Пол Ливайн
Убий всички адвокати (5)

4
Логична любов

„Мразя да лъжа.

Задраскай го. Мразя да лъжа жената, която обичам“.

Някои лъжи са по-лоши от другите, помисли си Стив. В съда се срещат лъжи във всякакви форми и размери. Директни лъжи, предпазливи избягвания, хитри увъртания. Лъжите са толкова многобройни, колкото и облечените в копринени костюми адвокати, които ги изричат. Да не говорим за клиентите, ченгетата, свидетелите и човека, който продава емпанада по стълбите на съда. Съдиите и съдебните заседатели не очакват да им бъде казана истината, цялата истина и само истината. И очакванията им винаги се оправдават.

Но не бива да лъжеш жената, която обичаш. Тази сутрин Виктория го беше попитала какво се е случило с Кригър и Стив се беше плъзнал около тънкия лед на истината. Сега, докато отиваше на срещата с Виктория, за да видят един апартамент за продан, реши да събере кураж и дай каже всичко. Точно когато минаваше покрай Папагалската джунгла, близо до морската магистрала „Макартър“, мобилният му иззвъня.

— Ако си беше настроил радиото на Ей Ем, нямаше да ти е толкова весело.

Стив позна медения глас.

— Добро утро, Шугър Рей!

Преди седем години, когато водеше делото на Кригър, Рей Пинчър беше обикновен заместник в отдела за углавни престъпления. Сега бившият боксьор аматьор, бившият семинарист, бившият рап музикант беше законно избран главен прокурор на областта Маями-Дейд.

— Жалко, че тоя кретен излезе от пандиза. Идиот, боклук, шарлатанин!

— Не съм слушал шоуто — отвърна Стив. И реши, че сигурно е единственият в града, който не е чул как доктор Бил го заклеймява.

— Каза, че си бил по витиеват от тирбушон. По-долен от корема на гърмяща змия. Развален като престоял цяла седмица костур. И това бяха само комплиментите.

— И какво от това? Тоя пич е осъден престъпник. Никой няма да му повярва.

— Мислиш ли, че знае за случилото се?

Побиха го тръпки. Защо, по дяволите, Шугър питаше за това? И то по телефона?

— Записваш ли разговора, Шугър Рей?

— Познай.

— И какъв е поводът? — продължи Стив.

Пинчър се разсмя.

— Леле мале! Явно гузната съвест те мъчи.

Вече беше на Бискейн Булевард, мина покрай Кулата на свободата, сградата датираше от Ренесанса и някои й викаха маямския Елис Айланд. Стотици хиляди кубински бежанци бяха пратени там през шейсетте години на миналия век. Сега един предприемач искаше да я обгради с небостъргачи.

— Доколкото си спомням, Шугър, ръцете ти не са съвсем чисти.

Пинчър издиша така, че дъхът му изсвири в слушалката и в ухото на Стив.

— Работата ми беше да го осъдя тоя пич. Твоята беше да го защитаваш. Аз си свърших моята работа, Соломон.

Разговорът се извърташе гадно. Пинчър заплашваше ли го?

— Защо ми се обаждаш, Шугър Рей?

— За да ти кажа, че не мога да те защитя. Ако ме призоват за свидетел, ще кажа истината. Ако те покрия, само ще се прецакам. Злоупотреба със служебното положение. Възпрепятстване на справедливостта. Лъжливи показания.

— По дяволите, правиш го всяка сутрин преди закуска.

— Няма да е никак смешно. Пичът се е настървил за парите ти.

— Нямам пари и Кригър го знае.

— Значи ще му стане гот да те види в ролята на обвиняем.

Стив замълча. Разговорът отново навлизаше в бурни води. По пътя към моста на Брикуел Авеню натисна клаксон на един, който сменяше платната, крайслер круизър с регистрационна табела на кола под наем. „Проклети туристи! Защо не си стоят в Дисни Уърлд и не ни оставят сами да си задръстваме улиците?“

Закъсняваше, представяше си как Виктория нетърпеливо потропва с ръчно шитите си обувки по мраморния под на апартамента в луксозния небостъргач. Настроението му се помрачи. Желанието му да купи надценен с пъти недвижим имот се изпари на секундата.

— Никога не съм те карал да правиш нещо нередно — продължи Пинчър. — Помниш го, нали, Соломон?

Много ясно, че записваше разговора. Искаше да се оневини и се опитваше да изтръгне самопризнания.

— Спомням си само — отвърна Стив, — че когато жена ти я нямаше, ме помоли да те уредя с някоя манекенка.

— Ти си кретен, Соломон!

— И като се замисля, се сещам, че ме пита и откъде можеш да си вземеш метамфетамини.

„Пусни го пред съдебните заседатели, Шугър Рей“.

— Същият си като баща си, знаеш ли, Соломон?

— Не го замесвай.

Пинчър се разсмя, все едно кон цвилеше.

— И двамата се държите така, сякаш сте над закона. И двамата ще свършите по един и същи начин. Няма ли да е показателно, баща и син, и двамата лишени от права?

— Баща ми не е лишен от права. Сам се отказа. Това е единствената разлика между него и мен, Пинчър. Аз никога не се отказвам.

Но областният прокурор вече беше затворил.

 

 

Виктория стоеше на балкона на високата жилищна сграда, четирийсет и един етажа, с изглед към залива, десетина платноходки бяха издули платна в триъгълна надпревара. От дясната й страна бе морският виадукт „Рикенбакер“, небесният мост към Кий Бискейн. Виадуктът „Макартър“ беше вляво и свързваше сушата с Уотсън Палм и островите Стар по пътя към Маями Бийч. Отвъд тях в далечината се виждаха синьо-зеленикавите води на Атлантическия океан.

Не беше лошо. Представи си как се събужда всяка сутрин по изгрев слънце и излиза с чаша портокалов сок на балкона. Спокойствие. Отмора. Тишина. Докато Стив не пусне „Спорт Център“, за да чуе последните резултати от Източния бряг.

От югоизток повя бриз и донесе благоухания. Разкошен апартамент, великолепна гледка, пазарен ден.

„Тогава защо съм толкова нервна?“

Заради Стив естествено. Закъсняваше както обикновено. Но не това я тормозеше. Когато обичаш някого, го приемаш с всичките му странности, дори когато те дразнят.

Приватизираше дистанционното.

Пиеше мляко директно от кутията.

И дразнещ навик номер 97: пращаше я в съда да се пеняви за мижави дела, които всъщност намираше той, ама не му се занимаваше.

Всичко това вървеше заедно с територията, каквато беше понякога омайната, но по-често изтощаваща земя на взаимоотношенията им. Днес я занимаваше нещо много по-важно. Щяха да купуват жилище, за да живеят заедно, и това само по себе си пораждаше стряскащи въпроси.

„Това ли е мъжът, с когото искам да прекарам живота си? Може ли двама толкова различни хора да създадат семейство?“

Опитваше се да намери логичен отговор, но нима сърдечните дела могат да се решават с разум? Преди си мислеше, че може. Бракът е съдружие, нали така? Сливанията и придобиванията й се удаваха с лекота в първи курс, после получи награда за съдружия и корпорации в правния факултет. Деловите споразумения се основаваха на сътрудничество между съмишленици с обща цел. Защо не можеше и любовта да следва същата логика? Защо бракът да не бъде взаимноизгодно съдружие между двама души със сходни интереси и вкусове? Това пресметливо мислене я беше натикало в прегръдките на Брус Бигбай, строителен предприемач, производител на авокадо, Мъж на годината на „Киванис Клуб“. Чист американец, идеален отвсякъде. Вярваше, че общите им интереси — опера, импресионисти, летуване в Кейп Код — са предпоставка за уравновесен живот без стрес. Но щом се сгоди за Брус, откри, че животът е лишен от вълнение и наслада, и…

Тръпка.

Именно това откри със Стив. Може би прекалено много тръпка. Възможно ли беше? Май да.

Какво толкова имаше у Стив? Беше с тъмна коса, малко прекалено дълга и малко прекалено рошава. Хващаше бързо тен и изглеждаше супер по шорти с мускулестите си крака. После следваха очите му, разтопен шоколад, и полуусмивката му, която проблясваше палаво.

— Имаш, както би се изразила майка ми, средиземноморски сексапил — каза му тя веднъж.

— Искаш да кажеш, че приличам на античен герой ли?

— Като цяло имаш такова излъчване. С тези плътни устни. И този прав нос. Като римски император си.

— Сигурна ли си, че не е на касапин евреин?

Сега, докато го чакаше, се чудеше дали да живеят заедно е добра идея. Още повече че го беше предложила тя.

Беше започнала по заобиколен начин, тръгна от Боби, тъй като се притесняваше как ще реагира той. Взаимоотношенията им бяха супер. Но все пак да си приятелка на вуйчо, която преспива от време на време у вас, е едно, а да си втора майка по цял ден е съвсем друго. Преди няколко седмици попита Боби дали ще има нещо против, ако се нанесе при тях. Боби се замисли за миг, след което се ухили и я плесна по ръката.

— Да живеем тримата заедно? Супер!

Стив също се съгласи, без никаква видима съпротива. Но според нея не се беше замислил особено. Може би трябваше да изчака да свърши „Спорт Център“ и да го пита тогава.

— Бива — отвърна той, докато вървяха футболните коментари. — Ще спестим пари и път.

Адски романтично!

След това дойде ред на дилемата с жилището. Бунгалото на Стив на Къмкуот Авеню беше прекалено малко. Апартаментът й също. Така че днес Виктория се беше разбързала от съда в центъра до каньона от небостъргачи на Брикуел Авеню, за да огледа един апартамент с три спални и три бани, истинска прелест.

На нея й харесваше и се надяваше и на Стив да му хареса. Проблемът беше, че той искаше къща с двор, а тя — апартамент с балкон.

Сутринта му се ядоса, когато отбягна въпросите й за Кригър. На път към съда изслуша внимателно тирадата на доктор Бил, опитваше се да определи дали е просто заяждане, или част от нещо по-дълбоко и по-заплашително. Кригър в края на краищата беше обвинен и осъден за убийство.

Зад остроумията си доктор Кригър беше убийствено сериозен. Озлобен и ядосан. Какво криеше Стив от нея?

Хм, типично за него. Това беше, реши тя, вбесяващ навик номер 98. Винаги си мислеше, че може да я предпази от неприятностите. Сякаш работата му беше да я защитава, нея, малката женичка. Не разбираше, че тя може да се справи с всичко не по-зле от него.

„Аз съм съдебен адвокат. Мога да гледам убийци в очите, без да трепна“.

— Къде е лошото момче, Тори? — Джаклин Тътъл излезе на балкона на апартамента, завесите зад нея се люшнаха. — Ако не дойде скоро, няма да можете да изпробвате леглото.

— И твърдостта — отвърна Виктория. — На матрака.

Брокерката Джаки Тътъл беше най-добрата приятелка на Виктория. Висока, неомъжена, с огромен бюст, къдрава боядисана в червено грива и очертани с молив яркорозови устни. Караше мерцедес кабриолет и продаваше царския дял от пазара — луксозни апартаменти в небостъргачи, където се надяваше да срещне богат свободен мъж, който умира да се ожени за играеща тенис и караща водни ски купонджийка. За разлика от Виктория, Джаки беше невъздържана, с гръмогласен смях и доста мръсна уста.

Нямаше филтър между акъла и устата й. Нямаше забранени теми. Оргазми: брой и сила. Пениси: форми, размери и вещина. Кредитни ограничения: мъже без седемцифрени суми в сметките изобщо не биваше да си правят труда да й звънят. Подреждаше потенциалните кандидати според специална скала, наречена „Минимални съпружески стандарти“. Две точки бонус за мъж, който спуска седалката на тоалетната чиния. Две точки минус за мъж, който държи лекарство против косопад до обезмасленото мляко в хладилника.

Понякога изреждаше имената и атрибутите на бившите си гаджета под формата на песен в тоналност до-ре-ми.

— Джак е кретен, стиснат кретен. Дик е долен мръсник…

Когато не можеше да изброи имената на всички мъже, с които беше спала, на пръстите на ръцете си, сваляше обувките си „Джими Чу“ и продължаваше на краката. Когато й свършиха пръстите, си направи файл на компютъра.

— Мислиш ли, че на Стив ще му хареса? — попита Джаки, играеше си с копчето на кашмирената си жилетка, която нарочно беше един размер по-малка.

— Съмнявам се. Мрази асансьори.

— Тогава защо сме тук?

— Трябва и двамата да го харесаме. — Виктория отправи поглед на север, където подвижният мост на магистрала „Винъс“ започваше да се вдига; една яхта с висока мачта чакаше да премине. — Няма само той да избира къде ще живеем, нали?

— О-хо! Азът надига добре соанираната си глава.

— Защо трябва само Стив да избира?

— Браво, маце.

— Ако ще живеем заедно, нямам ли право и аз на глас?

— Ако?

— Какво?

— Виктория! Току-що каза „ако“ ще живеете заедно. Мисля, че краката ти са студени, а дланите — потни.

— Какво искаш да кажеш?

— Имаш фобия от обвързване.

— Това е абсурдно. Обвързала съм се със Стив.

— С колко мъже си живяла досега?

— Знаеш. С николко.

Джаки се разсмя гръмогласно и циците й се разтресоха под жилетката „Калвин Клайн“.

— Аз живях с трима само за последната година.

— И наричаш това обвързване?

— Наричам го смелост. Тори, ти си голямо шубе.

— Не съм.

— Обичаш Стив. От първия ден, когато го срещна.

— Тогава го мразех.

— Все същото.

— Понякога, Джаки, си също толкова гадна като Стив.

— Нима? Ако някога изхвърлиш това лошо момче в кофата за боклук, кажи му да ми звънне.

Джаки отново се разсмя и Виктория също прихна. Миг по-късно Стив цъфна на отворената врата на балкона.

— Какво ви е толкова смешно?

— Мъжете — отвърнаха двете в един глас.

Джаки го хвана под ръка.

— Видя ли голямата баня? Джакузито? Мраморните подове?

— Видях само проклетите асансьори. Трябва да вземеш един от подземния паркинг и втори от фоайето.

— А огледа ли басейна? — изчурулика Виктория. — На Боби много ще му хареса. Знаеш колко го успокоява плуването.

— Успокоява го плуването с делфини. Не видях нито един на плиткото.

— Стига де, хубавецо — намеси се Джаки. — Не бъди толкова закостенял.

— Няма двор, няма трева. — Стив махна към земята четирийсет и един етажа под тях. — Само бетон. Къде ще играя бейзбол с Боби? Ами надписът откъм морето? „Ловенето на риба забранено“.

— Ти мразиш да ловиш риба — отвърна Виктория.

— Мразя правилата. Обичам да ловя риба. Потомък съм на много поколения въдичари.

— Потомък си на много поколения лъжци.

— Нищо не знаеш. Прадядо ми Ейб Соломон хванал рекордно голяма херинга близо до Савана.

— В Савана няма херинги.

— Прадядо Ейб явно ги е изловил всичките.

— Стига сте се заяждали — намеси се Джаки и вдигна ръце към устните си, та гърдите й да се разшават. — Стив, имаш някои плюсове в класацията на съпрузи. Сам си, не си обратен и имаш собствен бизнес. Но да ти кажа честно, прегледах кредитното ти досие и не си точно Доналд Тръмп.

— Ще си боядисам косата оранжева, ако това ще помогне.

— Караш скапана трошка, обличаш се като битник и освен, както ме осведомиха, невероятните ти умения в кревата…

— Джаки! — Виктория се изчерви.

— … не си кой знае каква партия — продължи Джаки, — а най-добрата ми приятелка заслужава само най-доброто. Така че защо не се успокоиш и не оставиш Тори да избере къде да живеете?

— И аз имам право на глас, Джаки — отвърна Стив.

Тя пренебрегна намека, като размаха дългите си нокти, лакирани в цвят „Мимолетна италианска връзка“.

— Виждала съм къщата ти, Стив. Явно нямаш никакъв усет за дизайн и стил.

— Искаш да кажеш, че нямам претенции, за разлика от богаташките синчета, с които се размотаваш.

— Спрете и двамата — нареди Виктория. — Стив, не се дръж гадно с Джаки.

— Аз? Тя искаше да се омъжиш за Бигбай.

— Вярно е — призна Джаки. — Но й казах да те задържи като любовник. — Махна към апартамента. — Защо не идете да погледнете спалнята?

— Тоя апартамент е много гаден — отвърна Стив.

Каза го съвсем като дете, помисли си Виктория. Като малко момче, което се инати.

— Губя си времето тук — отвърна Джаки. — Чао! — Махна с ръка и си тръгна.

Виктория се втренчи в Стив, опитваше се да го гледа пронизително.

— Какво? Какво съм направил? Казах истината — почна да се оправдава той.

— Ами идваш и почваш да хулиш. Защо просто не се обади и не каза, че не искаш да живееш тук?

— Не бях сигурен, докато портиерът не ме заговори на френски.

— Сериозно те питам, Стив. Не е честно спрямо Джаки. Тя ни прави услуга.

— Само ако си свали комисионата наполовина. — Стив си пое дълбоко дъх. — Виж, Вик. Трябва да поговорим.

— Знам. Искаш къща с двор и трева.

— Не за това. — Загледа се в яхтите, сякаш му се искаше да е на някоя от тях. — Трябва да ти кажа за Кригър.

— Така ли? — Тя пък дори не се опита да прикрие изненадата си.

— Сутринта не бях съвсем искрен с теб. Сега искам да ти кажа всичко.

— Така ли? — Този път прозвуча толкова скептично, колкото се чувстваше.

— Бях прекалено затворен. Искам да споделям повече с теб.

Тя го изгледа втренчено.

— Будалкаш ли се с мен?

— Боже, откога стана толкова цинична?

— Откакто ме научи, че всички лъжат под клетва.

— Виж, не твърдя, че съм самата невинност. И мен като всички ме е страх да показвам слабост, но това, което направих тази сутрин, не беше честно. Отговорих на въпросите ти за Кригър, все едно бях на изслушване в съда. Затова искам да ти кажа какво стана с него и може би ще използвам възможността да съм откровен и за останалото.

Тя го прегърна през врата и го привлече към себе си.

— Ти си чудесен човек, Стив Соломон, знаеш ли?

— Преди да решиш окончателно, по-добре ме изслушай.