Пол Ливайн
Убий всички адвокати (32)

31
Огън в слабините ми

От кабинета на партера се чуваше смях. Смехът на Боби. Детински и невинен, песен на птица в лятната утрин. Стив отвори вратата със замах. Кригър беше зад бюрото си, Боби седеше с кръстосани крака на кожен стол.

— Здрасти, вуйчо Стив! Започнахме без теб.

— Влизай, Соломон. — Усмивката на Кригър беше искрена, искрена като на вълк, който се усмихва на агне.

— Какво става тук, по дяволите?

— Племенникът ти ме развлича с чудните си умения. Да опитаме ли още веднъж, Робърт?

— Давай, докторе.

— Какво ще кажеш за името ми? Уилям Коел Кригър.

— Лесно, защото има много гласни и мога да направя четири думи. — Хлапето се замисли за секунда, после изреди: — КУР ГЪРЛИ МЕЛИ ЯКО.

— Направо възхитително! — Кригър се обърна към Стив. — Робърт тъкмо ми разправяше за прекрасната Мария и за нещастния инцидент, довел до идването му тук.

— Страхотна мацка е — съгласи се Боби.

— Така си е. — Кригър вдигна една снимка от бюрото си. — Чудесна е, нали, Соломон?

— Откъде я имаш? — На снимката се кипреше Мария Муньос-Голдбърг. По шорти и потник, който стигаше малко над пъпа й. Гърбът й беше извит така, че дупенцето й изхвръкваше. Ако не бяха дрехите, можеше да е и Аманда, която беше позирала на Кригър преди седем години.

— Аз я дадох на доктор Бил — отвърна Боби. — Той ми дава съвети как да я оправя.

— Супер! Ще ти идвам на посещение в затвора за малолетни.

— Няма нищо лошо. Каза ми само да си бъда такъв, какъвто съм си. Да не се правя на интересен и да имитирам момчетата от футболния отбор, защото няма смисъл. Всички трябва да сме такива, каквито сме си, защото ако се правим на някой друг, умните веднага ще ни разберат.

— Това е добър съвет — призна Стив и се втренчи в Кригър. — Рано или късно измамниците ги хващат и тогава всички лъжи и всички лоши дела им се връщат.

— Колко вярно — каза Кригър. — Та, Робърт, за какво си говорехме, когато влезе вуйчо ти?

— Попита ме дали смятам Мария за малка проститутка.

— Какво! — Стив се надигна от стола. — Как може да зададеш такъв въпрос на едно дванайсетгодишно момче?

— О, я стига, Стив! — изгука Кригър. — Виждал си ги малките курвета из Гроув, нали?

— Спри! Не говоря такива неща пред Боби.

— Явно не си чел есето ми за словесната искреност. Та, Робърт, има ли Мария пиърсинг някъде?

— Лъскава обица на пъпа — отвърна Боби.

— Да разбирам ли, че се облича така, че да й се вижда коремът?

— Много ясно.

— Така си и мислех. — Лицето на Кригър грейна. — Малка проститутка.

— Това е абсурдно! — намеси се Стив.

— Ще видим. Робърт, виждал ли си някога гърдите на Мария?

— Не и ако не броиш гледането през прозореца в тъмното.

— Ако не направиш нещо, ще те помисли за гей.

— Това са простащини! — избухна Стив. — Боби, не го слушай.

— Не съм гей — отвърна Боби.

Кригър се усмихна.

— Знам, Боби. Но дали Мария знае?

— Надявам се.

— Излиза, че тя май наистина иска да я оправиш.

Стив скочи и викна:

— Край! Махаме се оттук!

— В такъв случай Робърт отива в затвора за малолетни и чака да му направят задължителната оценка.

Стив се тръшна в стола.

— Мария никога не е казвала, че иска да го направим — отвърна Боби.

— Няма и да каже — уверено отвърна Кригър. — Виж сега, Робърт, мъжът е ловец. Милиони години мъжът убива плячката си и обладава жената, която си избере. Жените винаги отстъпват пред силния мъж. Когато каже „не“, това означава „може би“. Когато каже „може би“, това означава „да“.

— Не е вярно! — Стив се извърна към Боби. — „Не“ значи „не“. „Може би“ значи „не“. „Да“ също значи „не“, защото си още много малък.

— Боби, защо не ни оставиш да си поговорим малко с вуйчо ти? — предложи Кригър. — В кухнята има купа с плодове. И кутия шоколадови бисквити на плота.

— Супер! Отивам.

Боби стана и тръгна към кухнята.

Щом вратата се затвори, Стив се изправи и се надвеси през бюрото на Кригър.

— Можеш да кажеш на съдията каквото си пожелаеш, но няма да ти позволя да тровиш ума на Боби.

— Спокойно, Соломон. Просто изпитвам момчето. Тревожа се как може да реагира, ако Мария го отхвърли.

— Какво искаш да кажеш?

— Начинът, по който Робърт се справя със стреса. — Кригър надраска нещо в бележника си. — Притеснявам се, че момчето може да прибегне до насилие спрямо нея.

— Какво пишеш там, дявол да те вземе?

— Помниш ли момичето, което изчезна в Редлендс преди няколко месеца? Съседско момче имало подобен на Боби проблем. Тялото на момичето така и не беше открито, но съм повече от убеден, че момчето е замесено.

— Боби не е агресивен. В случай, че си забравил, ти си този, който убива, Кригър.

— Поне ти не спираш да го повтаряш. — Кригър сложи ръка на бюрото, върху снимката на Мария. — Дали Робърт ще има нещо против, ако я задържа?

— Да. — Стив тръгна към прозореца. — Аз също.

Кригър си сложи очила за четене и разгледа внимателно снимката. Пет секунди. Десет секунди. Прекалено дълго. Накрая каза:

— Сочна е, нали?

— Гнусно, Кригър. Гнусно и извратено.

Кригър притвори очи и измърка:

— „Долита, светлина на живота ми, огън в слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та“.

Цитираше прочутите начални редове на Набоков, признаваше собственото си влечение към непълнолетни момичета. Сякаш той беше пациентът, а Стив — психиатърът. Помощ ли търсеше?

— Имаш нужда да говориш за това, така ли? — отвърна Стив и се приближи до бюрото. — Толкова години го пазиш в тайна. Може би си имал нужда да го споделиш, когато те защитавах. Вероятно съм пропуснал признаците.

Кригър пропя, сякаш се молеше:

— Ло-ли-та. А-ман-да. Ма-ри-я. — После се разсмя, кряскащият смях на петел. — Дали Робърт вече е откъснал черешката на Мария?

Стив дори не се опита да прикрие отвращението си.

— Не търсиш помощ. Искаш да продължиш да се търкаляш в мръсотията.

— Или пък ти си го преварил, а, Соломон? Свил си путето на племенника си?

— Трябва да пратят перверзния ти задник в затвора. Убил си Нанси Лем, за да можеш да се възползваш от дъщеря й.

— Много добре знаеш какво стана. — Усмивката на Кригър беше остра като нож. — Или не вярваш на голи жени? Аманда уби майка си и аз поех вината. Така, както би го направил и ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Да кажем, че Робърт изнасили Мария и горкото момиче умре.

— Какви са тези извратени приказки?

— Един хипотетичен въпрос, Соломон. Ако Робърт убие Мария, няма ли да си готов на всичко, за да не влезе в затвора? Няма ли дори да поемеш вината вместо него?

— С Нанси Лем е било друго. Това е версията, която си пробутал на едно тринайсетгодишно момиче, за да го задържиш в леглото си. С какво си я надрусал, за да я убедиш, че е убила майка си?

— Всъщност — отвърна Кригър — между нас с теб има една доста голяма разлика. Аз си признавам какъв съм, а ти се правиш на такъв, какъвто не си.

Когато се върнаха в колата, Боби беше наясно, че го чака тъпа лекция. Вуйчо Стив беше ужасен, че Боби може да почне да се чука с Мария и тя да забременее, което беше странно, защото дотук я беше целунал точно три пъти, включително и когато не й улучи устата и налапа ухото й.

— Нали знаеш, че никога няма да те подведа? — започна Стив още преди да са излезли от пресечката.

— Разбира се, че знам.

— Значи ще слушаш мен, а не тази откачалка Кригър?

— Да.

— Помниш какво ти казах за момичетата и секса, нали?

— Някога да съм забравял нещо, вуйчо Стив?

— Кажи го тогава.

— Стига, тъпо е.

— Кажи го!

Нямаше да му се размине, реши Боби и каза намусено:

— Да си останеш непорочен е проява на зрялост.

— Браво, вуйчо!

— Ами ти, вуйчо Стив? Ти пазиш ли непорочността си?

— Не е твоя работа.

— И аз така си помислих.

Това за „непорочността“ толкова не се връзваше с вуйчо му, помисли си Боби, и реши, че сигурно го е прочел в някоя от камарите книги във всекидневната.

„Отглеждане на момче в пубертета“. „Проблеми по време на пубертета“. „Тийнейджъри: Ръководство за собственици“.

„Все едно съм куче“.

Вуйчо Стив все се боеше да не му се случи нещо лошо.

„Все едно съм чуплив“.

Сигурно заради майка му и кучешката колиба и цял куп други работи, които дори не си спомняше.

Прибери се преди мръкване.

Не слагай консервата с боб в микровълновата.

Искам да ми кажеш, ако майка ти се обади.

Понякога му се искаше да изкрещи: „Не съм бебе, вуйчо Стив!“

Доктор Бил се беше държал с него като с мъж. Мина направо на въпроса с плячката. Не се опитваше да го залъгва с „непорочност“ и „зрялост“.

А вуйчо Стив го мразеше. Което беше странно, защото вуйчо Стив сам си беше признал, че го е изработил на процеса. Докато идваха насам сутринта, го беше предупредил, че докторът е опасен. Но същото беше казал и за майка му, а на Боби тя изобщо не му изглеждаше опасна. Вуйчо Стив явно беше много объркан от всичко това. Така че Боби реши да запази някои неща за себе си. Нямаше да каже на вуйчо Стив всичко, което си бяха говорили с доктор Бил. Особено последното, точно преди вуйчо Стив да влезе при тях.

— Бъди мъж, Робърт. Вземи каквото искаш. На Мария ще й хареса. Повярвай ми. Знам го.