Пол Ливайн
Убий всички адвокати (40)

39
Спасителна акция

С разтуптяно сърце, Стив отлепи лепенката от устата на Мария и трепна, когато тя извика от болка. Имаше червени следи около устните, челото й се беше разкървавило от ударите в палубата. Цялата трепереше. Хълцаше, по бузите й се стичаха сълзи. Ръцете й бяха вързани зад гърба.

Стив почна да ги развързва, но гърдите й се разтрисаха от ридания, ръцете й трепереха и му отне доста време. Не бяха морски възли. Никой не бе имал намерение да ги развързва.

Мария почна да разтърква изтръпналите си китки.

— Благодаря. Благодаря. Страшно благодаря — проплакваше между риданията.

Стив я прегърна.

Въздухът беше мръсен и застоял и Стив усети как потта се стича по ръцете му. Опита се да развърже въжето около глезените й, но беше прекалено стегнато и се беше врязало в кожата. Другият му край беше завързан здраво за рамата на двигателя.

— В кокпита има нож. Ей сега идвам, Мария.

— Не! Не ме оставяй. Моля те!

Стив седна до нея. Можеше да й даде минутка утешение.

— Къде е Кригър?

Името явно не й говореше нищо. Е, похитителите обикновено не се представят.

— Мъжът, който те отвлече. Къде отиде?

Тя поклати глава. Не знаеше.

Дали не беше в шок? Но после думите се изляха от устата й. Започна от началото. Боби се държал гадно и тя решила да се прибере сама с колелото. До колелото обаче я причаквал някакъв мъж. Сграбчил я и я хвърлил в колата си. Видяла само, че е беемве. Бръкнал под потника и свалил сутиена й, опипал я. Решила, че ще я изнасили, но той само я притиснал, после пъхнал сутиена й в чантата на Боби.

— После прибра колелото ми в багажника. Реших, че каквото й да ми направи, ще ме пусне да се прибера у дома с колелото. Но след като ме върза и покарахме известно време, той ми взе шапката и я напъха в чантата на моето колело.

— Твоята шапка?

— Не, на Боби. Със „Соломон и Лорд“. Винаги я носи.

„Включително в деня, в който ходихме при Кригър“.

— После хвърли колелото ми в някакъв храсталак.

— Близо до пътя?

— Да. На няколко метра.

„Та колелото да бъде намерено. С косми от косата на Боби в шапката, отпечатъци и ДНК по цялото колело. Още едно доказателство, още един пирон в ковчега“.

— После ме натъпка в един голям сак и ме натика в багажника. Сигурно съм припаднала, защото следващото, което си спомням, е, че бях тук, цялата овързана.

Отново се разплака.

— Каза ли ти нещо?

— Само, че ще се поразходим с лодка, но трябвало да изчакаме да отворят магазина. Попитах го сандвичи и напитки ли ще купува, но той само се разсмя.

Магазин? Нямаше никакъв смисъл, но нямаше и време за мислене. Кригър щеше да се върне. Стив потупа момичето по рамото.

— Мария, трябва да те измъкнем оттук. Качвам се горе да взема нож. Стой, кротко, нали?

Тя кимна.

Стив се покатери по стълбата, провря се през люка и направи една крачка, преди да го порази гърмът. Главата му отхвръкна назад. Видя болката вътре в мозъка си, електрическа искра изскочи зад очите му. После светът потъна в тишина и мрак.