките си дрехи.

— Толкова много усилия за моето благополучие? А после как ще се отблагодаря? — Крайспън говореше, докато тя се върна при него с парче плат в ръка, върху което бе нанесена билковата отвара. — Мисля, че трябва най-напред да е върху коленете ми, а после да продължиш нагоре.

Той не каза нищо повече, а се излегна, позволявайки й да се грижи за него. Когато тя се наведе, тежката й коса падна върху бедрата му. С две ръце той я събра и я сложи зад гърба й.

— Не съм знаел, че да си женен е такова голямо удоволствие — каза той.

— Приемам го като похвала. Благодаря ти. — Тя спря, за да потопи превръзката отново в билковата отвара, и знаеше, че той следи всяко нейно движение и се наслаждава на голото й младо тяло. Мисълта за това я караше да се изчервява. Да стоят двамата голи посред бял ден, също бе вълнуващо. Тя постави топлата превръзка върху коленете му, а той изпъшка.

— Прекалено топло ли е? — попита тя.

— Не, не е от топлината на превръзката, Джоан. Това е съвсем друго.

— Сега виждам, че наистина се нуждаете от моята нежна терапия. — Тя премести погледа си от коляното му върху слабините му.

— Ти ме нарече жребец — каза той. — Тогава язди ме.

Без каквито и да било други ласки и приготовления, без дори да я целуне, той я повдигна и я сложи да седне върху него. Очите й останаха широко отворени. Не знаеше, че мъжът и жената могат да бъдат свързани един с друг по този начин. Неговите ръце бяха около бедрата й и я притискаха силно.

— Ще трябва да се движиш — каза той. — Прекалено силно ме боли, за да ти помогна.

— Но… — Все пак тя се раздвижи съвсем леко, тъй като не знаеше какво точно иска той от нея. Ентусиазмът й нарастваше и тогава тя усети сладостта. — О, Крайспън, Крайспън.

После тя легна върху него, за да си почине, а той остана приятно задоволен.

— Не знаех, че ще бъде толкова хубаво — каза той, докато лежаха прегърнати, — толкова страстно и нежно.

— А аз не знаех, че имаш такова чувство за хумор.

— Никога не показвам тази страна от характера си пред непознати — каза той. — Само най-близките ми приятели знаят това. С Алейн и Парис сме прекарвали много весело. Винаги с много шеги.

Алейн, който я гледаше винаги толкова похотливо. „Няма да мисля повече за него — обеща си тя отново. — Скоро ще се разделим. Той ще си тръгне. Тогава ще ми е по-лесно.“

После гласно каза:

— Крайспън, аз те харесвам толкова много.

— Искрено се надявам да е така. Бих искал харесването ти да премине в силна обич в бъдеще и винаги да се грижиш така за мен, Джоан.

— Аз вече се грижа за теб — каза тя. — И съм сигурна, че ще го правя все по-добре.

— Но не трябва да позволявам да се превърна в тежест за теб.

След малко той добави:

— Мислиш ли, че ще можем още един път… само още един, преди да станем?

— Разбира се — отговори тя. Джоан разтвори ръце, за да го прегърне, и си каза, че бракът й е изключително сполучлив. Любовта щеше да дойде по-късно, когато го опознае по-добре. Засега нежността, с която я даряваше той, й бе достатъчна.

Те се любиха още веднъж, преди да отидат в салона при останалите. Любиха се и на сутринта, преди Крайспън да отиде на среща с Рудолф. В тази прекрасна юнска утрин Джоан повярва, че истински започва да опознава нежната душа на съпруга си, и вече бе сигурна, че носи неговото дете в утробата си.