Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (41)

21. Страшният съд

Докато падаше от сгромолясващата се кула, в съзнанието му изникнаха образи. Той видя едно дете, да го хваща за ръката. То се усмихна и каза: „Не се страхувай, скоро ще бъдем заедно.“ А когато детето пусна ръката му и изчезна, той усети, че вместо да лети главоломно надолу, се носи из въздуха леко и плавно. Около него се рееха облаци, огрявани от слънцето. Изведнъж всичко избухна в някаква светлинна феерия и сред нея той видя и позна Великия съдия.

Великият се изправи сред огнени езици и златни облаци.

— Защо съм тук? — попита го той.

— Ти пожела да станеш демон — каза Великият.

Попита го:

— Какво значи да бъда демон?

— Когато се срещнем отново, ти ще ми кажеш — усмихна се Великият.

Попита го:

— Защо живеем?

— За да се върнете при мен — каза Великият.

Попита го:

— Защо си ни изоставил?

— Оставихте ме вие — отговори.

Попита:

— Защо те изоставихме?

— Не ми повярвахте — каза Великият.

Попита го:

— Защо не ти повярвахме?

— Защото при мен не страдахте — каза Великият.

Попита:

— Къде да те намерим? В страданието ли?

— Защото ви обичам, съм ви дал независимост и свобода. Можете да ме намерите навсякъде, защото аз съм навсякъде. Може и да не ме намерите — отговори Великият съдия.

Попита го:

— А какво ще стане, ако не те намерим, Велики?

— Ще питате защо живеете — отговори Великият съдия, вдигна ръка и я постави върху главата му:

— Бъди демон.