Флора Спиър
За любов и чест (4)

Глава 3

В късното утро на деня преди сватбата няколко мъже обсъждаха последните детайли от сватбения договор. В момента срещата не изглеждаше толкова важна. Подробностите около зестрата на Джоан и земите на Рудолф, които щяха да наследят внуците му, вече бяха уредени.

— Убеден съм, че скоро в Англия ще има размирици — каза Рудолф на Крайспън и отец Еймбрас. — Всички знаем, че във военните дела най-често се нараняват или убиват млади мъже. Крайспън, аз предлагам в случай на ранна смърт да стана настойник на невръстните ти деца и управител на земите ти. Искам това да е записано на сватбения договор.

— Чичо Еймбрас е най-близкият ми роднина и винаги е представлявал моите интереси — каза Крайспън, поглеждайки към свещеника. — В случай на нужда бих искал той да поеме попечителството над децата ми.

— Аз не подлагам на съмнение верността на отец Еймбрас — побърза да каже Рудолф. — Той е изпълнил задълженията си към теб, и то добре. Но нека бъдем искрени. Той вече е възрастен, а аз ще живея по-дълго и ще дочакам децата ти да навършат пълнолетие. Още повече че той планува да напусне Англия за няколко години, а аз ще остана тук, в Бенингфорд.

— Тогава Алейн е другият ми най-близък роднина — отговори Крайспън. — Алейн е млад и жизнен. Той ще бъде чудесен настойник на децата ми.

— Но между него и децата няма да има пряка връзка, а аз ще съм техен дядо. Те ще наследят земите ми. Освен това Алейн живее на север от тук, докато моите земи граничат с твоите. Ако те сполети нещастие, аз ще прибера децата при мен, в моя замък.

— Всичко, което казваш, е истина. Много мило от твоя страна. — Крайспън си даваше вид, че мисли задълбочено върху аргументите на Рудолф.

— Кой би бил заинтересуван за съдбата на внуците ми повече от мен?

— Рудолф е прав. Необходима е силна ръка да пази децата на Крайспън в случай на смърт или ако той е дълго време на бойното поле. Позволете ми да направя едно предложение: ако се случи нещо с Крайспън, Рудолф ще поеме настойничеството над децата и земите му. Но ако Рудолф се спомине пръв, Крайспън ще поеме прекия контрол над земите, за да бъдат унаследени от внуците му, когато те станат пълнолетни. Какво ще кажеш, Рудолф? — обади се отец Еймбрас.

Колебанието му трая само миг:

— Съгласен.

— Ще кажа на писарите да включат тази нова кауза, за да я прочетем довечера. Мисля, че това е най-сигурният начин внуците ти да бъдат защитени, Рудолф.

— Опитвам се да мисля за всичко — отговори Рудолф.

По-късно Крайспън каза на Парис за това ново споразумение.

— Не разбирам. Бащата на Джоан е по-стар, следователно той би трябвало да умре пръв.

— Той искрено вярва, че ще има война, когато кралят си отиде, и че аз ще трябва да се бия — обясни Крайспън. — Както и да е, това е само предпазна мярка. Чичо Еймбрас също одобри това решение. Мисля обаче, че Рудолф не харесва Алейн, понеже го отхвърли като евентуален настойник. Това вероятно е добре, за да може този, който пази децата, да е близо до тях.

Докато баща й и Крайспън разговаряха за сватбения договор, Джоан събираше цветя за украса на салона. Градината беше едно от любимите й места. Въздухът винаги беше свеж. Тук цъфтяха рози, лавандула, мащерка и други билки. Първите розови храсти бе засадила баба й. За замък, където се събираха войни, нехаещи за красотата, това беше уникална площ. Джоан беше прекарала много следобеди тук, сама или с Ройз. Така направи и днес, когато събираше необходимите билки за утрешните блюда.

В тези мигове тя искаше да се сбогува с моминството си. Утре, когато напусне Бенингфорд, щеше да отиде в друг дом и тази градина щеше да й липсва. Едва след няколко години, когато се завърне в Хоугстън, щеше отново да бере розмарин и магданоз. Чудеше се дали в замъка в Нормандия има подобна градина.

Мислите й отново се върнаха към Крайспън и чувствата, които преживяваше с него. Джоан беше изплашена и от чувствата си към Алейн. Всеки път тя си обещаваше да не мисли за него, но щом го видеше, забравяше затова обещание. Трябваше да мисли единствено за Крайспън, от когото се възхищаваше и когото харесваше. Ако зависеше от нея обаче, не би се подчинила на волята на баща си и би избрала Алейн. Но дори и да се опиташе да промени нещата, нямаше съмнение — щеше да понесе жестоко наказание. А от гнева на Рудолф можеше да пострада и Ройз.

Зад гърба си Джоан чу, че се отвори врата. Последва звук от стъпки, по-тежки от тези на Ройз. Предположи, че е Крайспън, който идва да й съобщи, че са се споразумели с баща й. Възнамеряваше да го покани да седне до нея на малката каменна пейка и да поговорят.

Крайспън можеше да й разкаже повече за плановете си относно пътуването до Испания. Но приветливата усмивка изчезна от лицето й, щом видя кой е прекъснал усамотението й. Като че ли той бе изникнал от забравените й за миг мечти.

— Моя лейди. Скъпа Джоан — изрече Алейн. — Простете ми. Може би не трябваше да идвам тук. — Той се отдръпна с намерението да си ходи, но не го направи. Вместо това прикова очи към нея и те заговориха с думи, които устните не биха изрекли. Джоан инстинктивно разбра, че той се бореше със себе си: искаше да остане, но благоприличието го съветваше да си тръгне, за да не се случи непоправимото.

— Защо дойдохте? — Джоан съжали за зададения въпрос.

— А защо не? — „Защото не мога да живея без теб“ Това беше истинският отговор и той беше по-ясен, отколкото ако го бе казал гласно.

— Аз не мога… Ние не трябва… — Тя спря, борейки се със сълзите си.

— Не бива — съгласи се той.

Те стояха, разделени от градината, и просто се гледаха. Тя попиваше с поглед лицето и тялото му, за да не ги забрави никога. Без да осъзнават, те се бяха приближили един до друг, неспособни да устоят на силата, която ги привличаше. Алейн стоеше неподвижно, а Джоан протегна ръка към него.

— Защо се случва всичко това? — промълви тя, разкъсвана от терзания. — Защо сега, точно преди да срещна Крайспън? Ако знаех, щях да обикна първо него и всичко това нямаше да се случи.

— О, не, тук грешиш — каза той, като направи още една крачка към нея. — Щеше да се случи съвсем същото, само че хиляди пъти по-лошо. Ако се бяхме срещнали, след като се бе омъжила, ти нямаше да си невинната девойка, непознаваща страстта и нежността, които аз познавам, и тогава нищо нямаше да е в състояние да ни раздели. Единствено твоята невинност и предаността ми към Крайспън ме държат далеч от тебе.

— Знам, че това, което говориш, е грешно — прошепна тя. — Никой мъж не може да докосва чужда годеница или съпруга. Но аз чувствам, че това, което е в сърцето ми, е чисто и истинско.

— Същото е и с мен.

— Аз харесвам Крайспън — продължи тя, като че ли той не е говорил. — Той ще бъде чудесен съпруг.

— Да, ще бъде. Той никога няма да нарани сърцето или тялото ти, както аз бих могъл да го направя. Ще бъде достоен съпруг и баща на децата ти.

Твърде млада и неопитна, за да разбере собствените си емоции, Джоан не можеше да устои на изкушението да почувства ръцете му около себе си. Тя остави кошницата с цветя и протегна и другата си ръка към него.

— Моля те, моля те — прошепна едва доловимо.

Той пристъпи по-близо, толкова близо, че тя можеше да усети ударите на сърцето му. В следващия миг беше в прегръдките му, а устните му докосваха нейните.

В изминалите два дни Алейн бе потискал желанията си и сега те пламнаха с неудържим пламък. Той прокара език по устните й и усети нейната сладост. Тя незабавно му отвърна, притискайки се в него. Нейната неочаквана реакция го доведе до екстаз, за който той не бе подозирал.

Алейн най-сетне отдели устни от нейните.

— Господи — каза той в ухото й, когато видя подутите й устни и очите й, пълни със сълзи. — Джоан, какво направих с теб?

Той забеляза лекото потрепване на нежното й тяло, за което толкова страстно мечтаеше. Ръцете му обгърнаха нейните.

— Вината не е твоя. Ти си едва на четиринайсет и си съвсем невинна. Аз съм седем години по-голям от теб и аз съм този, който трябваше да предотврати това.

— Аз съм жена и… — изхлипа тя. — Утре по това време ще бъда омъжена за човек, който е също седем години по-голям от мен.

— И в утрешната нощ ти ще бъдеш в леглото на Крайспън, не в моето. — Джоан почувства жестокостта на този факт. — Тази нощ ще умра от копнеж по нещо, което никога няма да имам. Но няма да докосна отново това, което по право принадлежи на Крайспън. Няма да ме видиш и в Хоугстън, докато не минат много години и не започна да те приемам само като приятел.

Никой не каза нищо. Той отдръпна ръце от нея, обърна се и се запъти към изхода на градината. За един кратък миг се обърна и видя сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Ти ще останеш моята единствена истинска любов. — Тези толкова тихо прошепнати думи отекнаха хиляди пъти в съзнанието на Джоан.

 

Ройз беше неотлъчно до Джоан в деня преди сватбата. Докато траеше обядът, на който присъстваше и Крайспън, тя забеляза, че нещо притеснява Джоан. Като домакиня имаше право да стане по-рано от масата и тя се обърна към Рудолф:

— Лорде — каза тя, — остана малко за довършване по роклята на Джоан. После ще ни е нужно време, за да се изкъпем и да си починем. Моля за вашето извинение аз и Джоан ще отсъстваме от днешния лов, тъй като тя трябва да си почине добре.

Тонът на Ройз беше толкова благ, че дори и да имаше някакви възражения, Рудолф едва ли би ги изказал.

— О, да — каза той, — тя изглежда твърде бледа, а не трябва да е такава пред бъдещия си съпруг дай й някаква отвара от билки, за да поспи добре, тъй като се съмнявам, че ще може да стори това през следващата нощ. А ти — той хвана брадичката на Джоан така, че тя да го погледне в очите — запомни какво ще ти кажа. Не искам никакви хлипания и треперения утре. Ще правиш това, което съпругът ти иска от теб, и трябва да ме дариш с внуци колкото е възможно по-скоро.

Когато двете жени излязоха от салона, Рудолф се приближи към личния си пазач Бейъд и му каза:

— Този Алейн не ми харесва. Като че ли иска да стори нещо лошо. Забелязал ли си? Мисля, че е хвърлил око на дъщеря ми.

— Но тя скоро ще се омъжва. След два дни празненствата ще са свършили и Джоан ще е далеч от тук.

— Надявам се, че тогава този Алейн ще се махне и няма да го видя повече. Той е единственият човек, който може да провали плановете ми.

 

В действителност не беше останало нищо за шиене по сватбената рокля на Джоан. Това беше просто извинение, с което да се измъкнат. Ройз беше достатъчно умна и познаваше Джоан достатъчно добре, за да разбере, че нещо сериозно тревожеше доведената й дъщеря.

Те прекараха следобеда в будоара на Джоан, като се подкрепяха с плодове и подсладено вино. След седемгодишен брак с Рудолф, Ройз беше добре обучена в изкуството да извлича информация от всеки. Нямаше да й отнеме много, за да разбере цялата история от Джоан.

— Може би това, което чувстваш към Алейн, е просто начин да се противопоставиш на това, което ще се случи утре вечер — предположи Ройз. — Нужно е да решим какво ще правим с теб.

— Но аз харесвам Крайспън много — промълви Джоан. — Толкова съм объркана. Ако Алейн не беше дошъл в Бенингфорд, бих се омъжила за Крайспън с удоволствие и бих мислила само за съюз с него до края на живота ни. Когато Крайспън ме целува, той е мил и нежен, но когато ме целуна Алейн…

— Той те е целунал? — прекъсна я Ройз учудена.

— Тази сутрин в градината — призна Джоан доволна, че има пред кого да излее болката си.

— Той се е осмелил?! — Ройз изглеждаше толкова ужасена от това признание, че Джоан се замисли дали тя няма да разкаже на Рудолф.

— Но това беше само една целувка.

— Не трябваше да те оставям сама дори и за миг. Ако Рудолф научи това…

— Няма да научи, докато не му кажеш — каза Джоан. — След целувката той не ме е докосвал повече.

— Как беше? — Джоан никога не бе виждала мащехата си толкова развълнувана.

— Беше така, сякаш сърцата ни са свързани и никога повече няма да се разделят. — Джоан си спомни целувката за миг.

Ройз се изправи и погледна през прозореца. За голямо учудване на Джоан, тя започна да плаче. Никога преди това не я бе виждала да хлипа така.

— О, съжалявам, че те разстроих. — Джоан обгърна раменете на Ройз. — Не трябваше да ти казвам.

— Как бих… — заговори Ройз, все още гледайки към горския пейзаж. — Как бих искала някой красив мъж да дойде и да пожелае да ме целуне, да запали огъня в сърцето ми. Бих искала някой да се отнася към мен с нежност — поне веднъж в живота си да бъда обичана…

— Това бих искала и аз — започна Джоан, отворила сърцето си за това, за което не се осмеляваше да мисли преди. — Бих искала Алейн да ме целуне отново така, да постави ръце около тялото ми и да ме притисне силно, както в градината. Но аз знам, че никога няма да го направи отново.

— Чудя се коя от нас е по-нещастна — каза Ройз. — Ти поне ще можеш да напуснеш Бенингфорд. — С усилие тя спря да плаче. — Трябва да забравим глупавите си мечти. Аз няма да кажа на никого за тайната ти. Не се страхувай за това. А сега поръчах на слугите да приготвят вана с топла вода, за да се изкъпем. Тъй като всички ще ходят на лов, ние сме свободни да правим каквото си искаме. За вечеря ще ти донесат поднос с храна. Аз ще трябва да седя до Рудолф, но ти можеш да бъдеш извинена. Тази нощ няма да виждаш никого от мъжете, които те притесняват — нито Рудолф, нито Алейн, нито Крайспън. След един спокоен сън утре ще се чувстваш по-добре.

— Ти си толкова добра с мен. — Джоан целуна мащехата си и изтри сълзите й.

Вечерта, когато прислугата приготвяше подноса, Ройз сама сипа една кана с вино. В нея тя сложи билки, които щяха да помогнат на Джоан бързо да заспи. На Рудолф каза, че Джоан отсъства, защото иска да си почине.