Фела Скот
Бялата дева (12)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ейнсли внимателно наблюдаваше сина си, докато той стягаше някои неща, от които щеше да има нужда по време на престоя си в „Гарванът“. Доволна беше от светлината, която струеше от очите му.

— Сигурен ли си, че причината, поради коя го заминаваш там, е само безопасността й?

— Вярно е, че като че ли не я виждам достатъчно признаем Ян, а момчешките му трапчинки се показаха, когато се усмихна. — Влюбен съм направо до уши в тази жена.

— Личи си — Ейнсли отвърна на усмивката му и сърцето й се изпълни с любов по него. Тя се приближи до леглото и го прегърна. — Хубаво е, че те виждам щастлив, сине, но се безпокоя.

Челото на Ян се смръщи, когато я погледна.

— За какво?

— Наследил си страстното сърце на баща ти. Опасявам се, че много бързо се влюбваш. Ти нищо не знаеш за това момиче. Дори не знаеш пълното й име.

— Знам всичко, което трябва да знам.

Ейнсли хвана ръката му и я сложи на бузата си.

— Искам само това, което е най-добро за теб.

— Знам това, майко — той хвана лицето й в голямата си ръка. — Хубаво момиче ми е хванало окото. Ще мине.

— Още не си вкусил горчивината, Ян. Тази жена е хванала повече от окото ти — хванала ти е сърцето. Мислиш ли, че след като спиш с нея, вече няма толкова да те привлича?

Той се обърна.

— Една майка не трябва да говори така.

Тя го накара пак да я погледне.

— Така си мислиш, нали? Не си мисли, че понеже съм ти майка, не знам как се държат мъжете. — Внимавай. Няма да прогониш Лин нито от сърцето, нито от ума си след като се любите, Ян. Най-вероятно е да я затвориш в душата си.

— Прекалено голямо значение му отдаваш — Ян се почувства неудобно от това, което му казва тя. — Тръгна да излиза, но се спря, когато видя погледа й — поглед на майка, недоволна от детето си.

— Тя струва ли си риска? — попита Ейнсли.

— Какъв риск е това?

Ейнсли погледна надолу в ръцете си и я заболя от спомена.

— Риска от измяната… от болката и разбитото сърце?

— Да — каза Ян, а гласът му заглъхна от вълнение. — Тя събуди у мен една нужда, която не мога да отрека. Трябва да доведа тази работа до край, каквато и да е.

Ян излезе от стаята си. Вярно беше, не можеше да избяга от Лин. Отдавна не си беше позволявал да обича жена, а сега вече не можеше да се владее. В един момент, по време на странната им и нестабилна връзка, неговото желание се беше превърнало в нещо друго — нещо по-силно, нещо, на което не може да се устои. Може би беше любов, той не знаеше. Каквото и да беше, той не можеше да го спре, както не можеше и да спре сезоните да не отминават или слънцето да не изгрява.

Щеше да доведе тази работа до край.

 

Колин свали пръстена от врата си и го сложи под възглавницата, като внимаваше да не остави навън старата връвчица, на която го беше нанизала. Смяташе, че е най-добре никой да не го вижда, дори Роналд и Джийн. Тя взе една свещ и слезе надолу по стълбата до кухнята на долния етаж. Беше неделя вечер и всички си бяха отишли, а на Колин й бяха останали няколко часа на нейно разположение. Моли беше казала, че може да се къпе в кухнята, че никой няма да я безпокои. Като дете по Коледа тя с нетърпение очакваше спокойствието, копнееше топлината на водата да облекчи болящите я кости.

Само след минутки тя вече се беше накиснала в горещата вода и умората бавно я напускаше. През ума й минаваха виденията, които измъчваха сърцето й. Преследваха я златните очи на Ян. Беше ли си мислила, че е лесно да се убие човек?

Трябваше да го мрази. Да го мрази е всяка частица на тялото си. Той беше убил баща й, братята й, дори нея беше ранил. И все пак, на нея й беше трудно да помни всичките тези неща. Особено когато я докоснеше. Едно докосване, и беше загубена.

Изведнъж стомахът й се сви. Трябваше да го мрази. Как можеше да го желае?

Неспособна вече да се справи със срама, Колин се плъзна под водата да си намокри косата, а после продължи да я търка с чувство за мъст. Тя ще го убие. Трябва.

 

Ян чу тихи стъпки по стълбата и излезе от стаята си. Лин стигна до върха на стълбите и там спря.

— Добър вечер, Лин.

Лин застана много мирно.

— Добър вечер, лорд Блекстоун.

— Смятам, че се разбрахме, че ще ми викаш Ян — Ян се приближи и забеляза мократа й коса и одеялото, което стискаше. — Ако съм знаел, че се къпеш, можеше да се възползвам от ситуацията.

Колин знаеше, че само я дразни, но емоционалното й състояние беше прекалено напрегнато, за да приеме това.

— Трябва да тръгвам.

Тя тръгна да се обръща, но Ян се протегна да я спре и я докосна с ръка по бузата. Палецът му се плъзна по пълните й устни и той се намръщи.

— Трепериш — прошепна той.

— Студено ми е — честно отговори Колин, а краката й трепереха под нея.

Имаш нужда да се стоплиш на огън — Ян я хвана за ръка и започна да я води към стаята си. Тя се дръпна. — Не, ще отида в моята стая, благодаря.

— Има ли огън в стаята ти?

Тя си помисли, че той сигурно знае, че таванската стая не се отоплява, и още повече се ядоса.

— Нямам нужда от огън.

Той не даваше вид, че взема забележките й на сериозно. Вместо това насила я заведе в стаята си, а после я сложи да седне на стола пред огъня. Без дума повече да каже, хвана босия й крак и започна да го разтрива, за да го стопли. Тя само го гледаше с широко отворени очи как си е навел главата й плътно държеше одеялото около себе си.

— Дай ми роклята си, Лин.

— Какво?

Ян махна пръста й от мократа рокля, която държеше, и я сложи до огъня.

— Трябва да изсъхне до сутринта.

Той се върна да разтрие другия й крак, а ръката му нежно масажираше прасеца й нагоре. На Колин най-после й стана топло и й се доспа. Тя с мъка стоеше будна, за да не притъпи усещанията си. Дяволът омайва, а носле обезоръжава. Трябва да стои будна.

 

Колин изведнъж се събуди, а стаята беше тъмна и тиха. Прекалено тиха. Отне й цяла минута, докато очите й привикнат е тъмнината, а слабата светлина, която идваше от жаравата, й позволи да види сенките на мебелите. Тя бавно се приближи до леглото, а по равномерното дишане на Ян разбра, че той спи. Тръгна да излиза, а после спря, когато погледът й попадаше на ножа, който стоеше на нощното му шкафче. Бяха сами и тя можеше да достигне ножа. Пое дълбоко дъх и протегна ръка.

Ръката на Ян сграбчи нейната и сърцето й спря в гърлото. Погледът й срещна неговия. Тя разбра какво иска той. Това, за което и тя беше копняла несъзнателно. Изведнъж престана да я е страх. Разбра какво трябва да направи.

Без да каже нищо тя пусна одеялото да падне. Погледът му гореше и бавно обхождаше всеки сантиметър от тялото й. Тя му позволи да я погледа гола, преди да се качи в леглото. Колин усети дългото му и мускулесто тяло, когато се притисна до него, а плътта му опари нейната. Една непозната топлина се разля дълбоко в нея и я подразни със силата си.

Колебливо, но в същото време решително, Колин прокара ръка по опънатите мускули на ръката му, а от допира, й те се свиха и набъбнаха. Тя срамежливо изучаваше широкия му гръден кош с чувствителните си пръсти, а нежните му косъмчета ги гъделичкаха. Тя беше бледа в сравнение с неговия загар, а кожата й беше гладка в сравнение с неговата, която беше набраздена от белези. Тя нежно целуна старите му рани, искаше й се само да докосне Ян с устни. Езикът й вкуси плътта му, носът й усети мъжественото му ухание. Съзнанието й беше изпълнено с Ян, а накъсаното му и тежко дишане беше като мелодия. Природата водеше Колин и тя поиска да се приближи още повече, да вземе устните му с нейните.

Ян придърпа лицето й и я целуна продължително и силно. Вече нямаше отхвърляне, нямаше колебание. Лин му върна целувката, а езикът й галеше и се преплиташе с неговия. Той се запита дали не сънува, но знаеше, че е прекалено хубаво, за да е фантазия. Тя беше истинска, тук в неговите обятия и даваше всичко от себе си.

Той помести устни, за да докосне нежната й кадифена буза. Парфюмът й, ухаещ на горски цветя, се преплиташе с аромата на току-що измитата й коса, която прикриваше нежната извивка на врата й. Той разучи очертанията й с устни, като се движеше по цялата й ръка, а носле по върховете на пръстите й. Ръцете й издърпаха лицето му към нейното, а устните й търсеха неговите. Той й отвръщаше с желание. С копнеж.

Топлината се превърна в пожар, а той си помисли, че може да е умрял и да е отишъл в рая. Тялото на Лин се движеше под неговото, едновременно невинно и изкусително. Ръцете й се бяха вкопчили в гърба му, придърпваха го все по-близо, устните й търсеха неговите и му съобщаваха за нуждата и за желанието й.

Вниманието му се насочи по-надолу, привлечено от нежните й зърна, твърди и възбудени. Езикът му се плъзна но тях, а после устните му ги поеха и Лин изстена. Той продължи да я целува надолу но корема, а розовата й кожа потрепваше от всяко влажно докосване. Тя ухаеше нежно и омайно.

Колин трепереше от сладкото мъчение, което устните му й причиняваха. Той се спусна до чувствителната кожа на бедрата й, а после до обратната страна на коленете й, които потрепваха при допир. Ян откри пръстите на краката й и ги зацелува и засмука, докато тя не издържа. Обгърна краката му с нейните, придърпа го плътно до себе си, сега вече цялото му тяло докосваше нейното, а напрегнатостта му обещаваше удоволствие. Тя изохка и се повдигна да го пресрещне, да го поеме в себе си. Новопробудени усещания се насъбраха в нея и тя се уплаши, че може да експлодира от желание.

Златните му очи срещнаха нейните, а нежността им я развълнува и сърцето й замря. Той се отдръпна, а в дълбините на очите му изведнъж се прочете въпрос. Тя се усмихна и отново го придърпа към себе си, като го насочваше навътре. Очите му се затвориха и тя почувства как той потрепери, когато проникна в нея. Внезапната болка само усили желанието й и тя го прие без задръжки, плътно притисната до него. Той неспирно се спускаше и я водеше извън и над границата на реалността, като удовлетворяваше болезнената й нужда. Тя никога не беше очаквала удоволствието, което й даде той. Никога не беше очаквала Черния вълк да е такъв нежен любовник.

Лениво и доволно Колин се сгуши на топло в обятията му. Той дълго време лежа и я държа, а никой не помръдна, никой не продума. Тя чакаше той да заспи, но сънят обори нея вместо него.

За втори път тази нощ Колин изведнъж се събуди. Тя се ослуша с притихнал дъх, а после въздъхна с облекчение, когато видя, че той спи. Внимателно стана от леглото.

Краката й се огъваха като гума. Не беше сигурна дали е като последица от любенето им или е от страха, който я беше лишил от силата й. Колин облиза устните си, които бяха почти разранени от целувки. Обзе я чувство на срам, което замести удоволствието, което беше изпитала само преди мигове. Как може да й харесат толкова много ласките му. Гърдите я боляха от всеки удар на сърцето й, който извикваше в съзнанието й спомени. Всяка целувка, всяко докосване се бяха врязали в съзнанието й завинаги. Тя покри очите си с треперещи пръсти, а горещи сълзи се стекоха по поруменялото й лице. Тя ядосано ги избърса и стисна зъби. Трябва да престане да се държи като жена, и да започне да се държи като главатарка на клана. Колин се протегна да вземе ножа. Металът беше студен на допир когато го издърпа от ножницата. Тя пое дълбоко дъх да успокои треперещите си ръце.

Наблюдаваше Ян, който спеше здраво и непробудно. Колин вдигна ножа над главата си. Тъмна коса обрамчваше лицето му, а момчешка невинност омекотяваше чертите му. Беше дяволски красив, с мургава хубост и златни очи, които можеха да стопят всяко женско сърце.

— Но не и мен — тя дрезгаво прошепна и още по-здраво стисна ножа. Не и мен.

И все пак Колин не можеше да нанесе удар. Тя дълго време стоя в готовност, не можеше да помръдне. Той лежеше пред нея, а сърцето му беше разголено и незащитено. Тя затвори очи и стисна зъби. Той беше убил баща й!

Чувството й за вина се смеси с колебание. В съзнанието й настъпи объркване, нещо започна да проблясва пред нея. Обещавам да направя така, че Черния вълк да умре… Черния вълк да умре…

Сълзите я заслепиха. Тя бавно свали ножа, а сърцето и се свиваше заради срама от неуспеха й, заради болката от това, което този неуспех би означавал за нея, за Андрю, за клана й. Тя никога не беше очаквала Ян Блекстоун да я докосва, както я беше докосвал. Никога.

Колин сложи ножа обратно на шкафчето и отиде до мястото, където беше оставила дрехите си да съхнат. Облече ги и се почувства вцепенена. Нарочно искаше да не мисли за нищо. Мислите й причиняваха болка. Без да се обръща назад, тя излезе от стаята на Ян. Време беше да се върне у дома при Андрю и да се опита да спаси това, което й беше останало.

 

Ян се завъртя и се протегна да хване Лин, но откри, че леглото му е празно. Нещо го накара леко да се разтревожи, но той не му обърна внимание и стана. Роклята й я нямаше. Той сграбчи една кърпа, загърна се с нея и отиде до входа за тавана. После тихо се изкачи по стълбата.

— Лин — извика той.

Отговор не последва.

Той се огледа в малката таванска стая и откри, че е празна. Това вече го разтревожи и този път той не прогони тревогата си, която го обхващаше. Ян не губи време, а веднага слезе на долния етаж да търси Лин. Никъде не можеше да я открие. Докато пукне зората, гневът му вече не можеше да се обуздае.

 

— Претърсихме цялото село, Ян. Няма я.

Той не искаше Джефри да му го казва. Искаше Лин да се намери. Нещо в него се прекърши и той сграбчи приятеля си за ръката.

— Отново претърси. Трябва да е тук.

Джефри се освободи от хватката му и поклати глава.

— Не знаех, че си толкова ядосан, приятелю. Тя е просто едно хубаво момиче. Какво те е прихванало?

Ян седна, на дървената пейка и отметна коса в раздразнението си. Не знаеше какво го е прихванало — знаеше само, че не може да понесе мисълта, че Лин си е отишла.

— Защо й е трябвало да си тръгва, Джеф? Без и дума да каже.

Джефри се засмя и се опита да му разведри настроението.

— Кой може да каже защо една жена прави това, което прави?

Ян се съгласи, но опитът му да се засмее с приятеля си пропадна. Вместо това той въздъхна.

Джефри се загрижи за непредвидимата реакция на Ян по повод изчезването на момичето. Той се опасяваше, че ще стане точно това. Как може толкова да се привърже за нея за толкова кратко време?

— Ти почти не я познаваше, Ян. Защо си толкова разстроен?

Тъмните му очи се вдигнаха към Джефри, а погледът му беше като омагьосан.

— Не мога да го обясня, приятелю. Мислех си, че е просто кратко увлечение по хубаво момиче, което караше кръвта ми да закипи. Единственото нещо, за което си мислех, беше как да я задържа в обятията си и в леглото си. Но когато открих, че си е отишла… Досега си мислех, че никога вече няма да изпитам подобна болка отново.

— Това просто доказва, че Блеър не ти е умъртвила душата. Време е да продължиш да живееш — Джефри потупа Ян по гърба и се опита да го накара да се усмихне. — Ела, дай да пояздим.

Двамата мъже отидоха до вратата на кръчмата, но се спряха, когато Моли извика по тях.

— Просто ми кажете какво да правя с тия двамата? — Тя посочи гъската и кучето. — По цял ден бяха с девойчето. Сега вече може ли да сготвя гъската, милорд?

— Да.

Ян махна с ръка във въздуха, като че ли искаше да се отърве от спомена за Лин. Той пак тръгна да излиза, но размисли за това, което беше казал. Без да каже дума, той се приближи до Моли, в чиито крака беше гъската. Той вдигна гъската и я пъхна под ръката си, а после подаде кучето на Джеф.

— Ще се погрижа за тях, Моли.

— Да не би да я готвите? — попита тя, а очите й се разшириха от учудване.

— Не, от нея няма да стане ядене за трапезата.

Джефри се засмя, а Ян заплашително го изгледа.

— Сега разбрах всичко!

Джефри си тръгна, преди Ян да може да каже каквото и да е в отговор, а шаващото куче здраво беше хванато в ръката му.

Лесли се обърна и се върна нагоре по стълбата до стаята си. Беше чула, че Джефри се връща, не се сдържа и го подслуша. Лин й беше харесвала, но ревността много я измъчваше, разяждаше душата й и пораждаше гняв и обида. Защо Ян беше харесал Лин, а не нея? Беше му предоставила всички възможности, за да я има. Ясно му беше дала да разбере, че го желае. И все пак, той винаги беше учтиво резервиран към нея.

Тя гневно ритна дюшека, който Лин беше използвала. После, с едно точно премерено движение, запрати с крак възглавницата й на другия край на стаята. Нещо изпадна на пода в краката й и Лесли се наведе, за да го вземе. Очите й се разшириха от учудване и тя вдигна пръстена, за да го разгледа.

— Благословена да си — благоговейно промълви тя. Изглеждаше скъп и Лесли се усмихна. Тя сложи връвчицата на шията си. — Благодаря, Лин, или която и да си.

Лесли пусна пръстена надолу между гърдите си. Прозя се и се изтегна на леглото си. Може би щеше да получи някоя пара за него.