Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (9)

Глава девета

На следващата сутрин Хейзард и Блейз се отправиха към своята къща в Хелена. Районната законодателна система бе огнище на егоистични манипулации, а опитите за влияние върху законодателите при редовните им събирания бяха повече от безочливи и користни. Хейзард бе пръснал доста пари, за да повлияе на онези, които трябваше да подкрепят неговата кауза.

Години наред продължаваха опитите да се намалят териториите, принадлежащи на индианците. През миналата година например резерватът Блекфийт бе достигнал до 4 073 000 акра, докато преди това територията му бе 21 651 200 акра. Интересите на отглеждащите едър рогат добитък за придобиване на повече земи за пасбища бяха нараснали неимоверно.

Тази година предстоеше да бъде внесен за разглеждане законопроект за редуциране на земите, принадлежащи на абсароките и Хейзард бе решил на всяка цена да осуети това намерение. Такива законопроекти бяха разглеждани и преди това — още през 1879, 1882 и 1884 година. Благодарение на огромното богатство и влияние на Хейзард, с цената на много пари и натиск, законопроектите бяха отхвърлени. Хейзард знаеше как да се справя с конгресмените във Вашингтон, а също и с бюрократите в Министерството на вътрешните работи. Когато се налагаше, двамата с Блейз се настаняваха в дома си във Вашингтон и работеха усърдно за отхвърляне на законопроектите, които бяха враждебни на интересите на неговото племе.

До този момент резерватът на абсароките не бе докосван, но с всяка измината година апетитите на отглеждащите добитък, строителите на железопътни линии, както и на заинтересованите от богатия дървен материал, все повече нарастваха и поради това тазгодишната битка се очертаваше да бъде жестока. Земите и находищата от минерали на фамилията Брадок-Блек бяха повече от достатъчни за целия клан, просъществувал в последните двадесет години. Другите кланове обаче се нуждаеха от допълнителна помощ и това бе причината Хейзард и Блейз винаги да прекарват в Хелена времето, през което протичаха законодателните сесии.

Не можеше да се говори за демокрация сред политиците на Монтана. Мъжете с най-много пари и влияние винаги постигаха това, което лично ги засягаше, т.е. одобряваха се законите, които бяха изцяло изгодни за тях. Единствената трудност, която можеше да възникне, беше отказът на конгресмените във Вашингтон да одобрят някой закон. По принцип федералната намеса в териториалната политика бе нещо рядко срещано и често свързано със съвсем други причини. И така, законодателните сесии в Хелена продължаваха да си бъдат нещо като семейна кавга, но изпълнени с користни, монополистични интереси.

Користолюбивото отношение към правителството не беше нещо характерно или присъщо само за Монтана. По-скоро бе безсрамна практика на всеки един барон-грабител от онзи период в развитието на американската индустрия. Това бяха времената на Джей Пи Моран, Карнеги, Рокфелер, Форбс — времена на нерегулиран, хаотичен индустриален напредък и пропагандиране на социалната дарвинова политика, която се изразяваше с фразата „Целта оправдава средствата“. Същите тези капиталисти с готовност повтаряха изтърканите, банални фрази за чудесата, свързани със свободното предприемачество и частната инициатива, необременявани от намесата на правителството, а в същото време подписваха съглашателства за монополизация, пренебрегващи изброените принципи. В същия момент „Стандарт Ойл“ протягаха грабливите си пипала, с цел да закупят Бут и Монтана, за да установят монопол над цените на медта.

В това „вълче“ време, в което основна максима бе „Да вървят по дяволите масите!“, битката на Хейзард да спаси онова, което можеше, в името на абсароките, бе само една малка битка на фона на много по-огромни машинации, в които народът бе обречен. Слава богу, все още парите бяха основният диктатор и от тях зависеше всичко останало. С пари се купуваха гласове в законодателната зала; парите купуваха още земя, за да се опазят границите, с парите се купуваха акциите на някои определени компании, както и влияние и позиции.

И така, Хейзард и Блейз отпътуваха за Хелена с обещание да се върнат в края на седмицата.

 

 

Под претекст, че иска да публикува реклама за благотворителния годишен базар, организиран от църквата, Валери се отби на гости у Хириъм Ливингстоун, главен редактор на местния вестник. Познавайки неговия незатихващ интерес към жените и безразличието му към собствената съпруга, Валери умишлено се облече във великолепен костюм от лилаво кадифе с яка и маншети от хермелин. Лилавият цвят подчертаваше красивите й очи, а хермелинът я правеше още по-привлекателна.

Явно, не бе сгрешила с избора на облеклото си. Хириъм бе впечатлен от вида й и не пропусна да го отбележи, докато я съпровождаше в офиса.

— С този хермелин изглеждаш като истинска кралица, скъпа моя — издума Хириъм, а в главата му се завъртяха какви ли не развратни мисли, предизвикани от изкусителния външен вид на Валери.

Валери поблагодари с тънък момичешки гласец, за който бе уверена, че е подходящият при взаимоотношенията й с такива стари развратници. Докато си пиеха чая, поднесен от един служител в офиса, те обсъждаха предстоящия базар в църквата и подходящата реклама за него. Но в момента, в който Валери нежно произнесе „С удоволствие“ в отговор на предложеното й парче кейк, Хириъм я загледа продължително и се замисли за взаимоотношенията си с очарователната мис Стюарт. Въпреки че отдавна бе надхвърлил шестдесетте, Хириъм бе добре сложен и, подобно на своя баща, възнамеряваше да доживее до деветдесет. Също като баща си, който бе успял да направи деца и в третия си брак на възраст седемдесет години, редакторът на „Маунтин Дейли“ се радваше на несекващ сексуален апетит. Слава богу, салонът на Лили напълно го устройваше, защото от години жена му не представляваше никакъв интерес за него. Абигейл бе пълна жена, склонна да разговаря за духовния живот и посвещаваща по-голяма част от времето си на собствените си заболявания, поради което не оставаше възможност за някаква друга дейност. В къщата си държаха четири прислужнички, иконом, двама градинари и трима коняри. Всички те се грижеха активно за господарката си, така че тя не можеше да се оплаче от нищо. А свободното време на Хириъм бе неговото богатство.

— Скъпа моя, казахте, че ви липсват всякакви кулинарни умения, за да правите подобни кейкове. Честно да си кажа, не мисля, че трябва да се безпокоите за такова нещо.

— Защо, сър, нима не би следвало всяка млада дама да умее да се погрижи за своя съпруг? — При думата „погрижи“ Валери леко повдигна очите си, излъчващи добре доловима чувственост.

Привеждайки се леко напред, през малката масичка за сервиране на чай, Хириъм погали нежно ръката й, откроила се предизвикателно върху покривката от португалска дантела.

— Мис Стюарт — започна той с тон, който недвусмислено издаваше намека му, — сигурен съм, че няма мъж, който да желае грижите ви за него да се свеждат до домакинските и кулинарни навици!

Бавно Валери измъкна ръката си изпод неговата, облегна се назад в креслото и престорено скромно каза:

— Колко мило от ваша страна, че мислите така — гласът й се снижи почти до шепот и тя продължи, — но майка ми ме е учила, че любовта на всеки мъж минава през стомаха му.

Хириъм преглътна набързо и дишането му се възстанови, след като току-що си беше представил нещо много по-различно от храните и сладкишите, около които уж се бе завъртял разговорът им.

— Скъпа моя, майките невинаги разбират от какво се нуждаят мъжете — каза Хириъм с дрезгав от вълнение глас.

— Какво имате предвид, мистър Ливингстоун? — запита Валери с престорено срамежлив вид.

Хириъм се изкашля и отвърна:

— Нека го обсъдим на събирането в църквата — предложи Хириъм и въпреки че бе един от най-възрастните вярващи, се усмихна похотливо, като си обеща, че ще наддава, докато спечели на търга, организиран по време на базара в църквата.

— Очаквам с нетърпение този разговор, мистър Ливингстоун — изгука Валери, — въпреки че се притеснявам какво ще си помисли вашата съпруга.

— Всичко това е посветено на една добра кауза, скъпа — заяви сърдечно и доброжелателно Хириъм, макар че изражението на лицето му съвсем не бе благонамерено. — А освен това Абигейл се чувства твърде зле напоследък и няма да присъства на събитието.

— Какъв истински християнин сте, сър, щом правите всичко възможно да представлявате вашето семейство на базара.

— Разбира се, млада госпожице, правим онова, което можем, за да изпълняваме своите презвитериански задължения.

— Каква всеотдайност! — възкликна Валери.

— Винаги ваш покорен слуга, скъпа! — отвърна Хириъм и си помисли, че съвсем скоро наистина ще може да й „услужи“.

— Вие сте истински кавалер, мистър Ливингстоун! Това ме кара да споделя с вас един малък проблем. Може би бихте могли да ме посъветвате как най-правилно да постъпя… Имам предвид, към кого да отнеса оплакването си. — Валери скромно наведе очи и продължи: — Боя се, че всичко е малко объркващо.

В този момент тя вдигна погледа си и с леко трепереща устна, което й се струваше твърде подходящо за случая, промълви:

— Макар че всъщност бе толкова страшно, сър!

— Какво се е случило, дете мое — отвърна незабавно Ливингстоун и добави: — Дали бих могъл да ти помогна с нещо…

— Вижте, сър… — започна Валери и някак инстинктивно докосна най-горното копче на жакета си, сякаш за да провери дали е защитена. — Веднъж, като се разхождах покрай конюшните за гледане и даване на коне под наем, един индианец най-внезапно ми препречи пътя. Като че ли бе изникнал от земята — така и не видях откъде се появи и… и ме заговори — продължи Валери с треперещ глас. — Докосна гърдите ми и… — Тя заекна и потрепери цялата, за да даде възможност на Ливингстоун да възприеме напълно ужаса на цялата картина.

В следващия миг лицето на Хириъм се изчерви и той гневно отсече:

— Ще го обесим! Можете ли да го разпознаете, ако го видите отново?

Християнската доброжелателност на Хириъм Ливингстоун не включваше индианците, негрите или ориенталците, но за сметка на това определено бе насочена към женското съсловие, сред което особена чест се падаше на директорката на хора, мис Роджърс, с която се срещаха всяка сряда в неговия апартамент на края на града.

Валери въздъхна и деликатно поглади апликацията на ленената си носна кърпа, разположена на скута й.

— Боя се, че няма да успея да го разпозная, сър. Всичко се случи така неочаквано… Имам предвид, че извиках и побягнах, а писъкът ми очевидно го изплаши. Аз продължих да тичам, докато най-после стигнах до нашата къща.

— Вашият баща трябва да открие името на този мерзавец, а законът си знае работата!

„Маунтин Дейли“ бе само един от многото западни вестници, които защитаваха „крайното“ решение на индианския проблем, като разтръбяваха какви ли не измишльотини и изписваха всякакви лъжи по тези въпроси.

— О, не, сър, моля ви, аз не съм разказвала на баща си за този инцидент. Той е страшно настроен срещу индианците, живеещи извън резервата.

Ливингстоун погледна свирепо и възкликна:

— Но този див червенокож трябва да си получи наказанието! Бесилка! Ако тези диваци не бъдат наказани за назидание на останалите си събратя, ще продължат най-безочливо да застрашават белите жени!

— О, сър, разберете, че не съм искала обществеността да разбере за тази скандална случка! Моля те, Хириъм! — При това обръщение, което Валери умишлено употреби, Ливингстоун наистина бе изненадан, но тя незабавно продължи: — Ужасно ще се разстроя, ако целият град разбере за случилото се. Моля ви… той само докосна гърдите ми, Хириъм…

Последните й думи отекнаха предизвикателно и отчасти похотливо в тишината помежду им.

— Мръсникът ще трябва да плати за наглостта си! — изрева Ливингстоун. — Сега не е време за размекване и разнежване, тъпите проклети диваци трябва да си знаят мястото — разгорещи се той. — Отвратителни червенокожи варвари!

— Умолявам те, Хириъм — измърка Валери, — трябва да ми обещаеш да не разгласяваш тази история! — И в този момент тя пророни театрално една сълза. — Вече съжалявам, че ти се доверих, но си мислех, че познаваш нещата и навярно би могъл да ме насочиш към подходящата инстанция, където да отнеса това оплакване!

Като изтри с юмруче, по детински, сълзата си, Валери леко близна горната си устна, демонстрирайки притеснението си и завърши трогателно:

— Моля те!…

Макар че изражението му бе като на вълк, попаднал в кошара, Ливингстоун я успокои, като се възползва от възможността и той да я нарече с малкото й име:

— Разбира се, Валери, бъди сигурна, че този разговор си остава между нас, щом твоето желание е такова.

И като извади от джоба носната си кърпа, той я подаде на Валери и добави:

— Винаги ваш покорен слуга!

— Вие сте толкова отзивчив — отвърна му меко Валери, като бършеше мокрите си очи с неговата носна кърпа.

Миг след това тя се усмихна дяволито и заяви:

— Сега се чувствам толкова по-добре, след като най-после споделих с някого за тази неприятна случка. Благодарение на вашето разбиране и сърдечност.

И докато уж неволно поставяше кърпата му в малката си дамска чанта, което можеше да означава само покана за нова среща, за да му я върне, тя продума:

— Около вас навярно гъмжи от жени, молещи настоятелно за мъдър съвет или помощ.

— Нито една от тях не е толкова очарователна, колкото сте вие, мила Валери — увери я галантно Ливингстоун, докато наум смяташе колко дни оставаха до базара в църквата. — Винаги можете да ме считате за ваш защитник!

Хириъм Ливингстоун си мислеше колко добре се подреждаха нещата — от една страна, щеше да прикотка мис Стюарт в леглото си, а от друга, щеше да изпрати на бесилото още един цветнокож.

— Колко мило от ваша страна, наистина! — отвърна му Валери и се изправи. — Ще чакам с нетърпение появата ви на търга, организиран от мен по време на базара в църквата.

— Можете да бъдете сигурна, че няма да го пропусна, скъпа!

Ливингстоун я съпроводи до външната врата на офиса, като бащински я хвана за лакътя. Когато Валери му каза „довиждане“, тя се обърна така, че гърдите й да се докоснат до ръката му.

 

 

По-късно същия следобед, докато си пийваха шери, Валери и баща й обсъждаха успеха от първите стъпки на своя коварен план.

— Хириъм Ливингстоун е вече инструктиран и подготвен напълно — обяви Валери с едва сдържан смях. — Мили боже, татко, ако беше видял как едва не му потекоха слюнки от предвкусваното удоволствие да ме свали и едновременно с това да изпрати един индианец на бесилото. Всъщност, мисля, че ако трябваше да направи избор между моята приятна компания и спектакъла с обесването на един цветнокож, щеше да избере второто!

Дънкан повдигна чашата си за наздравица. За пръв път, откакто Валери му бе съобщила шокиращото си предложение, той почувства известно задоволство и увереност в успеха на тяхното начинание. Милионите на Хейзард изникнаха в съзнанието му като купчина злато и диаманти.

— Значи си успяла да го привлечеш на наша страна, за което те поздравявам!

— Не само съм го привлякла да ни сътрудничи, а дори почувствах готовност да поеме инициативата и да свърши работата сам. Единственото, което се наложи да предотвратя, бе да го убедя да не пуска веднага шокиращи статии за изнасилени бели жени, тъй като това неминуемо щеше да ме подразни и притесни. Но…

— Е, какво? — полюбопитства Дънкан, отпускайки се назад в канапето.

— Но и дотам може да се стигне, ако обстоятелствата го наложат. Например, брутално нападение и насилие, извършено от двама индианци — поясни Валери, усмихвайки се лъчезарно, — а аз бих могла да преодолея собственото си неудобство в интерес на това да предпазим беззащитните госпожици от по-нататъшни набези от страна на дивите необразовани цветнокожи. Хириъм ще бъде сред първите, които ще пропагандират тази идея, начело на тълпата, тръгнала да линчува индианците.

— Хириъм?! — Дънкан бе толкова учуден, че повдигна вежди и се ококори от изненада.

— О, да, забравих да ти кажа, че ние вече си говорим на малки имена с него.

— С този стар развратник? — измърмори Дънкан.

— Да, но полезен развратник, който таи стара, незатихваща омраза към индианците, а освен всичко е и способен да разгласи чувствата си с помощта на пресата. А това е в наша полза, съгласи се!

— А замисляла ли си се поне веднъж, дъще — започна Дънкан, потънал в размисъл, — че дори при този така успешен ход с Хириъм Ливингстоун, въпреки успешното развитие на твоя план, Трей може да не се примири така бързо и с готовност с ролята на съпруг?

— За това, татко, нека аз самата се погрижа! — Валери беше напълно сигурна, че може да привлече вниманието на Трей във всеки един момент. Това дори бе нещо повече от самоувереност, която граничеше с недотам основателно самочувствие, че е способна да наложи на Трей каквото си поиска, само защото познава манталитета му на богат и преуспяващ младеж. До този момент тя бе постигала всичко, което си пожелаеше, ето защо, не допускаше възникването на някакви проблеми в момента, когато Трей станеше нейно притежание. Именно тази самоувереност бе нейната грешка, защото тя почиваше на огромния й опит с мъжете, но не и с непреклонния потомък на рода Брадок-Блек.

— Не се тревожи за Трей, татко — каза тя с уверен тон, — вместо това по-добре ми разкажи за твоя обяд със съдията Кланси. Постигна ли успех, какъвто аз имах в разговора с Ливингстоун?

— За наш късмет, Джо също ненавижда индианците и особено Хейзард Блек. След онзи случай, когато синът му изгуби шансовете да заеме прекрасен пост, съдията е още по-вбесен и поради факта, че всички негови решения се оспорват от по-висшите инстанции, когато Хейзард се отнесе към тях.

— В такъв случай, можем да разчитаме на него, ако се наложи да предявим обвинение и възбудим съдебно разследване срещу индианците — заяви Валери.

Дънкан потупа джоба на сакото си и отвърна:

— Той вече е направил първата стъпка — написал е пълномощно за арестуването им, като е оставил празно място за попълване на имената. И ако тези двамата офейкат към планината, на празното място могат да се попълнят имената на други двама.

— Колко безобидно изглежда всичко…

— Да, донякъде, като, разбира се, не забравяме, че без основания не можем да ги затворим зад решетките за неопределено време.

— Това, надявам се, не се отнася за индианци, хвърлени в затвора за изнасилване, нали? Имам предвид задържането им за неопределено време — каза Валери и се усмихна студено, спомняйки си за седмината индианци, обесени съвсем наскоро в Муселшел, след което продължи: — Бих казала, че имаме много добри позиции.

— Да, позициите ни не са лоши — отвърна й по-сдържано Дънкан, защото познаваше Хейзард твърде добре. Как можеше да забрави, че в младите си години Хейзард се славеше с насилие и безпощадност.

— Не са лоши!? Татко, та ние си изработихме идеален план за действие, защитени и подкрепени сме и можем вече да пристъпим към изпълнение на операцията! Единственото, което остава да свършиш, е да поприказваш с Хейзард.

— И все пак си играем със съдбата! — заяви Дънкан и ясно си представи как Хейзард най-хладнокръвно го прострелва в главата.

— Татко, изобщо не става дума за игра със съдбата! — възпротиви се Валери.

— Но той е професионален убиец, Валери — каза й Дънкан с нисък равен тон, — никога не забравяй това!

 

 

Следващите дни бяха една истинска идилия за Трей и Емпрес. С всеки изминат ден, Трей ставаше все по-силен и с повече радост и енергия се посвещаваше на удоволствието да я забавлява и да я прави щастлива.

Една сутрин, със събуждането си, Емпрес се озова обкръжена от вази, пълни с форзиции, ухаещи на наближаваща пролет. Бледите разцъфнали цветове й припомниха едни от най-красивите й мигове в Шантили. Сълзите се стекоха по бузите й и тя едва си пое въздух, за да прошепне на красивия мъж, леко подпрян на лакътя си, с грейнали от щастие очи:

— Ти си запомнил кои са любимите ми цветя!

— Харесват ли ти? — попита той скромно, добре запознат с начина, по който жените реагираха в такива моменти, свикнал на подобни галантни жестове и безкрайно удовлетворен от това, че Емпрес бе щастлива.

— О, да — възкликна Емпрес и за миг й се прииска да му разкаже, че тези цветя й напомнят за изкуствената горска поляна, която майка й бе създала, и в която имаше даже малък водопад, където те с удоволствие прекарваха топлите следобеди. — Като в някаква цветна беседка — щастливо заяви тя, въпреки че думите й означаваха нещо конкретно единствено за самата нея.

— В стаята за преобличане има още форзиции.

Очите й се разшириха от изненада, от което тя му се стори още по-прелестна в бялата и фина нощница. Емпрес преглътна с усилие и развълнувано прошепна:

— Благодаря ти!

Никой досега не й бе правил такъв екстравагантен, невероятно галантен жест.

— Мисля, че тези, които сме поставили във ваната всеки момент могат да напъпят — добави Трей.

Като пъргаво малко дете, Емпрес скочи от леглото и се отправи към съседната стая. Когато се върна обратно, Трей се бе облегнал на грациозната рамка на леглото.

— Толкова са красиви! — възкликна Емпрес.

— Точно като теб — отвърна й Трей.

— Но как си успял да… — Емпрес изведнъж си спомни, че навън бушуваше люта зимна виелица, а тези цветя неизвестно как се бяха появили в стаята и от тях лъхаше пролетен аромат.

— В специална затворена кутия, сред купища от дървени стърготини и с бързия влак — отвърна Трей със спокоен тон, — и ето, че моето диво котенце е щастливо!

— Ще ме разглезиш! — весело подметна Емпрес.

— Точно това целя — съгласи се Трей.

Въпреки че Блейз бе наредила на Мейбъл да преправи роклите на Емпрес, тази задача бе отложена, тъй като Трей предпочиташе Емпрес без дрехи. Слугите непрекъснато клюкарстваха и по повод на това, че Трей и неговата обаятелна медицинска сестра почти не излизаха от спалнята. Всички ястия им се сервираха горе, а слугите се допускаха веднъж дневно, само за да им сменят спалното бельо и да почистят стаята. Тъй като Блу и Фокс придружиха Блейз и Хейзард до Хелена, двамата любовници се наслаждаваха един на друг в своя малък интимен рай, необезпокоявани от никого през цялото време.

Спяха до късно, а след като се събудеха, дълго се галеха един друг, тръпнещи от чувственост, желание и взаимност. Когато леглото им омръзнеше, се любеха в огледалната стая за преобличане или пък в огромната мраморна вана.

Емпрес разцъфтя като лятно цвете след пламенната любов и себеотдаване на Трей. Понякога тя се измъчваше от факта, че с такава готовност откликваше на безсрамните желания на Трей, но жребият бе хвърлен още през онази нощ при Лили. Цялата тази жертва бе в името на нейното семейство и парите, според уговорката им, бяха вече нейни. Нещо повече, очарованието на Трей не само бе непреодолимо, но и в никакъв случай не беше нещо порочно или противно. Напротив, тя никога не бе изпитвала подобно щастие. Глезена, обичана и спокойна в неговите топли ръце, след мъчителните гладни пет години, всичко това й се струваше такова щастие и късмет, че щеше да бъде наистина грешка, ако се бе отказала от подобна радост.

Една бележка на Блейз им припомни, че през уикенда семейството се завръщаше от Хелена. Колкото и да им бе неприятно, трябваше да повикат Мейбъл, за да преправи най-после някои от роклите за Емпрес. Трей приседна на перваза на прозореца, а дългите му крака докоснаха пода. В същото време Емпрес стоеше изпъната като струна, за да позволи на Мейбъл да я огледа, да постави знаци и топлийки на необходимите места и да обясни къде ще остави плохи и къде ще отнеме малко от плата. Блейз изрично бе изпратила няколко нови рокли с необходимите забележки, тъй като предполагаше, че Трей едва ли ще може да помогне при преправянето на дрехите. В момента това, което трябваше да се направи, бе само да се нагласят роклите дотолкова, че да стоят добре на тялото на Емпрес.

Слава богу, Трей се държа доста почтително и прилично в присъствието на Мейбъл, макар че през цялото време хвърляше възхитени погледи и предизвикателни усмивки на Емпрес зад гърба на прислужницата. Самата Емпрес през цялото време тръпнеше от страх да не би той да изтърси някоя от своите типични забележки, които да намекнат за неловкото й положение. Трей все пак остана галантен до края и показа благодарност към Мейбъл, като тактично обсъждаше времето навън и живота в ранчото. Дори отправи няколко комплимента към Мейбъл по повод уменията и сръчността й.

Той си позволи една-единствена забележка, когато Емпрес премери една дреха от кашмир, кариран като типичен шотландски плат, с бяла яка в стил Питър Пан и панделка от тафта. Златисто-медната коса на Емпрес се разстилаше на къдрици по гърба й, а по лицето й пробягваха розови петънца от смущение.

— Изглеждаш ми тринадесетгодишна — каза Трей и добави, — даже още ненавършила тринадесет. — И погледът му се спря на опънатия върху гърдите й плат.

— Мейбъл, донеси ми брошката на мама, за да видим как ще стои на тази рокля.

Когато Мейбъл излезе, Трей прошепна:

— Изглеждаш невинна и толкова беззащитна в тази рокля, като някоя ученичка.

— А ти приличаш на малък развратник. С тъмната си коса и кожа в тази копринена черна пижама си като демон.

Трей наистина бе облечен в дреха от екзотичен брокат, в която мъжествените му черти още повече изпъкваха.

— Колко точно сравнение! Изпитвам дяволско желание да си поиграем на училище с теб! Как мислиш, дали ще имаме време, преди Мейбъл да се е върнала? — попита Трей и се понадигна.

— Да не си посмял да ме притесняваш точно сега!

— Аз само исках да заключа вратата!

— Трей! Тя ще дойде само след минута!

— Ако ми обещаеш, че после ще си поиграем на училище, няма да заключвам вратата.

Емпрес го погледна намръщено и съзря безгрижно отпуснатото му тяло, мургавата му красота и огънчето в очите му. Не й беше до шеги с този презадоволен от живота млад мъж.

В следващия миг Мейбъл се появи.

Трей се взря в очите на Емпрес и я попита:

— Е?

Още преди да се е изправил, тя бързо отвърна:

— Добре!

Той се усмихна, после се обърна към Мейбъл и каза с грейнал поглед:

— Благодаря ти, Мейбъл! Нека сега да поставим брошката малко под яката.

Двете жени бяха възхитени от начина, по който украшението стоеше на тази рокля от лилав мъхест кариран плат.

— Бих искала да отбележа — съобщи Мейбъл, — че ако младата госпожица иска да облече тази рокля утре, когато си дойдат всички, ще трябва да започна да я преправям незабавно.

— А защо да не облече велурената рокля за сутрешния чай — предложи Трей, — а за вечеря — смарагдовозеленото кадифе?

Необяснимо защо неговото разбиране за подобни светски неща силно подразни Емпрес. А и защо пък точно кадифе? Колко са мъжете, които могат да различат отделните видове кадифе! Явно, Трей не за пръв път участваше в обсъждането на женски дрехи и стил на обличане! Когато накрая той запита Мейбъл откъде майка му бе купила една от любимите си дрехи от моаре, Емпрес едва сдържа гнева си. Стори й се, че за него вече е станало навик да поръчва прекалено скъпи дрехи за жените, с които спи и че навярно го прави твърде често. По дяволите, колко неприятно й стана от това разкритие.

В следващия миг Мейбъл се впусна в обширен разказ за това как чеизът на дъщерята на Елизабет Дарлингтън бил разменен поради немарливост на една от гарите в Чикаго по време на медения им месец из Европа. И докато багажите били най-накрая върнати в Монтана, много нови дрехи били поръчани в Ню Йорк, така че Барбара да не почувства никакво неудобство или лишение по време на разходката из Европа. Същевременно, в очакване на Бабс, Елизабет Дарлингтън закупила рокли за шестдесет хиляди долара, които след една година време, вече ще са демодирани. На всичкото отгоре цялото семейство се надявало Бабс да се завърне бременна с някой малък баронет или бъдеща лейди, при което роклите със сигурност нямало изобщо да й потрябват, защото всеки знае какви са последиците от бременността за тялото на една млада жена…

Трей изслуша дългия разказ на Мейбъл с необходимото внимание и търпение, като накрая само отбеляза:

— Колко забавно.

След това с типичното си очарователно изражение и опитност даде последните си наставления за роклите:

— Приготви велурената и кадифената рокля за петък, а черното моаре и смарагдовозеления шевиот на „Крийд“ за събота. За останалите рокли ще решаваме после. Благодаря ти много засега.

Веднага след като Мейбъл затвори вратата, Емпрес отбеляза с хладен тон:

— Очевидно не ти е за пръв път да даваш такива разпореждания.

— Никога досега не ми се е налагало — чистосърдечно и открито си призна Трей.

— Кадифе, моаре… а откъде познаваш толкова платове, които обикновено се знаят само от жените?

— Моят шивач е твърде словоохотлив.

— Често ли носиш кадифени дрехи?

— Засега успешно отбивам опитите му да ми ушие такива дрехи, с изключение на халата ми в яркочервено.

Трей очевидно нямаше никакво намерение да обсъжда жените, с които бе имал по-специални отношения.

— Не ти вярвам! — заяви Емпрес, а в гласа й прозвуча ревнива нотка.

— Съкрушен съм! — предизвикателно заяви Трей.

— Глупости! — измърмори Емпрес, взирайки се във високия привлекателен мъж, за когото състоянието „съкрушен“ бе напълно непознато. — Моля те, помогни ми да съблека тази рокля, защото е много стегната.

Трей се усмихна и остана неподвижен на перваза.

— Мислех, че сме се споразумели! — каза той.

— Нямам никакво намерение да си играя с теб — заяви с усилие Емпрес. — Няма ли да ми помогнеш да разкопчая тази дреха?

Слънцето проникваше зад мощния му широкоплещест гръб и силуетът му напомняше за някакъв тъмнокож, невероятно красив ангел, осветен от слънчевата светлина. Гъстите му вежди бяха надвиснали над очите.

— Не мисля така — каза Трей с тих глас.

— Много добре — отвърна му тя нетърпеливо, — сама ще се справя!

И като се извърна гневно, тя се отправи към спалнята. Скоро установи, че едва ли ще се справи с брошката, тъй като бе извънредно стара изработка — уникално римско бижу, изпълнено в нов вариант. Поради изключителната й ценност закопчаването бе твърде сложно. Освен това самата брошка бе поставена почти под брадичката й и Емпрес едва успяваше да я забележи, а опитите да я разкопчае, като се гледаше в огледалото се оказаха съвсем неуспешни. Самата закопчалка се състоеше от фина верижка, прикрепена към сложен, завъртащ се механизъм. След неколкоминутно недоволно мърморене и безуспешни опити да се справи със сложната закопчалка, тя се извърна и установи, че Трей е влязъл тихо в спалнята и наблюдава спокойно как тя се мъчи да се освободи от украшението.

— Имаш нужда от помощ, може би? — запита той вежливо.

Емпрес не му отговори. Той се приближи и още веднъж тихо попита:

— Искаш ли да ти помогна?

— Както сам виждаш, не мога да сваля тази брошка — отвърна тя двусмислено, без да помоли директно за помощ.

— Тогава трябва първо да ме целунеш!

— Е, много добре тогава! — каза Емпрес и се повдигна на пръсти като самата щедрост, даряваща благородно някой свой подчинен.

Трей я целуна много нежно, поставяйки ръцете си на кръста й. Това бе една лека, протяжна целувка — такава, при която времето лети незабелязано покрай влюбените и всеки може да се наслаждава на страстта и опиянението, без да бърза.

Едва доловими тръпки преминаха по цялото тяло на Емпрес. Тя прокара гальовно ръцете си по гърба на Трей и попита:

— Добре ли се чувстваш?

Гневът й се бе стопил.

— А ти не се ли чувстваш мъничка? — попита я Трей, а пръстите му нежно се притиснаха към талията й.

— Дразни ме само роклята. Толкова е стегната.

Като я отдалечи леко от себе си, Трей внимателно я огледа. Корсетът явно бе твърде пристегнат и скроен да обхваща тялото й от ханша до гърдите, така че осанката й да съответства на приетия стил на дрехи с извънредно тънка талия, при който се подчертаваха други типично женствени форми на тялото. Пак поради кройката на корсета, гърдите й стърчаха почти навън, опъвайки мекия кашмир на корсажа.

— Тук ли ти е стегнато? — попита Трей и леко я погали по зърната на гърдите, които изпъкваха изпод мекия плат.

— Ммм — измънка Емпрес, изпитвайки огромно удоволствие от допира на ръцете му до гърдите й, където усещането бе още по-силно поради опънатия плат.

— Приличаш ми на ученичка, която е пораснала и роклята едва й става — каза Трей, като продължаваше да я гали, докато усети как гърдите й се втвърдиха от напрежение и вълнение. — А този плат е толкова тънък — добави Трей, без да спира да очертава кръгове около зърната.

Платът наистина бе невероятен — всичко под него прозираше, като че ли Емпрес не бе облечена.

— Ако наистина беше ученичка, а аз ти бях учител, щях да си помисля, че ме предизвикваш в подобно облекло! В никакъв случай не бива да излизаш от стаята си, облечена в рокля като тази — завърши Трей и се наведе да целуне полуотворените й устни. Той продължаваше да я гали, докато лицето й почервеня, а дишането й се учести. Езикът му бавно проникна в устната й кухина и Трей страстно я близна навсякъде. Емпрес се пресегна да го прегърне, разтреперана от вълнение, а той продължи да гали нежно гърдите й и да я целува страстно, докато езиците им се сляха и тя леко простена.

Трей внезапно се откъсна от нея и заяви:

— Не е редно една ученичка да се целува така със своя учител.

Емпрес не му отвърна. Вместо това се притисна към него и понечи да го целуне още веднъж.

Трей най-после измести ръцете си от гърдите й, стисна я силно за раменете и погледна към нея полушеговито-полусериозно:

— Да не би да се опитваш да прелъстиш своя учител?

Емпрес измърмори „Не“ с нисък глас и се опита да се приближи към него.

— Тогава защо се опитваш да се притиснеш към мен? Така както ми се нахвърляш, не знам какви могат да бъдат последствията! Разбираш ли какво означава всичко това?

Гласът му бе дрезгав, предизвикателен и нежен. Той се приведе леко и бързо я целуна.

— Трей, моля те, тази рокля е така стегната… За бога! Желая те!

— Искаш да съблечеш тази рокля, така ли? — попита Трей и докосна с дланите си изпъкналите й гърди.

— О, да, умолявам те. Знаеш ли как ме боли.

— Тогава ще трябва да се съобразиш с това, което ти казвам, сладка моя!

— Готова съм на всичко — съгласи се бързо Емпрес, усещайки как чувствата, които я бяха обхванали в този момент, напираха изпод тясната пристегната рокля, сякаш това насилие над тялото й още повече усили желанието за секс, а гърдите й тръпнеха от вълнение.

— Нека първо да сваля брошката — предложи Трей с равен тон.

— Побързай!

— Бъди търпелива, скъпа! — каза Трей и внимателно разкопча брошката, постави я настрана, след което откопча първите две копчета откъм гърба, отпускайки стегнатото деколте и малката дантелена яка.

— По-добре ли ти е така? — попита Трей със спокоен тон.

— Не.

— Не? — учуди се той и, поставяйки двете си ръце на раменете й, я обърна с лице към себе си. — Не си много признателна! — заяви той меко.

— Съжалявам! О, Трей, умирам за теб! — изстена Емпрес и понечи да го докосне там, където бе убедена, че ще постигне ефект.

Трей обаче пресрещна ръцете й и леко ги отстрани, казвайки:

— Ще трябва да обсъдим този въпрос, скъпа. — Гласът му прозвуча престорено скромно. — Твоето поведение е доста неуместно за случая. Ела да седнеш в скута ми и двамата заедно ще дискутираме това твое желание. Допада ли ти това предложение?

Емпрес кимна утвърдително и Трей я поведе към един от столовете до прозореца.

Емпрес усети уголемения му полов член и понечи да се намести така, че да го почувства най-добре през тънките материи на облеклата им.

— Колко безсрамно, скъпа моя — заяви Трей и я хвана отстрани, за да ограничи движенията й. — Трябва да потискаш подобни неестествени желания, иначе ще се отклониш от правия път. Седни и не мърдай повече.

Едва доловимата усмивка на Трей далеч не бе наставническа. По-скоро говореше за опита и познанията му с жените. Но имаше и нещо хищно в начина, по който се усмихваше.

Емпрес обаче съвсем не бе склонна да осмисли онова, което й говореше Трей, съзнанието й бе завладяно от една-единствена мисъл. Тя чувстваше ерекцията на Трей и знаеше, че той също гори от напрежение и желание да я люби. Гърдите й бяха напрегнати до крайност от ласките му. В този момент тя си представяше какво би почувствал той, когато се слееше с нея, колко сладострастно и преизпълващо бе чувството, когато телата им станеха едно цяло, и колко приятно изтощена щеше да се почувства, след като най-после удовлетвореше това непреодолимо желание.

— Тъй като съм твоят учител — дочу тя тихия шепот на Трей близо до ухото си, докато пръстите му се вплетоха в косите й, — сега ще трябва да научим днешния урок. Ако говоря бавно и отчетливо, ти ще можеш да следваш мисълта ми и да повтаряш, а ако се представиш добре, ще те възнаградя, както подобава.

След това той обхвана с ръцете си едната й гърда, притисна я, повдигна я леко нагоре, и докато стискаше внимателно зърното, тихо попита:

— Искаш ли да те възнаградя?

Емпрес повдигна погледа си и Трей побърза да я целуне.

— Предполагам, знаеш каква е наградата, нали? — попита той кратко и след като тя кимна утвърдително и устните им се срещнаха, Трей добави наставнически: — Само че ще трябва да бъдеш много добра.

— Ще бъда — отговори бързо Емпрес, усещайки влагата и напрежението между краката си, заедно със силното желание това сладко мъчение да свърши по-скоро.

— Тогава, повтаряй след мен: „Добродетелта е единственото възнаграждение“. — При тези думи Трей докосна брадичката на Емпрес и повдигна главата й така, че да срещне погледа й.

— Добродетелта е единственото възнаграждение.

— Бъди целомъдрен и непорочен като леда и чист като снега.

Емпрес повтори фразата, гледайки Трей в очите с такова изпепеляващо желание и топлина, която бе достатъчна да разтопи целия Северен полюс. Гласът й бе станал дрезгав от страстното желание.

— Много добре. Ти си твърде прилежна ученичка — каза със задоволство Трей и я целуна страстно в отговор на нейното вълнение и очакване, след което продължи: — Спала ли си някога с мъж?

— Да.

— Какъв срам и позор! — възкликна Трей и присви очи, за да я погледне театрално строго изпод гъстите тъмни вежди. — А хареса ли ти това, което правихте с него?

— Да.

Трей погледна учудено, смаян от отговора на Емпрес.

— И той навярно те… докосна тук? — попита Трей, като че ли правеше някакви догадки, а същевременно прокара ръката си под полите на Емпрес. — О, та ти си без бельо — възкликна той учуден и видимо доволен. — Колко предизвикателно от твоя страна. Да не би да очакваш да те докосна там? — При това пръстите му се плъзнаха между краката й, достигнаха ерогенната зона и докато се придвижиха напред с лекота, Трей й нареди: — Отговори ми!

— Да! — отвърна бързо Емпрес, въздъхна шумно и се изпъна гъвкаво напред, към ръката му, повтаряйки още по-пламенно: — О, да!

— А хубаво ли е да се любиш с мъж? — продължи да пита Трей, като едновременно симулираше акт с пръстите си, движейки ги навътре и навън, доколкото можеше.

— О, да — отвърна Емпрес и притвори очи, обхваната от екстаз.

— Погледни ме и кажи хареса ли ти да се любиш с мъж? — попита властно Трей, при което Емпрес отвори очи незабавно.

— Да.

— Кажи го.

Емпрес прошепна:

— Хареса ми да се любя с мъж!

— Това се казва добро момиче! Искаш ли една целувка?

И когато Емпрес кимна и с готовност повдигна устните си към него, той я целуна и продължи ласките си. Когато след миг изтегли пръстите си, Емпрес леко изстена от удоволствие.

— Трябва да се подчиняваш на своя учител — прошепна тихо Трей, — иначе няма да ти разреша да съблечеш тази измъчваща те дреха, нито пък ще те възнаградя. А сега кажи: „Искам да правя любов с моя учител“.

Емпрес се подчини.

— И няма да направя същото с който и да е друг мъж.

Тя отново повтори чинно репликата и се притисна към него.

— А кой е твоят учител във всичко? — Този път въпросът му бе типично мъжки, а не учителски и изискваше не подчинение, а реален отговор.

— Ти.

Трей се усмихна доволно и каза:

— Ти си толкова старателна ученичка, че ти позволявам да седнеш за малко в мен.

Емпрес усети как сетивата й пулсират от лудо напрежение и такова усещане за секс, като че ли вече го правеха.

Трей я придърпа към себе си и я настани да седне върху члена му така, че да усети изцяло неговата ерекция, като притискайки се в нея, попита:

— Усещаш ли това?

Усещането бе наистина екзалтиращо и Емпрес се намести още по-удобно, като пресегна ръце да прегърне Трей.

— Не — отклони я той. — Трябва да седиш мирно и кротко. Ако се движиш, ще трябва да те лиша от наградата ти.

При тези думи Емпрес замръзна.

— Мис Джордан, длъжен съм да отбележа, че ученическият ви бележник ще се изпълни с шестици! — заяви Трей, галейки нежно изпъкналите изпод стегнатия корсет гърди на Емпрес. — Кажи ми, когато усетиш нещо — добави той и стисна зърната на гърдите й.

Емпрес възкликна тихо. Спазъмът, пронизал тялото й, я накара цялата да потръпне и тя неволно се надигна.

— Не мърдай! — рязко я предупреди Трей. — И когато отново погали гърдите й, тя стоеше неподвижна, докато я обзе прелестно спокойствие и задоволство.

— Страните ти се зачервиха, мис Джордан! — прошепна Трей. — Топло ли ти е?

— Да — потвърди Емпрес, обладана от невероятно блажено очарование, в плен на тръпнещата страст и емоции, изгубила всякакъв контрол над съзнанието си.

— Да, но към кого се обръщаш?

Емпрес се озадачи, но съумя бързо да отвърне:

— Да, учителю мой.

— Би ли искала да отпуснем тази стегната рокля? — попита Трей и прокара нежно ръце върху сочните й гърди, притиснати от плата и изскочили леко извън деколтето.

Емпрес простена от удоволствие и отвърна:

— Да, о, да, разбира се. — Като същевременно внимаваше да не мръдне, да се държи точно така, както той й бе наредил, така че да може най-после да се освободи от сладката мъка на очакването и нетърпението. Трей бавно разкопча няколко от перлените копчета на гърба й и леко откри раменете й.

— Така по-добре ли е? — попита той кротко.

— Донякъде — отвърна меко Емпрес.

— Все още ли те притеснява много? — попита той и прокара пръстите си по тънкия й кръст. Погали бедрата й, усещайки стегнатата дреха и се притисна към нея, повдигайки страстно с върховно опиянение и нетърпение гърдите й. Когато ги пусна, те виснаха изкусително и предизвикателно над пристегнатите дрехи, които скриваха прелестните форми на тялото й.

— Малко.

— Това е всичко, което мога да направя до следващия ни урок, но ако се подчиняваш безпрекословно и си изпълняваш задълженията, ще отпусна гърдите ти на свобода. Болят ли те така, когато са толкова стегнати и разположени високо?

— Малко.

— Мисля си, че ако станеш, ще се почувстваш по-добре.

Емпрес дори не помръдна.

— Стани — повтори Трей.

— Не искам — прошепна му кротко Емпрес.

— Да не би сладострастното ти дупенце да иска нещо повече?

Емпрес кимна замечтано.

— Но ще трябва да се подчиняваш, мис Джордан! В противен случай никога вече няма да те любя! Разбираш ли? Трябва да си отстъпчива и готова да се подчиниш! Една самоуверена и агресивна млада дама няма извинение за подобно поведение — продължи да нарежда Трей с предвзета ирония. — Трябва да се научиш да се подчиняваш, мис Джордан, за да можеш винаги да разчиташ на мен. Искаш ли аз да съм винаги готов да те любя?

Погледът на Емпрес бе привлечен от очертанията на неговия полов член, изпъкнал под фината пижама от черен брокат. Тази гледка я очарова и тя си помисли колко щастлива би се почувствала, когато двамата с Трей се слеят. В следващия миг той се изправи, хвана я за раменете, наведе се и я целуна нежно. След това добави:

— Ти си чудесна, мис Джордан, и послушна, а това е голямо предимство за една млада дама.

Трей я погали по раменете, после по шията и накрая стигна до лицето й.

— Сигурно се чувстваш страшно напрегната и в очакване, нали, мис Джордан? Би ли искала да задоволя невероятното ти желание? Сигурно ще се зарадваш, ако твоят учител те възнагради за послушанието и усилията.

Думите му звучаха като благородно обещание, топли и нежни, тръпнещи и вълнуващи в усещането за чувственост и сладка болка.

Поставяйки ръцете си на раменете й, Трей прошепна:

— Застани на колене — като й помогна с ръце да коленичи пред него.

Когато Емпрес го погледна, нежното й лице бе озарено от буйната й златиста коса, разпиляла се по гърба й.

— Ако и този път се справиш със задачата си, ти обещавам да задоволя копнежите и очакванията ти. Само трябва да изпълниш добре това, което искам от теб. Хвани ме, мис Джордан и отвори уста. Така ще усетиш сладостта от едно ново докосване.

Той придържаше леко главата й, докато тя се подчиняваше на неговите изисквания и същевременно усещаше собственото си вълнение и неудържимо желание за секс да вземат връх над цялото й същество.

— А сега го направи бавно, докато усетиш как достига дълбоко навътре и обратно, а след това ще изпълня онова, което очакваш с такова нетърпение толкова дълго. Ако не се справиш с тази задача, се боя, че няма да мога да задоволя желанието ти. Разбираш ли ме?

Емпрес кимна и смирено се подчини на неговото желание. Нейните движения го възбудиха неимоверно много, а обещанието, че ще удовлетвори копнежа й да се слее с тялото му, я караше да тръпне от нетърпение. Тя не предполагаше, че толкова лесно може да го възбуди до такава степен и това откритие й достави радост, а освен всичко подсили още повече желанието й час по-скоро да се любят.

Трей притвори очи, екзалтиран от изпитаното удоволствие. Почти не трепваше. Стори му се, че едва издържа на напрежението и насладата, които го бяха превзели изцяло. Само миг преди да бе станало прекалено късно, той се пресегна и бързо я вдигна. С дрезгав и нисък от вълнение глас той я попита:

— Готова ли си?

Очите й бяха леко притворени от изпитаното невероятно чувство на наслада, устните й все още усещаха тръпката от току-що преживяното. Тя кимна в отговор на въпроса на Трей, поклати бедрата си предизвикателно и леко изстена в очакване на върховното сливане.

— Мислиш ли, че си достатъчно влажна, мис Джордан? Разтвори краката си, за да проверя сам.

И когато Емпрес не пожела да се вслуша веднага в думите му, Трей й нареди:

— Подчинявай се безпрекословно!

Той повдигна полата й, докато Емпрес остана гола до кръста. Стройните й крака се очертаха изпод диплите на роклята. Стегнатото бюстие някак подчертаваше еротичната гледка на разголените й бедра.

— Изглеждаш ми умерено възбудена, мис Джордан. Това типично ли е при теб… при това буйно нетърпение и копнеж?

Той бе уверен, че е готова за любов. Бавно и нежно прокара двата си пръста навътре във влагалището, разширявайки мястото за още един пръст и след това бързо притисна члена си към нея с думите:

— Сега вече трябва да си научила доста неща за една млада дама, нали? — Тонът му издаваше смесените чувства на обвинение, страст, похот и благоприличие.

— О, не, никога — прошепна Емпрес и се притисна силно към ръката на Трей.

— Е, това е точен добродетелен отговор — шеговито отбеляза Трей и продължи да движи пръстите си. — А сега, чувстваш ли се още по-влажна?

Емпрес въздъхна и кимна утвърдително, погълната от екзалтацията и затруднена да отвърне по-задълбочено на неговите въпроси.

Трей отдръпна ръката си внезапно, спусна диплите на полата й, постави пръст под брадичката й, долавяйки учестения й дъх и изгарящото я желание за секс, при което заяви настоятелно, насилвайки я да преодолее вълнението и копнежа си:

— Кажи „Да, сър“!

Шокът от връщането към реалността не й попречи да отвърне механично:

— Да, сър.

— Нима се чувстваш достатъчно навлажнена, за да можем да го направим най-после?

— О, да — бързо откликна Емпрес и после тутакси се поправи: — Да, сър.

— Искаш ли първо да разкопчея роклята ти, така че гърдите ти да се освободят?

— Моля ви, сър.

Трей се пресегна и разкопча повечето копчета, след което свлече роклята покрай раменете на Емпрес и освободи гърдите й от стегнатата материя. Те се отпуснаха свободно и предизвикателно се разтърсиха.

— Трябва да ми кажеш „Благодаря“.

— Благодаря, сър — прошепна признателно Емпрес.

— Гърдите ти са много привлекателни и пищни, мис Джордан. Нима се опитваш най-безсрамно да привлечеш вниманието ми?

— О, не, сър. Не мога да си позволя такава дързост, сър. Това би било твърде нахално от моя страна.

Трей докосна нежно едното зърно, при което дъхът на Емпрес почти спря. Всеки нерв на тялото й започна да трепери, сърцебиенето й взе връх. Всички нейни сетива се изопнаха в очакване на следващото негово движение. Гърдите й порозовяха от предизвикателството и се повдигнаха в отговор на допира с неговите ръце.

— Виж как реагира цялото ти тяло, мис Джордан! Зърната ти тръпнат от нетърпение да ги докосна.

— О, сър, ако искате го направете, но аз не бих си позволила дори да допусна това.

В същото време тя се люшна леко с цялото си тяло към Трей като израз на някаква интимна закачка-предложение.

— Може би още един урок по подчинение, ще те обогати. Повдигни се към мен, мис Джордан, така че да мога да докосна връхчетата на гърдите ти.

И като постави ръце под гърдите й, Трей ги повдигна високо към устата си. После леко захапа зърната, докато усети как тръпката разтърси като електрошок тялото на Емпрес.

— Ако разрешаваш на мъжете да галят гърдите ти и да смучат зърната им, някои могат да си помислят, че ти липсва благоприличие. Такова поведение не е най-подходящото за една млада дама. Не бива да разрешаваш на нито един мъж да смуче зърната на гърдите ти. Ако го сториш, сочните ти пищни гърди никога няма да могат да се скрият отново в ученическата престилка. Нетърпеливостта ти не е твърде уместна. Предполагам, разбираш, че ако някой узнае на какво те уча в този момент, ще трябва да отрека всичко. Трябва да запазя репутацията си все пак. Не бива да се забравя, че имам някакво положение в това общество. И въпреки че съм страшно загрижен за твоето образование, предразположението ти към физическо стимулиране наистина е твърде нескромно. А сега кажи: „Искам да смучете зърната на гърдите ми, сър“ и ще видя дали си заслужила отлична оценка за примерно поведение и как върви моята безкрайно всеотдайна работа по твоето образование.

Разгорещен флирт, при който парадоксите се сблъскваха с морала, а удоволствието отричаше благонамереността и конвенционалното поведение, когато двама възрастни си играеха вече извън границите на екзалтацията, преодолявайки бариерите на традиционните неща.

— Ако ми напишете отлична оценка — промълви Емпрес с развълнуван глас, който отекна в тихата стая, — ще се постарая никога да не забравите този зимен ден, докато сте жив…

Страстното желание за любов бликаше от погледите и на двамата. Прелюдията бе свършила. Но точно тогава започна онова незабравимо утро.

Двамата се освободиха бързо от дрехите си и когато останаха голи и тръпнещи от нетърпение, телата им се сляха в най-невероятното изпълващо любовно чувство на екстаз. Утрото остана завинаги в спомените и на двамата, а кадифената завивка на шезлонга бе доста изпомачкана от буйната игра на двамата влюбени.

 

 

На сутринта къщата се изпълни с гости, поради което Трей и Емпрес трябваше да се простят със своя малък рай. Трей бе поканен в трапезарията за вечеря. Той облече тъмни панталони и копринена риза. Емпрес го съпровождаше, облечена в роклята от зелено кадифе, специално преправена, за да й стане. Те седяха заедно, един до друг на масата, но не можеха дори да се докосват. И двамата живееха със спомена за незабравимите мигове на щастие и наслада от изминалата седмица. С усилие се усмихваха на гостите, бъбреха с тях и разискваха въпроси, чиито отговори ни най-малко не ги вълнуваха. Истинско мъчение бе да понесат общуването с цяла дузина хора, които само пречеха на интимността и щастието им. Още повече, че всички те се опитваха да се докопат тъкмо до най-съкровеното от духовния им мир.

Разбира се, централната тема на разговори бе невероятно бързото възстановяване на Трей. Емпрес, като негов ангел-спасител, трябваше да приеме възторжените поздравления на всички гости, на които отвръщаше скромно и смирено. Тя нито познаваше някого от тези хора, нито пък предполагаше какво си мислят. Още по-малко я интересуваше защо те присъстват на това парти. Всички разговори се водеха около политиката. Те продължиха и в салона, където се преместиха всички след вечерята. Към десет часа с истинско облекчение Емпрес дочу как Трей обяви намерението си да се оттегли, тъй като се чувства изтощен. Блу и Фокс го отнесоха нагоре по стъпалата, седнал в едно от креслата, за всеки случай, да не би да се почувства зле, въпреки че вече се движеше доста добре. Блейз беше настояла за тези предпазни мерки, защото, като всяка майка, се тревожеше твърде много.

Емпрес бе пребледняла от ревност при вида на трите млади дами, които съпровождаха родителите си на партито и през цялото време не спряха да флиртуват с Трей. Тъй като тя бе представена като неговата медицинска сестра, а обществото се бе постарало да прибави още пикантни щрихи към портрета й, всички много скоро забравиха за нея и я пренебрегнаха при вида на трите богати госпожици. Твърде неприятно бе да те обсъждат цяла вечер и, ако Хейзард и Блейз бяха проявили своята сърдечност и приятелско отношение, като с това ясно показаха на гостите как следва да се държат с Емпрес, то разглезените млади дами съвсем не проявиха почтителност и вежливост към нея, пренебрегвайки предупредителните погледи на родителите си.

След като Блу и Фокс отнесоха Трей в спалнята, веднага щом вратата се затвори след тях, Емпрес избухна:

— Това ли са жалките ти приятелки, с които си прекарвал времето си досега?

— Не им обръщай внимание — каза Трей с безразличен тон, докато откопчаваше копринената си риза. — Жени като Арабела, Люси и Фани не заслужават даже човек да се дуелира за тях.

— Но те бяха твърде груби! — възкликна Емпрес, изпълнена от възмущение.

— Наистина ли? — учуди се Трей и поясни: — Не съм забелязал, съжалявам.

— Ти не си забелязал даже! — разгорещи се Емпрес, възмутена от безразличието му. — Мили боже! Никога досега не съм срещала толкова надменни и горделиви сноби!

— Те са само богати млади дами. Това поведение е нормално за такива като тях.

Естествено Трей дори не подозираше какъв бе произходът на Емпрес и това напълно обясняваше последните му думи. Първия път, когато я видя, бе облечена в мъжки износени дрехи, без пукната пара, без никакви данни за семейството, от което произлиза. А освен всичко, младите дами, които той познаваше, бяха до една празноглави снобки. Напълно естествено бе такива богати високомерни госпожици да не се понравят на Емпрес.

— И ти наричаш това поведение нормално, а грубостта им — съвсем в реда на нещата?!

Емпрес явно бе раздразнена и засегната не толкова от забележката на Трей, колкото от неприятната ситуация, в която някакви си парвенюта можеха да я пренебрегнат и унизят до такава степен.

— За бога, Емпрес — извика Трей, изправен пред нея, с полуразкопчана риза, — какво съм виновен аз, че те са толкова противни.

— Често ли общуваш с жени от този тип? — обидено го попита Емпрес и си представи Трей, заобиколен от млади жени, които усилено го ухажваха и ласкаеха.

— Какво имаш предвид под „общуване“? — попита Трей с много внимателен тон, като си даваше сметка, че си има работа с явно разсърдена жена, чиито чувства в този момент оставаха непонятни за него.

— Имам предвид да излизате заедно, да ги водиш на тържества, на опера, или каквото там, по дяволите, може да се прави в тази забутана част на страната.

Трей я изслуша търпеливо и учтиво. Разбира се, бе общувал доста по-плътски и нетрадиционно с много жени, но тъй като съвсем не бе сигурен какво е нейното настроение в този момент, предпочете да не влиза в такива подробности и признания.

— От време на време — отвърна той любезно с невъзмутим тон. Но в същото време си спомни, че има славата на най-търсения и ухажван ерген в цяла Монтана, още от времето, когато бе на осемнадесет години.

— И как издържаш на такива изпитания?

— Едва — отговори Трей с усмивка, захвърли ризата си на пода, разтвори широко ръце и добави: — В главите и на трите, взети заедно, няма и една унция мозък.

Успокоена от получения отговор, Емпрес се приближи, сгуши се в прегръдката му и с типичното за жените любопитство и подозрение попита:

— Наистина ли?

— Честна дума! Изобщо не ги харесвам.

— Е, те със сигурност те харесват твърде много — измърка Емпрес, заровила лицето си в гърдите му, като внезапно я завладя чувството на самота след срещата си с толкова много непознати хора, особено след кохортата от млади жени, преследващи Трей, и демонстрацията на богатство, която изобщо не бе трогнала семейство Брадок-Блек. Тя изведнъж си припомни бедната планинска къща и гладуващите си братя и сестри, които я очакваха с нетърпение. Трей вече напълно се беше възстановил, но уговорката им си оставаше в сила, докато не изминеха трите седмици. При факта, че златото вече бе поставено в багажите й, тя се чувстваше задължена да спази условията от техния договор.

— Нима има някакво значение дали тези жени ме харесват!? — опита се да се измъкне Трей. — Мисля, че няма да е никак лошо да позвъня на прислужницата и да поръчам част от онази прекрасна торта с глазура. Ще си сложа парчето на коремчето ти и ще си го изям.

Емпрес го погледна закачливо и леко намръщено, промърморвайки с усмивка на лицето:

— Ти си направо скандален!

— Но и забавен, нали? — каза Трей и се наведе да я целуне нежно.

 

 

Двамата останаха усамотени до чая на следващия следобед, сервиран в западния салон. Начело на масата бе седнала Блейз, която замести мъжете в тази им роля.

Голяма част от територията на Монтана бе заселена от южняци, привлечени от златото през 1863 година или изгонени от собствените си домове по време на Гражданската война. Всички те пиеха с удоволствие бърбън, със или без минерална вода, и масово гласуваха за демократите. Когато Трей и Емпрес се появиха, гостите вече бяха започнали да си пийват, като гръмогласно и язвително обсъждаха републиканските политици.

— Ако Сондърс си въобразява, че може да прокара законопроекта до главния държавен адвокат с помощта на Карлайл през следващата есен, когато станем щат, ужасно се заблуждава и пръска страшно много пари, които иначе би могъл да използва по-разумно.

— Трей, как мислиш, какви са шансовете на Карлайл при положение, че Дойл е включен в бюлетината? — при този въпрос някой придърпа Трей да седне между мъжете около камината.

Блейз тутакси се притече на помощ на Емпрес и след като й направи комплимент за изумително красивата зелена рокля от шевиот на „Крийд“, която подчертаваше очарователните й зелени очи, тя я съпроводи до масата, където дамите пиеха своя чай. Всички бяха насядали на красивите столове със специални бродерии, изработени първоначално от Мария Антоанета от Аврил, автор на много такива шедьоври от вълна и златна обшивка. Емпрес учтиво прие поканата да изпие един чай с дамите, слушайки любезно разговорите им, които се въртяха основно около дрехите и пазаруването. Като хвърли извинителен поглед към Емпрес, Блейз учтиво отвърна на въпроса на госпожа Макгинис за новите интериорни решения на някой си Уърт. По-нататък дискусията се насочи към екстравагантните стени, боядисани в зелено и към въпроса дали не е твърде вълнуващо да си шиеш при моделиера, който облича кралските величия на цяла Европа.

В един момент Блейз успя да привлече Емпрес в разговора, за да я накара да се почувства малко по-комфортно, но трите млади госпожици изобщо не пожелаха да обелят и дума с нея. Майките им, които доста по-добре познаваха богатствата на фамилията Брадок-Блек, се представиха по-възпитано и, макар и с неохота, размениха няколко думи с Емпрес.

Трей напълно осъзна неловкото положение, в което бе изпаднала Емпрес, седейки сред надменните млади госпожици. Това го накара да съобщи след около половин час, че е крайно време за неговото лекарство.

Оуен Фаръл се опита да осуети намеренията на Трей да се оттегли с Емпрес, като предложи любезно с лъчезарен тон:

— По дяволите, Трей, защо не накараш малката лейди да ти донесе лекарството тук, вместо сам да се качваш. Можем да изиграем един билярд, което не вярвам да ти навреди особено, ако просто си поседиш и погледаш отстрани.

Трей погледна безпомощно към Хейзард с надеждата, че баща му ще се притече на помощ, но той бе зает с изясняването на реалните граници на резервата до Гърмящата река, които не биваше да бъдат засегнати, и поради това не чу забележката на Оуен.

— Всъщност мога да почакам с лекарството — каза Трей с равен тон, като си помисли, че ще опита да се измъкне с Емпрес в момента, в който мъжете се изтеглят към салона с билярдната маса.

— Глупости, синко, не бива да си отлагаш лекарството. Хей, малка госпожице — провикна се Оуен.

Трей изруга съвсем тихо под носа си. Когато всички жени повдигнаха погледи, Оуен размаха чашата си с уиски в посока към Емпрес.

— Малкият ангел-хранител в зелено, Трей има нужда от лекарството си. Ти си завеждащата по тази част, нали? Може би ще кажеш на някоя прислужница от какво имаш нужда.

Трей бе абсолютно непроницаем, когато в следващия миг всички извърнаха погледи към него. Той тихо отсече:

— Разбери, Оуен, мога да си взема лекарството и по-късно.

— О, не, момко, нали трябва да оздравяваш! — отряза го Оуен, който, след като си пийнеше две чаши, вече не можеше да бъде спрян, а питието, с което посочи към Емпрес, бе четвъртото поред.

Трей повдигна рамене, отказа се от идеята да се измъкне от стаята и се усмихна едва забележимо на Емпрес.

Тя разбра неговите намерения и реши да се възползва от възможността сама да напусне салона за известно време.

— Ей сега ще го донеса — отвърна тя вежливо, страшно доволна от появилата се възможност да се измъкне от тази обстановка и от безсмислените разговори, в които по неволя трябваше да участва. Още преди пийналият Оуен да бе направил поредната си забележка, тя вече се бе запътила, като с очарователна усмивка на лицето съобщи, че се връща съвсем скоро.

Разбира се, остана горе, колкото е възможно повече, чувствайки огромно нежелание да се върне отново в компанията на безразличните млади госпожици и техните отегчителни майки. Тя напълно разбираше необходимостта семейство Брадок-Блек да общува с тези хора от гледна точка на политическите цели и обстоятелства, но, честно казано, предпочиташе самата тя да не участва в подобни събирания. Когато усети, че отсъствието й можеше да бъде забелязано, Емпрес наля в една чаша подсилващата отвара от шипки, пое си ободрителен дъх и се приготви да срещне отново студените погледи на женската половина от компанията.

— Емпрес Джордан — звучи като танцуваща кралица…

Гласът, който Емпрес чу да произнася собственото й име, я шокира. Още повече острият, подигравателен, почти саркастичен тон! Тя тутакси спря, зашеметена от изненада. Ръката й остана неподвижна на полираните гладки перила, а самата Емпрес се закова на площадката, разпознавайки гласовете на дамите, които я обсъждаха.

— Тихо, Арабела, някой може да те чуе! — каза заговорнически втори мек, леко фъфлещ, женски глас.

— Ти замълчи, Фани. Мъжете са в билярдния салон, а майките ни седят с госпожа Брадок-Блек и пият третия си чай. Ти винаги си била изключително предпазлива и страхлива, като мишка!

— За бога, Арабела, внимавай с маниерите си! Въпреки че не може да се каже, че имаш чак толкова изискани маниери, за да се притесняваш за тях — прошепна трети женски глас, който по всяка вероятност трябваше да е на Люси.

— Точно ти ли ми говориш за маниери, Люси Роджърс. Нали ти ни измъкна от салона, за да видим уж новата ти рокля. Като че ли не е ясно кого всъщност искаше да видиш!

— Недей да се заяждаш, защото ти самата също искаш да го видиш, нали?

— Толкова е очарователен! Като древногръцки бог! — изговори Фани с изпълнен от възхищение глас.

— По-красив е и от бог — обяви Арабела — и той знае това.

Не бяха малко жените, които усещаха магията на очарованието и привлекателността на Трей през всичките тия години.

— Той изобщо не е суетен, Арабела! Толкова е сладък…

— Фани, хайде спести си момичешките възклицания. И без това сме съгласни с теб. При това е достъпен, не само не е суетен.

— Е, ако можеш да пробиеш през цялата тълпа от негови обожателки — подметна на място Люси.

— Тази вечер поне няма такива съпернички — заяви Арабела с тон, подобаващ на сериозна жена със самочувствие.

— Тогава коя от нас ще влезе първа в стаята, където мъжете играят билярд? — попита Люси с треперлив глас. — Аз например съм сигурна, че баща ми непременно ще се намръщи.

— Аз ще го сторя, за бога! А вие, бъзливки такива, можете да ме последвате!

— А може би той изобщо няма да разговаря с нас — отбеляза боязливо Люси, — както ми изглежда, той няма време за никого другиго, освен за своята сестра.

Преди да произнесе презрително тази дума, Люси умишлено замълча за секунда.

— Нали знаеш, че всички познават Трей и неговото отношение към жените. За никого не е тайна. Пък и славата му се носи от доста време — заяви самонадеяно Арабела, като продължи: — Още повече, че мъже като Трей винаги са имали много жени. Какво очакваш от него, когато е заплатил петдесет хиляди долара, за да я притежава? Разбира се, че трябва поне да й обръща внимание.

— Не мислиш, че връзката им е сериозна, нали? — изфъфли Фани. — Той я гледа така… замечтано.

— Не ставай смешна! — отсече Арабела. — Това си е същият Трей. Той никога не взема тези неща насериозно. Особено пък с някаква си уличница.

— Петдесет хиляди долара може да са началото на нещо твърде сериозно, поне така каза татко на мама.

— Петдесет хиляди са нищо за Трей. Той може да изгуби такава сума и на покер.

— Не зная — протяжно заяви Фани, — видях как той я гледаше в спалнята си, когато ги посетихме миналата седмица. Мама каза, че също е забелязала какви погледи й хвърля, и че Трей, макар и болен и на легло, изглежда така разпален по нея, че явно никак не е безразличен.

— Това означава, че майка ти не е виждала как Трей по навик оглежда жените и какви погледи им хвърля. Тези сиви очи могат да те изпепелят понякога. Казват, че нито една жена никога не му е отказала. Така че престанете да се тревожите за нищо — обяви накрая Арабела, — защото скоро ще настъпи денят, в който на Трей ще му омръзне с малката уличница, която е купил в публичен дом, и едва ли ще дойде момент, в който да пожелае нещо повече от секс с нея.

— И татко казва така — потвърди Люси, видимо доволна от общото мнение, че Трей явно не е твърде зависим от Емпрес.

— Все пак не съм уверена — продължи да настоява Фани. — Само ако бяхте видели как я наблюдаваше.

— Толкова си глупава! Няма ли най-после да пораснеш и да разбереш, че такива погледи са нещо съвсем обичайно и не са нищо повече от най-обикновена мъжка похотливост. А сега идваш ли с нас в салона при мъжете, или ще стоиш тук и ще размишляваш какво ще стане с тази платена уличница и Трей?

— Не само ти искаш да го видиш — възпротиви са смело Фани, обезпокоена от недоразуменията с Арабела.

— Какво можеш да направиш ти, Фани, даже да успееш да привлечеш интереса на Трей? Толкова си страхлива, че ще умреш от притеснение.

— Съвсем няма да умра от притеснение, Арабела Макгинис. Не си мисли, че си единствената жена, която знае какво да каже на един мъж!

— Ако вие двете престанете да се карате за особата на Трей — намеси се кротко Люси, — ще можем най-после да влезем заедно в билярдната зала и да го видим в натура. Подобни разговори — как да се домогнеш до него или да привлечеш вниманието му — са толкова излишни, че единственото нещо, което трябва да се знае и което половината женски свят, обитаващ Монтана, признава, това е, че, за да си добре с Трей, трябва да знаеш една-единствена дума: „Да“.

— Стига, разбира се, да те забележи изобщо — поясни Арабела.

— Сама ще му се натрапя — обяви Фани.

— Я се стегни! И преди теб са го правили. Той така се е прочул с мъжествените си изпълнения, че няма да си първата на опашката от обожателки.

— Тогава ще забременея от него. След това ще се ожени за мен и двамата ще си заживеем щастливо — очите на Фани буквално грейнаха от романтичните й измислици.

— Попитай Шарлот Танджън, Луиса, Майа или някоя от младите дами, които се изпожениха набързо през последните години и платиха доста за женихите си, дали такава вероятност се появява така лесно? — Арабела доста се бе разгорещила, но реши да не споменава факта, че нито една от споменатите дами не е била преди това добродетелна девственица. Скромен, и целомъдрен или не, Трей и неговата надеждност се преценяваха в огромните суми, които той бе склонен да плати, само и само да не се жени. По тези въпроси, които по-скоро приличаха на сделки, отколкото на каквото и да е друго, нямаше място за никакво порицание или критика. Можеше да става дума по-скоро за човечност и добрина.

— Не си права! — възкликна Фани.

— О, напротив! Фани, ти си като току-що излязла от детската градина. Господи, колко си наивна! Трей не е мъж, който е готов така лесно да се ожени. — Тонът на Арабела бе крайно самодоволен.

— Като сте толкова умни и опитни, как тогава смятате да привлечете вниманието му? Нали толкова години само го преследвате! — разгорещено заяви Фани.

— Баща ми в удобен момент ще им предложи подходяща сделка, в която да обединят усилията и печалбите си с Хейзард. Сватбата ни ще се окаже съвсем изгодна и престижна и за двете семейства — заяви Арабела и докосна русите си къдрици. — Толкова ли не знаеш как стават тези неща! Няма място за никакви романтични любовни романи. Всичко е само в парите. А моят баща има вече почти толкова, колкото и бащата на Трей. Виждаш колко удобно е всичко…

— Между другото — прекъсна ги Люси, — възнамерявам да вляза в билярдната зала. Мисля, че Трей е все още свободен, тъй като не виждам годежен пръстен на ръката ти, Арабела.

След тези думи гласовете на трите дами заглъхнаха в посока към салона, където мъжете играеха билярд.

Емпрес бе онемяла от изумление и шок след всичко, което току-що бе чула. Това бе не толкова някакво ново откритие, а по-скоро доказателство на всичките й мъчителни догадки, предположения и съмнения. Разговорът, който бе дочула, промени в огромна степен всичко, което до този момент тя не бе пожелала да признае пред самата себе си. В топлата нежна прегръдка на Трей, докато той я галеше нежно и двамата изгаряха от взаимни чувства и привличане; докато сетивата й изцяло попадаха в плен на неговия невероятен чар и добрина, тя леко и без да забележи пренебрегваше тежката истина за взаимоотношенията им. Беше си позволила да се заблуди, да разреши на романтичното и безгрижно ежедневие да заличи прозаичната истина за доскорошния й живот. Бе предпочела да сънува златни сънища.

В този миг жестоката реалност изведнъж я изведе от съня. Голата истина за онова, което всъщност ги свързваше с Трей, вече незавоалирана от заблуждаващи чувства и емоции се стовари с цялата си тежест върху нея. За нея бяха заплатили, както се купува предмет. А това само по себе си я поставяше в някаква определена категория съгласно всички житейски правила. Каквито и да бяха нейните лични мотиви, общественото мнение бе изградено и непоклатимо. Тя от самото начало знаеше за последиците от всичко, но…

Причината за всичко бе Трей, неговата усмивка, топлина, съвместните им мигове на щастие, когато Емпрес си мислеше, че е някъде в рая, далече от проблемите и тежката съдба. Красивият и добър Трей, който нито веднъж не пропусна да запомни онова, което тя харесваше и предпочиташе, дори любимото й цвете, което тя бе споменала само веднъж мимоходом. Очарователният Трей, който винаги бе добър с нея. Винаги. И толкова привлекателен, че тя изпитваше необходимост да го докосва стотици пъти на ден. Само един поглед към него бе достатъчен, за да го пожелае. Бруталният разговор на трите госпожици още отекваше в ушите й: „уличница… петдесет хиляди долара… изгарящият поглед на сивите му очи…“.

Всичко това бе поредната игра на Трей, с поредната любовница. Не беше чудо на любовта, нито пък невероятна страст и привличане, както Емпрес си въобразяваше. Нито пък бе сбъдната мечта. За Трей това навярно бе едно обикновено приключение с още една всеотдайна жена. Стотици извинения можеха да заличат слух след слух и жена след жена около особата на Трей. Това си мислеше Емпрес в този момент и още повече се натъжаваше.

Но дори и да отрече, да отхвърли, да се отметне или да се измъкне от истината, в края на краищата, той се бе наслаждавал на всичко, което се случи между тях. Или вече му бе станала безразлична!?

Първият импулс, който Емпрес почувства в този миг, бе да напусне къщата възможно най-бързо. Здравият разум обаче надделя спонтанното чувство на обида и изолираност и тя с мъка се опита да изчисли колко дни оставаха до края на уговорката им с Трей. Шест или седем? Дали не бяха по-малко? Изведнъж й се стори, че времето, което й оставаше да спази по договора им, е само миг, а после — цяла вечност! В следващия миг тя разсъди трезво. Дали ако сега се измъкнеше, щеше ли да му липсва? Дали нямаше да я преследват? Кой ли щеше да тръгне след нея и с каква цел?

Объркана и разтревожена, в главата й се заредиха хиляди мисли и въпроси, докато накрая се съвзе и си наложи да обмисли сериозно положението. Не можеше да избяга точно сега, когато къщата бе пълна с гости. Ако имаше вероятност да я проследят, то отсъствието й щеше да бъде забелязано твърде скоро. В такъв случай можеше да изчака, докато родителите на Трей и гостите им си тръгнат обратно за Хелена в неделя следобед и през нощта срещу понеделник, когато Трей заспеше дълбоко, тя щеше спокойно да се измъкне. Така можеше да спечели шест-седем часа преднина. Трей нямаше сили да издържи толкова продължителна езда, и то в седнало положение на коня. Блу и Фокс пък щяха да съпровождат Хейзард и Блейз, така че нямаше да има никой, който да може веднага да се впусне след нея. В такъв случай Емпрес щеше да има предимство пред евентуални преследвачи, ако изобщо някой тръгнеше след нея.

В същия миг тя изпита ужасни угризения, че ще си вземе златото, без да е спазила докрай уговорката им, но се успокои като си спомни, че Хейзард й бе обещал всичко, което пожелае, в нощта, когато донесоха ранения Трей в дома им и че тя благородно бе отклонила това предложение. Разбира се, парите, които тя щеше да отнесе за братята и сестрите си, бяха далеч по-малко от сумата, която Хейзард бе казал, че може да й плати за това, че спаси живота на Трей.

Тези мисли я поуспокоиха и тя съумя да се върне към действителността. Влезе в салона с билярдната маса с невъзмутимо изражение на лицето. Трей изпи лекарството си без всякакви уговорки и пререкания, усмихна се лъчезарно, подавайки обратно чашата на Емпрес и каза:

— Вече се чувствам освежен.

Емпрес също се усмихна, макар и малко насила, но в суматохата и цигарения дим тази подробност остана незабелязана от Трей, който като всеки мъж невинаги бе толкова наблюдателен, още повече, че той си мислеше, че неговите приятелки са винаги доволни. Последната седмица, прекарана заедно с Емпрес, бе една непрекъсната идилия от сладости и удоволствия, каквито той самият, макар и потънал в разкош и богатства, никога не бе изпитвал. Как би могъл да забележи след всичко това, че някаква прикрита като хамелеон превратност щеше да сложи край на цялото това удоволствие и щастие от последните дни.

Не, той изобщо не допускаше какво бе намислила Емпрес.

Тя, на свой ред, съзнателно си наложи да играе ролята си докрай, правейки се на вежлива, когато й говореха, оживена, дори в компанията на презрително настроените дами — нещо, което допадна на Трей. Когато Арабела се опита да я унижи с някаква недотам вежлива забележка, тя бе остро порицана от собствения си баща. Стремежът на младите дами да подронят авторитета на Емпрес ни най-малко не попречи на всички мъже да се възхитят от очарователната мис Джордан.

 

 

Емпрес сама не разбра как успя да издържи и по време на вечерята. Тя успя и да се сгуши в прегръдката на Трей същата нощ, без да заплаче горчиво. Неделята мина едва-едва с отегчителен обяд и последващ чай. Емпрес със задоволство проследи как колата на семейство Брадок-Блек, боядисана в кралскосиньо и с позлатени брони, потегли от малкия гараж на вилата.

Обхвана я трепетно вълнение, когато осъзна, че остават отново сами с Трей. Беше изтормозена от това, че трябваше да се преструва и да води безсмислени разговори с всичките тези досадни гости. По време на вечерята нервите й вече не издържаха и когато на някакъв елементарен въпрос, касаещ избора й на ястие, отвърна с прекалено дълъг, сложен и неясен отговор, Трей я погледна през малката масичка, поставена по негово нареждане близо до камината в малката трапезария на втория етаж, и попита разтревожен:

— Случило ли се е нещо?

— Не! — отвърна му тя толкова припряно, че Трей я изгледа подозрително.

— Сигурна ли си? — попита той със сериозен тон, след което бързо добави: — Не бива да се впечатляваш от нищо, което тези хора са ти казали или причинили по време на гостуването им тук. Поднасям ти своето извинение, ако съм сигурен, че то би ти помогнало да преодолееш обидата от нахалното поведение на тези глупави, безочливи жени.

Трей се усмихна и повтори още два пъти извиненията си. После се пресегна над колосаната бяла покривка, хвана малката ръка на Емпрес, след което добави:

— Ако не бе дошло времето за законодателната сесия и ако аз самият не бях боледувал, те едва ли щяха да се изсипят у нас. Моля те да ме разбереш!

Емпрес едва сдържа сълзите си. Как можеше да бъде толкова нежен и добър! Нищо чудно, че толкова жени го обичаха. Именно тази мисъл й помогна да преодолее тъгата си. В края на краищата тя се бе оказала още една в дългата редица от негови обожателки. Емпрес си наложи да се усмихне, макар и едва-едва, след което каза:

— О, бъди сигурен, че те разбирам напълно. Не съм се задълбочила толкова. Наистина. Няма причина да се тревожиш. Струва ми се, че пийнах повечко вино. А когато пия, говоря повече и по-бързо. Как мислиш, дали ще вали сняг тази вечер?

Трей й отвърна учтиво и любезно, въпреки че начинът, по който тя смени темата на разговора, бе също толкова неспокоен, както бе и бъбренето й преди това. Трей реши, че този претоварен уикенд навярно й се бе отразил зле.

Загрижен за нейното безпокойство и нервното й напрежение, тази нощ Трей бе по-нежен от всякога и я люби с цялата си обич и чувственост. И когато накрая я прегърна, унасяйки се в сладък сън, той не забеляза сълзите, които се стичаха по страните й.