Флора Спиър
За любов и чест (3)

Глава 2

Много от поканените гости вече бяха дошли на годежа в Бенингфорд, два дни преди сватбата. Младоженецът беше придружаван от малка компания. Джоан стоеше между Ройз и баща си и наблюдаваше пристигащите.

Ройз се бе постарала всичко да бъде безупречно — беше добре проветрено и ухаеше на свежи цветя. Но нищо не можеше да измести тъмнината и студенината на това място, построено с тесни отвори, вместо с широки прозорци. Дори светлината на многото свещници по стените и тези, които бяха подредени по дължината на масата, не можеше да разпръсне мрака. Светлината им се отразяваше в скъпите бижута на дамите и кожените яки, преметнати през раменете им.

Ройз носеше виненочервена рокля, която чудесно контрастираше със златната огърлица. Джоан беше в светлосиня коприна и семпла гривна на лявата си китка. Тази гривна беше единственият спомен от мъртвата й майка и беше изключително фино изработена. В момента тя й беше като талисман, тъй като Джоан се чувстваше изключително напрегната.

Пръв от страна на Хоугстан беше свещеникът, отец Еймбрас, чичо на лорд Крайспън и негов настойник допреди няколко седмици. Докато Ройз и Рудолф го посрещаха, Джоан си позволи внимателно да огледа останалите, които чакаха реда си, за да разменят по няколко думи с домакините. Тя искаше да зърне своя годеник. Беше й трудно да реши кой от всичките беше, защото имаше толкова много млади мъже — изискани и добре облечени.

Рудолф все още говореше с отец Еймбрас, развеждайки го из салона; двамата бяха последвани от Ройз и верния Бейъд, а Джоан беше представена на трима млади рицари. Най-високият от тях й кимна в знак на поздрав. Вторият беше слаб, с права черна коса и строги черти. Той намигна на Джоан, а после така закачливо й се усмихна, че тя не можеше да се обиди.

Третият беше този, който грабна зашеметеното съзнание на младата дама. Той изглеждаше изключително добре с квадратната си брадичка, правия нос и тъмнокафявата къдрава коса. Неговият спокоен поглед грабна този на Джоан и я накара да загуби равновесие.

Наоколо преминаваха хора, но Джоан не забелязваше нищо. Всички движения и звуци избледняха и на нея й се струваше, че са сами на край света, общувайки безгласно чрез сърцата и очите си. О, със сигурност това беше годеникът, този красив и строен младеж. При тази мисъл Джоан се почувства щастлива: тя щеше да се омъжи за него, защото разпозна в негово лице една мила и чувствена душа. Как разбра това — не знаеше, но сърцето й туптеше силно, изпълнено с радост.

— Лейди… — Устните му се оформиха в чаровна усмивка, на която Джоан отвърна. Колко предвидливо от негова страна, че изчака семейството й и неговите приятели да се отдръпнат, за да могат да разменят няколко думи насаме.

— Лорде! — Джоан подаде ръката си, но баща й прекъсна този неин жест с думите:

— Джоан, ела да се запознаеш с годеника си.

Без да откъсва поглед от красивия джентълмен, тя се подчини. Къде се беше научила да флиртува, да премигва така и да се усмихва толкова нежно, че само той да забележи? Но това беше толкова естествено.

И сега тя знаеше, че той я гледа. Въображението й започна да рисува картини, една от друга по-вълнуващи. Почти можеше да усети неговата сила и мъжество.

После погледна баща си с блестящи очи, за да му благодари за избора на съпруг.

Ройз я погледна със страх, а гласът на баща й бързо я върна в реалността. Джоан разбра, че беше направила грешка. Сърцето й спря своя танц и се сви в мъката си.

— Дъще, ти забрави задълженията си към гостите — каза Рудолф строго.

— Няма съмнение, че това е вълнуващ миг за всяка девойка. Трябва да извиним нейната нервност.

Джоан видя неодобрение в очите на отец Еймбрас. Той беше усетил какво бе преживяла тя току-що. Но какво се случи с нея? Защо дишаше толкова тежко и защо сърцето й биеше толкова болезнено? Тя дори не се осмели да погледне сивоокия мъж. Взираше се в каменния под и се молеше. Таеше последната надежда, че това е той, докато баща й я представи. Една ръка пое нейната нежно.

— Лейди Джоан. — Тя се насили да погледне барон Крайспън Хоугстън, докато той целуна тънките й пръсти, а после бузата й.

Той беше достатъчно красив, за да се хареса на всяко момиче. Висок, едър и мускулест. Рус, със сини очи и брадясало лице.

— А това са моите добри приятели — каза Крайспън, обръщайки се към тях. Слабият, чернокос мъж беше Парис, третият син от фамилията Стоуксброут. — Откакто е независим, Парис е един от рицарите в моя замък, така че скоро ще го опознаеш добре. А къдрокосият джентълмен е Алейн, наследник на барона от Уортъм. Той ще тръгне на север, когато напуснем Бенингфорд, за да напомни на баща си да се изправи срещу шотландците, които нахлуват към Уортъм, а и срещу дивите кембърланди.

— Толкова далеч? — Тя не можа да се сдържи, думите й се изплъзнаха от устата самотни и безпомощни. Като самата нея. Видя проблясъка в очите на Алейн. Той бе отговор на молбите на нейното сърце.

— Същото казах и аз, когато научих за това — каза Крайспън. — Но ние с теб ще отидем дори по-далеч.

— Какво значи това? — попита Рудолф учудено. — Вие би трябвало да останете в Хоугстан.

— Да, така е, но аз имам и земи в Нормандия, които баща ми не е посещавал цели две години, и сега вниманието ми е насочено към тях. Ще взема и тебе, Джоан. Веднага след сватбата ще заминем. Възнамерявам да направя едно дълго пътуване и до Кампъстела в Испания и също да взема съпругата си.

— Никога не съм била далеч от Бенингфорд — каза Джоан заинтересувана. — Мисля, че бих искала да видя повече от света.

— Радвам се да го чуя — усмихна й се Крайспън. — Ще разбереш, че съм религиозен. Когато се завърнем в Хоугстан след няколко години, планувам да построя нов параклис — по-хубав и по-голям от сегашния. Може би ще искаш да направиш бродерия за олтара. Както ми казаха, ти имаш отлични умения.

— След няколко години? — възкликна Рудолф, видимо разстроен от новината. — А вашата съпруга, сър? Да не би да искате тя да пометне, докато правите тези опасни морски и сухоземни пътешествия? Брачната двойка би трябвало да си остане у дома, докато съпругата роди поне двама синове!

— Уверявам ви, лорд Рудолф, че поемам най-сериозно отговорността за лейди Джоан — каза Крайспън. — Аз също разбирам колко е важно да се роди здрав наследник.

— Аз също давам гаранция, че за дъщеря ви ще бъдат полагани специални грижи — добави отец Еймбрас, — тъй като ще пътувам с младата двойка до Лондон и после до Нормандия.

— Предполагам, че ще отидете до Кампъстела също? — измърмори Рудолф твърде грубо.

— Не, до Сицилия — информира го отец Еймбрас, — тъй като ще мина по стъпките на Аделард от Бат — този забележителен учен, дарен с божията милост. Ако Бог е рекъл пътуването да мине без произшествия, като това над Аделард, аз ще уча в Палермо няколко години.

— Толкова дълго пътуване! — намеси се Ройз. — Бих искала да чуя нещо за това, когато се върнете. Рудолф, скъпи, няма ли да е прекрасно да слушаме разказите на Джоан през студените зимни вечери? Ако дойдете и вие, господин Алейн, ще се радваме да чуем за вашите битки срещу шотландците и… — как беше? — кентърлентите?

— Кембърленди — поправи я Алейн нежно. Очите му срещнаха тези на Джоан и се изпълниха с копнеж.

— Аз не съм ентусиазиран от пътуването — каза Рудолф. — Един барон трябва да стои в дома си, да пази замъка си и да очаква заповедите на краля. Мисля че това възнамерявате да направите, Крайспън. Не е редно да изчезвате така, не и сега, когато графът Честър и неговите приятели стават по-силни. А се отнася до лордовете от Марчър, кой знае какво може да се случи в следващата една година?

— Това казва и управителят на замъка ми в Нормандия — отговори Крайспън с повдигнат дух. — Мисля, че неговите и вашите възгледи съвпадат, защото и двамата разсъждавате върху старостта и лошото здравословно състояние на краля. — Те продължиха разговора и Крайспън учтиво потвърди, че няма да се откаже от намеренията си. Рудолф ставаше все по-раздразнен от факта, че не може да убеди младия мъж да се откаже от плановете си.

Джоан не ги слушаше вече. Крайспън беше обгърнал ръката й, така че нямаше как да забрави присъствието му, но остави погледа си да се рее из помещението. Всичко беше готово за предстоящото празненство. Масата беше покрита със снежнобяла покривка, сребърните съдове блестяха на светлината от свещите. Прислужниците носеха кани с вино. Тя забеляза всички тези подробности несъзнателно. Мислите й бяха раздвоени. Повечето бяха насочени към това, което се беше случило.

Ако тя имаше право на избор, би избрала Алейн от Уортъм за свой съпруг. Но изборът не беше неин и тя трябваше да приеме решението на баща си. През целия си живот се бе подчинявала, но сега мислеше как да се противопостави. Джоан обаче беше виждала как бяха наказвани тези, които се противопоставяха на Рудолф. Тя щеше да се омъжи за Крайспън и нямаше да протестира.

Поне щяха да пътуват. Тя бе мечтала да посети далечни страни и сега щеше да ги види. Щеше да прекоси Ламанша до Нормандия и после да поеме дългия път до Испания, където живееха сарацините. Увлечена в тези мисли, тя почти убеди себе си, че иска да се омъжи за Крайспън, но това беше до момента, в който я погледна Алейн. Тогава сърцето й се сви болезнено. Помисли си с тъга, че ще живее интересен и вълнуващ живот, но с друг мъж.

 

— Побъркан романтик! Влюбен си до уши, а? — Парис потупа Алейн по рамото.

— Нима се забелязва? — Нямаше никакъв смисъл да крие от Парис каквото и да било. Той винаги усещаше проблема още в зародиш.

— Аз го забелязах — каза Парис. — Но мисля, че Крайспън не знае още. В момента той е раздвоен между своята дама и уважението, което трябва да прояви към баща й.

— Ще скрия чувствата си и от двамата. Не бих искал да нараня или да направя нещастен някого от тях.

— Ако бях на твое място, щях да внимавам с бащата на Джоан — посъветва го Парис. — Мисля, че той е забелязал интереса ти към дъщеря му.

— Благодаря ти. — Алейн се насили да се усмихне и да прозвучи както обикновено безгрижен. — Нека да празнуваме сватбата на Крайспън!

— Не прекалявай с виното. Може да кажеш нещо, което трябва да запазиш за себе си.

— Ти не беше толкова внимателен, преди да станеш рицар, уважаеми сър Парис — каза Алейн със смях.

— Нещо не е както трябва. Има нещо странно в желанието на Рудолф да задържи дъщеря си и зет си вкъщи. Изглежда истински ядосан от плановете на Крайспън да пътува до Нормандия и да отсъства няколко години. Мисля, че той обича дъщеря си твърде много и не иска да се раздели с нея.

— Че кой не би я обичал? — Гласът на Алейн беше толкова тих, че Парис едва го чу. Той погледна Крайспън и дамата до него. — Колко нежна и прекрасна е тя. Погледни колко грациозно се движи и как грее лицето й, когато се усмихва. А косата й — господи, тази златна коса!

— Внимавай! — Гласът на Парис беше толкова тих, колкото и на Алейн, но предупреждението беше ясно.

— Винаги съм харесвал съветите ти. Ще се вслушам и в този.

Те бяха настанени на масата между най-почетните гости. Алейн беше до Джоан.

В началото тя не го погледна, не можеше да понесе това. Понеже се страхуваше, че той ще види треперещите й ръце, тя се хранеше бавно. Погледна Крайспън, който се хранеше лакомо и не забелязваше нейното смущение.

— Надявам се, че лейди Ройз няма нищо против разместването на местата — отбеляза той между две хапки. — Но не можех да допусна моите верни приятели да са на друга маса.

— Разбира се, че не.

— Те са нещо повече от мои приятели. — Крайспън подаде сребърния прибор, за да може слугата да го напълни отново, после отпи от виното и тогава продължи сериозно: — Ние тримата сме братовчеди. Майките на Алейн и Парис са сестри. Дядото на Алейн и моят дядо са братя. На една и съща възраст сме и така се случи, че живяхме в един и същи замък. Чувстваме се повече от братя и ще останем такива до края на живота си.

— Сигурна съм, че ще е така. — Джоан се молеше никога да не направи нещо, което да развали това приятелство. Забрани си да мисли за Алейн с копнеж. Трябваше да мисли само за Крайспън, нейния съпруг. Щеше да го уважава и да му бъде предана.

Но по време на празника не можеше да не говори с Алейн. Би изглеждало странно, ако го пренебрегва. Ройз се извини, че трябва да разреши домашен проблем, и остави мястото между Рудолф и Крайспън празно. Баща й отново започна да изтъква необходимостта младата двойка да остане в замъка. Тогава Алейн започна разговор с Джоан.

— Крайспън е чудесен човек — каза Алейн. — Той ще се отнася добре с теб. И ти бъди мила с него.

— Ще бъда съпругата, която той иска. — Изражението й беше хладно и дистанцирано. — И не възнамерявам да го откъсвам от приятелите му.

— Странно е, че Крайспън се жени пръв, след като Парис и аз винаги сме преследвали младите дами, а той не изглеждаше заинтересуван.

Чудейки се дали той не се опитва да я подразни, тя отвърна:

— Не обвинявам съпруга си за каквото и да било.

— Не съм си и помислял такова нещо. — Алейн усети нейната несигурност. Искаше му се да я докосне, за да я накара да издаде истинските си чувства. Тя се контролираше изключително добре и никой в салона не можа да забележи това, което се случваше между тях, освен Парис и може би отец Еймбрас. Наблюдателният й баща също разбираше, но след сватбената церемония тя вече нямаше да е под неговата опека, а под тази на Крайспън. Алейн искаше тя да се чувства сигурна. Той не беше виждал толкова прекрасна жена преди, въпреки че се беше наслаждавал на много, включително и на високопоставени дами. Но никога не бе чувствал някоя като част от душата си. Без да обръща внимание на твърдия й глас, той знаеше, че и нейната кръв кипи, че пулсът й се ускорява.

Припомни си, че Джоан щеше да принадлежи завинаги на Крайспън, неговия приятел. Това чувство го накара да набере смелост и да поеме риска, въпреки че не можеше да промени нищо. Преди той и Джоан да бъдат прекъснати, Алейн каза всичко, което беше на сърцето му.

— Скъпа лейди, не знам как се случи, че бях пленен от вас, но се кълна, че ще бъда ваш слуга до края на дните си. Ако се нуждаете от мен, ако някога нещо ви се случи, само една ваша дума и аз ще ви се притека на помощ.

— Аз ще си имам съпруг, който да ме пази. — Тя говореше строго, за да прикрие чувствата си. Как искаше той да беше замълчал! Думите му бяха изкушение за нея, тя хранеше мечта, която не можеше да преследва. Обеща си да не мисли за него.

— Аз имам и обещание към него — каза Алейн тихо. — Той ми е повече от роднина. Той е мой скъп приятел и след вашата сватба вие също ще бъдете моя роднина. Времената са трудни, лейди Джоан. Кой знае какво ще се случи след година или две. Вече казах това на Крайспън, но искам и вие да го чуете — ако се нуждаете от мен, просто трябва да кажете.

 

Празненството беше към края си. Гостите започнаха да се разотиват. За мъжете предстоеше лов, който беше традиция за средата на лятото. Алейн подаде ръка на Джоан, за да й помогне да стане. Крайспън все още слушаше недоволствата на баща й. Алейн я попиваше с поглед. След няколко дни той щеше да изчезне от живота й за дълго време, а тя щеше да запази спомена за него.

— Благодаря ви за обещанието за приятелство и помощ — каза тя и му подаде ръката си. — Алейн обеща помощта си на мен и на моя съпруг в момент на нужда — обърна се тя към баща си, надявайки се буйният му нрав да не се прояви.

— Въоръжената помощ е мъжка работа и не засяга никоя жена. Ако той има да каже нещо по въпроса, да го съобщи на Крайспън.

— Така и направих. Аз обещах своята помощ и на моя скъп приятел — каза Алейн и се запъти към входната врата.

— Млад глупак! — Рудолф го проследи с изпитателен поглед.

— Той е буен, но честен мъж — каза Крайспън. — Винаги може да се разчита на Алейн. Лейди Джоан, вие можете да яздите до мен по време на лова.

— С голямо удоволствие, лорде. — Джоан подаде ръката си и го остави да я води до стълбите, където останаха сами.

— Махнете тези коприни и облечете дрехите си за лов — нареди Крайспън. — Обичате ли да ловувате?

— Обичам да яздя — отговори Джоан, — но не и лова. Винаги изпитвам съжаление за заловеното животно. — Тя завърши думите си с виновен смях, тъй като баща й винаги я мъмреше за нейното умиление.

— Предполагам, че това е така, защото сте нежна и чувствителна дама. Това е чудесно, тъй като аз самият не съм особено запален по лова. Виждал съм твърде много лордове, които се забавляват от собствената си жестокост. Знам, че ловът е необходим — така си осигуряваме месо за храна, но проливането на кръв не е моя страст.

Той разтвори треперещите й пръсти и ги постави върху сърцето си, което туптеше силно. Тя го погледна с разтревожени очи, пожела си да може и към него да изпита поне част от чувствата, които пламваха в нея при присъствието на Алейн.

Когато го погледна отново, той се наведе и докосна устните й със своите. Те бяха топли и меки. Когато я целуна, тя го почувства като приятел или дори като брат. Крайспън се усмихна, а тя бе неспособна да каже каквото и да било.

— Изплаших ли те? — попита я. — Съжалявам, ако е така, но не виждам нищо лошо в това да целуна годеницата си. А ти си по-красива, отколкото съм се осмелявал да си представя.

— Не, лорде мой — прошепна тя, оставяйки го да реши дали това се отнася за току-що случилото се, или за това, че се е изплашила.

Джоан усети, че червенина изби по лицето й. За момент бе забравила, че Крайспън ще бъде с нея, щом се оженят. За един кратък миг, тя се остави да мисли за него като за добър приятел.

 

По-късно, когато вървяха през гората, ограждаща Бенингфорд, Крайспън се доближи до нея, но този път с него бяха Алейн и Парис.

— Бих искал да опознаеш моите приятели и също да ги обикнеш — каза Крайспън.

Джоан не можеше да отговори. Добре казаните, но смущаващи я думи бяха последвани от мълчание, докато не заговори Парис.

— Ще е лесно да ни обикнете, лейди Джоан. Ние сме най-забавните приятели, които ще познавате.

Джоан видя в очите му топлота и разбиране, които я накараха да се отпусне за миг въпреки присъствието на Алейн.

— Сигурна съм, че скоро ще ви приемам като мои братя.

— Всеки мъж би се чувствал благословен да ви познава, лейди. — Тези думи, изречени от Алейн, я накараха да заби увереността си.

— Този звук е от рога — намеси, се Парис. — Алейн, хайде да се присъединим към лова. Ти идваш ли, Крайспън?

— След малко. — Крайспън хвана юздите на коня си. — Вие двамата вървете, аз искам да поговоря с моята дама насаме.

Когато другите се отдръпнаха, той й каза:

— Радвам се, че ги харесвате. Мисля, че ние ще бъдем една чудесна двойка.

— Моля се за това.

— Ако нямате нищо против, бих искал да ви целуна отново. Не бих искал да ви обидя, но се съмнявам да сте целувана преди.

— Това е вярно. Винаги съм била добре пазена. — Тя си представи красивото лице на Алейн и каза: — С цялото си сърце бих искала да ме целунете.

Той трябва да е усетил колко силно трепери тялото й. Ръцете му излъчваха сила и топлина. Устните му се докоснаха до нейните, без да будят ужас и тревога, а топлота и спокойствие. Изпита благословеното чувство, че той ще се грижи за нея и няма да допусне да я сполетяват мисли, каквито тя не би трябвало да има. Можеше да разчита на Крайспън. Под натиска на неговите устни нейните се разтвориха и тя почувства топлия му дъх.

След като се отдели от нея, Джоан докосна лицето му, но тази близост я изплаши и тя бързо дръпна ръката си.

— Съжалявам, това беше твърде необмислено от моя страна, но исках да ви докосна — каза тя объркана.

— Ти си толкова невинна, моя малка лейди. Аз съм наистина щастлив. Надявам се, че ти също си.

— О, да. Знам, че баща ми е избрал най-подходящия за мен съпруг, и с гордост ще бъда ваша жена.

— Приемам това като комплимент. Сега мисля, че ще трябва да настигнем другите.

Джоан продължи с него убедена, че след тази размяна на нежност не е способна да мисли за друг мъж. Тя остана до Крайспън по време на целия лов. Беше му благодарна, че я отведе, когато трябваше да бъде убито животното.

По-късно, на вечеря, те отново бяха заедно. Крайспън държеше ръката й почти през цялото време и тя започна да свиква с топлината на тялото му. Участваха заедно във всички забавления, а докато той разговаряше с баща й и с отец Еймбрас, Джоан изучаваше чертите му. Бъдещият й съпруг сигурно щеше да напълнее, когато достигне определена възраст. Представяше си как ще го предотврати, като следи внимателно за това, което той яде и пие. Така правеше и Ройз с баща й. Джоан предположи, че бракът й с Крайспън ще е по-успешен от този на Ройз и Рудолф. Крайспън беше по-благ от баща й. Тя искаше да го направи щастлив. Щеше да подреди дома им, както той пожелае.

Когато в края на вечерта, с позволението на баща й, Крайспън я изведе навън, те се целунаха нежно за лека нощ. Тя не се противопостави, когато ръцете му я обгърнаха силно. В началото бе малко несигурна, но нали той можеше да я докосва където пожелае, след като ще прекарат остатъка от живота си заедно.

След като й пожела приятни сънища, той си отиде. Джоан остана объркана от собствените си чувства, породени от отношението й към двама различни мъже. Стоя дълго разтреперана, със затворени очи, преди да се съвземе и да намери пътя до леглото си.