Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (33)

17. Кулата

Когато демонът изчезна от погледа му, той тръгна след него. Бе решил да не се връща обратно в удобната колесница.

— Искам да намеря себе си — каза си той, — искам да разбера какво е важно за мен и искам да яздя като демона, дори ако трябва сам да стана демон.

Минаваха дни, той продължаваше да върви, без да знае накъде отива, но с надеждата, че ще открие това, което търси.

Веднъж, вървейки по една широка пътека, видя срещу себе си висока каменна кула. Тя се издигаше нагоре в небето, самотна и обрасла в бурени. Той стигна до нея и тръгна да я обхожда, с намерението да открие врата и прозорци. Чудеше се дали има обитатели и какво е предназначението й на това място, където не се среща жива душа. Едва направил няколко крачки, забеляза голяма метална врата. Беше масивна и тежка, проядена от ръжда. Вратата се отвори лесно. Вътре, на светлината, проникнала отвън, се откри широко каменно стълбище с метални перила. Той се поколеба, но реши да се изкачи до върха на кулата.

Стъпало по стъпало вървеше нагоре, хванал парапета за ориентир поради тъмнината, която го обгръщаше. След известно време, през което според възприятията му трябваше да е стигнал върха на кулата, той спря. Беше се изморил, но тъй като считаше, че е стигнал върха и всеки момент ще се озове на края на стълбището, почина за кратко и продължи да се изкачва.

Времето минаваше, той се качваше, но стълбите нямаха край. Все по-често се спираше да почине и си казваше — още малко, краят е близо — но стъпалата следваха едно след друго, едно след друго и започна да го обзема тих ужас. Въпреки че бе отделил много от времето си, да се изкачва, реши да се върне обратно, защото имаше нещо зловещо в тази кула, чийто връх не можеше да бъде достигнат. Но когато се обърна и се опита да стъпи върху долното стъпало, се натъкна единствено на въздух и нищо друго. Студена пот изби по челото му, а ръката, хванала металното перило, се разтрепери неудържимо и той едва се задържа на краката си. Единственото, което му оставаше от тук нататък, бе да се катери нагоре. Проклинайки се, че не отмина кулата, когато я видя на пътя си, той продължи да се изкачва по мистериозното стълбище, което имаше само една посока — нагоре.