Флора Спиър
За любов и чест (2)

Глава 1

В началото на годината барон Рудолф от Бенингфорд реши, че е време да омъжи дъщеря си. Джоан беше на четиринайсет — подходяща възраст за женитба, а и всички казваха, че момичето е красиво. Рудолф започна все по-често да се вглежда в момичето. Досега той беше твърде зает със собствените си проблеми, за да се занимава с нея.

С години Рудолф успяваше да балансира положението си между съседите — известните лордове от Марчър, чиито земи бяха разположени между Англия и Уелс. Той беше раздвоен между добрите съседски отношения с тях и приятелството си с крал Хенри I, но успяваше да запази своята независимост. В момента Рудолф се чувстваше в опасност. При последното си посещение в кралския двор видя, че Хенри не беше в цветущо здраве. Рудолф не мислеше, че кралят ще живее още дълго — година или две, може би три. Наследник на Хенри беше арогантната му дъщеря Матилда, на която аристократите трябваше да се подчинят. Имаше много от тях, които биха искали да видят на престола племенника на Хенри — Стефан. Рудолф се страхуваше от съперничества и гражданско неподчинение, които щяха да настъпят след смъртта на краля. В тези смутни времена той трябваше да запази земите си от алчните графове.

Рудолф също беше алчен. Той искаше още земи и още власт. А най-много от всичко искаше да бъде наследен от силен мъж, който да пази земите му. Но нямаше син. Първата му жена беше родила само едно момиче — Джоан — и беше умряла при раждането. Втората така и не можа да се отърве от коварна болест и пометна. Последната му жена се оказа безплодна въпреки усилията и на двамата. Сега, вече на четирийсет и осем, Рудолф се надяваше да бъде ощастливен с внук.

Барон Хоугстан — източният съсед на Рудолф — беше от стар приятелски род, но наскоро се спомина. Наследи го единственият му син Крайспън. Младежът беше неопитен и поради това може би склонен да приеме някого, който да го съветва. Евентуален съюз между Джоан и лорда би бил предимство и за двете страни.

Изглежда, и младият мъж се чувстваше по същия начин, защото прие с готовност идеята за брак между него и Джоан. През следващите няколко месеца бяха обсъдени зестрата на Джоан и датата на сватбата, която щеше да се състои в средата на лятото. След като всичко това беше свършено, Рудолф се появи в дневната, където стояха жените от неговия замък. Възнамеряваше да информира дъщеря си за поетите ангажименти. Застана на вратата, а до него беше личният му телохранител Бейъд, който рядко се отделяше от господаря си.

— Познаваш ли барон Крайспън лично? — попита Джоан, след като чу новините. — Той млад ли е, или стар?

— Какво значение има това? Ти ще се омъжиш за него, след като аз ти казвам.

— Да, татко. — Джоан знаеше, че трябва да се подчини на бащината воля. Тя се страхуваше от баща си още от детските си години.

— Аз не съм виждала баща ти преди деня на сватбата, а нашата женитба беше сполучлива — каза мащехата й Ройз, която винаги се опитваше да помогне и да смекчи гнева на съпруга си. — Скъпи мой, може би ако ни съобщиш на каква възраст е Крайспън, това ще е достатъчно засега. И също ако ми кажеш броя на гостите, за да планирам ястията и да подготвя стаите за спане. Не искам това празненство да бъде необмислено.

— Момчето е на двайсет и една. Беше посветен в рицарство само преди няколко седмици — измърмори Рудолф, оценявайки способностите и загрижеността на съпругата си. Не можеше да се оплаче от нея, освен че не беше го дарила все още със син. Но тя беше едва на осемнайсет и все още можеше да му даде това, което иска. Припомняйки си изминалата нощ и нейната жизненост, Рудолф я дари с усмивка. Ройз беше най-добрата от трите му жени и той щеше да продължи опитите си да й направи дете. А междувременно имаше прекрасна дъщеря, която щеше да използва, за да се сдобие с още земи. Чувстваше се доволен от себе си. Бракът на Джоан щеше да го направи още по-богат, а Ройз щеше да организира прекрасно сватбено празненство.

— Нужни са ти нови дрехи и на Джоан също. Освен това трябва да се купи всичко за къщата — каза той на Ройз. — Що се отнася до гостите, възнамерявам да поканя около стотина, включително и прислугата.

— Толкова много? — Джоан бе вече нервна и гласът й трепереше. Държаха я постоянно вкъщи, а когато се случеше да отиде в друг замък, винаги беше придружавана от знатна дама. А сега около стотина непознати щяха да насочат погледи към нея.

— Аз съм човек с важно положение — заяви Рудолф с раздразнение.

— Джоан и аз знаем това, лорде мой — опита се Ройз да го успокои. — Но нито една от нас не очакваше съобщението ти и затова сме изненадани. И може би Джоан все още не е подготвена за промяната, която предстои в живота й.

— Хм. — Рудолф се втренчи в дъщеря си, без да забелязва нейната красота — сините очи и златните къдрици, които се спускаха около изящните черти на лицето й. Тя не беше висока, но щеше да порасне през следващите шест години, докато навърши двайсет. Изглеждаше като девойка, която лесно ще роди. А това го правеше доволен.

— Обясни й всичко, което трябва да знае — заповяда той на Ройз. — Как да се държи, за да бъде добра съпруга и да задоволява нуждите на съпруга си в брачното ложе. А когато наближи моментът, аз сам ще говоря с нея, за да съм сигурен, че е разбрала целите на този брак.

После Рудолф каза на Бейъд да го последва и те излязоха. Когато вратата се затвори след двамата мъже, Ройз разтвори ръце и Джоан се възползва от топлата прегръдка.

— Какво означава това? — прошепна Джоан. — Чух слугите да си шушукат нещо, но всеки път, когато се приближавам, те прекъсват разговора… Баща ми иска внук, нали? — изхълца тя, защото нищо не знаеше за създаването на деца. — Но аз не съм сигурна какво трябва да направя!

Ройз й обясни накратко за интимните взаимоотношения между съпрузите и физиологичните особености на двамата.

— Но аз не искам някой абсолютно непознат да ме докосва. Мисля, че не искам да се омъжвам. И ще кажа това на татко. — В гласа й се усещаше паника.

— Повечето жени със знатен произход минават под венчило според волята на бащите си — напомни й Ройз. Тя знаеше, че Рудолф няма да позволи добре скроените му планове да се провалят. А и се опитваше да предпази Джоан от гнева на баща й. — Всички от нас го преживяват, единствено тези, които отиват в манастир, нямат съпрузи.

— О, Ройз, той сигурно ще ме нарани. — Лицето на Джоан беше бледо, а в очите й се четеше страх.

— Понякога може да бъде много приятно, особено когато мъжете станат по-опитни и не толкова агресивни, а това е неизбежно с течение на годините.

— Но лорд Крайспън е едва на двайсет и една — потръпна Джоан. — Ще мине много време, преди той да стане по-малко агресивен.

— Може би — Ройз се опита да я предразположи. — Може би той ще се научи да те обича. Аз вярвам, че ако мъжът и жената се обичат, това, което се случва в леглото, може да бъде най-красивото нещо на света.

Тази нощ дъщерята на лорда от Бенингфорд лежеше сама в леглото си и мислеше за мъжа, който щеше да я притежава. Тя прокара ръце по тялото си: кожата й беше мека и гладка. Той, непознатият, който щеше да бъде неин съпруг, щеше да я докосва, да докосва нейните гърди, гладкия корем, мястото между бедрата й и — не!

„Не!“ — Тя се обърна в леглото, скривайки риданията си във възглавницата.

Когато се молеше, тя рядко искаше нещо за себе си. Молбите й бяха за покой на майчината душа или за тази на първата й мащеха. Молеше се и когато Ройз беше болна или за дъжд в сушавите лета. Но тази нощ Джоан трескаво се молеше за себе си.

— Моля те — прошепна тя в тъмното. — Нека мъжът, на когото ще принадлежа, да бъде честен и добър, здрав и красив, нека ме обича до края на живота ми, винаги да бъде нежен и да не ме наранява…

Тя остана дълго време будна, мислейки за лорд Крайспън. Беше твърде млада, за да знае, че молитвите понякога се удовлетворяват по странен и непредсказуем начин.