Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (3)

2. Магьосникът

Както вървеше, хванал детето за ръка, започна да усеща, че чувството на пълнота го напуска. Полъхна хлад, наоколо стана тъмно и някаква остра болка прониза цялото му тяло. Болката отмина и той забеляза, че детето е изчезнало и е останал сам. Самотата го обгърна и сърцето му се изпълни със страх и желание да придобие власт и знание над всичко и за всичко заобикалящо го. Пълнотата и разбирането някакси се оттеглиха на заден план, победени от страха и желанието. И тогава срещу него в далечината се появи светлина, която сякаш идваше от някаква пролука или прозорец. Без да се замисля, той уверено тръгна към светлината. Като се приближи достатъчно, разбра, че това не е прозорец или пролука, а огледало. Застана срещу него, но за своя огромна изненада не видя себе си, а човек, който смътно го наподобяваше, но не беше той. В главата му възникна странна мисъл:

„Това съм аз, но съм магьосник и притежавам силата и желанието да покоря и разбера материята, която едновременно ме плаши и привлича.“