Фела Скот
Бялата дева (18)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Колин почука на вратата на брат си и го изчака да отговори. Беше пропуснала да му занесе закуската и реши, че трябва да провери как е. Отговор не последва. Тя тихо отвори вратата.

— Какво, по дяволите…

Емет вдигна очи и срещна ужасения поглед на Колин. Тя влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Колин познаваше жената. Казваше се Хуанита. Мнозина смятаха, че е вещица и се страхуваха от вълшебните й способности. Колин само се ядоса.

— Какво прави тя тук, Емет?

По устните му се появи една подигравателна усмивка, докато Хуанита си събираше пудрите и мехлемите.

— Мисля си, че е очевидно, сестричке.

Колин се обърна към Хуанита.

— Махай се.

— Няма нужда да се ядосваш. — каза Емет.

Тя отново погледна брат си е отвращение, а после отиде до масата до леглото му и сграбчи една бутилка, която стоеше там.

— Тук е да си упражни магьосничеството, а ти смяташ, че не трябва да се ядосвам.

— То ще ми помогне да проходя — измърмори през зъби Емет.

Погледът в очите му беше убийствен. Колин разбра, че е познала истината. Тя захвърли бутилката през стаята и я счупи в стената.

— Никога няма да проходиш, Емет. Знаеш това.

— Не го знам! — изкрещя той. — Хуанита може да ми помогне, а ти най-добре престани да се месиш!

— Колко ти плаща? — Колин почти се задавяше от гняв. Бяха почти без пукнат грош, а Емет пилееше пари за магьосничество. Тя отиде и застана пред Хуанита. — Колко ти плаща?

Хуанита просто й се присмя.

Колин се протегна и изви ръката зад гърба й Хуанита закрещя от болка и изненада. Недоволството и гневът дадоха сила на Колин да избута по-едрата жена през вратата и надолу по дългите стълбища. След като излязоха навън, Колин силно блъсна магьосницата.

— Махай се и не се връщай. Няма да има повече пари за ненужните ти церове.

Хуанита си оправи полата и опъна блузата си.

— Хубаво ще направиш да не ме разгневяваш, Колин. Аз имам силата да разкривам тайните в сърцето ти.

Тя небрежно се приближи до Колин, а лицето й беше само на сантиметри от нейното.

— Мога да разкрия тайната, която лежи в утробата ти.

Хуанита си сложи ръката на корема й и Колин изведнъж се уплаши.

Хуанита се усмихна.

— Аз може да се окажа единствената ти приятелка, когато дойде време да се освободиш от това проклятие.

— Остави ме на мира — промълви Колин вече по-спокойна, но все още слаба и трепереща.

Смехът на Хуанита я накара да потрепери, а той продължаваше да се чува, дори и след като вече беше изчезнала. Колин изтича вътре, за да се скрие от него.

Чу, че Емет крещи името й и знаеше, че трябва, ще не ще да се изправи пред него. Бавно изкачи стълбите и се върна в стаята му.

— Какви лъжи си наговорил на тази жена, Емет?

Очевидно беше, че той е извън кожата си от яд, чак лицето му беше изкривено от вълнение.

— Не говоря лъжи. Ти криеш истината от мен.

— Аз! — Колин се изуми от начина му на мислене. — Ти харчиш и малкото пари, които имаме за магьосничеството на тази жена, и си пропиляваш живота с нейните магии и мехлеми. Тя не може да те накара да проходиш. Нищо не може да те накара да проходиш.

Смехът му беше зъл и жесток.

— Не съм глупак. Знам какво ме чака в бъдеще. Но се опасявам, че ако престана да се опитвам, ще умра. Ще си умра жалък и сакат.

— Аз… — Колин не знаеше какво да каже на съкровената му изповед.

— Бих предпочел да ми се гневиш, отколкото да ме съжаляваш, Колин. Не ме съжалявай!

Колин почувства, че сълзи парят в очите й, но се опита да ги спре.

— Понякога те мразя.

Той се усмихна като чу това.

— Да, така е по-добре.

— Тази жена ме плаши — призна си тя и веднага съжали, че го е казала.

— Добре ще направиш да се боиш от нея. Много е зла.

— Не мога да й позволя да се връща отново тук.

— Заплаши ли, че ще каже за детето, което носиш?

Ужас обзе Колин. Първо, точно брат й беше насадил тази идея в главата на Хуанита. Второ, това не беше просто стихче на един луд. Сутрешното неразположение. Подуването на корема й. Тя щеше да си има бебе. Бебето на Ян Блекстоун.

— Ти не знаеше ли това, Колин?

Тя не беше разбрала. Не, не можеше да бъде.

— Ти как разбра? Не, Джейкъб как разбра?

Емет захихика по обичайния си дразнещ начин.

— Толкова си наивна. Нели е доста загрижена от липсата ти на апетит, от сутрешните ти неразположения. Не е нужно да си гений, за да събереш две и две. Дори се изненада от новогодишното ми предсказание?

Тя отново не отговори, но въпреки това той сякаш четеше мислите й.

— Такова дете си, сестричке. Да настоявам ли той да се ожени за теб?

— Няма нужда да се безпокоиш, скъпи братко. — Тя нервно прочисти гърлото си. — Аз сама ще се погрижа за проблемите си.

— Както се грижиш за Черния вълк? — Думите му бяха пълни с презрение. — Ти нарочно не го уцели тази сутрин, когато копелето дойде да се помирява с теб. Нали?

— Не е вярно.

— Така ли? Колко пъти друг път си се опитвала и не си успявала? Спала си с него, за да го убиеш, и все пак си се провалила? Защо?

Тя не помръдна, страх я беше дори да диша, за да не разбере той истината.

— Защо не го уби, Колин? Искаш ли Черния вълк, бащата на копелето, което носиш, да умре?

Колин искаше да се обърне и да избяга. Да отиде колкото се може по-далеч от Емет. Но да избяга би означавало да си признае вината. Тя отстояваше територията си.

— Кажи ми, толкова ли беше хубаво, че забрави обещанията си? Накара ли те да се гърчиш и крещиш от желание? Извика ли за още?

— Копеле такова — Колин изкрещя. Тя отиде до леглото на брат си и вдигна ръка да го удари по лицето, но неговата ръка беше по-бърза от нейната. Жестоко я стисна, но от това не болеше толкова, колкото от думите му.

— Мръсница такава. Спала си с него и ти е харесало.

— Не! — отрече тя.

— Да!

Устата му беше близо до ухото й, когато прошепна с горещия си дъх във врата й:

— Докосваше ли ти гърдите?

Колин се изви, опита се да се изскубне от него. Ръката му се беше вкопчила в нейната и я държеше до себе си.

— Целуна ли те по тила?

Колин открито зарида.

— По свое желание ли си вдигна краката, или те изнасили?

Колин изпищя:

— Не.

Емет отхвърли Колин от себе си.

— Най-добре научи как да се държиш добре със скъпия си сакат брат или ще накарам магьосницата да махне това копеле от тебе.

— Не би го направил.

— Забравяш с кого си имаш работа, Колин. Само ме разгневи и ще се погрижа не само копелето да умре, но и Андрю също. С голямо удоволствие ще изпратя и двата трупа на Черния вълк. Може би дори и твоя.

Колин не можа да сдържи горчивината, която се надигна в гърлото й. Тя изпразни стомаха си на пода му.

— Махай се преди да съм повърнал! — изкрещя той.

Тя избяга от стаята му.

 

Колин почти събори Нели, която беше тръгнала към стаята й.

— По-бавно, момиче. Ще се нараниш, както си се разтичала така.

Самият глас на Нели подейства успокоително на Колин.

— Ще се погрижиш, ли да приготвиш някои от нещата на Андрю? Ще го заведа за малко при отец Макклауд.

— Почти се стъмни. Не можеш ли да почакаш до утре сутрин, чедо?

— Не — каза тя и се опита да не показва безпокойство. — Обещах на отеца, че ще отида при него тази вечер. Не погледнах кое време е. Църквата не е толкова далече.

— Ще се погрижа за това. — Нели се затича, а после спря. — Почти щях да забравя. Предадоха ми това за тебе.

Колин взе бележката, върху която нямаше печат, и тя нямаше представа от кого може да бъде. Тя отиде в стаята си преди да я отвори.

В нея пишеше:

Знам, че Лин, момичето от кръчмата, и Колин Макгрегър са едно и също лице. Ела довечера там, където житото беше подпалено.

Джеф.

Колин бавно събра смелост и се опита да мисли. Най-напред ще заведе Андрю при отец Макклауд. Той ще закриля Андрю. После ще се срещне с Джефри. Вероятно той ще я убие и ще сложи край на този кошмар.

 

— Да не би нещо да не е наред, чедо?

По лицето на отец Макклауд личеше загрижеността му дори и в лошо осветения параклис.

— Трябва да си уредя живота, отче. По-малко ще се тревожа, ако Дрю е с вас, отче. Знам, че ще го пазите.

— Да се тревожа ли за твоята безопасност, Колин?

— Погрижете се за Дрю. — Тя му предаде спящото дете и тръгна да си върви. — Кажете му, че го обичам. Повече от самия живот.

— Бог ще бди над теб, Колин Макгрегър.

— Да, отче.

 

Колин наблюдаваше как луната си проправя път на небето и хвърля бледата си златно-сребърна светлина в околната тъмнина.

— Не знаех дали ще дойдеш.

Гласът на Джефри беше плътен и тих, в него нямаше заплаха. Колин се надяваше това да е добър знак.

— Нямах друг избор, освен да дойда.

— Отне ми известно време да разбера, че ти и Лин сте една и съща жена. Не ми беше приятно да го науча.

— Трябва да си призная, че и аз не бях доволна.

Тя чу как той въздъхна.

— Какво да направим по този въпрос, Колин Макгрегър?

Колин се изненада от въпроса му.

— Защо трябва да правим нещо?

— Ти се опита да убиеш Ян, нали? В нощта, когато бяхте заедно?

— Не — излъга тя, но гласът й превърна отговора в грак, а в гърлото й заседна буца.

— Възнамерявала си — настоя Джефри.

— Не знам.

Изведнъж Джефри я сграбчи, ръката му обви гърлото и й спря въздуха.

— Лъжеш ме. Опитала си се да убиеш Ян, както се опита тази сутрин. Би трябвало още сега да те убия и да приключа с тази работа.

Тя мълчаливо се помоли той да го направи.

— О, Боже — прошепна той, а после я пусна и я взе в обятията си да я успокои.

Колин заплака.

— Защо плачеш? Няма да ти навредя.

Колин се дръпна и избърса сълзите си, засрамена от слабостта си.

— Плача, защото исках да ме убиеш.

Джефри изведнъж рязко си пое дъх, а от неловкото мълчание, което последва, стана ясно, че е учуден.

— Не бих убил жена, независимо какво си направила.

— Дори и за да защитиш Ян Блекстоун?

Той отново замълча.

— Честта ме задължава да убия Ян — каза тя.

— Ти три пъти се опита и не успя — напомни й той.

— Не мога да се проваля отново.

— Какво да правя, Колин?

Колин усети мъката му.

— Нищо.

— Трябва да му кажа истината.

— Защо? — попита тя. — Защо да му казваш, че жената, която той е любил, е негов враг? Точно тази жена, която той мрази. Би ли казал такова нещо най-добрият му приятел?

— Не знам.

— Като че ли и двамата трябва да направим труден избор.

Колин си тръгна и остави Джефри да направи своя.