Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (29)

15. Умереност

Дните му отминаваха неусетно всред блясък и лукс. Ала постепенно в сърцето му започнаха да се прокрадват необясними тъга и празнота. Той се мъчеше да ги прогони, но не намираше лек.

И тъй като това го притесняваше, реши да го сподели с красивата си спътница:

— Напоследък понякога се чувствам тъжен — каза й той един ден.

— Че защо? — учуди се тя. — Какво ти липсва?

— Нищо, но въпреки това съм тъжен.

— Ха-ха-ха — засмя се звучно красавицата, — ще ти мине.

Хвана го за ръката:

— Ела да видиш, ушила съм си нова рокля, ще ти покажа как ми стои. В нея ще бъда изключителна. И за теб има нови дрехи. О, колко елегантни ще бъдем.

— Но аз не искам нови дрехи — намръщи се той, — искам да разбера защо се чувствам тъжен и празен.

— Тъжен си, защото не си ги видял. Те са прекрасни и ще ти стоят невероятно — весело изчурулика тя и продължи да го дърпа за ръката.

Той освободи внимателно ръката си и с обида в гласа отговори:

— Всеки ден сменяме дрехите си с нови, придобиваме нови неща и зарязваме старите. Но откакто се познаваме, аз не зная нищо съществено за теб и ти не знаеш нищо съществено за мен. А днес, когато има мъка и празнота в сърцето ми, ти се опитваш да ги лекуваш отново с лъскави вещи. Но ако те са толкова важни, защо тогава ги захвърляме с лекота и ги заменяме с нови?

От този ден между двамата се настани отчуждението. Съмнение загложди мислите му: „Нима няма нищо по-ценно и по-важно от скъпите дрехи и разкошната колесница?“ Той смътно се догаждаше за нещо, което преди му се е струвало важно, но тежка забрава забулваше спомените му.