Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (39)

20. Слънцето

— Ще станеш демон. Изправи се и върви, защо се страхуваш?

Тези думи отекваха в съзнанието му, докато небето просветляваше и звездите бавно гаснеха. Гласът вече не се чуваше. Той си спомни срещата с този, който се бе нарекъл демон. Нима това, което му се случваше, бе свързано с него!?

Светли лъчи обагриха ясно-синьото небе в огнени краски. Слънцето изгряваше. Той се изправи и доближи каменния парапет. Около себе си видя само пухкави бели облаци, в чиито прегръдки потъваше кулата.

„Изправи се и върви, защо се страхуваш?“

Но накъде ли можеше да върви? Бе затворник в кула без изход.

В този момент слънцето се показа иззад облаците, лъчите му блеснаха ярко и озариха каменните плочи. Топлина обгърна тялото му, премръзнало от хладната нощ. И тогава проехтя зловещ тътен. Подът под него се разтресе силно, залюля се и той с ужас видя, как широка пукнатина го разделя на две. С пукот и трясък кулата се разцепи и камъните се сгромолясаха в бездната.

„Умирам“ бе последната му мисъл, преди да полети към земята сред падащите камъни и тухли.