Флора Спиър
За любов и чест (22)

Глава 21

След края на вечерята Уил съобщи, че е взел окончателно решение и възнамерява да живее в Хоугстън.

— Времето, прекарано в Бенингфорд, е белязано от личността на Рудолф — каза той на Джоан, — затова не желая да живеем повече там. Нека започнем на ново място.

— Отлична идея — зарадва се Алейн.

— Чудесно е, че я одобрявате. — Уил все още не бе свикнал с мисълта, че трябва да се съобразява с настойниците си, и думите му бяха саркастични.

— Утре сутринта възнамерявам да тръгна. — Отец Еймбрас наруши настъпилата тишина. — Ще се отправя към кралския двор. Ще направя всичко, което е по силите ми, но не очаквайте бърз отговор. Все пак мисля, че можете да живеете спокойно, докато се върна, защото новините се разнасят бързо и скоро всички ще знаят, че Рудолф е убиецът на Крайспън.

— Аз направих някои неща, за да се знае, че Алейн и Парис са под моето покровителство — съобщи Уил. — Никой няма да посмее да им навреди, когато за тях гарантира наследникът на Бенингфорд и Хоугстън.

— Благодарим ти, Уил — рече Алейн. — Това е жест точно в стила на баща ти. Той също би го направил.

— Би ли? — С любопитно изражение Уил погледна приятелите на баща си. — Бих искал да ми разкажете всичко, което си спомняте за него.

— Ще ни отнеме доста време. — Алейн се зачуди дали да започне с деня, в който три самотни деца се срещнали и решили да бъдат приятели, или с някоя щура младежка история.

— Може би — предложи Парис — ще разговаряме за Крайспън всяка вечер, докато сме заедно и пием вино. Или по време на работа.

— Да — отговори Уил за пръв път с ентусиазъм към предложението, дошло от Алейн и Парис, — това би ми харесало.

Алейн разбра какво се опитва да направи Парис. Той искаше Уил и Алейн да се сближат и опознаят един друг, докато говорят за скъп и на двамата човек.

Джоан и Алейн не бяха казали на новия барон, че възнамеряват да се оженят.

— Уил се счита за достатъчно голям и не желае да има настойници — бе казала в гробницата тя. — Освен това вярва, че мога да живея само със спомена за Крайспън. Дай му време да свикне с присъствието ти, Алейн. Позволи му да те опознае и хареса. Сигурна съм, че няма да му е нужно много. Едва тогава ще му кажем и той ще приеме любовта ни.

— За мен най-важното е, че ти приемаш любовта ми — каза Алейн, — а момчето е преживяло достатъчно лъжи и заблуди. Мисля, че трябва да му кажем веднага, за да може да свикне с мисълта за нашата сватба. Нека всичко се знае, преди той да е направил сериозните промени в живота си и да е поел нови отговорности.

— Но това ще го разстрои! — противопостави се Джоан. — Точно сега не мога да му причиня това. Той току-що научи отвратителни неща за дядо си. Ще изчакаме, докато аз съм готова да му съобщя, или изобщо няма да се омъжа за тебе.

Алейн се съгласи да изчакат със съобщението за годежа си.

— Но за нищо друго няма да чакам — заяви той, без да обръща внимание на Парис, който стоеше до тях. — Ти си моята любима, а бяхме разделени толкова много години. Гледай да си осигуриш самостоятелна стая тази нощ, за да мога да те посетя, всъщност искам да те посещавам всяка нощ.

— Алейн, спазвай благоприличие, моля те. — Лицето, вратът и дори ушите на Джоан добиха аленочервен цвят.

— Ние сме годеници. Дори имаме свидетел, който е чул клетвата ни. Няма нищо нередно в това, че се любим. Най-сетне ти ми принадлежиш и няма да позволя да бъдем разделени отново.

— Какво ще си помисли Парис? — възмути се Джоан.

— Че на него му харесва да те прави щастлива — каза Парис. — Моля да ме извините — продължи той, смеейки се, — но имам много важен разговор с дъщеря си.

— Е, милейди — рече Алейн, когато вече бяха сами, — ще направите ли така, че да останете сама през нощта? Все пак, докато Уил се ожени, ти си господарка на замъка. Как ще предразположиш гостите си?

— Ще им предложа всички възможни удобства — рече тя с блеснали очи. — Това означава също, че ще оставя Ройз и Парис близо един до друг…

— Парис и Ройз? Сигурно се шегуваш.

— Не си ли забелязал, че Парис много я харесва? — попита го Джоан изненадана.

— Но той обичаше съпругата си! — продължи да се учудва Алейн.

— Означава ли това, че повече не може да обича друга? Алейн, искам да ми разкажеш за съпругата на Парис. Той беше ли мил с нея?

— Мисля, че той тайно е обичал Юланда още от самото начало, но не го е признал нито пред себе си, нито пред нея. Щом Самира се роди, вече нямаше никакви съмнения за любовта им. Всеки, който ги познаваше, знаеше, че силно се обичат. Когато Юланда умря, Парис бе толкова покрусен, че Самира започна да се страхува за живота му. Тя дойде при мен и ме помоли да намеря начин, по който да го върна към живота. Така аз направих план за пътуване и скоро се озовахме в Англия.

— Дали ще се отнася добре към Ройз?

— Без съмнение — да. Но той обичаше Юланда толкова много, че се чудя дали ще се грижи достатъчно добре за Ройз, за да се чувства тя щастлива.

— Алейн, чудя се дали си благословен, или прокълнат, като обичаш само една жена. Някои от нас могат да обичат повече от веднъж в живота си. Аз бях много привързана към Крайспън, въпреки че чувствата ми към него бяха различни от тези към тебе. Има различни видове любов. Също има хора, които се женят няколко пъти и винаги намират щастието си. Сигурно Парис е един от тях. Знам, че щом сърцето му веднъж е приело голямата любов, в него има място да обича още веднъж. Ако Парис наистина е обичал съпругата си, той ще обича и Ройз.

 

Замъкът в Хоугстън бе по-голям от този в Бенингфорд, така че имаше достатъчно място, за да бъдат настанени всички удобно. След смъртта на майката на Крайспън тук не бе живяла друга жена и липсваха много неща.

— Има много неща, които трябва да се направят — каза Джоан на жените, с които разглеждаше стаите. — Ще се нуждая от помощта и на двете ви, за да мога да променя това място и да го направя по-приветливо.

Ройз имаше дългогодишен опит, а Самира бе отлично възпитана от майка си. Под ръководството на Джоан те започнаха усилена работа ден след пристигането си. Скоро замъкът се оживи и в него закипя усилена работа. Стаите бяха изчистени. Бяха извикани шивачки, които помагаха в ушиването на възглавнички, завеси и одеяла. Прозорците навсякъде бяха широко отворени.

Междувременно мъжете въведоха някои промени в управлението. Инициативата бе на Уил, а останалите му помагаха. Когато времето беше хубаво, всички заедно яздеха и си организираха забавления на открито. Дългите зимни вечери бяха изпълнени с разговори и смях и младият Уил започна да се привързва към Алейн и Парис.

— Уил вече знае всичко за Крайспън — каза Алейн на Джоан една вечер.

До тях Парис разговаряше с Уил, а Ройз и Самира ги слушаха.

— Знае всичко за баща си, но и за теб и Парис — добави Джоан. — Винаги, когато научаваше нещо ново за баща си, той искаше да знае и нещо за вас двамата.

— Да, забелязах. Любима, сега, когато той ме познава по-добре, мисля, че трябва да го информираме за плановете си.

— Не още — спря го Джоан. — Ще изчакаме до вечерта преди Богоявление.

— Докога ще трябва тайно да се промъквам в стаята ти нощем — оплака се Алейн, — вместо да влизам спокойно и открито като твой съпруг?

— Няма да чакаш толкова много. Коледа е само след три дни — успокои го Джоан.

— След толкова търпение, проявено от моя страна, сигурно очакваш да бъда и безупречен съпруг — пошегува се Алейн. Той взе ръката й в своята и целуна пръстите й.

— Теб, любов моя, бих чакал цял живот, но моля те да съобщим намеренията си по-скоро, така че да можем да се радваме на брака си, преди да сме прекалено остарели.

 

Тази година, по настояване на Уил, всички останаха по-сдържани на светия ден, но не можеха да лишат от удоволствията слугите, войниците, нито селяните от Хоугстън, които бегло познаваха Рудолф и нямаха повод за траур. От Коледа до Богоявление се празнуваше всеки ден, като пиршествата започваха от обед и продължаваха до късно през нощта. Всички, които живееха в Хоугстън или близо до него, бяха поканени. Когато един музикант скитник се появи пред вратите на замъка, предлагайки музика и нечувани истории в замяна на храна и подслон, Джоан веднага го приюти.

На третата нощ след Коледа, докато всички слушаха песента на странника, Парис издърпа Ройз вън от салона, в един тъмен ъгъл.

— Какво правите, сър? — запита тя. — Какво е това, което държите? Твърде е тъмно тук и не мога да видя.

— Плод от имел. — Той го вдигна между пръстите си.

— Вярвам, че има на кого да го дадете. Видях ви преди малко да целувате една от кухненските прислужници.

— Не аз нея, а тя мен — засмя се Парис. — Нямаше как да й избягам, но се страхувам, че тя бе много разочарована от това, че не проявих ентусиазъм. Този плод, лейди, е свеж и пресен и с него аз моля за целувка. — Той обви ръце около нея, но тя бутна гърдите му в знак на протест.

— Този път наистина ли го искате, сър? — Тя звучеше като изплашено момиче.

— Ройз, няма нищо, което да желая по-силно в този момент!

— Твърде много ли сте пили?

— Аз не съм Рудолф! — разсърди се от думите й той и отново се доближи до нея. — Откакто дойдохме в Хоугстън, ти като че ли ме избягваш. Започнах да мисля, че вече не ме харесваш.

— Не, не е така. — Тя замълча за момент, а после го погледна в очите: — Парис, не знам как да се държа, когато някой мъж се отнася мило с мен, не ми дава заповеди и не ми говори грубо и цинично пред останалите.

— Аз също мога да бъда циничен, ако случаят го изисква, но това никога няма да се случи пред другите. — Той взе лицето й в ръцете си. — Мога ли да те целуна, Ройз? Искаш ли го и ти?

— Само ако чувствате, че това е повик на сърцето ви, милорд.

Ройз не помръдна, отпуснала ръце върху гърдите му, чакаща, докато той наведе глава и докосна устните й със своите. Това бе една невинна целувка, но пълна с много обещания.

— Харесва ли ти?

Тя не отговори с думи, но обви ръце около врата му. Той я притисна по-силно, давайки й от силата и топлината си. Тя разтвори устни и за пръв път в живота си усети сладостта да бъде целувана. Парис обви бедрата й с ръце.

— Ела с мен — прошепна той. — Ела да се качим горе.

— Не съм сигурна как ще стигна до там — прошепна тя.

— Ще ти помогна. — Той я повдигна на ръце и я понесе бързо нагоре, преди някой да ги е видял.

Влязоха в стаята на Ройз и тя видя как Парис заключи след себе си вратата. Може би той се страхуваше от възможността тя да промени намерението си и да избяга. Приближи се до нея и повдигна брадичката й, така че тя да го погледне в очите.

— Обещавам ти, че няма да те нараня.

— Знам. Не се страхувам от тебе.

Смехът й му подейства възбуждащо. С треперещи ръце той й помогна да съблече роклята си. Желанието набъбваше в него при вида на кадифената кожа на гърдите й, покрити сега само с дантела.

— Мила, по-добре да отидем до леглото.

— Почакай!

Ройз обходи с поглед тялото му. Беше висок, силен, с развити мускули, добре сложен. И той й принадлежеше сега, както тя на него. Цялата тази съвършена мъжественост беше за нея.

Усмихна се, изпълнена със сигурност, която винаги беше й липсвала в живота. Въздъхна със задоволство.

— Забавно е — изшептя тя, докато смъкваше ризата му. — Очаквах, че ще бъда смутена. Мислех, че се страхувам, но се чувствам прекрасно и напълно спокойна.

Страстта му се разгоря още повече. Ройз не бе уплашена, не се страхуваше. Той я залюля в ръцете си и се отправи към леглото.

— Скъпа моя — прошепна задавено Парис.

Виждайки страстта в очите му, тя потръпна.

— Странно усещане, нали? — отвърна. — Да бъдем заедно така?

— Да. — Както го гледаше, той понечи да я сграбчи и да я целува до полуда. Но си беше обещал, че ще прави всичко бавно и нежно с нея.

— О, Парис! Невероятно е! — Тя простря ръцете си към него и обхвана лицето му в шепи. — Не знаех.

Той я притегли към себе си. Притисна устните си към нейните в дълга, упойваща целувка, като се свлече по гръб на леглото, повличайки я със себе си.

Те съблякоха и захвърлиха и малкото дрехи, които им бяха останали.

— Толкова много те желая — каза той.

Тя се усмихна, замаяна, зашеметена, докато потъркваше бедрата си в неговите. Приятна сладост се разля по тялото й.

Парис бавно плъзна ръце по хълбоците й. Когато чу стона й, целуна нежно извивката на шията й.

Пръстите му пребродиха тялото й, тя се сгърчи, изпадайки в екстаз. Обляха я горещи вълни, разширяваха се, увеличаваха се. Когато той отново се придвижи нагоре, целуна я жарко по устните и отново обходи с леки целувки горната част на тялото й. Започна леко да масажира гърдите й, зърната й набъбнаха. Облиза ги леко с език, а след това впи жадните си устни там и започна да ги смуче нежно, гальовно, докато тя не започна да стене под него.

— Ройз! — прошепна той.

Замаяна, тя протегна ръце, сграбчи косите му.

— Парис. Аз не…

— Тихо, скъпа, отпусни се.

Трябва ли да е толкова хубаво? — изстена тя.

— Да, да, трябва.

Тялото й потрепери, когато опипващите му ръце достигнаха до хълмчето, където бедрата й се съединяваха. Пръстите му нежно се заровиха в подножието му, приласкавайки влажната топлина, усещайки как се разтваря и става гостоприемно.

Парис щеше да я поведе към тяхното върховно сливане. Страстта воюваше с нервите — трябваше да й е хубаво! Покри с тялото си нейното.

Когато тя се вкопчи в него, нежно разхлаби ръцете й. След това се плъзна в нея дълбоко, силно и неудържимо.

Стенейки, Парис се остави на нейното желание, предавайки се в плен на тялото й.

Те се любеха във вихъра на страстта, издигайки се до непознати висини, до неизвестни хоризонти, до един неразгадан свят, принадлежащ само на влюбените.