Пол Ливайн
Убий всички адвокати (23)

22
Мотив за убийство

Стив влезе в приемната и откри, че семейство Минкин го чака.

Мамка му! Нямаха записана среща.

„Що за шибан късмет имам?“

Сеси Сантяго, по шорти от ликра и потник като сутиен, лежеше по гръб и вдигаше щанги. Минкин пък прелистваха броеве на „Коустал Ливинг“ и „Аркитекчъръл Дайджест“ от миналата година — Стив ги бе отмъкнал от един лекарски кабинет.

— Здрасти, Макс! Здрасти, Шийла! — Стив напомпа в гласа си толкова удоволствие, колкото можеше да изимитира. — Как са любимите ми младоженци?

— Как е делото ни? — изсумтя в отговор Шийла. Макс беше забучил глава в списанието.

— Равин Финстерман не е съгласен, поне до момента. Адвокатът му е изпратил отговор на оплакването, така че делото е заведено.

„Делото е заведено“.

Опитваше се да говори като обръгнал адвокат. Мъчеше се да оправдае хонорара си. Новината, че Финстерман не се е съгласил на обезщетение, не беше чак толкова лоша. Започнеха ли да се съдят, хонорарът на Стив скачаше от една трета от обезщетението на четирийсет процента.

— За кога е насрочено делото? — настоя Шийла.

— Трябва да се предяви иск и да се съберат доказателства — отвърна Стив, мъчеше се да оправдае какъвто там хонорар щеше да има в края на избледнялата дъга. — Не е толкова просто. Адвокатът на Финстерман е повдигнал оправдателни аргументи.

— И какви са те, по дяволите?

— Обичайните. Професионален риск. Проява на небрежност. Плюс това твърди, че равинът е бил задържан от задръстване в резултат на гръмотевична буря. Твърди, че това са форсмажорни обстоятелства.

— Беше през август! Вали всеки шибан ден! — извика Шийла.

— Вероятно ще се наложи да отделя средства за наемането на експерт.

— В смисъл?

— Някой специалист по Талмуда. — Реши, че Хърбърт едва ли ще има нещо против, след като вече ходеше редовно в синагогата.

Телефонът иззвъня и Сеси вдигна.

— Соломон и Лорд. Углавни престъпление и леки провинения. Всякакви закононарушения. — Заслуша се за миг и после каза: — Шефе, за тебе е.

— А, вероятно съдия Брандис отговаря на обаждането ми. — Стив хвърли кос поглед на Сеси, за да не вземе да изтърси: „Не, от фирмата са, искат си вноската за ксерокса“. После тръгна към кабинета си, без да пропусне да благодари на Минкин, че са се отбили.

След десет минути Стив седеше по турски на пода и ровеше в папката „Щатът Флорида срещу Уилям Кригър“. Смъртта на Нанси Лем. Издърпа полицейския доклад от папката и започна с доклада от аутопсията и медицинските картони. Дотук не откриваше никаква връзка. Свидетелските показания също не му бяха от полза. Зарови се назад във времето: зачете бележките си от първата среща с Кригър.

Всичко беше започнало с развод и дело за попечителство над детето. „Относно: Бракоразводното дело на Ленард и Нанси Лем“. Ленард твърдеше, че Нанси злоупотребявала с дрога и не ставала за майка. Съдът бе назначил Кригър като служебен психиатър. Трябвало да говори с двамата родители и детето и да представи доклад на съда.

Някои подробности отново изплуваха в съзнанието на Стив. Лем имаха само едно дете. Дъщеря. Спомни си името й. Мери.

Докато ровеше из папката, откри копие от писменото становище на Кригър. Докторът омаловажаваше пристрастяването на Нанси и явно обвиняваше за проблемите й Ленард. Съпругът й бил студен, затворен и неконтактен. Нанси била чувствителна и страдала от липсата на самочувствие, проблем, предизвикан от грубото държание на Ленард. Даже се намекваше за тормоз над Мери. Кригър беше изразил съмненията си много предпазливо. Без да обвинява бащата, че е извършвал сексуални посегателства, отбелязваше, че бащата влизал в банята, докато Мери се къпела. Друг епизод беше свързан с това, че Ленард карал дъщеря си да му сяда в скута, нещо, което Кригър определяше като „неподходящо за възрастта на детето“.

Адвокатът на Ленард беше подал светкавично цял куп опровержения на доклада на Кригър. Наричаше твърденията му изфабрикувани и скандални и настояваше да бъдат заличени от протокола. Имаше едно опровержение — огромно, — което можеше да бъде направено, но не беше, защото по това време Ленард не бе подозирал нищо. Кригър беше станал любовник на Нанси и въз основа на това трябваше да бъде отстранен от делото.

Две седмици преди изслушването Нанси Лем се бе удавила в дома на Кригър. И докато съдебните заседатели обвинят Кригър в убийство, съдията, който разглеждаше семейните дела, даде на Ленард попечителството над момичето.

Стив прегледа решението му. След смъртта на Нанси Лем изслушването беше насрочено като обикновено заседание. Нямаше нищо особено. Обикновено съдебно разпореждане: „С настоящото разпореждане съдът постановява, че ищецът Ленард Лем получава пълно попечителство над малолетното дете Мери Аманда Лем“.

Мери Аманда Лем!

Аманда.

— Чичо Бил ме обича. И то от много отдавна.

Изведнъж всичко му стана ясно. Обвинението беше объркало мотива. Пинчър бе казал на съдебните заседатели, че Кригър е убил Нанси Лем, защото го е заплашила да подаде оплакване, че я е прелъстил. Но психиатрите непрекъснато се забъркваха с пациенти. Много ясно, че не беше етично, но щяха да го пернат през ръцете и толкоз. Това едва ли беше повод да убие обвинителната си.

Истината — тайната грозна истина — беше много по-страшна. Нанси явно беше разбрала, че Кригър е прелъстил дъщеря й Мери Аманда. Това бе заплашила да разкрие, и то вероятно не само пред медицинската комисия, но и пред щатския прокурор. Очаквал го е затвор за изнасилване на малолетна. Не бе могъл да го позволи. И не го бе позволил. Беше убил Нанси Лем и беше запазил дъщеря й за себе си. Нищо, че се беше наложило да изчака малко. Аманда бе отишла да живее с баща си, а Кригър бе влязъл в затвора.

„Аманда беше единствената, която ми пишеше, единствената, на която й пукаше за мен. И когато излязох, ме чакаше“.

Когато Кригър му каза това, Стив реши, че Аманда е от онези откачалки, които пишат писма на убийци. Но не беше така. Двамата имаха общо минало.

Опита се да си представи какво е станало в годините, докато Кригър е бил в затвора. Аманда Лем се беше шляла из моловете, беше оглавила мажоретките и си беше купила рокля за бала. Но развитието й беше спряло на тринайсетгодишна възраст заради един сатир — Кригър.

Представи си как момичето седи и пише писма на розова хартия, сгъва ги внимателно, слага ги в напарфюмирани пликове и ги залепва с целувка. Как мечтае за мъжа, откраднал детството й и заменил го с шепот от лъжи. Бе живяла в някаква извратена приказка, в която двамата влюбени са разделени от чудовищната съдба.

Много ясно, че Кригър я обичаше. Обичаше я по извратен и жесток начин. И тя го обичаше. Обичаше мъжа, убил майка й. И това, помисли си Стив, изглеждаше толкова тъжно и трагично, колкото и самото убийство.