Флора Спиър
За любов и чест (11)

Глава 10

Беше полунощ. Дискът на луната хвърляше сребърни отблясъци върху спокойните води на Тиренско море. Терасата около дома на Джордж също бе огряна от лунната светлина. Там Юланда намери своя чичо. Той се бе облегнал на резбования парапет и бе отправил поглед в безкрайната тъмнина пред себе си.

— Да не би отново да мечтаеше за морето и за пътешествия с кораб? — подразни го тя и обви ръка около неговата.

— Мислех, че си се оттеглила в покоите си. — Когато Юланда отпусна глава на рамото му, той я целуна по челото. — Трябваше да се досетя, че ще искаш да поговорим за гостите, преди да си легнеш.

— Ще останат ли в Палермо?

— Надявам се да го направят. Предложих на отец Еймбрас да използва библиотеката ми, а освен това аз винаги съм на разположение, ако са му нужни знанията ми по гръцки. Той изглежда много толерантен за католически свещеник и е съвсем различен от останалите северняци, които познавам. Що се отнася до Алейн, аз го харесвам.

— Защото е заинтересуван от твоите кораби ли? — попита Юланда с усмивка.

— Защото е готов да приема новите идеи. Защото желае да научи много неща — черта, която по принцип липсва у нормандските благородници. — Джордж бе коректен и точен в оценката си. Той добави: — И защото се интересува от моите кораби.

Между тях се възцари тишина. Юланда знаеше, че той очаква този въпрос, и затова го зададе.

— А какво ще кажеш за сър Парис?

— Той не се интересува от корабите ми.

— О, тео, нямах предвид това!

— Забелязах, че си впечатлена от него — каза Джордж и изчака да чуе какво ще каже тя.

— Мисля, че съм способна да обичам един такъв мъж — каза Юланда. — Дори бих се омъжила за него и бих била щастлива през целия си живот.

— Правиш доста сериозни заключения за човек, когото познаваш от съвсем скоро. Мила моя, знаеш, че желая единствено твоето щастие, тъй като си моя племенница, ако не моя кръв, но чувала ли си някога, че мъжете не могат да оценят благоразположението на съдбата, ако сами не си извоюват това, което желаят?

— Познавам те много добре, за да приема това просто като между другото казана забележка. Какво предлагаш, тео?

— Между нормандските благородници, които владеят част от земите на Роджър, се наблюдава раздвижване — обясни й Джордж. — Мисля, че те ще се опитат да обърнат Роджър срещу Свещената Римска империя и по този начин да засилят собствената си власт. Така че ако новините, които моите разузнавачи ми изпращат от континентална Италия са верни, скоро Алейн и Парис ще имат шанса да извършат големи подвизи.

Юланда се замисли за възможността да избухне война. Това не я плашеше. Всеки две години крал Роджър трябваше да пътува до континента, за да потушава поредното въстание и да екзекутира или да прости на водачите му. Тя смяташе, че е странно да се намесва кралят със своята власт в подобни събития, но бе свикнала с факта, че в Сицилия сарацините нехристияни живееха в мир с гръцките християни и всички имаха равни права. Джордж й бе обяснил, че мирът, който тържествуваше в Сицилия, се дължеше на крал Роджър, който се отнасяше еднакво към хората с различни религии, щом те не го пренебрегваха. Така всички имаха възможност да живеят според традициите на своята религия.

— Вярваш ли — попита Юланда, — че Парис и Алейн ще спечелят чест и слава, ако участват в битките това лято.

— Чест и слава — да. — Джордж отново я целуна по челото. — Освен това те ще спечелят и богатство, и то несметно богатство.

 

На следващия ден тримата гости на Джордж приеха поканата му да останат за по-дълго време в неговия дом.

— Крайно време е да започна моята работа, затова от тази сутрин се залавям за нея — каза отец Еймбрас. — Вече разгледах библиотеката ви и разговарях с един грък — ваш приятел. Този следобед ще се срещна с него. — С тези думи отец Еймбрас се запъти към библиотеката, където прекара повече от времето си през следващите няколко седмици, но съвсем не му бе скучно там. Често идваха посетители — учени и изследователи от цяла Сицилия. Дори Абдул Амид идваше и съвсем скоро той се сприятели с Еймбрас.

— Алейн, ако се присъединиш към мен днес — каза Джордж, след като Еймбрас напусна, — ще можем да започнем обучението ти във военноморската тактика веднага.

— Това е най-силното ми желание — отговори Алейн радостен, че ще открие нещо, което поне за миг да го откъсне от мислите му за Джоан. — А Парис? Той съвсем не е настроен към морските пътувания.

— Мисля, че Парис ще направи най-добре, ако се срещне с крал Роджър — отговори Джордж. — Но тъй като в момента кралят е в траур, ще отнеме няколко дни, докато уговоря посещение при него. Междувременно, Парис, тъй като се разбираш с моята племенница Юланда, тя ще може да ти покаже Палермо и околностите. Ще ти хареса ли това занимание?

— Ще е чест за мен да бъда придружаван от такъв прекрасен гид — отговори Парис. — Гарантирам сигурността на лейди Юланда, докато е с мен.

Парис бе разбрал, че всичко, което казва Джордж, е многозначно и че в момента той е подложен на изпитание. Джордж му даваше невероятната възможност да опознае Юланда, но и да разбере как той ще се отнесе към нея в интимна обстановка. Идеята заинтригува Парис и това увеличи интереса му към дамата.

В този първи ден Юланда му показа почти всички части на града — от дома на Джордж, който се намираше в западната част на пристанището, през пазарите, масивните нормандски църкви, джамиите с фина конструкция и безбройните градини.

— Никога преди не съм виждал град като този — възкликна Парис учудено. — Толкова е богат, а и сградите му… толкова чисти и облагородяващи. Всичко наоколо е мирно — никъде не видях дрязги и боеве между гражданите. — Той си спомни моряшките кавги в Бордо и рицарските боеве в Тулуза, на които бе свидетел.

— От време на време тук също има насилие — каза Юланда, — но всичко утихва много бързо и мирът се възстановява. Кралят следи за отношенията между хората много стриктно. Дори сега, когато е в траур, всеки ден получава донесения от министрите си. Всъщност ще разбереш що за човек е кралят, когато се срещнеш с него.

Тъй като Парис уважаваше мнението на Юланда, той прие всичко, което тя му каза за краля.

 

Тази вечер Джордж предложи на Алейн постоянна работа като негов адютант. Алейн благодари за оказаната чест, но помоли за няколко дни време, в които да помисли. По-късно той и Еймбрас почти стигнаха до кавга относно това, какъв трябваше да е отговорът му.

— Не мога да приема това предложение — започна Алейн. — Трябва да се върна при Джоан, в Англия, колкото е възможно по-скоро.

— Алейн, Алейн, кога ще погледнеш истината в очите? Сега, когато Джоан е вдовица, Рудолф ще й намери нов съпруг. Всеки баща би направил същото. Рудолф ще изчака само мига, в който ще разбере, че Джоан не е бременна, и ще я омъжи. А ако тя е бременна, ще изчака да роди детето на Крайспън и пак ще направи това, което ти казвам. Освен това, Алейн, Джоан не е подходяща за теб. Никога не е била и трябва да го разбереш.

— Това са глупости. Никога няма да престана да я обичам. Никога!

— Все още не можем да се върнем в Англия — намеси се Парис. — Ако го направим, в момента, в който ни разпознаят, ще ни убият. Какво ще можеш да направиш тогава за Джоан?

— Ние да се върнем? — погледна ги учудено Алейн.

— Мислиш ли, че ще те оставим да се върнеш сам? — Парис постави ръка върху рамото на приятеля си. — Чичо Еймбрас е прав. Поне засега ще трябва да сме далеч от Англия. Така че, докато сме в Сицилия, използвай възможностите, които ти се предоставят. Приеми предложението на Джордж. Знаеш, че ще си щастлив с такава работа.

Алейн се отдръпна и отиде до прозореца, откъдето се виждаше пристанището. Възцари се тишина. След малко Алейн заговори, без да се обръща.

— Винаги съм знаел, че съветите ви ме водят по верния път, особено твоите, мъдри сър Парис. Ти отново си прав. — Сега той се обърна и погледна Еймбрас. — Съжалявам, че бях толкова остър с теб. Знам, че единственото, което искаш, е моето благополучие. Но никога, никога нищо няма да ме накара да спра да обичам Джоан.

— Съвсем не искам от теб да престанеш да обичаш — отговори Еймбрас. — Само бъди разумен.

— Това ще ти обещая — каза Алейн. — Ще остана да работя при Джордж, докато стана достатъчно силен, за да мога да се върна в Англия и да се преборя с Рудолф.

— Радвам се, когато те чувам да го казваш — рече му Парис. — Възнамерявам и максимално да се наслаждавам на Сицилия, защото тази страна ми харесва все повече с всеки изминал ден.

 

На следващата сутрин Парис и Юланда се разхождаха извън града, около брега. Към обед спряха, за да се нахранят Юланда бе донесла одеяло, на което да седнат, и кошница, пълна с храна. Обядът им се състоеше от познатите хляб и сирене, а също от зеленчуци, сварени с ориз и подправени с чесън и джоджен. Всичко това бе поднесено на кръгъл розов поднос в специални керамични чинии. Хранеха се с лъжици, а виното, което опитаха, изключително се хареса на Парис.

— Това тук се нарича мелицане ямистес — отговори Юланда на въпроса му за непознат зеленчук. — Тео Джордж казва, че арабите донасят мелицането в Сицилия от Индия.

Накрая те опитаха от сушените плодове и сладкиша с мед и ядки, които Юланда обожаваше.

— Никога ли не ядете пресни плодове? — попита Парис.

— Разбира се, че го правим. — Юланда облиза меда от пръстите си и го дари с нежна усмивка. — Все още е началото на сезона и затова използваме плодове, изсушени миналата година. Почакай до лятото, когато ще узреят нови плодове. Тогава имаме пресни кайсии и праскови и чудесни фурми. Опитвал ли си някога пъпеш? Толкова е сладък и сочен, като храната в рая.

В момента единственото, което Парис можеше да определи като храна от рая, бяха устните на Юланда. Колко сладка щеше да бъде, ако я целуне. Щеше да има вкус на меда, който бе яла. Той бе изненадан от реакцията си към нея, но и малко шокиран. Когато ставаше въпрос за жени, той се наслаждаваше на всичко, което му се предоставяше, но същевременно запазваше самообладание. Никога не се бе влюбвал по начина, по който Алейн бе влюбен в Джоан. Копнеейки за Джоан, приятелят му бе изгубил чувството си за хумор и предишната си жизненост и не изпитваше наслада от живота далеч от любимата. Дори сега, когато тя бе на другия край на света, Алейн бе преследван от образа й. Той се будеше нощем, нямаше апетит, понякога бе раздразнен. Разсъждавайки върху състоянието на Алейн, Парис реши, че не иска никога да се влюбва в жена. Но тази тук до него бе толкова очарователна.

— Обичам морето такова, каквото е сега — каза тя, посочвайки към сините вълни. — Харесва ми, когато е там, далеч от брега, а аз съм тук, на твърдата земя, и в безопасност.

— Не позволявай на чичо ти да те чуе какво говориш — засмя се Парис, споделяйки чувствата й.

— О, той знае, той знае. — Тя го гледаше е искрящи очи, усмивката й разкриваше перленобели зъби. — Ако искаш, можеш да ме целунеш.

— Много бих искал — отвърна Парис, учуден от тази невинна покана, — но няма да го направя. Ти си твърде доверчива и аз няма да се възползвам от доверието на чичо ти в мен и не ще наруша обещанието си племенницата му да бъде в безопасност, когато е с мен.

— Отказвам да се почувствам засрамена от това, че поисках да ме целунеш, и не се опитвай да ме накараш да се чувствам по този начин.

Парис не можеше да разбере дали изразът на лицето й означаваше, че е сърдита или объркана. Той усети дъха й. Тя бе очарователна с големите си очи, леко зачервени бузи и устни — Господи, помогни му! — устните й бяха толкова изкусителни! Кой мъж би им устоял? Преди той да успее да направи каквото и да е движение или да я докосне така, както тя искаше, Юланда скочи на крака и изпъна гънките на полата си.

— Какво ще кажеш да се връщаме в Палермо? — попита сопнато.

— Затова ли ме доведе тук? — попита той. — За да ме съблазниш и да ме накараш да те целуна?

— Мислех, че ти сам искаш да ме целунеш — каза му тя надменно.

Той се усмихна.

— Някой някога предупреждавал ли те е колко опасно може да бъде, ако млада девойка като теб заведе непознат мъж на уединено място и му направи подобно предложение? Не може да си толкова лековерна и да не знаеш какво може да ти стори един мъж?

— Но ти не би ме наранил — каза тя изключително уверена в себе си. — Ти си ми приятел.

— Да, аз съм твой приятел и затова не искам да се възползвам от приятелството ни. Вслушай се в това, което ти казвам, Юланда. — Той я предупреди да внимава с останалите мъже, но преди да се осъзнае какво прави, вече я държеше в ръцете си. Парис обгърна първо рамената, а после талията й. Жена с опит би предложила лицето си, за да може той да я целуне, но Юланда наведе своето. Той я бе обгърнал нежно, като че ли държеше малка екзотична птичка, която лесно може да бъде наранена. Парис се притисна по-плътно до нея. Кожата на бузите й бе мека и гладка. Той я докосна. Сега тя бе вдигнала глава и го гледаше в очите. Бе сигурен, че очаква от него да я целуне.

Парис почти го направи. Бе поразен, когато осъзна колко силно е желанието му да постави устни върху нейните и да отпие от сладостта, която те предлагаха. Спря го реакцията на собственото му тяло. Бе я обгърнал с една ръка, устните му бяха на един дъх разстояние от нейните, а палецът му нежно галеше долната й устна. Тогава почувства изгарящото го желание и разбра, че ако я целуне, няма да може да се спре. Здравият разум му подсказваше, че не бива да се опитва да завладее племенницата на човека, който имаше достатъчно власт да накаже жестоко него и приятелите му и да отнеме възможността им за щастливо бъдеще. Той не можеше да поеме подобна отговорност. Не трябваше да се поддава на изкушението да притежава това прекрасно младо тяло.

— Ще ти помогна да прибереш чиниите — каза той, след като се отдръпна от нея.

Саркастично, той направи забележка на себе си. „Е, стари сър Парис, току-що прекъсна всички мостове, които водеха към нея. Отиди заедно с Алейн довечера на пристанището и си намерете жени!“ Но когато погледна Юланда, коленичила да събира остатъците от обяда, той разбра, че няма да го направи. Дори ако бе с друга жена, тя не би имала тялото и лицето на Юланда и той не би могъл да шепне друго, име в тъмнината.

 

— Какво? Племенницата на Джордж не е ли с теб? — подразни го Алейн на другия ден. — Не се ли крие зад някой ъгъл, където чака да те изкуши с поредната вкуснотия, приготвена специално за теб?

— За човек, който претендира, че работи неуморно, ти забелязваш най-незначителните детайли от живота на околните — отговори Парис, малко раздразнен.

— Юланда — незначителен детайл? Съвсем не мисля така. — Алейн се приближи до приятеля си и сложи ръка върху рамото. Сега двамата гледаха през прозореца на спалнята, която деляха. Вече трети ден валеше като из ведро. — Тя е причината, поради която искаше да намерим някой бордей онази нощ, нали? Но проститутката, която щеше да намериш там, съвсем не е жената, от която се нуждаеш. Затова и аз отказах да дойда с теб. Затова в крайна сметка и ти не отиде. Разбира се, ако се чувстваш самотен, Джордж ще може да ти намери някоя хубавичка и чиста жена. Имат странни обичаи на този остров. Сигурно са повлияни от сарацините.

— А тяхното влияние е забележително — каза Еймбрас, който бе успял да чуе последните думи на Алейн. — Как си, Алейн? Не съм те виждал няколко дни.

— Джордж ме натиска здраво да работя, но аз се наслаждавам на всеки миг от работата. Надявам се съвсем скоро да присъствам на морска битка.

— Не ти препоръчвам подобно изживяване. Спомням си всичките битки твърде добре.

— Затова ще трябва да оцениш стратегията за последната битка, която замисля Джордж. — Алейн се впусна в подробни описания. Накрая реши, че трябва да отиде и да попита Джордж за нещо. Еймбрас и Парис се усмихнаха.

— Знаех си — каза Еймбрас със задоволство, — че ако Алейн успее да насочи мислите си към нещо друго, освен към лейди Джоан, той ще се възстанови от мъката по загубената любов.

— Не мисля, че се е възстановил — каза Парис. — И никога няма да забрави лейди Джоан, Познавам Алейн твърде добре, за да допусна, че напълно я е прогонил от мислите си.