Пол Ливайн
Убий всички адвокати (26)

25
Майка закрилница

Стив тичаше с все сили по Къмкуот Авеню. Зави наляво, после още веднъж наляво по Локуот. Чуваха се единствено тупкането на найковете по паважа и собственото му дишане.

Телефонното обаждане беше дошло малко след полунощ и го беше събудило насред съня, в който крадеше начален удар в Колежанските серии — вместо да бъде изваден на трета база — и съотборниците го изнасяха на ръце от стадиона.

— Ева Муньос-Голдбърг се обажда. Съпругата на доктор Мирон Голдбърг…

„Доктор. Да не би да го сбъркам с Мирон Голдбърг боклукчията“.

— Елате и си приберете откачения племенник, преди да съм извикала полиция.

О, ужас!

Стив сграбчи най-близката тениска — „Не знам перфектно идиотски, така че говорете ясно“, — нахлузи оранжеви гащета на „Ураганите“ и полетя по улицата.

„Ами сега, Боби?“

Докато тичаше, си представяше как са спипали Боби в спалнята на Мария. Как я беше нарекъл Хърбърт? „Начинаеща блудница“. Но може да си бяха писали домашното и просто да са заспали на леглото на Мария. Мислеше като адвокат на защитата.

Дворното осветление беше запалено. Стив спря задъхан. Крушки, сложени в саксиите, огряваха палмите, прожектори под гредите на покрития с керемиди покрив, вградени лампи от двете страни на каменната пътека и изкилиферчени фенери на бронзови постаменти на входната врата. Ярко осветено, като стадион на съботен вечерен мач.

Боби стоеше изгърбен, обгърнал се с ръце, и се полюшваше ту на едната, ту на другата страна. Стив го прегърна през раменете и му прошепна в ухото:

— Няма страшно, хлапе. Вуйчо Стив дойде.

Мирон Голдбърг, дребен човек около четирийсетте, беше по халат и чехли и изглеждаше направо вцепенен от ужас. Съпругата му Ева, с разделена на път дълга черна коса, беше облечена с бяла копринена роба, която стигаше до средата на бедрото. Беше дребна, но много надарена жена и дори без рентгеново зрение Стив можеше да каже, че не носи нищо под робата. Под мишницата на дясната ръка стискаше автомат с къса цев.

— Госпожо Голдбърг, кажете ми, че това не е узи — рече Стив.

— Това е Америка. Имам право.

Мария се появи на прага зад тях.

— Боби не е направил нищо!

— Марш вкъщи! — нареди Ева. — Веднага!

Момичето измърмори нещо, което Стив не можа да чуе, и изчезна в къщата.

— Проблемът е — започна колебливо Мирон, — че племенникът ви е воайор. Хванахме го на дървото пред спалнята на Мария.

Боби притискаше глава към Стив и подсмърчаше.

— Боби не би го направил — отвърна Стив и притисна момчето към себе си.

— Попитайте го! — настоя Ева и размаха ръка и узито.

— Имате ли нещо против да оставите оръжието? — попита Стив.

Тя изсумтя презрително:

— Втората поправка. Вие сте адвокат. Прочетете я.

— Ще отведа Боби у дома и ще поговоря с него — отвърна Стив спокойно. — Ще ви се обадя сутринта и ще изясним всичко.

— Не е достатъчно — каза Ева. — Искам да се обадим в полицията.

— Да не драматизираме — намеси се Мирон толкова тихо, че едва се чу от жуженето на комарите.

— Да драматизираме!? — Тя се извърна към съпруга си и за миг на Стив му се стори, че може да даде един бърз откос с узито и да го среже на половинки. — Искаш този малък перверзник да наднича пак ли?

— Момент! — обади се Стив. — Всички сме малко превъзбудени. Може би просто трябва да се наспим и да…

Прекъсна го свирене на гуми. Стив се извърна към алеята, очакваше да види патрулка и вече си мислеше как бъдещето на Боби се срива. Племенникът му щеше да му стане клиент. Дата в съда за малолетни. Психиатрични тестове, последвани от регистрацията му като сексуален маниак.

Но не бяха ченгетата. Беше калнозелен додж пикап, поне на десет години. От него слезе жена и тръгна към тях. Носеше бабешка рокля, която й стигаше до глезените, сандали без ток с две каишки. Беше висока и яка, с кръгло лице и опъната назад коса, хваната с лента. Още преди да се покаже на светлото, Стив я позна и моментално му се прииска вместо нея да бяха дошли ченгетата.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — попита Стив.

— Боби ми се обади на мобилния. Какво става, мамка му?

Боби надникна иззад гърба на Стив и каза:

— Здрасти, мамо.

 

 

Всичко ставаше прекалено бързо, поне според Стив.

Първо, Боби се забърква в каша, която може да го хвърли в мелачката на съдебната система. После се появява Джанис, явно за да помогне на Боби, детето, което беше пренебрегвала, тормозила и изоставила.

„Боби ми се обади на мобилния“.

Което значеше, че поддържат връзка, а момчето не беше споменало нищо.

Боби, Боби, Боби. Как можа?

— Ако бях на твое място, щях да сваля това желязо — каза Джанис на Ева Муньос-Голдбърг.

— Аз пък ако бях на твое място, щях да си измия косата и да отслабна.

— Ще те помоля любезно още веднъж. Свали желязото, преди да съм ти го навряла отзад!

— Вижте сега… — почна Мирон.

— Джанис, остави ме да се оправя — каза Стив.

— Не се справяш много добре, братле. — Джанис се обърна към семейство Голдбърг. — Доколкото разбрах, малката госпожичка, дето я сърби отдолу, е поканила момчето ми на пийпшоу, така че какво толкова е станало?

— Как смеете! — каза Мирон.

— Виж, тъпако. Не съм дошла да хвърлям камъни. По дяволите, правех свирки зад салона в училище, когато бях на дванайсет. Не се прави на толкова праведен. Децата са си деца.

— Чувала съм за теб — намеси се Ева. — Дори не знаеш кой е бащата на Боби.

— Хайде стига толкова за тази вечер — намеси се Стив, не толкова заради сестра си, колкото заради Боби: детето си имаше достатъчно проблеми и без тези мръсотии.

— Всички сме с опънати нерви.

— Да ти го начукам, мошеник такъв — изсъска Ева. — Чух всичко за теб по радиото. Знам и за баща ти, мръсния съдия.

— Да не намесваме семейството ми — предупреди я Стив.

— Курва наркоманка. Мошеник. Продажен съдия. Семейство на дегенерати.

— Нека кучката, която е безгрешна, хвърли първия камък — отвърна Джанис.

Ева размаха автомата.

— Какво трябва да значи това, курво?

— Исус те обича. Всички останали те мислят за блудница.

Ева направи първата крачка, но Джанис я изпревари и се метна върху нея. Комбинация между удар и скок, удивително бърза за жена с нейните размери. Ударът улучи Ева по бузата и тя вероятно нямаше да падне, ако Джанис не я беше блъснала с глава. Якото й рамо удари Ева право в гърдите. И — туп! Двете се стовариха на земята, узито полетя към една саксия. Двамата мъже останаха да се гледат, чудеха се дали и те трябва да започнат да се млатят.

— Силиконови цици! Силиконови цици! — изкрещя Джанис, когато възседна Ева и робата на по-дребната жена се разтвори.

— За Бога, Джанис! Слез от нея! — каза Стив.

— Не споменавай божието име напразно — скара му се Джанис.

— Мръсна свиня! — крещеше Ева. — Слез от мен!

— Дами, моля ви — проплака Мирон.

Беше прекалено сюрреалистично, реши Стив. Дали не му се причуваха разни неща? Наистина ли сестра му, която беше получила своя бар мицва в синагогата Еманюел преди толкова много години, току-що нарече Исус „бог“?

— Колко ти излязоха цомбите? — попита Джанис и разтвори робата на Ева още повече. — Мислех да си направя и аз, след като се подложа на липосукция.

— Тъпа путка! — изхриптя Ева, тъй като Джанис беше седнала на корема й.

— Боже Всемогъщи! — възкликна Мирон Голдбърг.

— Да, всемогъщ е — съгласи се Джанис.

— Джанис, какви са тези религиозни простотии? — попита Стив.

— „Евреи за Исус“, братчето ми. В затвора познах истинския месия.

— Не може да бъде!

— Честна дума.

Ставаше все по-откачено. Баща, който беше станал ортодоксален евреин, и сестра, превъртяла по Исус. И изведнъж долови някакво раздвижване.

— Внимавай, мамо! — извика Боби.

Мирон беше взел узито.

„Евреин зъболекар с узи!“

Освен ако пичът не беше служил в израелската армия, това си беше жива рецепта за трагедия. Мирон явно се чудеше как се държи това чудо, когато Стив бързо пристъпи към него и му заби едно дясно кроше. Юмрукът му улучи Мирон Голдбърг право в брадичката и той се стовари на земята и изпусна узито.

Стив усети пулсираща болка в китката си.

Мирон стенеше.

Джанис се надигна от Ева, която псуваше на испански.

— Добре го подреди, братче — каза. — Ей, Боби! Двамата със Стив сме страхотен тандем, нали?

— Не сме тандем. — Стив тръсна китката си, но болката не минаваше.

— Ние сме Христови воини — блажено заяви Джанис.

Мирон се изправи целият разтреперан, държеше се за челюстта. Каза нещо от рода на „шъ жъведъ шъдебно дело“.

Полицейската сирена го заглуши.

— Трябва да се разделим — каза Джанис и тръгна към пикапа.

— Чакай, сестричке. Остани за ченгетата. Може да имам нужда от свидетел на моя страна.

— Ако някой отвежда в плен, и той в плен ще отиде — каза тя безстрастно, като зомбирана евангелистка. — Защото съдът е немилостив към оногова, който не е показал милост.

— Хубава проповед. Какво означава?

Тя тръсна туловището си на шофьорската седалка на калнозеления си пикап и запали двигателя.

— Оправяй се сам, братче.