Розмари Роджърс
Дълго потискана страст (45)

ЕПИЛОГ
СВАТБАТА

— Да… ох, това е прекрасно. А цветята? Но, разбира се, те са чудесни и толкова подходящи за случая, точно както казахте. Виждам, че напълно мога да ви се доверя, господин Арман! Имате великолепен вкус.

Майката на булката, Вирджиния Брандън Морган, дари търговеца на цветя и смутените доставчици с лъчезарна усмивка, докато съпругът й палеше цигарата си. „Какъв опасен мъж“ — мислеше Арман. Надяваше се ястията и подредбата на цветята да допаднат на господин Морган. За миг Арман бе обзет от необяснима нервност, докато не установи, че господин Морган се вълнува повече от мисълта да остане насаме с очарователната си съпруга, отколкото от приготовленията за сватбения прием. А и кой можеше да го упрекне за това?

— Стив! Не можа ли да почакаш малко? — сега, в усамотението с изглед към морето спалня в дома им в Монтерей, Джини бе олицетворение на зеленоока вещица. — И ми се искаше да не бе канил семейство Дрискъл! Просто не мога да понасям Бари Дрискъл!

— Така ли? Но той изглежда очарован от теб, скъпа моя.

— Стив… о, Стив, почти не мога да повярвам, че… ох! Сигурна съм, че Лора ще бъде щастлива с Трент и… Съзнаваш ли, че оттук насетне по всяко време може да се сдобием с внуци!

Стив се направи, че не е доловил трагичната нотка в гласа й, наведе се над нея и страстно прошепна, допрял устни до ухото й:

— За бога, жено! Не можеш ли да престанеш да бъбриш? В края на краищата, както добре знаеш, доведох те тук със съвсем различна цел! Дори и да се сдобием с внуци, това не променя нищо тук… и тук… и…

— Ох, Стив! Ах… престани!

— Сериозно ли говориш?

— Не, дяволите те взели! Знаеш го много добре!

Те едва не закъсняха за церемонията, състояла се в старата сграда на мисията „Сан Карлос Боронео“ в Кармел, нещо, срещу което — познавайки родителите си — не се възпротиви нито Франко, нито Лора.

— Пак са го правили! Винаги познавам по погледите им! — прошепна Лора на Трент малко по-късно.

— В случай че се измъкнем живи от тази блъсканица, надявам се скоро и ние да изглеждаме така! Ах, скъпа, трябваше ли наистина да изтърпим всичко това, за да се венчаем? — След това Трент погледна невестата си в очите и със съвършено променен глас рече: — От друга страна обаче, бих сторил всичко, за да съм сигурен, че ми принадлежиш… и ще останеш при мен!

— Мисля… — Лора неочаквано замълча, а когато Трент проследи посоката на погледа й, от устните му се изтръгна тиха ругатня. Веднага след това той се усмихна развеселен.

Лейди Хонория наистина бе приела поканата.

— Трябва да видя това със собствените си очи — беше казала тя. Сега възрастната дама оглеждаше с привичната си безцеремонност бащата на булката, докато той с изкуствена любезност й целуваше ръка.

— Ха! — забеляза тя — Знаете ли, по мое време негодници като вас с лопата да ги ринеш! Освен това имате хубава и умна жена, господин Морган, така че не си губете времето да ми целувате ръка! Ха!

— Но, скъпа госпожо, исках само да ви представя един стар приятел и колега, който отдавна настоява да се запознае с вас! Може би на господин Джим Бишъп ще се удаде да промени мнението ви за нас, нехранимайковците и негодниците.

— Не е истина! — малко по-късно се обърна към баща си Лора. — Татко… дори ти не би могъл…

— Така ли? — отвърна Стив, сърдито повдигайки вежда. — Както майка ти отдавна се е убедила, аз съм способен почти на всичко! А освен това вече достатъчно дълго чаках да видя как някоя жена поставя Джим Бишъп на мястото му. Тя не само го е притиснала до стената… изглежда дори напълно го е омагьосала!

— Имам странното чувство, че те двамата вече са срещали — подхвърли Джини, която в този момент се бе приближила към тях, улавяйки под ръка съпруга си и дарявайки зет си с очарователна усмивка.

— Тогава те навярно вече наваксват изгубеното време — отбеляза Трент. След това нетърпеливо улови Лора за ръка и, без да обръща внимание на любопитните погледи, които неизменно ги следяха, добави: — Същото, скъпа моя Лора, мисля да сторя и аз! Ще ни извините ли?

— Той прекалено много прилича на теб! — прошепна Джини на съпруга си, след като младоженците бяха изчезнали.

— Така ли? По-късно, моя зеленоока вещице, ще имаш възможност да ми обясниш тази си забележка по-подробно… и не отлагай прекалено дълго този момент, предупреждавам те! Иначе ще разкъсам роклята ти и ще ти се нахвърля още тук!

Те размениха усмихнати погледи, в които бе скрито недоловимо за околните обещание, а след това се разделиха, за да се погрижат за гостите си.